и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 27/26.02.2008 г., постановена по НОХД № 111/2006 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Цветко Иванов Драгов от гр.Хасково, за невиновен в това, че през периода 22.05.2004 г. – 24.05.2004 г. в землището на с.Кос, общ.Момчилград, в съучастие с Наско Желязков Колешев от с.Книжовник, общ.Хасково, като помагач, чрез използване на МПС – товарен автомобил „Волво” с ДК № Х 42-49 Т и автокран марка „Шкода” с ДК № Х 37 41 Т и технически средства – ъглофлайф, бензинов агрегат и елетрожен отнел чужда движима вещ – метално хале с размери – дължина 32 метра, широчина 12 метра и височина 5.50 метра, на стойност 22 560.77 лв. от владението на ЕТ”Саварона-Ерол Касим”, собственост на Ерол Бехчед Касим от гр.Момчилград, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, случаят не е маловажен и откраднатата вещ не е била под постоянен надзор, като кражбата е в големи размери, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.195, ал.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2 , т.4,предл. първо и второ и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК. Със същата присъда, съдът е признал Наско Желязков Колешев от с.Книжовник, общ.Хасково за невиновен в това, че през периода 22.05.2004 г. – 24.05.2004 г. в землището на с.Кос, общ.Момчилград, в съучастие с Цветко Иванов Драгов от гр.Хасково, като извършител, чрез използване на МПС – товарен автомобил „Волво” с ДК № Х 42-49 Т и автокран марка „Шкода” с ДК № Х 37 41 Т и технически средства – ъглофлайф, бензинов агрегат и елетрожен отнел чужда движима вещ – метално хале с размери – дължина 32 метра, широчина 12 метра и височина 5.50 метра на стойност 22 560.77 лв. от владението на ЕТ”Саварона-Ерол Касим”, собственост на Ерол Бехчед Касим от гр.Момчилград, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, случаят не е маловажен и откраднатата вещ не е била под постоянен надзор, като кражбата е в големи размери, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.195, ал.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2 , т.4,предл. първо и второ и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест, в който се твърди, че същата е неправилна и не кореспондира със събрания доказателствен материал по делото. В допълнително представените към протеста мотиви се сочи, че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Кредитирал е единствено версията на двамата подсъдими, която според прокурата била защитна и не кореспондираща с доказателствения материал. По делото се установило по безспорен и категоричен начин, че собственик на инкриминираната вещ – хале е св.Ерол Касим, който я закупил с данъчна фактура №********** от 31.05.1996 г. и след закупуването й не бил упълномощавал никого да се разпорежда с нея. Факта, че между двамата подсъдими бил сключен договор за покупко-продажба говорел единствено за предварителен сговор за отнемане на веща, но в никакъв случай и за липса на субективния елемент на престъплението. Установеното по делото взаимодействие и разпределение на ролите между подсъдимите говорело за наличие на вина и пряк умисъл от страна на подсъдимите. Несериозно звучали твърденията на подсъдимите, че след като подс.Драгов продал вещта на подс.Колешев впоследствие отново да се ангажира с демонтажа и отчуждаването й. В слчуая въобще не можело да се говори за купувач и продавач, както било описано в мотивите към присъдата, тъй като нито подс.Драгов някога е бил собственик на веща, нито подс.Колешев е закупувал същата. Следвало да се отбележи също така, че представеното копие от договор за покупко-продажба касаело навес находящ се в землището на с.Звездел, а по обвинетелния акт двамата били обвинени в кражба на метално хале находящо се в землището на с.Кос, общ.Момчилград. С протеста се предлага присъдата на РС-Момчилград да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения. В съдебно заседание представителят на ОП-Кърджали поддържа протеста, като внася промяна в искането към съда. Моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора. След извършения разпит на свидетели и двамата подсъдими на въззивното следствие, счита че в случая се касаело за измама така, както било образувано първоначално делото, а не за кражба, извършена в съучастие, в сговор, поради което следвало да се извърши изменение на обвинението, като същото се детайлизира и прецизира. Подсъдимият Цветко Драгов, лично и чрез защитника си адв.Белев счита протеста за неоснователен, като споделя становището на прокурора от ОП-Кърджали, че относно правната квалификация по никакъв начин подсъдимите не можели да бъдат признати за виновни в съучастническа кражба, при условията на сговор и в останалите квалификации на обвинението, поради което и следвало да се потвърди първоинстанционната присъда. Счита, че не съществува процесуална възможност делото да бъде върнато на прокурора за повдигане на ново обвинение на подсъдимите за измама. Подсъдимият Наско Колешев, лично и чрез защитниците си – адв.Белев и адв.Стоянов, също счита протеста за неоснователен, а присъдата на първоинстанционния съд съобразена, както със закона, така и с наличните доказателства. Представителят на обвинението с искането си сам потвърдил, че действително не са налице необходимите материално-правни и субективни предпоставки, за да бъдат признати двамата подсъдими за виновни по такова престъпление, за което съда е постановил оправдателна присъда. Моли протестираната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, констатира следното: Протеста е допустим, като подаден в законоустановения в чл.319, ал.1 от НПК срок и основателен. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Свидетелят Е.Касим е собственик на ЕТ”Саварона-Ерол Касим”. През 1996 г. закупил от ВК „Младос” видно от данъчна фактура от с.г. метално хале – сеновал. Първият подсъдим Цв.Драгов на 13.05.2004 г. е продал на втория подсъдим Н.Колешев с нотариално заверен договор навес – метална конструкция със съответните размери описани в договора за покупко-продажба и за съответната сума. На 22.05.2004 г. вторият подсъдими наел свидетелите Хандуров, Тодоров и Костадинов, които със съответната техника заминали в землището на с.Кос, което е гранично землище и на с.Звездел, за да демонтират собственото хале на втория подсъдим. До 24.05.2005 г. халето било демонтирано и първият подсъдим по-късно заминал за гр.Петрич, където продал халето на неустановено лице. Стойността на инкриминираната вещ възлиза на 22 560.77 лв. по заключението на вещото лице. Тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е посочил, че приема, след въз основа на наличните доказателства по делото, обяснения на подсъдимите, показания на свидетелите и вещото лице и другите писмени такива. При така описаната фактическа обстановка, решаващия съд е приел, че подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на текстовете, по които са предадени на съд. Обвинението не било доказано по несъмнен и безспорен начин. Напротив – наличието по делото на нотариално заверен договор, в който първият подсъдим продавал на втория подсъдим движима вещ, описана в същия договор и този подсъдим 9 дни, след като вече е собственик на една вещ решава да я демонтира, не представлявало изпълнително деяние, нито от обективна, нито от субективна страна на така предявеното му престъпление с обвинителния акт. По делото нямало нито едно доказателство, което да говори, че този подсъдим от субективна страна е осъществил престъпния състав на текста, по който е предаден на съд. Единствено установеното безспорно по делото било, че този подсъдим, в качеството си на собственик е демонтирал своя собствена движима вещ, с която по-късно се разпоредил в полза на трето неустановено лице. Съдът е посочил също, че подс.Ц.Драгов, поради описаното за подс.Колешев не може да има каквато и да е била форма на съучастие с последния, тъй като подс.Колешев не бил извършител на деянието и нямал от субективна страна какъвто и да е престъпен умисъл в действията си. Очевадно било, че двамата подсъдими извършвали действия, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт със съзнанието, че единият е собственик на тази вещ, а другият е продавач на същата, и лице което помага в дейност, свързана с демонтажа и продажбата на същата. От обективна страна, съдът е приел, че като обект на изпълнителното деяние също не е безспорно установено и доказано обстоятелството, че пострадало лице е това, което е по обвинителния акт и на което е отнето движимо имущество в такива размери, каквито са описани в обнителния акт. Единственото доказателство говорещо за някаква съпричастност на пострадало лице по така предявеното обвинение било фактура за закупена движима вещ от ЕТ”Саварона-Ерол Касим” от 31.05.1996 г. Сама по себе си в този вид фактурата не давала възможност на съда да бъде сигурен в размерите, посочени в обвинителния акт и в заключението на вещото лице на тази движима вещ. Никой от свидетелите не говорел за това, че е останал с впечатление, че някой от подсъдимите е с намерение да присвои чужда движима вещ. Напротив – всички действия в инкриминирания период били извършвани на открито, в дневно време и по никакъв начин не били такива, които да предполагат престъпна дейност. Съобразявайки основния принцип за доказване виносвност на едно лице, а именно, че обвинението следвало да бъде доказано по несъмнен начин, съдът е счел, че единствения справедлив резултат по делото бил двамата подсъдими да бъдат оправдани по предявените им обвинения. Наличието на договор за покупко-продажба между двамата формирал извода на съда как и в какво качество всеки един от двамата е извършвал действия, и водел до извода, че същите от субективна страна не са осъществили престъпния състав на текстовете по обвинителния акт. Обвинението според първоинстанционния съд не било доказано не само по несъмнен начин, а и по какъвто и да е друг начин. С оглед така описаното от решаващия съд, въззивния съд констатира: Присъдата е необоснована - фактическите изводи на съда са немотивирани и не се подкрепят от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд, без да анализира доказателствения материал по делото, без да посочи защо приема едни доказателства, а други отхвърля, е приел за установени фактически положения, които противоречат на събраните доказателства. Съдът подробно е изложил своята версия в мотивите и е посочил, че тази версия се подкрепяла от всички доказателства по делото. В мотивите обаче няма и следа от задълбочено, обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и изясняване на фактическите обстоятелства по делото, както изисква законът. В действителност събраните доказателства водят до фактически изводи, твърде различни от тези на съда. Съдът безрезервно е приел, че представения му, при това в ксероксно копие договор от 13.05.2004 г. за покупко-продажба на навес, находящ се в землището на с.Звездел, общ.Момчилград, сключен между подсъдимите, с нотариална заверка на подписите, доказва, че подс.На±ко Колешев е придобил собствеността именно върху инкриминираната вещ закупувайки я от подс.Цветко Драгов. Приемайки тази версия съдът не е счел за нужно да изложи съображения защо не възприема версията предложена в обвинителния акт, още повече, че самите подсъдими въпреки представения от тях договор никога не са твърдели, видно от обясненията им, че някой от тях е собственик на процесния навес-сеновал. В тази връзка съдът не е изложил каквито и да било съображения защо е приел, че подс.Драгов е бил собственик на описаната в договора вещ и в това си качество я е продал на подс.Колешев, след като по делото съществуват доказателства в противната насока. Така подс.Драгов, а и подс.Колешев по време на цялото производство твърдят, че въпросната вещ била собственост на приятел на подс.Драгов, с който се били запознали в Гърция. Съдът е посочил, че по делото не било безспорно установено и доказано, че пострадалото лице е това, което е посочено в обнителния акт и на което е отнето имущество в такива размери, каквито са описани в обвинетелния акт. Приетата в тази връзка като доказателство фактура сама по себе си в този вид не давала възможност съда да бъде сигурен в размерите, посочени в обвинителния акт. Съдът обаче не е положил каквито и да било усилия да изясни тези обстоятелства, след като те според него не са достатъчни за установяване на собствеността и размерите на вещта, като в крайна сметка това са обстоятелства по делото, относими към главния факт – предмет на доказване в процеса. В същото време липсват каквито и да било съображения, защо е счел, че описания в представения от подсъдимите договор навес, находящ се в землището на с.Звездел е именно този описан в обвинетелния акт, като находящ се в с.Кос.Съдът не е извършил съпоставка на двете противоречащи си писмени доказателства – фактурата и договора и съответно не е изложил съображения защо приема едното, а отхвърля другото доказателсво. Решаващия съд не е преценил логическия абсурд, че ако първоначално подс.Драгов, а в последствие подс.Колешев, са били собственици на процесната вещ още към 13.05.2004 г., както е посочено в договора, то защо те не са съобщили това обстоятелство на надлежните органи, съответно защо не са представили въпросния договор, а са се „примирили” с факта от 2004 г. срещу тях да се води наказателно производство за „собствения им” навес под угрозата да понесат и съответната наказателна репресия. Описаната необоснованост на присъдата следва да се приравни да липса на мотиви, предвид, че същите не отговорят на изискванията за нужното съдържание съгласно чл.305, ал.2 от НПК. Това от своя страна е довело и до ограничаване на процесулните права на прокурора – да разбере защо не са кредитирани посочените от него доказателства и в тази връзка да може пълноценно и адекватно да упражни правата си при протестиране на съдебния акт, като да се позове на тези доказателства и чрез тях да докаже твърдяните от него факти. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.352, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и е неостранимо във въззивното производство, тъй като настоящата инстанция не може да замени вътрешното убеждение и воля на решаващия съд относно изводите, които следват от преценката на дадено доказателство. Предвид изложено, настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите изложени в протеста в тази връзка, т.к. на основание чл.332, т.1 във вр. с чл.333, ал.2 във вр. с чл.352, ал.3, т.1 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Следва да се обърне внимание, че при новото разглеждане на делото следва да се прецени, че ако поведението на подсъдимите не осъществява признаците на престъплението квалифицирана кражба, то това поведение, преценено за всеки от подсъдимите, съдържа ли признаците на други престъпни състави - например на измама или др., по силата на чл.304 НПК. Следва също при новото разглеждане на делото да се съобрази, че по НОХД №95/05 г. по описа на РС-Момчилград, което е било прекратено и делото върнато на РП-Момчилград за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявен граждански иск от Ерол Бехчед Касим и същият е бил конституиран като граждански ищец. Във връзка с изложеното следва да се уточни, че НОХД №95/05 г. по описа на РС-Момчилград е било образувано по повод едно и също с настоящото досъдебно производство – дознание №190/05 г. по описа на РПУ-Момчилград, като при новото разглеждане на НОХД №111/06 г. на МРС, не е бил призован гражданския ищец, с което безспорно му е било нарушено правото на участие като страна в процеса. Водим от изложеното, и на основание чл.334,т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 27/26.02.2008 година, постановена по НОХД № 111/2006 година по описа на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |