Определение по дело №175/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 364
Дата: 4 октомври 2022 г. (в сила от 4 октомври 2022 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20221300500175
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 364
гр. В., 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.

Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500175 по описа за 2022 година
Производството е по чл.423, ал.1, т.1 и т.4 ГПК.
Делото е образувано по възражение от Ц. Н. Д. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес в с.Г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1609/2021г. на ВРС. Твърди се, че не е получавала
съобщение, заедно със заповед за изпълнение по делото, изпратено на
27.09.2021г. по ч.гр.д.№ 1609/2021г. по описа на ВРС, в което е отразено, че е
получено на 08.10.2021г. лично от длъжника.
Евентуално се твърди, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1,т.4 от ГПК,
поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, които длъжника Д.,
които не е могла да преодолее- трудноподвижна е, изпитва болки, страда от
сърдечно заболяване, постоянните болки замъгляват съзнанието и и забравя.
Твърди се и нарушение на чл.411, ал.2 от ГПК, тъй като заявлението е в
противоречие със закона и добрите нрави, тъй като потребител на
електрическа енергия може да бъде физическо лице, което е собственик или
ползвател на имот, като същата не е била собственик,нито ползвател.
Иска от съда да приеме възражението , да обезсили заповедта и
изпълнителния лист или да бъдат дадени указания на първоинстанционния
съд да даде указания по чл.415 , ал.1 ГПК на заявителя, както и постанови
1
спиране на образуваното изпълнително дело на основание чл.423, ал.2 ГПК.
Ответникът по възражението и заявител е взел становище, като моли
възражението да бъде оставено без уважение.
От данните по делото във връзка с подаденото възражение, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подадено е заявление от „Ч. Е. Б.“ АД до Районен съд гр.В. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. Н. Д. от гр. В. Със Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК №355/27.07.2021г. по ч.гр.д.№1608/2021г.
по описа на съда е разпоредено същата да заплати суми, представляващи
стойността на ползвана електрическа енергия за периода 03.11.2020г.-
02.06.2021г. с адрес на електроснабдения имот гр.В. с кл. № 300257160555.
Видно от съобщение до длъжника, изпратено на 27.09.2021г. по ч.гр.д.
№ 1609/2021г. по описа на ВРС, в разписка на гърба на същото е отразено
връчването на заповедта за изпълнение по делото на 08.10.2021г. лично от
длъжника. Върху същата разписка е разпоредено издаване на изпълнителен
лист на 09.11.2021г.
В производството по подаденото възражение пред ВОС е допусната и
назначена съдебнографическа експертиза, която не е оспорена, и чието
заключение като компетентно и безпристрастно изложено, съдът възприема
изцяло.
Видно от същото заключение , подписът, положен срещу реквизит
„получател“ в „разписка“ от 08.10.2021г.като приложение на гърба на
“съобщение“ по ч.гр.д.№ 20211320101609 до лицето Ц. Н. Д. , е изпълнен от
същата.
Почеркът, отразен в думата „лично“, изпълнена до подпис, положен срещу
реквизит „получател“ в „разписка“ от 08.10.2021г.като приложение на гърба
на “съобщение“ по ч.гр.д.№ 20211320101609
до лицето Ц. Н. Д. , най-вероятно е изпълнен от същото лице.
С оглед на изложените твърдения във възражението и събраните
доказателства ВОС намира възражението за неоснователно по следните
съображения:
Възможността на длъжника за подаване на възражение срещу издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.423, ал.1,т.1 ГПК е обвързана с
2
нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта, поради
което той не е упражнил правото си на възражение. От доказателствата по
делото не се установява наличието на процесуални нарушения при
връчването на заповедта на длъжника. Съобщението е получено лично, за
което длъжникът се е подписал Степента на вероятност думата „лично“ да е
изпълнена собственоръчно или да е изпълнена от друго лице , не би могла да
обоснове основателността на възражението, тъй като съгласно чл.44 ГПК
връчителят е този, който удостоверява качеството на лицето, получило
съобщението. Получателят удостоверява получаването с подписа си, за който
в настоящия случай вещото лице е категорично , че е изпълнен от длъжника.
По отношение на позоваването на чл.423, ал.1,т.4 от ГПК са представени
резултат от извършено изследване на ляво стъпало от 12.12.2017г.,
амбулаторен лист от 29.06.2020г. с посочена диагноза Хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност и етапна епикриза и амубаторен лист
от 02.06.2022г. с посочена основна диагноза Първична гонартроза,
двустранна. Представените доказателства са за здравословното състояние на
длъжника, които не обосновават обаче, остри , внезапни състояния,
характеризиращи се с непредвидимост, а видно ,че са с хроничен,
продължителен характер. Видно е, и че писмените доказателства установяват
това състояние в периоди, които не съвпадат , дори и не са близки до периода,
в който е следвало длъжникът да извърши пропуснатото процесуално
действие, за което и законът е предвидил достатъчно дълъг/едномесечен/
срок.
Останалите доводи, касаещи нарушение на чл.411, ал.2 от ГПК ,не биха
могли да се разглеждат в нстоящото производство, което се развива при
твърдения за конкретни, лимитативно изброени хипотези на чл.423, ал.1 ГПК.
От изложеното следва,че не са налице обстоятелствата по чл. чл. 423
ал.1,т.1 и т.4 от ГПК, посочени във възражението, заради което длъжникът не
е могъл да направи своевременно възражение по чл. 414 ал.1 от ГПК, респ. не
са налице предпоставките възражението да бъде прието.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на Ц. Н. Д. с ЕГН: ********** и постоянен
3
адрес в с.Г., общ. В. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1609/2021г. на ВРС, с която е разпоредено
Ц. Н. Д. да заплати на „Ч. Е. Б.“ АД със седалище в гр.С., сумата 1209.57
лева главница, лихва в размер 36.05 лева за периода 26.01.2021г. до
15.07.2021г. и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 26.07.2021г. до заплащане на вземането, както и разноски в
размери 25.00 лева ДТ и 67.00 лева адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4