№ 260063 / 17.6.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
17.06.2022 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 1118 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „БНП П. П. Ф.” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № *********, с адрес на управление във Франция, град Париж, бул.”О.” № 1, представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП П. П. Ф.” С.А., клон България, ЕИК xxxx – град София, представлявано от Д. Д. твърди в исковата молба, че на 14.03.2017 г. между „БНП П. П. Ф.“ и С.А.Ф., ЕГН xxxxxxxxxx е сключен договор за потребителски паричен кредит № CARU-14532901, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8200,00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.03.2022 г., съгласно погасителен план. Твърди, че на ответника е определен годишен процент на разходите, като следва да заплаща и такса ангажимент. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.Поддържа и това, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка xxx, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 215.23 лева, като в чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният и размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Поддържа, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.11.2018 г., като към тази дата са погасени 19 месечни вноски. Твърди, че на основание чл.5 от договора, вземането на „БНП П. П. Ф.” става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случаи е 05.12.2018 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в Районен съд - Монтана за дължимите суми.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че в полза на ,,БНП П. П. Ф.“ С.А. чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България съществува вземането по договор № CARU-14532901, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2983/2020 по описа на Районен съд - Монтана, а именно: 6450,33 лева - главница по договора за кредит, 1257,56 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 05.03.2022 г., 1031,42 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2018 г. до 05.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Моли съда да му присъди и съдебните разноски по заповедното производство в размер на 174,79 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева., както и разноските в настоящото производство - държавната такса за завеждане на иска в размер на 174,78 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.А.Ф. xxx, чрез назначения му особен представител – адвокат М.Й. е представила писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. Поддържа, че за ответника няма такова изискуемо и ликвидно задължение в посочения в исковата молба размер, към момента на подаването на исковата молба в Районен съд - Монтана от ищеца. Поддържа, че не настъпил падеж за всяка от погасителните вноски по кредита, до крайния срок на погасяването му, а именно - 05.03.2022г. Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Заявява, че до момента на предявяването на настоящия иск - 29.04.2021г., ответникът е изпълнил по погасителен план част от задължението си, а именно - за 19 месечни вноски. Остават много месечни вноски с ненастъпил падеж. Твърди, че кредитополучателят би дължал на кредитора единствено вноските с вече настъпил падеж, към датата на предявяването на исковата молба. Поддържа, че фиксирано в сключения договор за кредит е, че срокът на погасяване е за 60 месечни погасителни вноски, считано от датата на неговото усвояване. Крайна падежна дата за издължаване на кредита, посочена в погасителния план, приложен по делото е 05.03.2022г. Срокът за погасяване на кредита, съгласно договора, не е настъпил.Твърди, че ответникът НЯМА парични задължения с настъпил падеж в претендирания размер, към Кредитора - страната - ищец по делото, респективно изискуеми вземания на кредитора в размера, който е посочен в исковата молба, формиращ цената на предявения иск. Моли съда да постанови неприсъствено решение по отношение на ищеца, в случай на наличие на изискванията на разпоредбата на чл.238 ал.2 от ГПК.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.А.Ф. xxx, която заповед е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е сключен договор за кредит № CARU-14532901, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8200,00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.03.2022 г., съгласно погасителен план. Установено е, че на ответника е определен годишен процент на разходите. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок. Установено е също така, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка xxx. Страните са се договорили, ответникът да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 215,23 лева, като в чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Посочено е, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. От заключението на вещото лице И.А.П. се установява, че последното плащане по кредита е направено на 15.01.2019 година, след която дата няма плащания. Вещото лице е посочило в заключението си, че неизплатените суми по кредита са 6388,83 лева - главница, 1257,56 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 05.03.2022 г., 1277,76 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2018 г. до 05.12.2020г..
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице Костадинка Илиева Иванова.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.03.2017 г. между „БНП П. П. Ф.“ като кредитор и С.А.Ф., ЕГН xxxxxxxxxx като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит № CARU-14532901, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 8200,00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.03.2022 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Няма спор между страните, че след сключване на договора сумата е била преведена по сметка на ответника. С това ищецът е изпълнил задължението си по договора и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 60 месечните погасителни вноски всяка в размер на 215,23 лева.
Основните възражения на ответника са свързани с твърдението му, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора и че няма парични задължения към ищеца с настъпил падеж в претендирания размер.
С оглед събраните по делото доказателства, в частност приетата и неоспорена от страните експертиза, се установява, че ответникът е преустановил обслужването на кредита на 15.01.2019 година, когато е направил последното плащане по кредита и към датата на изготвяне на заключението на вещото лице, главницата по кредита, която е останала непогасена и с настъпил падеж, е в размер на 6388,83 лева. Ето защо сумата от 6388,83 лева - главница по договора за кредит продължава да е дължима, както и сумата от 1257,56 лева - възнаградителна лихва за процесния период, поради което следва да бъде установено по отношение на ответника дължимост на тези суми. За разликата над уважения размер главница от 6388,83 лева до 6450,33 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Тази разлика най – вероятно представлява застраховка в размер на 61,50 лева, която ищецът е включил в главницата, заявявайки тази искова претенция. Не може да се направи извод за валидност на застрахователна полица, доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена. Освен това застрахователната премия следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна заобикаля императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС.
Претенцията за обезщетение за забава се явява основателна. От заключението на вещото лице, се установява, че към момента на изготвяне на заключението вземането е станало изискуемо и ликвидно в целия му размер. Ето защо ответникът дължи на ищеца и сумата от 1031,42 лева – обезщетение за забава.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковите претенции сумата от 223,21 лева – разноски в заповедното производство и 1233,01 лева - реализирани в настоящото производство разноски /174,78 лева – държавна такса, 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лева – депозит за вещо лице и 766,97 лева – възнаграждение за особен представите/, съобразно списък на разноските, приложен на лист 65 от делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „БНП П. П. Ф.” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № *********, с адрес на управление във Франция, град Париж, бул.”О.” № 1, представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП П. П. Ф.” С.А., клон България, ЕИК xxxx – град София, представлявано от Д. Д. към С.А.Ф. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 6388,83 лева - главница по договора за кредит № CARU-14532901, 1257,56 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018 г. до 05.03.2022 г., 1031,42 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2018 г. до 05.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 23.12.2020 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2983/2020 година по описа на Районен съд – Монтана, като отхвърля иска по отношение на главницата за разликата над уважения до заявения размер от 6450,33 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.А.Ф. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „БНП П. П. Ф.” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № *********, с адрес на управление във Франция, град Париж, бул.”О.” № 1, представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП П. П. Ф.” С.А., клон България, ЕИК xxxx – град София, представлявано от Д. Д. сумата от 223,21 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 1233,01 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :