№ 4408
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110125643 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, с която ЗК "Л" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."..." № 67А срещу С О, с адрес: гр. София, ул. " ..." № 33, с която
е предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. чл. 410, ал.
1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за установяване правото на вземане на ищеца от ответника
за сумата 384,40 лева, представляваща престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС марка „А“, модел
„...“, рег. № ... от настъпило на 24.03.2018 г. ПТП – попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр.
дело № 4213/2022 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът по главния иск - ЗК "Л" АД, извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 24.03.2018 г., около 14,00 часа, в гр. София, лек автомобил марка „А“,
модел „...“, рег. № ..., управляван от Л Д. И., се движил по ул. "П" към С и срещу № 79, при
което попада в необезапасена и несигнализирана дупка на пътното платно и на автомобила
са нанесени материални щети. Поддържа, че към датата на събитието л. а. марка „А“, модел
„...“, рег. № ... бил застрахован по застраховка "Каско" на МПС в ЗК "Л" АД, със
застрахователна полица № ..., със срок на валидност от 15.11.2017 г. до 14.11.2018 г. В
съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и
оценка било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на
374,40 лв., която сума била изплатена на увреденото лице, с преводно нареждане от
14.12.2018 г. Поддържа, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес
1
срещу С О за сумата от 374,40 лв. изплатено застрахователно обезщетение, с включени 10
лв. ликвидационни разноски. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4213/2022 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С О е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, като поддържа, че липсвало валидно възникнало застрахователно
правоотношение. Излага твърдения, че представения протокол за ПТП не доказва механизма
на ПТП, съответно оспорва да е съществувала дупка в посочения участък, тъй като е
съставен по данни на водача. При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил, който не се е съобразил с
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. По – нататък поддържа, че процесният участък от ул. "П"
попадал в списъка на Приложение 11, в обхвата на договор, сключен между С О и "..." АД,
поради което на основание чл. 219, ал. 1 ГПК моли съда да привлече като трето лице-
помагач "..." АД и в случай че искът на ЗК "Л" АД бъде уважен спрямо С О, "..." АД да бъде
осъдено да заплати на С О процесната сума.
В срока по чл. 221, ал. 1, вр. с чл. 131 ГПК, от "..." АД е депозиран отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че е изпълнител по сключения между тях договор за дейности по
поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа с обхват, в който попадат и времето и
мястото на инцидента. Твърди, обаче, че всички възложени му работи са били качествено
изпълнени, приети и заплатени от страна на възложителя. Ето защо оспорва иска като
неоснователен.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Относно предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Следователно отговорността на ответника С О е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1 наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка "Каско" на МПС между увреденото лице и
ищеца за процесното МПС; 2 ищецът да е обезщетил застрахования за покрит
застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3 наличие на всички посочени
в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност (вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работата при или по повод изпълнението на работата).
2
От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищецът ЗК
"Л" АД е доказал спорните обстоятелства по делото, като аргументите за това са следните.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото застрахователна
полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена
застраховка "Каско" на моторни превозни средства, сключен на 13.11.2017 г., във форма на
Застрахователна полица № ..., със срок на действие от 00. 00 ч. на 15.11.2017 г. до 24. 00 ч.
на 14.11.2018 г. , с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования МПС. Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от
съвкупната преценка на останалите доказателства по делото – уведомление за настъпило
застрахователно събитие, талон за оглед на автомобил, опис-заключение, доклад по щета,
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол и преводно нареждане за кредитен
превод от ищеца на увреденото лице за сумата от 374,40 лв. Ето защо са неоснователни
възраженията на процесуалния представител на С О за липса на валидно възникнало
застрахователно правоотношение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля Л. Д. И., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие, когато превозното средство попаднало необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, вследствие на което били причинени материални щети на процесния лек
автомобил – предна дясна гума и джанта. Посоченият свидетел се явява лицето, което е
управлявало лекия автомобил марка „А“, модел „...“, рег. № ..., като същият подробно
изяснява обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП. Показанията му са достатъчно
подробни и логични, като кореспондират и с приетите писмени доказателства, а в същото
време от заключението по изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички
увреждания по лек автомобил марка „А“, модел „...“, рег. № ..., отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна насока,
следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм.
От представеното по делото кредитно нареждане за кредитен превод се установява, че за
настъпилото застрахователно събитие застрахователят-ищец е изплатил на увреденото лице,
сумата от 374,40 лв. за причинените на застрахованото имущество щети, поради което е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият
увреден има такива права.
От допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите (които са на
стойност по-висока от заплатената, поради което с оглед принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес регресното вземане е основателно до размера на
3
претендираната сума), както и причинно-следствената връзка.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от
вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на С О съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. с чл. 2,
ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на
добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и
съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а чл. 167, ал. 1 ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в
изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него. Поради
което, наличието на дупка (неравност) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението
на очертаните по-горе задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на процесуалния представител на ответника за съпричиняване е недоказано,
като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а доказателствата тежест да го
установи при пълно и главно доказване се носи от С О. Поради изложеното възражението за
съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът стига до правния извод, че
липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения главен иск за изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от 384,40 лв. изплатено
застрахователно обезщетение, с включени 10 лв. ликвидационни разноски.
Основателността на главния иск е процесуалното условие, при което е предявен
евентуалният, поради което съдът дължи произнасяне по него.
Относно евентуалния иск с правно основание на чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД:
При така предявения иск в тежест на ищеца по обратния иск е да докаже, че с ответника "..."
АД е бил обвързан от валидно правоотношение по договор за изработка, по който
посоченото дружество е следвало да изпълни конкретна работа, че неизпълнението на
същата е причинило на ищеца имуществени вреди в претендирания размер.
4
В тежест на ответника по обратния иск е да докаже, че е изпълнил точно възложената му по
договора работа, респ., че е заплатил претендираната сума.
С определението от 06.12.2022 г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад
по чл. 146, ал. 1 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.03.2023
г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е налице
договор за възлагане на дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, включително за участъка, в който е настъпило процесното ПТП между
ответника по първоначалния иск и ответника по обратния иск.
Съгласно клаузата на чл. 2.2.2, предл. 2 текущото поддържане включва и дейността ремонт
на отделни разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове
и др. Установява се от договора, че за посочените в списък Приложение 11 улици и
булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от
определеното ниво на поддържане, като изпълнителят се задължава да извърши всички
дейности, необходими с оглед постигането на изискуеми от възложителя стандарти на
изпълнение и качеството на състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от
уличната мрежа, включена в обхвана на зоната и извън списъка по Приложение 11
дейностите се извършват на база конкретно възлагане при необходимост. (чл.1.1.1 и чл.1.1.2
от Договора). Договорът е сключен със срок на действие от 48 месеца, т. е. до 04.05.2015 г.,
от което следва, че е действал към момента на процесното ПТП /на 24.03.2018 г. /.
Следователно е налице валидно възникнало облигационно отношение, с предмет –
поддръжка на уличната мрежа.
Спорно между страните по обратния иск е обстоятелството дали действително съществува
твърдяната от ищеца по главния иск необозначена дупка на пътното платно, от която да са
произлезли вреди по лекия автомобил и поради която да възникне отговорността на третото
лице – помагач "..." АД. Обстоятелството, че необозначена дупка на пътното платно
действително съществува и е в причинно-следствена връзка с претърпените вреди беше
прието за доказано при разглеждане на главната искова претенция, поради което съдът не
счита, че е необходимо да бъде обсъждано допълнително. С оглед на това в тежест на
ответника по обрания иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
изпълнил точно възложената му работа.
По делото са приобщени като писмени доказателства Констативен протокол от 02.03.2018 г.
и Протокол за месечна инспекция / л. 58 – 62 от делото/ с попълнени данни по различни
показатели във връзка с пътното обслужване. Отбелязано е "обектът не се приема" на всеки
от протоколите. При положение, че към датата на ПТП е констатирано наличие на дупка, то
очевидно не са предприети своевременно действия по отстраняването или най-малко по
сигнализирането и обезопасяването на пътния участък. Следователно, несъмнено е било
налице неизпълнение, вследствие на което /предвид изложеното по горе по главния иск/ за
възложителя е настъпила загуба – задължение за плащане на обезщетение/ регреснио
вземане за вредите по автомобила, настъпили вследствие попадането му в дупката на
пътното платно. Ответникът не твърди и по делото няма доказателства за наличие на
5
обстоятелства, изключващи договорната отговорност, поради което и предвид разпоредбата
на чл. 82 ЗЗД дължи да възстанови на възложителя платеното на ищеца по главния иск
регресно вземане в размер на 384,40 лева, за която сума обратният иск следва да бъде
уважен. Тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет
на първоначалния иск, третото лице помагач и ответник по обратния иск дължи плащане на
сумата след изпълнение на постановеното срещу С О осъдително решение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск – 22.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата (в този смисъл е Решение № 53 от 25.03.2016 г. по т. д.
288/2015 г. по описа на ВКС, І т. о., Решение № 262837 от 29.08.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
5100/2020 г. и др.).
Относно разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски имат ищецът по главния иск и ищецът по обратния иск.
На ищеца по главния иск - ЗК "Л" АД, следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство). Ищецът е сторил разноски както следва: 75 лв. – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 25 лв. – държавна такса в
исковото производство, 350 лв. – депозит за САТЕ, 50 лв. – депозит за свидетел, както и 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, или общо 525 лв. за
исковото производство.
Ищецът по обратния иск С О доказва разноски в общ размер на 150 лв., от които: 50 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съдът определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл.
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, предявен от ЗК "Л" АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул."..." № 67А срещу С О, с адрес: гр. София, ул. " ..." №
33, че С О дължи на ЗК "Л" АД сумата от 384,40 лева – престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек
автомобил марка „А“, модел „...“, рег. № ... от настъпило на 24.03.2018 г. ПТП – попадането
му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.01.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума в
производството по частно гр. дело № 4213/2022 г. на СРС, 151 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА "..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "..." № 3-5,
представлявано от ТАГ и ГИК, да заплати на С О, с адрес: гр. София, ул. ... № 33, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 384,40 лв., представляваща
6
обезщетение за вреди от неточното изпълнение на Договор № ... от 04.05.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск – 22.06.2022 г. до
изплащане на вземането, при условие, че С О заплати на ЗК "Л" АД, ЕИК ..., сумата от
384,40 лв. по постановеното срещу С О решение по главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2022 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. София, ул. " ..." № 33 да заплати на ЗК "Л" АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."..." № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 75 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 4213/2022 г. по описа на СРС, 151
с-в и сумата 525 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА "..." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "..." № 3-5,
представлявано от ТАГ и ГИК да заплати на С О, с адрес: гр. София, ул. " ..." № 33 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150 лв. – разноски по делото пред СРС.
Решението е постановено при участието на "..." АД, ЕИК ..., като трето лице - помагач на
страната на С О.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7