М О Т И В И
към присъда № 29 от 10.02.2011
година по н.о.х.дело № 88/2011 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Д.Г.Г., роден на *** ***,
живущ ***, понастоящем в Централен софийски затвор, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
е предаден на съд за това, че на 15.04.2010 година в град Стара Загора, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т.С.М. и А.И.М.,
относно обстоятелството, че е длъжностно лице – Директор на Митница – Стара
Загора, и в това си качество ще им продаде конфискувани стоки на ниски цени –
по-ниски от пазарните, и с това причинил имотна вреда на А.И.М. в размер на
2 000 лева, като деецът се представил за длъжностно лице и измамата е
извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” –
престъпление по чл.211, предложение трето, във връзка с чл.210, ал.1, т.1, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.29,
ал.1, буква „а” от НК.
Производството
по делото се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие по искане на
подсъдимия Д.Г. и неговия защитник адвокат Р.Г., както и при наличие на
съгласие от страна на представителя на Районна прокуратура – Стара Загора.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения,
че поддържа обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Предлага
на съда да наложи на подсъдимия съответното наказание, което съгласно чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 предвид реда и начина на протичане на производството
по делото.
Адвокат Г., в
качеството й на защитник на подсъдимия Д.Г., изразява заявява, че не оспорва
фактическата обстановка, като намира, че при определяне на наказанието следва
да се приложи чл.55 от НК, като подробни съображения излага в пледоарията си.
Подсъдимият Д.Г.Г.
се признава за виновен по повдигнатото обвинение, моли съда да му наложи
справедливо наказание.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Д.Г. *** е многократно осъждан, като
влияние върху квалификацията на деянието – предмет на настоящото производство,
оказват следните осъждания: с присъда по н.о.х.д. № 752/2006 година на Районен
съд – Бургас, влязла в сила на 18.06.2006 година за това, че на 27.09.2005 година
в Бургас в условията на опасен рецидив извършил престъпление по чл.211 във връзка
с чл.210 ал.1, т.1 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, буква
„а” във връзка с чл.55 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години при първоначален „строг” режим. С протоколно определение, в
сила от 05.12.2006 година, Районен съд – Пловдив на основание чл.25, ал.1 във
връзка с чл.23, ал.1 от НК, кумулира наказанията по н.о.х.д.
№ 1102/2006 година, н.о.х.д. № 752/2006 година, н.о.х.д. № 2788/2006 година, н.о.х.д.
№ 795/2006 година, н.о.х.д. № 1182/2006 година, като определя едно общо
най-тежко наказание в размер на две години и единадесет месеца „Лишаване от
свобода” при първоначален „строг” режим, приспада отчасти изтърпяното от
04.01.2006 година. С протоколно определение, в сила от 15.05.2007 година на Районен
съд – Добрич, на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът
групира наказанията по н.о.х.д. № 1102/2006 година, № 752/2006 година, №
2788/2006 година, № 795/2006 година, № 1182/2006 година, № 12665/2006 година, №
1193/2006 година, № 1940/2006 година, като определя едно общо наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години и единадесет месеца при строг режим, на основание
чл.24 от НК увеличава размера на наказанието с една година и пет месеца при „строг”
режим. На основание чл.25 ал.2 от НК зачита изтърпяното до този момент по
цитираните присъди. С протоколно определение на Софийски районен съд, влязло в
сила на 24.06.2008 година, са групирани наказанията по н.о.х.д. 8254/2006
година, № 1102/2006 година, № 752/2006 година, № 2788/2006 година, № 795/2006 година,
№ 1182/2006 година, № 1193/2006 година и № 1940/2006 година, като е определено
едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и единадесет
месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличено с една година и пет месеца
при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така определеното наказание от
четири години и четири месеца „Лишаване от свобода”. Съгласно писмо от „Министерство
на правосъдието”, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – град София, от
09.06.2010 година, подсъдимият Г. *** от 30.01.2006 година, където изтърпява
наказания „Лишаване от свобода” по присъди по н.о.х.д. № 752/2006 година на Районен
съд – Бургас, н.о.х.д. № 2778/2006 година на Районен съд – Варна, н.о.х.д.№
795/2006 година на Районен съд – Бургас, № 1182/2006 година на Районен съд –
Пловдив, №1193/2006 година на Районен съд – Шумен, н.о.х.д. №12665/2006 година
на Софийския районен съд, № 1102/2006 година на Районен съд – Русе, № 1940/2006
година и № 8254/2006 година на Районен съд – Добрич, като на основание чл.25 и
чл.24 от НК, подсъдимият изтърпява общо наказание четири години и четири месеца
„Лишаване от свобода”.
Настоящото деяние е извършено от подсъдимия на 15.04.2010
година в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” от НК, тъй като към момента на извършването му Г. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено на основание чл.66 от НК и не са изминали пет години
от изтърпяване на наказанието, съгласно разпоредбите на чл.30 от НК.
Подсъдимият Г.
извършил деянието, предмет на настоящото производство, на 15.04.2010 година в
Стара Загора, след бягство на 02.10.2007 година от Централен Софийски затвор,
където изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” и преди задържането му на
21.05.2010 година, когато бил издирен и задържан в град Пловдив.
През месец
април 2010 година подсъдимият Г. *** Загора. Нямал никакви доходи и търсел
начин, за да припечели малко пари.
На 15.04.2010
година около 09.15 часа, подсъдимият посетил офиса на архитект Г.,***. Там като
проектант работела и свидетелката Т.М.. Подсъдимият се срещнал със свидетелката
Д.Г. и свидетелката Т.М., пред които се представил като господин Дончев –
ръководител Митническо бюро – Стара Загора. Обяснил на свидетелките, че му бил
необходим проект за построяването на метално хале, предназначено за склад с
административно-битова част, което щяло да се използва за склад на Митницата в
град Стара Загора. Подсъдимият настоявал за 20-дневен срок за проектиране,
който според свидетелките Г. и М. бил недостатъчен. След като се споразумели за
срок от около месец и половина, подсъдимият споменал, че към сградата
предвиждал проектиране и на трафопост. Свидетелката Г. се свързала по мобилния
си телефон със свидетеля инж. С. ***, с когото уговорила среща на подсъдимия,
който искал консултация в тази връзка.
Подсъдимият
излязъл от офиса на свидетелката Г. и се срещнал със свидетеля С. – главен
експерт електрификация в Община Стара Загора, на работното му място. Разговорът
им бил кратък. Пред свидетеля С. подсъдимият отново се представил като „Дончев
– директор на Митницата в град Стара Загора”. Обяснил, че предстояло изграждане
на хале на територията на кв. „Голеш” и в тази връзка щяло да се наложи
изграждане и на трафопост. Свидетелят С. му обяснил, че това можело да стане с
трансформаторно шкаф-табло. Подсъдимият изразил задоволство от разговора и
обяснението, като споменал, че този съвет му спестил много пари. След разговора
си тръгнал, като казал, че отивал отново в офиса на архитект Г..
Малко по-късно
отново се върнал в офиса на свидетелката Г.. Бил доволен от срещата със свидетеля
С., като неколкократно изказвал благодарности, тъй
като инж. С. му бил предложил съоръжение, по-евтин вариант от трафопост, което
щяло да му спести много разходи.
Свидетелката Г.
изготвила предварителна хонорар-сметка, а подсъдимият Г. уточнил, че на обяд
след 13.30 часа шофьорът му щял да мине да вземе фактурата, за да направи авансово
плащане.
Подсъдимият Г.
се държал свободно и разговарял непринудено със свидетелките Г. и М., които
били заедно в една стая.
Когато
разговорът приключил, подсъдимият Г. споделил пред двете свидетелки, че към
момента в склада на митницата в град Стара Загора имало голям брой конфискувани
стоки, които се продавали на символични цени, в това число лаптопи и плазмени
телевизори на изключително ниска цена.
Непринудено
обяснил, че тези стоки, тъй като били конфискувани, предстояло да бъдат
реекспортирани, затова до 11.00 часа трябвало да се оформят документите за
продажбата им, тъй като започвала вътрешна финансова ревизия.
Свидетелката М.
проявила интерес и веднага телефонирала на съпруга си – свидетеля А.М., като го
извикала в офиса си. Когато последният отишъл там, заварил подсъдимият Г.,
който приятелски разговарял със съпругата му. Тя дръпнала съпруга си настрани и
му обяснила, че господинът бил директор на Митницата в Стара Загора. Тъй като
му били свършили услуга, той щял да им продаде конфискувани стоки на ниски
цени. В разговора между двамата съпрузи се намесил и подсъдимият, който
обяснил, че трябвало да отидат до склада да вземат стоката и да оформят
фактурите. Свидетелят А.М. не се усъмнил в думите на обвиняемия, у него било
затвърдено убеждението, че той се познавал със съпругата му от доста време.
След този
разговор, подсъдимият и свидетелят А.М. напуснали проектантския офис, като с
автомобила на свидетеля се насочили към мнимия офис на подсъдимия. По пътя двамата
разговаряли, като подсъдимият се интересувал от работата на свидетеля М..
Предложил на последния да изтегли пари от банкомат с цел пестене на време.
Свидетелят М. спрял автомобила си пред клона на „Юробанак
и Еф Джи България” АД, ФЦ Стара Загора, находящ се на
бул. „Митрополит Методи Кусев” 31.
Там свидетелят
изтеглил сумата от 2 000 лева от личната си сметка /за което представил
нареждане-разписка/, върнал се в колата и продължили по пътя, като подсъдимият
насочвал свидетеля, докато стигнали и спрели до една нова кооперация, находяща
се на ул. „Д.Стаев” в отсечката между ул. „Генерал Гурко” и ул. „Христо Ботев”.
Подсъдимият,
който бил взел от свидетеля М. всичките 2 000 лева, казал, че отивал до офиса, за
да оправи фактурите, след което заедно щели да отидат до склада на митницата.
Напуснал купето на автомобила и се отправил по улица „Д.Стаев”.
Свидетелят
изчакал на място известно време, през което време подсъдимият не се появил.
След половин час съпругата му – свидетелката М. му телефонирала, като му казала
да внимава, тъй като разбрала, че шефът на Митница –Стара Загора била жена.
Тогава свидетелката М. предположил, че бил измамен.
На 24.11.2010
година в сградата на РУ „Полиция” – Стара Загора било извършено разпознаване по
реда на чл.169-171 от НПК, при което свидетелката Т.М. сред четири лица
разпознала подсъдимия Г., представил се под името „Дончев – директор на Митница
Стара Загора”.
Същия ден било
извършено разпознаване по реда на чл.169-171 от НПК, при което свидетелят А.М.
сред четири лица разпознал подсъдимия Г., представил се за директор на Митница
Стара Загора.
От писмото на
Министерството на финансите, Агенция „Митници” – Митница Пловдив, Митническо
бюро – Стара Загора е видно, че към 15.04.2010 година Началник на Митническо
бюро – Стара Загора е В.К.Т.. От свидетелските показания на същата се
установява, че от 1993 година до момента работи като началник на Митническо
бюро – Стара Загора. В бюрото никога не е работил служител с фамилия Дончев,
както и никога по никакъв повод не им е бил необходим проект за изграждане на
хале.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и кореспондира с обясненията на подсъдимия. Не се събраха
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното съдът достигна до извода, че предаденият на съд Д.Г. с това си
деяние е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.211, предложение „второ” във връзка с чл.210, ал.1, т.1, предложение първо
във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, буква „а” от НК, като на
15.04.2010 година в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у Т.С.М. и А.И.М., относно обстоятелството, че е
длъжностно лице – Директор на Митница – Стара Загора, и в това си качеството ще
им продаде конфискувани от учреждението стоки на
ниски цени – по-ниски от пазарните и с това причинил имотна вреда на А.М. в
размер на 2 000 лева, като деецът се е представил за длъжностно лице и измамата
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква „а” от НК.
Представяйки
се пред свидетеля М. за „Дончев” /лице, което никога не е работило в Митническото
бюро/, подсъдимият умишлено въвел свидетелите – съпрузи Т. и А.М. в заблуждение.
В резултат от
измамливи действия, свидетелят А.М. извършил акт на разпореждане, като е предал
във владение на обвиняемия 2 000 лева, защото предполагал, че предавал сумата
на длъжностно лице – митнически служител, за какъвто Г. се представял. С тази
сума в действителност са се намалили имуществените активи на пострадалия. В
същото време, задържайки за себе си и разпореждайки се по-късно с получените
пари, активите на подсъдимия са се увеличили именно с тази сума. Подсъдимият Г.
е целял да получи имотна облага и чрез използването на измамливи действия, да
причини другиму имотна вреда, и е реализирал тази цел.
Деянието е
извършено умишлено, като формата на вина е пряк умисъл, обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия Г. обстоятелства направените самопризнания.
Отегчаващи
вината на подсъдимия – многократните осъждания по чл.209, чл.210 и чл.211 от НК, сравнително високия размер на престъпно посегателство, невъзстановената
щета.
За
престъплението по чл.211, във връзка с чл.210, във връзка с чл.209 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три до десет години. В
настоящия случай производството по делото се проведе по реда на глава двадесет
и седма от НПК. В тези случаи съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът
определя наказанието при приложението на чл.58а от НК, като в тази насока се
гледа редакцията на последната правна норма към датата извършване на
престъплението. В настоящия случай престъплението е извършено на 15.04.2010
година и следва да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията и към
този момент. Последното изменение на чл.58а от НК е в ДВ брой 26 от 06.04.2010
година, като действието на правната норма влиза в сила три дни след
обнародването в държавен вестник. Следователно тази правна норма към датата на
извършване на престъплението е действала в последната си редакция, съгласно
която след като се определи едно наказание по реда на глава 27 от НПК, то
следва да се намали с 1/3, освен ако не се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
В настоящото производство съдът се съобрази с многократните осъждания на
подсъдимия – именно за измами, при това все в условията на рецидив и намери, че
не е приложима разпоредбата на чл.55 от НК. Предвид на изложените съображения
съдът определи на подсъдимия Д.Г.Г. наказание при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, над средния размер предвиден в закона – шест
години “Лишаване от свобода”, което наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, намали с 1/3 и полученото такова – четири години “Лишаване от свобода”,
определи че следва да се търпи при
първоначален строг режим.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниската правна култура,
утвърдените престъпни наклонности, стремежа към облагодетелстване по нетрудов
начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: