№ 140
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502184 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 1345 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 7255/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав, съдът на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, и
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , е признал за
установено по отношение на ответницата З. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, че в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, съществува
част от вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3632/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, а
именно сума в общ размер на 72 650, 54 лева (седемдесет и две хиляди шестстотин и
петдесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща непогасена главница по
сключен договор за ипотечен кредит от 10.12.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в общ
размер на 3 047, 46 лева (три хиляди четиридесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до
11.01.2022 г., както и сума в общ размер на 282, 53 лева (двеста осемдесет и два лева
и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
12.01.2022 г. до 25.01.2022 г.
С решението съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19,
срещу З. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **,
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, В ЧАСТТА относно признаването за установено по отношение на
ответницата, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
3632/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно сума в общ размер на 31, 45 лева
(тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща наказателна
лихва за периода от 10.04.2021 г. до 11.01.2022 г., както и сума в общ размер на 281,
75 лева (двеста осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
заемни такси, включващи следните вземания – сумата от 120 лева (сто и двадесет
лева) – разходи по изискуем кредит и сумата от 161, 75 лева (сто шестдесет и един
лева и седемдесет и пет стотинки) – застраховка „обезпечение“.
С оглед изхода на делото, съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил З. М.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска” № 19, сума в общ размер на 2 166, 94 лева (две хиляди сто
шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) – разноски за исковото
производство пред първоинстанционния съд, както и сума в общ размер на 1 569, 40
лева (хиляда петстотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) – разноски в
заповедното производство пред Софийски районен съд.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата З. М. Н.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва В ЧАСТТА, в която
установителните искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени. Наведени са
възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. По
същество и на първо място във въззивната жалба се излага, че по делото не се
установявали предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на
процесните парични вземания на банката – ищец, а освен това клаузите от процесния
договор за банков кредит и общите условия на банката относно настъпване на
предсрочна изискуемост били неясни и поради това нищожни. Освен това, бива
релевирано възражение, основаващо се на влязло в сила Решение по гр. д. №
1579/2014 г. по описа на СРС, I-7 с-в, с което е уважен ревандикационен иск по чл. 108
от ЗС, предявен от трето лице за настоящия спор – предходен продавач на имота, за
закупуване на който е бил отпуснат процесния банков кредит с мотив, че същият е
прехвърлил този имот на продавачите на ответницата, без да разбира свойството и
значението на постъпките, поради което и самата сделка била нищожна, респективно
ответницата не е придобила процесния недвижим имот по давност, а в същото време
предвид евицирането й от имота, то било отпаднало и основанието за дължимост от
нейна страна на търсените от банката – ищец суми. Поради това се отправя молба към
въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендират се разноски.
В подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, „Банка ДСК“ АД
оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени
в същия съображения. Претендират се разноски.
Решението, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете при квалификация чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, относно признаването за установено по
отношение на ответницата, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет
2
на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. д. № 3632/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно сума в общ размер на 31,
45 лева (тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
наказателна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 11.01.2022 г., както и сума в общ
размер на 281, 75 лева (двеста осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща заемни такси, включващи следните вземания – сумата от 120 лева
(сто и двадесет лева) – разходи по изискуем кредит и сумата от 161, 75 лева (сто
шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) – застраховка „обезпечение“, като
необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка
по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в съответствие с
материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, предвид съдържанието на
изготвения и приет от страните доклад по делото, обективиран в Определение №
5681/09.05.2023 г. по гр. д. № 7255/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданко отделение, I – 9 състав, а допълнително от доказателствената съвкупност се
обосновава извод, че на 10.12.2008 г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя
3
З. М. Н. е бил сключен Договор за ипотечен кредит, с който банката ищец е
предоставила банков кредит в размер на 41 200 Евро (чл. 1) със срок за издължаване
324 месеца (чл. 2), считано от 10.02.2009 г. (датата на разрешаване на кредита), като
кредитът бил усвоен на 10.02.2009 г. по разплащателната сметка на продавачите на
процесния ипотекиран недвижимия имот, служещ като обезпечение по кредита. На
следващо място, видно от съдържанието на процесния договор за банков кредит, то
към датата на неговото сключване лихвеният процент е възлизал на 8.29% годишно,
формиран като сбор от БЛП в размер на 4.69% и стандартна надбавка в размер на
3.60%. Към този договор са били приложени и Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, от което съдържание се установява, че при допусната
забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, то целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем (раздел VII „Отговорност и санкции“, т. 20.2 от
Общите условия).
На следващо място, установява се, че процесният договор за ипотечен кредит е
бил на няколко пъти изменян от страните, както следва.
На 17.12.2010 г. е сключено Допълнително споразумение към процесния
договор за ипотечен кредит, с което страните са приели, че остатъкът от дълга към
датата на сключването на споразумението е в размер на 41 292 Евро, договорен е
гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца, без да бъде променян
крайният срок за издължаване на ипотечния кредит, в който шест месечен срок,
ответницата е следвало да заплаща част от месечната лихва в размер на 50 %.
На 06.10.2016 г. е сключено второ по ред Допълнително споразумение, с което
размерът на дълга е бил превалутиран от 38 876, 62 Евро в 76 198, 18 лева. Променен е
и лихвеният процент, като остатъкът от кредита страните са договорили да бъде
олихвяван с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5.40% годишно.
С това споразумение, ответницата, в качеството й на кредитополучател, е освободена
от годишната такса за управление на банковия кредит.
На 26.02.2018 г. е сключено трето по ред Допълнително споразумение, с което
страните са приели, че остатъкът от дълга възлиза на сума в размер на 72 912 лева,
като е договорен и гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца, през
който ответницата е следвало да заплаща месечна лихва в размер на 50 % от
стойността й. Договореният лихвен процент към датата на това споразумение е бил в
размер на 5.232% годишно.
На 10.03.2020 г. е сключено четвърто по ред Допълнително споразумение, с
което страните са приели, че остатъкът от дълга възлиза на сума в размер на 70 181, 74
лева. Променен е и лихвеният процент по кредита, като остатъкът бива олихвяван с
променлив лихвен процент в размер на 5,052% годишно.
На 18.06.2020 г. е сключено пето по ред Допълнително споразумение, с което
страните са приели, че остатъкът от дълга възлиза на сума в размер на 70 085 лева,
като е договорен гратисен период за издължаване на главница и лихва от 9 месеца,
считано от първата падежна дата след подписване на това споразумение.
С Покана-Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост с изх. №
01-20-23370/20.12.2021 г., връчена на ответницата на 10.01.2022 г., банката ищец е
уведомила ответницата за допуснатите от нея просрочия в плащането на
погасителните вноски и е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем.
На 26.01.202022 г. „Банка ДСК“ АД е депозирала заявление по чл. 417 от ГПК
пред Софийски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
4
изпълнителен лист за просрочените вземания срещу ответницата. На 07.03.2022 г. по ч.
гр. д. № 3632/2022 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 75 състав, е била
издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който
е било образувано изпълнително дело № 98/2022 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № ***
в КЧСИ.
Видно от представеното по делото Решение № 6578/20.12.2023 г. по гр. д. №
9856/2023 г. по описа на Софийски градски съд, IV-В състав, се установява, че е била
оставена без уважение депозирана от банката ищец жалба срещу отказ за извършване
на публична продан на недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката по повод на
процесния договор за ипотечен банков кредит. В мотивите към самото решение е
посочено, че самият недвижим имот е придобит от ответницата в настоящото
гражданско дело въз основа на деривативен придобивен способ – договор за покупко-
продажба с трети лица – продавачи (И. и Д. П.), като средствата за цената на имота са
платени с парични суми, отпуснати на ответницата от банката ищец, като е била
вписана законна и договорна ипотека върху имота. Междувременно се установява от
влязло в сила Решение от 08.11.2013 г. по гр. д. № 13493/2011 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданска колегия, I-4 състав, че на основание чл. 31 от ЗЗД е бил
унищожен сключения предходен договор за покупко-продажба на този недвижим имот
между лицата И. Н. и И. П.. В тази връзка, с влязло в сила Решение от 30.10.2017 г. по
гр. д. № 1579/2014 г. по описа на Софийски градски съд се установява, че спрямо
ответницата в настоящото гражданско дело е признато за установено по иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, че собственик на въпросния недвижим имот е третото лице
И. Н. и същата е осъдена да му предаде владението на имота.
Предвид единствено спорно между страните обстоятелство, концентриращо
се около установяването на настъпилата предсрочна изискуемост на процесния банков
кредит и допълнителните споразумения към него, по делото пред първоинстанционния
съд е било допуснато, изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице В. П.. Видно от същото,
то се установява, че процесният банков кредит в размер на 41 200 Евро е бил усвоен
на 10.02.2009 г., като постъпилите суми за погасяване на същия за периода от
10.03.2009 г. до 10.10.2016 г. са в размер на 66 982, 35 Евро, от които 28 103, 09 Евро
– ефективно платени месечни вноски и 38 879, 26 Евро – рефинансиране за
превалутиране на кредита в лева, а за периода от 10.10.2016 г. до 26.01.2022 г. е била
погасена сума в общ размер на 20 815, 25 лева. Същевременно се установява, че
последната платена сума от ответницата, в качеството й на кредитополучател, е
била на 18.06.2020 г. и в размер на 429, 66 лева. По този начин вещото лице е
заключило, след като е взело предвид съдържанието на сключеното между страните
Допълнително споразумение от 18.06.2020 г., че към датата на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022 г. са били просрочени 10 броя
месечни вноски за периода от 10.04.2021 г. до 10.01.2022 г., като на 12.01.2022 г.
процесният банков кредит е бил отнесен от ищеца като предсрочно изискуем. На
следващо място, вещото лице посочва, че към датата на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.01.2022 г. просрочената от кредитополучателя
главница възлиза на сума в общ размер на 72 650, 54 лева, от които 69 909, 80 лева –
предсрочно изискуема главница и 2 740, 74 лева – главница от вноски с настъпил
падеж към 26.01.2022 г.; дължимата от кредитополучателя договорна лихва за
периода от 10.03.2021 г. до 11.01.2022 г. възлиза на сума в общ размер на 3 047, 46
лева; начислената и непогасена от кредитополучателя текуща лихва по кредита
5
за периода от 12.01.2022 г. до 26.01.2022 г. възлиза на сума в общ размер на 282, 53
лева; начислената и непогасена от кредитополучателя наказателна лихва за
забава възлиза на сума в общ размер на 31, 45 лева, а начислените и непогасени от
кредитополучателя такси по кредита възлизат на сума в общ размер на 281, 75
лева, от които 120 лева – разходи по изискуемия кредит и 161, 75 лева – за
застрахователна премия във връзка с процесния банков кредит.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на допуснатата
и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводната експертиза.
Експертизата и заключенията по нея са компетентно изготвени, като не противоречат
на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – те се основават на тях.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При преценка съдържанието на сключения между страните Договор за ипотечен
кредит от 10.12.2008 г., съдът намира, че същият разкрива признаците на договор за
банков кредит, чиято регламентация се съдържа в нормата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
доколкото е спазена предвидената от закона писмена форма за действителност, а с него
ищецът е поел задължение да отпусне на посочените лица в него парична сума с
определена цел – закупуване от кредитополучателя на конкретен недвижим имот, при
уговорени условия и срок за връщане на кредита, а ответницата, в качеството й на
кредитополучател, се е задължила да върне предоставената сума на вноски, на
определените погасителния план към договора падежи. В същото време, съдържанието
на договора разкрива, че са уговорени всички съществени клаузи – размер на кредита
и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, възнаградителна лихва, а също е
налице изрично препращане към съответните общи условия за предоставяне на
жилищни кредити на физически лица, респективно към погасителния план на банковия
кредит, които представляват неразделна част от процесния договор за ипотечен кредит.
Именно по тези съществени за страните елементи на кредитното правоотношение
е било постигнато съгласие, поради което договорът, респективно общите
условия към него, валидно обвързват страните с правата и задълженията по тях,
и най-вече – банката ищец да предостави кредита в посочения размер и по посочения
начин, а ответницата да го върне чрез заплащане на месечните погасителни вноски на
уговорените падежи, съгласно договорения погасителен план.
На първо място, съгласно доказателствата по делото, ведно със заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че на 10.02.2009 г. банковата сметка
на посочените в процесния договор за ипотечен кредит лица – И. и Д. П. е била
заверена с посочената в договора за кредит сума в размер на 41 200 Евро.
Следователно за ответницата, в качеството й на кредитополучател, е породено
задължението да върне на кредитора отпуснатия кредит, ведно с договорната лихва,
съгласно условията на подписания договор.
На следващо място и във връзка с наведеното във въззивната жалба възражение,
6
то наличието на неизпълнение по договора се установява със заключението на
съдено-счетоводната експертиза. По-конкретно, по делото е категорично установено,
че след изтичането на договорения между страните гратисен период в Допълнително
споразумение от 18.06.2020 г., ответницата е спряла да погасява кредита, поради което
е изпаднала в просрочие, като за периода от 10.04.2021 г. до 10.01.2022 г. са били
просрочени 10 броя месечни вноски. В този смисъл, вземайки предвид разпоредбата
на чл. 20.3 от процесните Общи условия, регламентираща условията за обявяване на
предсрочна изискуемост при забава в плащанията, продължила повече от 90 дни, то
това неизпълнение и забава е дало правото на банката ищец да обяви на 20.12.2021 г.
кредита за предсрочно изискуем, за което обстоятелство ответницата е била
надлежно уведомена на 10.01.2022 г.
В тази връзка, следва да се спомене, че съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът установява съществуването на вземането към подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Пак според цитираното
тълкувателно решение, вземането, произтичащо от договор за кредит, става
предсрочно изискуемо, ако кредиторът упражни това си право и след като уведоми
длъжника, като уведомяването следва да предхожда подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, както е и в настоящия случай.
В допълнение, видно от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, то
размерите на непогасените задължения от ответницата за главница (в общ размер
на 72 650, 54 лева), лихва (в общ размер на 3 047, 46 лева) и забава (в общ размер на
282, 53 лева) по процесния банков кредит към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съответстват на
претендираните.
Тук е моментът да се спомене, че настоящият въззивен съд намира за
неоснователно наведеното във въззивната жалба възражение за нищожност на
клаузите на процесния договор за ипотечен кредит и общите условия към него относно
настъпването на предсрочната изискуемост, доколкото съдържанието на двата
документа в тази конкретна част е ясно и разбираемо, а в същото време ответницата е
била запозната с тях и изрично се е съгласила с въпросните условия за настъпване на
предсрочна изискуемост.
Относно наведеното възражение за отпадане на основанието за дължимост на
претендираните суми, предвид евицирането на ответницата от имота, следва да се
спомене, че същото е неоснователно по следните причини. Както правилно
първоинстанционния съд е посочил в мотивите към обжалваното решение, на първо
място банката ищец не е била конституирана като страна в производството по гр.
д. № 1579/2014 г. по описа на Софийски градски съд по повод на предявения
ревандикационен иск срещу ответницата от страна на третото лице, а същевременно
7
ипотеката в полза на банката ищец върху конкретния имот е учредена преди
вписване на исковите молби по горецитираните граждански производства. Ето защо,
банката ищец, в качеството й на ипотекарен кредитор, не е обвързана от силата на
пресъдено нещо на решенията по гражданските производства. Така и доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД ипотечното право се явява производно
от правото на собственост, то ипотекарният кредитор би бил обвързан от решението за
унищожаването на процесната разпоредителна сделка, от която длъжникът черпи
правото си на собственост, единствено ако ипотеката е била учредена по време на
висящото исково производство или след като страните по него вече са били обвързани
от силата на пресъдено нещо на постановеното по спора решение. Настоящият случай
обаче не е такъв, тъй като учредената в полза на банката ищец ипотека е предшествала
времево предявяването на иска за унищожаването на разпоредителната сделка, от
която длъжникът черпи правото си на собственост, поради което кредиторът по нея не
е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по спора решение.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК ответницата следва да заплати на банката ищец сторените пред въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. При това положение, на
банката ищец се следва сумата от 150 (сто и петдесет) лева, направени по делото пред
въззивния съд разноски, по компенсация.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1345 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 7255/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав, в частта, с която
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, е признато за установено по отношение на ответницата З. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, че в полза на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19, съществува част от вземането, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3632/2022 г. по
описа на СРС, 75 състав, а именно сума в общ размер на 72 650, 54 лева (седемдесет
и две хиляди шестстотин и петдесет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща непогасена главница по сключен договор за ипотечен кредит от
10.12.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сума в общ размер на 3 047, 46 лева (три хиляди
четиридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 11.01.2022 г., както и сума в
общ размер на 282, 53 лева (двеста осемдесет и два лева и петдесет и три стотинки),
8
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.01.2022 г. до 25.01.2022 г.
ОСЪЖДА З. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет.
*, ап. **, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска” № 19, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете при квалификация чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, относно признаването за установено по
отношение на ответницата, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет
на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. д. № 3632/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно сума в общ размер на 31,
45 лева (тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
наказателна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 11.01.2022 г., както и сума в общ
размер на 281, 75 лева (двеста осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща заемни такси, включващи следните вземания – сумата от 120 лева
(сто и двадесет лева) – разходи по изискуем кредит и сумата от 161, 75 лева (сто
шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) – застраховка „обезпечение“, като
необжалвано е влязло в законна сила
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9