Р Е
Ш Е Н
И Е №…
гр. Ловеч, 10.08.2020 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти
граждански състав в публичното заседание
на седми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело №864 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
първоначално
евентуално съединени искове:
УСТАНОВИТЕЛНИ: по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК : обективно съединени
искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за главница и два
вида лихви /редовна изискуема лихва и
наказателна с падежи преди заявлението/ по чл. 86 ЗЗД и за законна лихва за
забава от подавнето му до изплащане на
вземането.
ОСЪДИТЕЛНИ : обективно
съединени по реда на чл.432 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. чл.86
от ЗЗД:
Подадена е искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул.
„Никола Вапцаров" № 55, „Експо 2000", вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията под ЕИК: *********, представлявано от Ани Василева
Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков -Прокурист, действащи
чрез пълномощника си Е.Д.Д., редовно упълномощена с нотариално заверено
пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа peг. № 8512/08.09.2017 г. и №
8513/08.09.2017 г. по описа на Лили Лакова - Нотариус с район на действие -
Софийски районен съд, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара,
В.К.Н., ЕГН **********,***, по която се изтъква, че в законоустановения срок, и на основание
чл.415, ал.1 от ГПК предявяват установителен иск относно вземания в общ размер
897.63 лева (осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки), от
които: изискуема главница в размер на 872.95 лева (осемстотин седемдесет и два
лева и деветдесет и пет стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 17.30
лева (седемнадесет лева и тридесет стотинки), начислена за периода от
20.04.2015 г. до 13.08.2015 г. включително; изискуема наказателна лихва в
размер на 7.38 лева (седем лева и тридесет и осем стотинки), начислена за
периода от 20.04.2015 г. до 02.09.2015 г. включително; законна лихва за забава
за периода от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането. Излагат, че искът им се
основава на следните фактически обстоятелства и правни доводи: С Договор за
студентски кредит от 10.09.2010г. ("Договор за кредит"), сключен между
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД
("Банката") и В.К.Н., ЕГН ********** ("Кредитополучател"),
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпуснал на кредитополучателя В.К.Н.,
кредит в размер на 1680.00 лева /хиляда шестстотин и осемдесет лева/. Съгласно
чл.1.1. от Договора за кредит - кредитът е предоставен на кредитополучателя с
цел заплащане на 4 (четири) броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка
в размер на 420.00 лева (четиристотин и двадесет лева). Съгласно чл.2.1. от
Договора за кредит - крайният срок за погасяване на кредита е 20.07.2016 г. В
чл. 5.2. от Договора страните са уговорили начина за погасяване на кредита, а
именно: за първите 35 (тридесет и пет) месеца от Договора, считано от датата на
подписване, кредитополучателят ползва гратисен период до 20.07.2013 г.
включително. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане
по главницата и лихва по кредита (чл. 5.3. от Договора).През посочения гратисен
период се начислява лихва върху усвоената част от кредита. Начислената лихва се
капитализира годишно (чл. 5.4. от Договора).Съгласно чл. 5.8. от Договора, след
изтичане на посочения гратисния период, кредитът следва да бъде издължен на 36
(тридесет и шест) равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 60.05 лева (шестдесет лева и пет стотинки), дължими на 20-то число от
съответния месец, считано от 20.08.2013 г. до 20.07.2016 г. включително,
съгласно Погасителен план към Договора. Съгласно чл.3.1. от Договора за кредит
- за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна
лихва в размер на 7 % /седем процента/. А съгласно чл.3.2. от Договора - при
забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на
Банката, лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10
/десет/ пункта годишно върху забавената сума. Твърди се ,че на датите на падеж
от 20.04.2015 г. до 20.07.2015 г. включително, кредитополучателят не заплати
дължимите месечни погасителни вноски по кредита. Изтъква се, че съгласно
чл.7.2. от Договора за кредит - Банката има право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три
последователни погасителни вноски. В изпълнение на изискването на чл.60, ал.2
от ЗКИ, от страна на Банката е изготвено и изпратено до кредитополучателя,
писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договора за
кредит, копие от което прилагат. Видно от приложеното писмо с изх.№
ИЗХ-001-64006 от 07.07.2015г., същото е достигнало до адреса на кредитополучателя,
посочен в Договора за кредит, с което съгласно чл.10.5. от Договора за кредит,
се счита за получено.Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата
на закон за страните. Позовават се на Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по
т.д. № 956/2012 г., 2-ро т.о., в което унифициращият съдебната практика съд е
приел, че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено
при достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и
обвързва страните (в този смисъл е и Решение № 35 от 07.05.2012г. на ВКС по
гр.д. № 1877/201 Ог. на V г.о.). В допълнение, в Решение № 283/06.04.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 507/2009 г. на III г. о. съдът е приел, че за да е надлежно
връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя, с
оглед на което моли съдът да приеме, че предсрочната изискуемост е обявена
надлежно на ответника. След настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията ни по Договора за кредит /14.08.2015 г./ до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /03.09.2015г./, не са
постъпили от страна на кредитополучателя, плащания на дължимите към Банката
суми, поради което Банката предприема действия за принудителното им събиране.
Сочи се, че от страна на Банката е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч.гр.д. №
1584/2015 г. на Районен съд - Ловеч, 5 състав, им е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която В.К.Н.
бил осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по
Договора за студентски кредит суми, а именно: изискуема главница в размер на
872.95 лева (осемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки);
изискуема редовна лихва в размер на 17.30 лева (седемнадесет лева и тридесет
стотинки), начислена за периода от 20.04.2015 г. до 13.08.2015 г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 7.38 лева (седем лева и тридесет и осем
стотинки), начислена за периода от 20.04.2015 г. до 02.09.2015 г. включително;
законна лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането,
ведно с направените по делото разноски в размер на 25.00 лева за държавна такса
и 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане №
5853/18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1584/2015 г., Районен съд - Ловеч, 5 състав е
разпоредено да се издаде изпълнителен лист за сумите присъдени съгласно Заповед
№ 1002 от 04.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.Съгласно постановеното Разпореждане „Райфайзенбанк (България)" ЕАД се
е снабдило с изпълнителен лист срещу В.К.Н.. Предвид обстоятелството, че
вземането произтича от Договор за студентски кредит и съгласно чл. 36 от Типов
договор за кредитиране на студенти и докторанти Д01-530/29.06.2010 г., сключен
между Министърът на отбраната, младежта и науката и „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, Банката е предявила вземането си, същото е изплатено от
Министерство на образованието и науката и към настоящият момент титуляр на
вземането по издадената Заповед № 1002 от 04.09.2015 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист ч.гр.д. № 1584/2015
г., Районен съд - Ловеч, 5 състав е Национална агенция за приходите.Предвид
гореизложеното за Банката съществува правен интерес от привличане по делото
като трето лице на Национална агенция за приходите съгласно разпоредбата на чл.
226, ал. 2 от ГПК. Предпоставка за встъпване (привличане) на трето лице -
помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно
решение по спора за съответната главна страна, т. е. когато съдебното решение
по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице. В
тази връзка прилага Определение № 7179 от 11.06.2015 г. на PC-Варна по гр. д. №
4219/2015 г. и Определение № 2767 от 3.08.2015 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д.
№ 1215/2015 г. Правният им интерес за предявяване на иска се обуславя от
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било
уважено от районния съд, но по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК чрез РС - Ловеч до
Ловешки ОС по делото е постъпило възражение от длъжника В.К.Н.. С Определение №
230 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 102/2019 г., Ловешки ОС е приел възражение с
вх. № 1333/04.02.2019 г. от В.К.Н., подадено срещу Заповед за изпълнение №
1002/04.09.2015 г. по ч.гр.д. № 1584/2015 г. по описа на PC - Ловеч и е
постановил спиране на изпълнението на заповедта на основание чл. 423, ал. 3, пр.
2 от ГПК. С разпореждане Районен съд - Ловеч, 5 състав, гр.д. № 1584/2015 г.,
на основание чл.415, ал.1 от ГПК указва, че могат да предявят иск за
установяването на вземането си в едномесечен срок.Моли съдът да се произнесе с
решение, с което да се признае за
установено спрямо ответника В.К.Н. съществуването и изискуемостта на вземанията
на Банката, произтичащи от Договора за студентски кредит от 10.09.2010 г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1584/2015 г. на Районен съд - Ловеч, 5 състав, а именно:
изискуема главница в размер на 872.95
лева (осемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки);
изискуема редовна лихва в размер на
17.30 лева (седемнадесет лева и тридесет стотинки), начислена за периода от
20.04.2015 г. до 13.08.2015 г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер
на 7.38 лева (седем лева и тридесет и осем стотинки), начислена за периода от
20.04.2015 г. до 02.09.2015 г. включително;
законна лихва за забава за периода от
03.09.2015 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност -
в случай, че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно посочените
като предсрочно изискуеми по Договора за кредит суми, във връзка с указаното от
ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т. 11б), моли да се осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД следните суми: изискуема главница в размер на 872.95 лева
(осемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки); изискуема
редовна лихва в размер на 17.30 лева (седемнадесет лева и тридесет стотинки),
начислена за периода от 20.04.2015 г. до 13.08.2015 г. включително;изискуема
наказателна лихва в размер на 7.38 лева (седем лева и тридесет и осем
стотинки), начислена за периода от 20.04.2015 г. до 02.09.2015 г.
включително;претендира законната лихва
за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.
Моли да се осъди ответника В.К.Н., ЕГН **********, да заплати
на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД всички направени по настоящото дело
разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева (четиристотин и петдесет
лева), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27, раздел IV, от НАРЕДБА за заплащането на правната
помощ.
Моли, на основание чл. 226 от ГПК да
бъде привлечена в делото като трето лице Национална агенция за приходите,
адрес: ул. Врабча № 23, гр. София 1000, България.
Моли да се изиска по настоящото дело
да бъде приложено като доказателство ч.гр.д. №1584/2015 r., PC - Ловеч, 5
състав от заповедното производство, както и заверен препис от документите по
него.
В случай, че исковете бъдат уважени
частично, моли за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след
компенсация.
Моли, съобразно указанията, дадени от
ОСГТК на ВКС в т. 12 от TP № 4/2013 г., да се произнесе съда и относно
разноските в заповедното производство.
В случай че ищецът е редовно призован
за първото открито съдебно заседание по делото, но не изпрати представител на
него и не вземе становище по евентуален отговор на исковата молба, моли делото
да се разгледа в отсъствие на ищеца, за да се препятства процесуалното право на
ответника по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
Сочи банкова сметка, ***ата сума:
IBAN: ***, BIC: ***.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131
от ГПК и в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника и
от третото лице помагач.
В съдебно заседание ищецът
“РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД не се представлява. Депозира Молба 12721 със
списък на разноските ; становище от 22.06.2020г. , че не оспорват уведомлението
от ЧСИ , молбата на НАП , но отбелязват,че дълга е събран след стартиране на
съдебни действия, следователно ответника следва да понесе тежестта на
разноските по заповедното и исковото дело. Моли за прекратяване на делото и
присъждането на разноските, първото от които съдът е оставил без уважение, тъй
като не е посочено на кое основание иска ищеца да бъде сторено с оглед
провеждане на о.с.з. и дължимото процесуално обезсилване на ЗИПЗ при тази
хипотеза.
Ответникът, редовно
призован, депозира М584/17.02.2019г. , че е изплатил изцяло дълга си и
представя вн. Бележки като счета ,че изплатеното от него надвишава дълга. Моли
да се прекрати производството.
Третото лице помагач,редовно
призован, не изпраща представител, а
депозира:
становище вх.№14102/18.12.2020г., в което
сочи, че в съответствие със Закона за кредитиране на студенти и докторанти
/ЗКСД/, на 01.04.2016г., задължението е погасено от Държавата , поради което на
осн. чл.14,ал.3 ЗКСД , в полза на същата е възникнало право да получи от
кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, ведно със законната
лихва от деня на плащанетов като на осн. чл.14,ал.4 ЗКСД, вземанията на
Държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на плащане на цялото
или част от тяхното задължение към банките , са частни вземания и се събират от
НАП, а на осн. чл.163, ал.2 ДОПК, редът за събиране на частните държавни
вземания е общият по ГПК. Твърди се,че след предаване на НАП на преписката
относно задължението на В. Н., въз основа на молба изх.№94 – В –
381/04.05.2016г., е образувано ИД №937/2016г. на ЧСИ В.П., рег.№879, с район на
действие ОС – ЛОВЕЧ за събиране на вземането по ИЛ от 18.12.2015г., по ч.гр.д.
№1584/2015г. на РС – Ловеч като до настоящия момент по сметка на НАП не са
постъпвали суми за погасяване на задължението по посочения изпълнителен титул.
Прилага писмени доказателства, включая плат. бюдж.платежно от 01.04. 2016г. за
сумата 946,43 лева;
М804/23.01.2020г. , че
на 17.01.2020г. по сметка на НАП е постъпила от ЧСИ сума по ИД , с която
задължението на Н. по ИЛ е изцяло изплатено и са депозирали молба за
прекратяване на изп.дело и моли това да се съобрази.
Съдът,
като съобрази събраните по делото писмени доказателства:
Копие от нотариално
заверено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа peг. №
8512/08.09.2017 г. и № 8513/08.09.2017 г. по описа на Лили Лакова - Нотариус с
район на действие - Софийски районен съд, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната
камара; Документ за довнесена държавна такса по сметка на Районен съд - Ловеч;
ч.гр.д. №1584/15 г. на ЛРС, Писмо на НАП изх. № 94-В-381/24.05.2016 г.;вносна
бележка за 946,43 лв.; пълномощно № 215/11.05.2017 г. на Анна Загорчина и
допуснатите с определение по чл. 140 от ГПК такива подробно описани в него,
както и депозираните с молба вх. № 584/17.01.2020 г. от ответника от лист 76 до
лист 88 вкл., писмо на ЧСИ от 05.02.2020г., съобщение от ЧСИ, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за
установено следното:
Не се
оспорва от ответника, че облигационната връзка е възникнала по Договор за
студентски кредит от 10.09.2010г. ("Договор за кредит"), сключен
между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката") и В.К.Н.,
ЕГН ********** ("Кредитополучател"), като банката е отпуснала на кредитополучателя В.К.Н., кредит
в размер на 1680.00 лева /хиляда шестстотин и осемдесет лева/. Съгласно чл.1.1.
от Договора за кредит - кредитът е предоставен на кредитополучателя с цел
заплащане на 4 (четири) броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в
размер на 420.00 лева (четиристотин и двадесет лева). Съгласно чл. 2.1. от
Договора за кредит - крайният срок за погасяване на кредита е 20.07.2016 г. В
чл. 5.2. от Договора страните са уговорили начина за погасяване на кредита, а
именно: за първите 35 (тридесет и пет) месеца от Договора, считано от датата на
подписване, кредитополучателят ползва гратисен период до 20.07.2013 г.
включително. По време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане
по главницата и лихва по кредита (чл. 5.3. от Договора). През посочения
гратисен период се начислява лихва върху усвоената част от кредита. Начислената
лихва се капитализира годишно (чл. 5.4. от Договора). Съгласно чл. 5.8. от
Договора, след изтичане на посочения гратисния период, кредитът следва да бъде
издължен на 36 (тридесет и шест) равни анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 60.05 лева (шестдесет лева и пет стотинки), дължими
на 20-то число от съответния месец, считано от 20.08.2013 г. до 20.07.2016 г.
включително, съгласно Погасителен план към Договора.Съгласно чл.3.1. от
Договора за кредит - за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката
фиксирана годишна лихва в размер на 7 % /седем процента/. А съгласно чл.3.2. от
Договора - при забава в плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучателят дължи на Банката, лихва за забава в размер на основния
лихвен процент, увеличен с 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума.
Договора
е с краен срок 20.07.2016г.
Не се
оспорва забавата му и ,че са неплатени са били вноските по кредита за периода
20.04.2015г. – 20.07.2015г.
По
делото е приложен и типов договор за кредитиране на студенти и докторанти ДО1 –
530/29.06.10г., сключен между Министъра на образованието , младежта и науката и
РАЙФАЙЗЕНБАНК/България/ ЕАД – гр. СОФИЯ, съгласно чл.12 – банката отпуска
кредит с държавна финансова подкрепа по искане на студент/докторант, който
отговаря на определни условия и банката извършва плащания при определени
условия – чл.20 . В чл.29 е посочено усовията за предсрочна изискуемост, вкл.
Т.2 - Незаплащане на падежа на три последователни погасителни вноски;
В
чл.30 е посочено, че вземанията на Банката към кредитополучателя се погасяват:
т.1 - при заплащане на общия размер на кредита от кредитополучателят; т.2 –
заплащане на непогасената част от общия размер на кредита по реда на Глава
четвърта – реда за гарантиране и погасяване от държавата на задължения на
кредитополучателите към банката.
Въз
основа на заявление от 04.09.2015г. по чл.410 ГПК е издадена Заповед №1002
/04.09. 2015 г., по която е разпоредено длъжника Длъжникът – В.К.Н., да заплати
на “РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/” ЕАД, следните
суми: изискуема главница в размер на 872,95лв /осемстотин седемдесет и два лв.и
95ст/, изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.04.2015г.до
13.08.2015 г.вкл.в размер на 17,30лв /седемнадесет лв.и 30ст/, изискуема
наказателна лихва за периода от 20.04.2015 г.до 02.09.2015 г.вкл. в размер на
7.38лв /седем лв.и 38ст/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението -
03.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски: внесена държавна такса в размер на 25.00лв/двадесет и пет/лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00/триста/лева.
Посочено
е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение по Договор за
студентски кредит от 10.09.2010г, по силата на който на кредитополучателя В.К.Н.
е отпуснат кредит в размер на 1680 лв.с краен срок за погасяване 20.07.2016 г.
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя за заплащане на 4 месечни
погасителни вноски за периода от 20.04.2015 г.до 20.07.2015 г., Банката е
упражнила правото си по чл.7 от Договора да обяви всички усвоени и непогасени
суми за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя с писмо с изх.№ИЗХ – *********.
Издаден
е ИЛ на 18.12.2015г., въз основа на който третото лице НАП ЦУ – гр. София ,
образува пред ЧСИ В. Петров , ИД , прилагайки документ за превод от 01.04.2016г.
на РАЙФАЙЗЕНБАНК на сумата 946,43 лева като основанието за плащане е ДО1 – 530.
ПДИ е връчено на длъжника на 01.02.2019г. , който подава възражение на осн.
чл.423 , ал.1 , т.1 от ГПК вх.№1333/04.02.2019г.,
прието по ЧГД на РС – Ловеч с Определение от №230/19.03.2019г. на ЛОС по ЧГД
№102/2019г. , с което е спряно и изпълнението
по З№1002, върнато за указания по чл.415,1 ГПК , довели до предявяване на
настоящата ИМ.
Видно
от писмо 2124 на ЧСИ, по изпълнително дело № 20168790400937 са постъпили суми
от длъжника В. Краси.миров Н. ЕГН ********** в общ размер на 2,832.00 лв..
както следва:
100
лв. на дата 27.03.2019 г.: 150 лв. на дата 04.06.2019 г.: 30 лв. на дата
30.09.2019 г.; 50 лв. на дата 05.11.2019 г.; 1000 лв. на дата 31.12.2019 г.:
800 лв. на дата 06.01.2020 г.; 702 лв. на дата 08.01.2020 г. Постъпилата сума в
общ размер на 2,832.00 лв. е разпределена както следва: 1722 лв. в полза на
взискателя Национална агенция за приходите;
- 461.85
лв. в полза на присъединен взискател Национална агенция за приходите за
погасяване на присъединени публични държавни вземания на основание чл. 458 от ГПК:
- 431.24 лв. в полза на Частен съдебен
изпълнител Велислав Петров съгласно ТТРЗЧСИ;
- 216.91 лв. - надвнесена сума, върната на
длъжника В.К.Н..
На
22.01.2020 г. по изпълнително дело № 20168790400937 постъпва молба вх. №
02498/22.02.2020 г. от взискателя Национална агенция за приходите за
прекратяване на изпълнително дело № 20168790400937 на основание чл. 433, ат. 1.
т 2 от ГПК. Изпълнително дело № 20168790400937 е прекратено с постановление на
ЧСИ Велислав Петров от дата 22.01.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
по
същество на установителните искове:
Съдът
не приема твърдението на ищцовата страна , че ответника е уведомен редовно за
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като съгласно практиката на ВКС освен
неизпълнението на падежиралите задължения от длъжника е необходимо да се
обективира волята на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е да достигне тя до кредитополучателя чрез
уведомяването му. В случая е изготвено писмо от 07.07.2015г., относно
предсрочната изискуемост и незабавната платимост на всички дължими суми към
тази дата в общ размер на 952,92 лева, което видно от отбелязването върху
разписката – не е потърсено от получателя на постоянния му адрес в гр. Ловеч.
По
договора е бил посочен и настоящ адрес ***, за който не са представени
доказателства да е извършено връчване. Банката не е представила доказателства за
справки чрез Нотариус по НБД, за връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на
уведомление. С т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС - ОСГТК се дава разрешение на
въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на кредитора при договор за
банков кредит. Съгл. т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ВКС-ОСГТК, постановеното в ТР № 4/2014г. на ВКС-ОСГТК е
със задължителен характер за съдилищата. С т.18 от посоченото Тълкувателно
решение е прието, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради
неплащане на една или повече вноски, се осъществява чрез уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, като това уведомяване следва да
се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По
въпроса за уведомяването, с Решение №25/ 03. 05.2017г. на ВКС по гр.д.
№60208/2016г. ГК, 2 – ро отд. се приема, че е „Допустимо е да се фингира недоставеното или
само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в
случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора,
че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че
договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника
следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК
способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да
удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него
изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал.
2 ГПК“. В случая процесния договор не
съдържа такива предварително уговорени предпоставки, поради което съдът
приема,че не е налице редовно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост на длъжника и това е станало едва с получаване на ИМ – на 23.08.2019г.,
във връзка, с което той е реализирал и възражение по чл.423,ал.1 т.1 ГПК,
довело до настоящото производство. Към този момент и срока на договора за
кредит е бил изтекъл.
Съгласно
т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС - поради
тази причина, когато кредитодателят не е упражнил правото си на валидно и
волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя, тогава заповедта за
незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист нямат
правно действие спрямо вземанията, за които не е настъпила изискуемост. В този
случай, въпреки че заявлението очертава предмета на делото – така Определение №
487 от 30.06.2010 г. по ч. т. д. № 171/2010 г., II т. о. на ВКС, може да се
направи извод, че то ще бъде безпредметно в частта, в която се претендира
„осъждане” на кредитополучателя за неизискуемите вземания. Поради тази причина
при предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, то същият трябва да бъде
отхвърлен в частта му относно неизискуемото вземане.
В
такъв случай иска по чл.422 от ГПК се явява допустим и основателен и може да
бъде уважен само до размера, който съответства на изискуемото вземане към
датата на подаване на заявлението в заповедното производство 04.09.2015 г., и
според съда за сумата съответстваща на
забавените 4 броя месечни вноски за периода 20.04.2015 – 20.07.2015г. /4х60,05/=240,20
лева, но с оглед чл.235, ал.3 ГПК и в тази част следва да се отхвърли като
погасен поради плащане на сумата.
До пълния претендиран размер на главницата –
872,95 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като
към датата на подаване на заявлението не е било налице изискуемо
вземане за вноските с ненастъпил падеж .
По
делото не е ангажирана съдебно – икономическа е-за, която да изчисли и
дължимите изискуема редовна лихва и изискуема наказателна лихва върху главницата
- 240,20 лева, поради това в акцесорните
части иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а не поради
плащането им от длъжника, включая, с
оглед извършените плащания и иска за законната лихва върху главницата до
извършването на плащането.
По
евентуално предявените искове по чл.79 ЗЗД във вр. с 432, ал.1 ТЗ,чл.86 ЗЗД:
Съдът
съобрази, че съгласно практиката за събиране на вноските с ненастъпил падеж и
/или остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на
заявлението / с получаване на ИМ по горепосочения начин/ , кредитора разполага
с правото на иск / Решение № 139/ 05.1.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, т.е
евентуалния иск , предявен с исковата молба се явява допустим и следва да се
разгледа като предявен с ИМ, или както се твърди в нея, с изтичането на срока на договора на
20.07.2016г., същия става изискуем за
неизплатените суми – 632,75 лева –
главница доколкото съдът не разполага със знанията да изчисли и съответните
видове лихви само върху тази сума.
Въпреки
този извод, иска следва да се отхвърли, с оглед чл.235 ГПК, задължението е платено от ответника по ИД , видно
от съобщение 6051 на ЧСИ, ИД е и прекратено на 22.01.2020г. Съдът на осн.
чл.235, ал.3 ГПК е задължен да съобрази
този факт, поради което приема, че иска следва да се отхвърли като
неоснователен поради извършеното плащане
по ИД , а в частта за акцесорните вземания – препращайки към по – горните
мотиви за изчислението им – като неоснователен и недоказан, включая, с оглед
извършените плащания и иска за законната лихва до окончателното им изплащане.
По разноските:
На ищецът
са присъдени разноски в заповедното производство общо 325 лева. М молба 12721 в списъка се посочва сумата 150,00 лева –
юриск. в-е за заповедното производство.В исковото се претендират разноски в
размер на 450,00 лева – юриск. в-е на осн. чл. 78 ал. 1 и ал.8 от ГПК. Налице
вн. бел. - 75,00 лева – д.т, или общо 850,00 лева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като
с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
поражда право на разноски. В заповедното и в исковото производство ищецът е
заплатил държавна такса в общ размер 100,00 лева. Понастоящем е в сила
изменената разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо
всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането
на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без съда
да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение.
Нормата
на чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в
чл.26 и чл.25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150
лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва
да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален
интерес, за вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит. От друга
страна, извършената от юрисконсулта работа в исковото производство е характерна
по множество еднотипни искови производства, в случая без явяване в открито
съдебно заседание. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или
правна сложност с оглед извършеното плащане на длъжника и процесуалните
действия на съда и доказателствени искания на страните, поради което и съдът
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за исковото производство и
съответно 50,00 лева за заповедното.
Така общият размер на разноските за двете производства, съдът приема, че
са доказани в размер на 150 +100 на
250,00 лева.
Отчита
и поведението на ответника, за който прие по – горе в мотивите си, че въпреки
,че е допуснал просрочие в задължението си , не е бил уведомен за предсрочната
изискуемост и за издадената срещу него ЗИПЗ и ИЛ до връчването на ПДИ, и
обстоятелството, че извършва плащане на дължимото по ИЛ по заведенето от НАП
срещу него дело считано от преди
завеждане на иска / до получаване на ИМ на 23.08.2019г. е направил три превода и
погасява дълга си в хода на произоводството, което не е било известно на НАП –
ЛОВЕЧ и ищеца до подаването на молбата от него, счита, че следва да му се възложат в тежест само разноски
в размер на 243,13 лева , а до пълния
претендиран размер на сумата 850,00 лева , следва да се отхвърли претенцията .
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените
от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, „Експо
2000", вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК:
*********, представлявано от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и
Михаил Танев Петков -Прокурист, действащи чрез пълномощника си Е.Д.Д.,
обективно съединени искове, на осн. чл.124,ал.1 във вр. с чл.422,ал.1 ,вр. с
чл.79 и чл.86 ЗЗД , да се постанови решение , с което да се признае за
установено спрямо ответника В.К.Н. ЕГН **********,***, съществуването
и изискуемостта на вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, гр.
София , с горните данни, произтичащи от Договора за студентски кредит от
10.09.2010 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1584/2015 г. на Районен съд - Ловеч, 5 състав, както
следва:
за изискуема главница в размер на 240,20 лева (осемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) като погасен поради плащане на осн. чл.235, ал.3 ГПК,
за исковете, досежно пълния претендиран размер на сумата 872,95 лева – изискуема главница; изискуема редовна лихва в размер на 17.30 лева (седемнадесет лева и тридесет стотинки), начислена за периода от 20.04.2015 г. до 13.08.2015 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 7.38 лева (седем лева и тридесет и осем стотинки), начислена за периода от 20.04.2015 г. до 02.09.2015 г. включително; ведно със законната лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
, предявените от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД - град София, с горните данни
евентуално съединени искове, по чл.79 ЗЗД във вр. с 432, ал.1 ТЗ, чл.86 ЗЗД, да
се осъди В.К.Н., с горните данни, да заплати на „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД следните суми:
за
изискуема главница в размер на 632,75 лева като платена по ИД 937/2016г.
на ЧСИ В. Петров, т.е погасена поради плащане на осн. чл.25, ал.3 ГПК;
до пълния претендиран размер на сумата 872.95
лева (осемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки – главница );
изискуема редовна лихва в размер на 17.30 лева (седемнадесет лева и тридесет
стотинки), начислена за периода от 20.04.2015 г. до 13.08.2015 г.
включително;изискуема наказателна лихва в размер на 7.38 лева (седем лева и
тридесет и осем стотинки), начислена за периода от 20.04.2015 г. до 02.09.2015
г. включително; претендираната законната
лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.К.Н., с горните данни, да заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД - град София, с горните данни, разноските в
заповедното и исковото производство в размер на 243,13 лева, а до пълния
претендиран размер на сумата 850,00 лева , отхвърля претенцията като неоснователна и
недоказана.
Банкова сметка , *** В.К.Н., може да заплати сумата
: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1584/2015 г. на ЛРС, за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: