Р E Ш Е Н И Е
град София,
04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение- брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на четвърти
февруари
две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 694 по описа за
2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 159518 от 05.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 62815 по описа за 2018 г. на СРС, поправено с Решение № 249954 от 24.10.2019
г., Софийският районен съд, III ГО, 91-ви състав, е
изменил, на основание чл. 150 СК, издръжката определена с Протоколно определение за одобрена Спогодба
по гр. дело № 833/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, като е завишил
нейният размер от 130.00 лева на 160.00 лева месечно. Осъдил е С.С.С., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на Я.С.С., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Т.В.И., в
размер на 160.00 лева, считано от датата на исковата молба – 27.09.2018 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за разликата над
увеличения размер от 160.00 лева до
пълния предявен от 400.00 лева. Осъдил
е С.С.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Т.В.И. сумата от 120.00 лева – разноски в производството. Осъдил е С.С.С. да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху така присъдената издръжка в
размер на 50.00 лева. Допуснал е, на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно увеличената
издръжка.
Ищцата Я.С.С. (въззивница в настоящото производство),
действаща в процеса чрез нейната майка и законен представител Т.В.И., е
останала недоволна от Решението и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. №
5121816 от 17.07.2019 г. по описа на СРС, в отхвърлителната му част – за
разликата над 160.00 лева до пълния претендиран размер от 400.00 лева. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната
част. Поддържа се, че така определения размер на издръжката не е достатъчен, за
да подсигури правилното развитие на детето Я.С.С., предвид нарастващите й
нужди. Същевременно от първата инстанция не били съобразени събраните по делото
доказателства относно възможностите на ответника, което е довело до необоснованост
на изводите, че същият не може да заплаща издръжка в размер, по-висок от
присъдения. Не било взето предвид и обстоятелството, че детето се отглежда
преимуществено от майката, която полагала основните грижи по неговото
отглеждане и възпитание. Релевира се оплакване за нарушение на материалния
закон. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени Решението в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло така
предявения иск по чл. 150 СК. Не претендира разноски за въззивната инстанция.
Ответникът С.С.С. (въззиваема страна в настоящото производство)
е взел в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК становище по така депозираната
въззивна жалба, с което е оспорил същата изцяло по изложените в нея оплаквания
за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Поддържа, че не е в
състояние да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Я.С.С. в размер по – висок
от присъдения. Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим в обжалваната част съдебен акт.
Решението в частта, с която е осъден ответникът С.С. да заплаща месечна издръжка до размера на
сумата от 160.00 лева; в частта, с
която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, и в частта за разноските, като необжалвано е влязло в сила.
Софийският
градски съд,
като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от въззивната жалба предмет на спора, прие следното:
При постановяване на съдебния акт в обжалваната
отхвърлителна част
Софийският районен съд е приел, че ответникът С.С. е признал иска до размера на
сумата от 160.00 лева, до която, предвид доходите му, би могъл да заплаща
дължимата на ищцата Я.С.С. издръжка. Първоинстанционният съд е обосновал, че не
е изминал голям период от време, когато е постановена първоначалната издръжка,
както и че материалните потребности на малолетното дете не са нараснали
значително за този кратък период от време.
Между страните –
въззивницата Я.С.С. и въззиваемия С.С. не е спорно, че ответникът е баща на
детето Я., като това обстоятелство се установи и от приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за раждане (на
л. 6 от първоинстанционното дело). Ищцата Я.С. не
е навършила пълнолетие, поради което и нуждите й от издръжка се предполагат и
не се нуждаят от специално обосноваване и доказване. Установи се по делото, че
малолетната ищца, родена на *** г., е ученичка в III-ти “б” клас на
Основно училище “Христо Ботев”, град Габрово, където е била преместена на
17.12.2018 г. от 93 СУ “А.Т.Б.”, град София, където е учила дотогава (писмени
доказателства на л. 28; л. 106; л. 123 – л. 128 от първоинстанционното дело и
на л. 19 от въззивното дело). Малолетната ищца има алергии към домашен прах и
полени, както и висок диоптър, налагащ носене на очила, за които обстоятелства
сочат приети по делото медицински документи (л. 70 и сл. от първоинстанционното
дело ).
Видно от протокол
от 27.09.2016 г. (на л. 7 от първоинстанционното дело), с който е одобрена съдебна
спогодба по гр. дело № 833 по описа за 2016 г. на Районен съд – Габрово,
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето по споразумение
на неговите родители са предоставени на майката Т.В.И.. На бащата С.С.С. е
определен режим на лични отношения, като същият се е съгласил да заплаща
месечна издръжка за детето Я.С. в размер на 130.00 лева месечно.
Доходите на
майката Т.В.И. се установяват от представеното пред първата инстанция
Удостоверение, изх. № 731 от 16.08.2018 г. на “БТВ М.Г.”ЕАД, за периода м. 08.2017
г. – м. 07.2018 г. в средномесечен
брутен размер над 2000.00 лева. Видно от Трудов договор № 77/27.09.2018
г. ответникът С.С.С. получавал месечно трудово възнаграждение в размер на
510.00 лева. Отразено е в документа, че ответникът има висше образование – “бакалавър”
по специалността “Маркетинг”. От Писмо, рег. индекс № 11-03182 -001/07.12.2018
г. на Община – Драгоман се установи, че С.С. няма декларирани данни като
собственик или ползвател, нито декларирани МПС или ППС. Видно от Справка за
периода 27.09.2018 г. до 11.03.2019 г. в
ТД на НАП – София, е регистриран един трудов договор за С.С. с работодателя “Р..Б.”ЕООД
с отразена основна заплата 510.00 лева. Справката от Информационните масиви на
КАТ – “Пътна полиция” – София (на л. 97 от
първоинстанционното дело), съдържа данни,
че на името на ответника има регистрирано в качеството му на ползвател МПС с
марка “Дачиа”. Относно това МПС ответникът е заявил, че е лизингово и не е
негова собственост. Не е установено С.С. да притежава недвижимо имущество (справка
от Служба по вписванията – София).
Във въззивната
инстанция е приета като писмено доказателство по делото справка – данни за
осигуряване на С.С.С. за периода 01.06.2019 г. – 31.12.2020 г. на ТД на НАП –
София, от която се установи, че за м. 06.2019 г. работодателят “Р..Б.”ЕООД е
начислил на С.С. месечен облагаем доход 1 686.53 лева (при
договорено възнаграждение по посочения по – горе трудов договор от 510.00 лева). Трудовото правоотношение с този работодател е било
прекратено на 19.07.2019 г. За следващият месец – 07.2019 г. С.С. е полагал
труд във “В.”ООД с начислен месечен облагаем доход от 419.39 лева. За периода
м. 08.2019 г. – м. 12.2020 г. ответникът е работил и се е осигурявал по трудово
правоотношение при работодателя “Н.Т.”ЕООД, като начисленият месечен облагаем
доход е в размер на 1 177.60 лева. Това трудово правоотношение е било
прекратено със Заповед № 2020230 от 02.12.2020 г., поради съкращаване на щата
(л. 20 от въззивното дело). Въззиваемият - ответник е представил и служебна
бележка от Агенция по заетостта, удостоверяваща, че от 09.12.2020 г. С.С. е
регистриран като безработен. В открито
съдебно заседание във въззивната нистанция, проведено на 04.02.2021 г.,
въззиваемият С. заяви, че получава обезщетение за безработица в размер на
750.00 лева месечно, като потвърди, че е в състояние да заплаща присъдената от
първата инстанция месечна издръжка в размер на 160.00 лева.
Съобразно с
обсъдената доказателствена съвкупност и оплакванията на въззивницата, въззивният
съд намира, че въззивната жалба е частично основателна.
Уважаването на иск по чл. 150 СК предполага установяване при условията на пълно
и главно доказване в процеса от детето, което е ищец по този иск, на следните
предпоставки: – че ответникът е негов родител; нуждата от получаване на
издръжка в претендирания размер, материалната възможност на родителя да дава издръжка
в претендирания размер и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при
които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на
нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер и/или промяна на
материалните възможности на родителя).
Кредитираната доказателствена съвкупност и в двете
съдебни инстанции налага извода, че въззиваемият С.С. е в състояние да заплаща
месечна издръжка на малолетната въззивница Я.С. в размер на сумата от 250.00
лева месечно. Възможността на лицето, което дължи издръжка, е
основание за даване на издръжката и показател за размера й. Възможността е
винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията
на задълженото лице, както и от други обстоятелства според случая. В този смисъл и постановките на ППВС № 5/1970
г., което не е загубило силата си. Като преценява доказателствата по
делото относно възможностите на въззиваемия
С., въззивният съд намира, че същият е в трудоспособна възраст, има висше
образование по специалността “Маркетинг”, няма данни да има заболявания,
налагащи поемане на разходи за лечение, като няма и данни да има алиментни
задължения към други лица. Същият ползва лизингов автомобил. Бащата не е трайно
безработен, независимо, че към момента на постановяване на настоящия съдебен
акт е регистриран като такъв, считано от 09.12.2020 г. Опора на този извод са
както приетата справка от ТД на НАП – София, така и служебната бележка от
Агенция по заетостта. Тези писмени доказателства показват, че веднага след
прекратяване на едно трудово правоотношение, ответникът С. встъпва в ново
такова. Ангажираните доказателства за вземани от него заеми, не могат да бъдат
съобразявани при изследване на възможностите на бащата, тъй като задължението
за издръжка на родителите към ненавършилите пълнолетие техни деца, е безусловно по силата на чл. 143, ал. 2 СК и никакви финансови
тежести не могат да бъдат за сметка на пълното задоволяване на тяхното
физическо, умствено, нравствено и
социално развитие. Изложеното
мотивира въззивният съд да приеме, че
дължащият издръжката родител - С.С., е в състояние да реализира доходи
поне в средния за страната размер, тъй като не са налице доказателства, които
да създават съмнение у съда, че са налице пречки от постоянен (обективен) характер за
реализиране на доходи от труд.
На следващо
място, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от първоначалното
определяне на размера на дължимата издръжка с Протоколно
Определение от 27.09.2016 г. по гр. дело № 833 по описа за 2016 г. на Районен
съд - Габрово, е
изминал продължителен период от време, през който се е разширил кръгът от
социални, образователни и обществени отношения, в които подрастващата Я.С.С.
участва. С израстването на детето се увеличават и основните му потребности,
които родителите следва да задоволяват – за храна, за облекло, за учебни
пособия, за транспорт, за извънкласни занимания, свързани с учебния процес и пр.
Минималният
размер на издръжката за едно дете се равнява на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, съгласно императивната норма на чл.
142, ал. 2 СК. Минималната
работна заплата за страната, съгласно ПМС № 331 от
26.11.2020 г., считано от 01.01.2021 г. е установена в размер на 650.00 лева,
предвид което минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 СК възлиза на
сумата от 162.50 лева. Това от своя страна е допълнително основание за отмяна
на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Въззивният съд,
като се съобрази с представените доказателства, приема, че за цялостната
издръжка на малолетното дете е необходима месечно сумата от 450.00 лева. Съобразно
изложеното относно материалните възможности на родителите и потребностите на
детето Я.С., и признанието на въззиваемия, че към момента получава обезщетение
за безработица в размер на 750.00 лева месечно, мотивират въззивния съд да
приеме, че участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 90.00 лева
или той трябва да заплаща 250.00 лева, а разликата да се допълва от майката. Увеличаването
на дължимата месечна издръжка не би съставлявало непосилна финансова трудност
за него. Издръжка в такъв размер (предвид възрастта на въззиваемата, социално –
икономическата обстановка в страната, обстоятелството, че издръжката следва да
се доставя така, все едно, че родителите не са разделени, както и за да
задоволява потребности на детето за бъдеще време - след влизане в сила на
решението), ще
способства за правилното развитие на ненавършилата пълнолетие ищца,
подсигурявайки базисните й потребности.
Настоящият съд отчита също, че майката
отглежда детето в град Габрово, с помощта на нейните родители, и реализира доходи
в по – висок размер от тези на бащата, поради което намира жалбата за частично
основателна.
По тези аргументи, и поради това, че изводите на
първата инстанция и на въззивната инстанция не съвпадат, първоинстанционното
Решение е неправилно в атакуваната отхвърлителна част и
следва да се отмени в частта, в която искът за
увеличение на месечната издръжка е отхвърлен
за разликата от 160.00 лева до 250.00
лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивницата месечна
издръжка от още 90.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва за забава. Решението в частта, в която искът за
увеличение на месечната издръжка е отхвърлен
за разликата от 250.00 лева до 400.00 лева следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По разноските.
Върху определената издръжка въззиваемият
дължи държавна такса в размер на 129.60 лева по сметка на Софийски градски съд.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗАдв., въззиваемият С.С. следва да заплати на адвокат В.В.
Т. – член на Софийска адвокатска колегия, с личен номер*********– възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на ищцата в първоинстанционното
производство в размер на 100.00 лева.
Страните не са претендирали разноски за въззивното производство, предвид
което въззивният съд не дължи произнасяне.
Така мотивиран
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 159518 от 05.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 62815 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 91-ви
състав, поправено с Решение № 249954 от
24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 62815 по описа за 2018 г. на същия
съд и състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният
от Я.С.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Т.В.И., ЕГН **********, иск по
чл. 150 СК, срещу С.С.С., ЕГН **********, за сумата над 160.00 лева до размера на сумата от 250.00
лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със съдебна спогодба от 27.09.2016 г. по гр. дело № 833 по описа за 2016 г. на Районен
съд - Габрово, в полза на Я.С.С. месечна издръжка от 130 лева, на
основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, да заплаща на Я.С.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Т.В.И., ЕГН **********, месечна издръжка от още 90.00 (деветдесет) лева (или общо 250.00 лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2018
г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 159518 от 05.07.2019 г., постановено по гр. дело № 62815 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, III ГО, 91-ви
състав, поправено с Решение № 249954 от
24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 62815 по описа за 2018 г. на същия
съд и състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С.С.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 129.60 лева (сто двадесет и девет лева
и шестдесет стотинки) – държавна такса върху издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗАдв., С.С.С.,
ЕГН **********, да
заплати
на адвокат В.В. Т. – член на Софийска адвокатска колегия, с личен номер **********, възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на ищцата Я.С.С. в производството пред
първата инстанция, в размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО, съобразно
чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.