ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 13.06.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при участието на секретаря Виолета
Вълкова и прокурора Асен Пашански, като разгледа докладваното от съдия Маринов
ЧНД № 224 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Л.К.М., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно
от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
В съдебно
заседание М. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда от
20.09.2016 г., постановена по НОХД № 77/16 г. по описа на ОC Монтана, М. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124 НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години. Със същата
присъда, на основание чл.68 НК, МОС е привел в изпълнение наказание от 4 месеца
"лишаване от свобода" наложено на М. по НОХД № 595/11 г. на РС
Берковица.
Осъденият е
започнал да търпи определените му наказания на 06.04.2017 год., като до 21.07.2017
год. е изтърпял наказанието наложено му по НОХД № 595/11 г. на РС Берковица, а
след тази дата е започнал да изтърпява и наказанието по НОХД № 77/16 г. по
описа на ОC Монтана.
До момента,
от това наказание М. е изтърпял фактически 1 година 10 месеца и 22 дни. От предварителен
арест му се зачита 1 година 5 месеца и 9 дни, а от работа - 5 месеца и 23 дни. М.
е бил в прекъсване 1 месец и така изтърпяното до момента наказание е 3 години 8
месеца и 24 дни.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 2 години 3 месеца и 6 дни.
От горното е
видно, че осъденият е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са
отчетени средни стойности - 64
точки. В тази връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са отчетени в
разделите отношение към правонарушението - изцяло отрича наличие на
вина, липсва емпатия към жертвата и не осъзнава необходимостта от промяна на
нагласите; управление на финанси
- инцидентна трудова заетост, липса на умения за разпределяне на финансите и
затруднения вследствие изразходване на средства за злоупотреба с алкохол; злоупотреба
с алкохол - ежедневна употреба при живота на свобода, извършено
престъпление след злоупотреба, липсва мотивация за промяна; умение за
мислене - отрича проблемите и собствения принос в тях, склонен към рисково
поведение и повтаряне на едни и същи грешки, липсват ясно формулирани цели;
Рискът от
вреди за обществото се определя като среден
и се обосновава от присъстващо в криминалното му минало осъждане и агресивно
поведение след употреба на алкохол.
Рискът от
вреди за служителите и за останалите лишени от свобода е бил определен като нисък.
Рискът от
самонараняване - среден.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени ограничаване
на участие в субкултурни дейности; спазване на установените правила; повишаване
на мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални
контакти; затвърждаване на трудовите навици; преценка на минало поведение;
подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите
стойности на риска от рецидив и риска от вреди се запазват за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в
следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в М. се наблюдава
положителна промяна - започва да се замисля за последиците от своите действия и
постъпки. Изгражда мотивация за промяна модела на употреба на алкохол при
освобождаване. Започва да изпитва емпатия към жертвата. Има примерно поведение,
няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е имал
конфликтни взаимоотношения с други лишени от свобода и със служители. Няма
регистрирани агресивни прояви. Не влиза в близки отношения с други лишени от
свобода. Награждаван е.
По отношение
на заложената цел за затвърждаване на трудовите навици М. работи в кухнята на
ЗО „Керамична фабрика“ като мияч. Изпълнява отговорно задълженията си.
Според ИСДВР
обаче, показаното добро поведение от лишения от свобода за времето на престоя в
МЛС, не е категорично доказателство, че той е променил модела, манталитета и
стереотипа си на престъпно мислене и поведение. По отношение на извършеното
престъпление продължава да е с оневинителни нагласи, поради което и поставените
цели по отношение тази зона все още не са постигнати в пълен размер. М. не е
изцяло критичен към извършеното деяние - убийството на майка си. За времето на
престой в ЗООТ лишеният от свобода не поддържа контакт с близки и роднини и не
получава подкрепа от тях. Ограничените социални контакти и липсата на близки
подкрепящи взаимоотношения са рисков фактор, който индикира възможен проблем
при ресоциализацията и живота на свобода. Макар и да е с позитивно отношение
към труда, той е без трудова квалификация.
Изготвилия
доклада е категоричен, че към настоящия етап от изтърпяване на присъдата М. все
още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот. Демонстрираното примерно поведение в
контролирана среда не е категоричен индикатор за наличие на трайна промяна на
личността, ориентирана към спазване на законите. Наличието на финансови
затруднения в живота на свобода, липсата на трудова квалификация и липсата на
подкрепящи социални контакти са фактори насочващи към възможни проблеми при
ресоциализацията при условно-предсрочно освобождаване. Предстои работа в зоните
„Нагласи“ и „Умения за мислене“, които при изготвената оценка са с дефицитни
стойности, с цел формиране на самокритичност и просоциални нагласи,
разпознаване на проблемите и предприемане на законосъобразни стъпки за тяхното
решаване. С оглед изпълнение в пълен обем целите на наказанието залегнали в чл.
36 от НК е препоръчително корекционната работа с осъдения да продължи.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Положителните резултати, които се цитират в
доклада, полагането на труд, наградите и доброто поведение в затвора не
елиминира констатацията, че рискът от рецидив и риска от сериозни вреди по
отношение на обществото първоначално са били определени, а в последствие и са
се запазили в средните стойности, и то в
охраняема среда.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна
репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а
по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че М. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения Л.К.М., роден на *** год. в гр. Берковица, понастоящем в
Затвора гр. Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част в размер на 2 години 3
месеца и 6 дни от наложеното му наказание "лишаване от свобода" за
срок от 6 години, определено му с Присъда от 20.09.2016 г., постановена по НОХД
№ 77/16 г. по описа на ОC Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: