О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 509 Година 2020,07.02 град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На седми февруари, две хиляди и двадесета
година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
разгледа въззивно гражданско
дело номер 241 по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби,
предявени от В.Н.С. с ЕГН **********, с адрес: *** и от ,,Муунрайз“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Стара Загора, ул,.Васил Априлов“№10, представлявано
от управителя Габриела Грозданова Грозева, чрез адв.М.П.-БАК, със съдебен
адрес:***, срещу Решение №2791 от 31.10.2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, съдът е прекратил производството по делото в частта по
предявения от В.Н.С. против ,,Муунрайз“ЕООД, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите за социални и
здравни осигуровки за периода 01.03.2018г.-30.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното им
изплащане.
Осъден е ,,Муунрайз“ ЕООД да заплати
на В.Н.С., сумата от 26.84 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на един ден, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
14.06.2018г. до окончателното й изплащане.
Отхвърлен е иска на В.Н.С. против
,,Муунрайз“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от нетно
трудово възнаграждение в размер на 500 лева за периода
01.04.2018г.-30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Осъден е В.Н.С. да заплати на ,,Муунрайз“ ЕООД, сумата от 510
лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от ТК и сумата от 17.60 лева,
представлаваща мораторна лихва за забава за периода от 16.06.2018г. до
17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 510 лева, считано
от предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение, страните са
осъдени да заплатят направените по делото разноски.
С въззивна жалба вх.№52723/20.11.2019г. подадена от В.Н.С., ищец в първоинстанционното
производство, се изразява несъгласие с решението в частта, в
която са отхвърлени исковите претенции.
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за незаконосъобразно,
навеждайки доводи в тази насока.
Излага
становище, че не възразява срещу прекратяване производството по делото по
предявения иск за осъждане на ответника за заплащане на ищеца на социални и
здравни осигуровки. Развива подробни съображения.
Подчертава, че във връзка с
изпълнение задълженията на работодателя за заплащане на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ, била предоставена банкова сметка, ***, а не чрез пощенски запис или
по друг начин.
Посочва, че при събиране на гласни доказателства
в първоинстанционното производство, съдът
кредитирал показанията на свидетеля Атанас Сотиров, които се явявали
неистински. В тази връзка твърди, че била образувана преписка пред РП- Бургас (
по жалба№8062/05.10.2019г.).
Заявява, че поддържа претенцията си
за заплащане на трудово възнаграждение и отработените часове за периода
01.03.2018г.-30.04.2018г., която следвало да бъде доказана чрез призоваване на
свидетели пред настоящата инстанция. Навежда твърдения, че районният съд допуснал
нарушения при призоваването на свидетеля Кочо Георгиев. Счита, че по този
начин, ищецът-въззивник била лишен от възможност да докаже относими към предмета на
делото обстоятелства- деня на напускане, предизвестие до работодателя(връчване
на писмени молби), като намира, че горното би опровергало основателността на
насрещния иск и предпоставките за дисциплинарно уволнение.
Намира за недопустимо ограничаването
на броя свидетели (с исковата молба било поискано от съда допускане на трима
свидетели), тъй като всяко от призованите лица следвало да посочи различни
обстоятелства, касаещи изпълнение задълженията по въззникналото трудово
правоотношение. Подробно се описват допуснатите от работодателя нарушения.
В тази връзка се оспорват изводите на районния съд, че ищецът-въззивник
работил десет работни дни. Жалбоподателят твърди, че положил 53 дни труд, което
обстоятелство можело да бъде доказано чрез свидетелски показания.
Излага становище относно приетия за
разглеждане от съда насрещен иск на въззиваемото дружество, както и във връзка
с наличието на правно основание за налагане на дисциплинарно наказание
,,уволнение“.
Жалбоподателят посочва, че поради
здравословни причини не присъствал на последното открито съдебно заседание в производството
пред първоинстанционния съд, което го лишило от възможността за представяне на
всички относими доказателства. Развива съображения в тази насока.
Твърди, че работодателят бил
уведомен за прекратяване на трудовото правоотношение чрез молба за напускане,
адресирана до управителя на ,,Муунрайз“ ЕООД- Габриела Гроздева. Последвало и
повторно уведомяване чрез заявленията за медиация, връчени на Г.Грозев-
пълномощник на управителя.
Пояснява се, че въззивникът имал
квалификация като медиатор и в качеството си на такъв намирал, че поведението
на участващия в производството по медиация адвокат (Лиляна Ангелова) било в разрез с установените
законови изисквания(,,Представителство в медиация за адвокати“). В подкрепа на
изложеното, сочи, че представя диск със звукозапис.
Моли
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за присъждане
на направените по делото съдебно- деловодни разноски.
Въззивна жалба вх.№54531/28.11.2019г. е подадена от ,,Муунрайз“ ЕООД, ответник в
първоинстанционното производство. Със
същата се обжалва решението в частта, с която районният съд е уважил исковата
претенция с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и е осъдил ответното дружество
да заплати разноски.
Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част за необосновано, неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Изразява
несъгласие с изводите на съда относно претенцията на ищеца с правно основание
чл.224,ал.1 от КТ. Счита, че неправилно
съдът се позовал на разпоредбата на чл.42, ал.3 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските. Излага становище в тази насока.
Намира, че
след като ищецът отработил само десет работни дни, за него не възниквало
правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.Позовава се на
съдебна практика.
Моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане
на направените в двете инстанции
разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се
установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчен на ищеца на 04.11.2019г.
Въззивна
жалба вх.№52723/20.11.2019г, подадена от С. е входирана в деловодството на БРС
на 20.11.2019г. и следователно същата е подадена в законния двуседмичен срок /изпратена е по куриер на 18.11.2019г., видно
от разписка-л. 36/.
Препис от
същата е връчен на процесуалния представител на ответното дружество на 27.11.2019г.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба вх.№52723/20.11.2019г,
подаден от адв.П., пълномощник на ответника, с който същата се оспорва изцяло.
На първо
място се възразява срещу наведените във въззивната жалба твърдения за процесуални
нарушения, допуснати от първоинстанцинния съд.
Посочва
се, че правилно и законосъобразно съдът приел за безспорно установено, че между
страните съществувало трудово правоотношение, считано от 17.04.2018г., в
какъвто смисъл било и приетото като доказателство Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, вх.№ 24388183018385/17.04.2018г., констатациите на Дирекция ,,Инспекция по
труда“, както и обстоятелството, че ищецът не успял да докаже с оглед
разпределение на доказателствената тежест, че същото възникнало на 01.03.2018г.
Правилен и
законосъобразен бил и извода на съда, че ответното дружество, въпреки забавата
в плащането на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за месец април 2018г.,
изпълнило задължението си пропорционално на отработените дни на 08.06.2018г .(посредством
пощенски запис).
Заявява
се, че въпреки възникналото за ищеца право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, последният не спазил
законовите изисквания, предвидени в разпоредба на чл.335,ал.1 от КТ(с писмено
заявление до работодателя).
Оспорват
се наведените във въззивната жалба твърдения, че ищецът два пъти уведомил
писмено работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.
Излагат се
аргументи и във връзка с изложеното от въззивника-ищец, че трудовото
правоотношение възникнало на 01.03.2018г. Подчертава се, че с нарочна молба
пред районния съд, ищецът уточнил, че предявеният иск касаел присъждане на
трудово възнаграждение за месец април
2018г.
Посочва
се, че изменение на иска в производството пред възззивната инстанция било
недопустимо- за заплащане на трудово възнаграждение за периода от
01.03.2018г.-30.04.2018г.
Навеждат
се доводи и относно претенцията на
ищеца(въззивник) за увеличаване размера на паричното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
Твърди се,
че трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед№001 от 03.05.2018г., с която работодателят наложил на
ищеца-въззивник дисциплинарно наказание ,,уволнение“. Процесната заповед била редовно връчена на
12.06.2018г. на пълномощника на ищеца с Нотариална покана, Акт№20,том
3,рег.№6655 от 08.06.2018г на нотариус Виктория Дралчева (на основание
чл.44,ал.1 от ГПК).
Споделя се
извода на районният съд за основателност на предявения насрещен иск с правно основание
чл.221,ал.2 от КТ.
Излага се становище
относно процесуалното поведение на ищеца в първоинстанционното производство.
Опорват се
наведените от въззивника доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
като се подчертава, че съдът обсъдил и оценил всички доказателства по делото.
Развиват се съображения във връзка с
направените с въззивната жалба доказателствени искания.
Препис от първоинстанционното решение е
връчен на процесуалния представител на ,,Муунрайз“ ЕООД на 14.11.2019г.Въззивна
жалба вх.№54531/28.11.2019г е входирана в деловодството на БРС на 28.11.2019г.
и следователно същата е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от същата е връчен на В.Н.С. на 03.01.2020г., като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор.
По
доказателствените искания:
С въззивна жалба вх.№52723/20.11.2019г.
по описа на БРС от В.Н.С. са направени следните доказателствени искания: за
призоваване на лицата Вячеслав Владимиров Кожубеков, Кети Русева Карчева, Кочо
Георгиев Георгиев и алтернативно Диана Димитрова Ковачева, които да бъдат
допуснати до разпит; приемане
като доказателство приложен диск със звукозапис и възпроизведения на хартиен
носител от проведена процедура по медиация на 17.05.2018г.;писмени доказателства във връзка с преписка №8062/2019 на
РТ-Бургас.
Въззивникът-ищец общо твърди, че е
било нарушено правото му на защита. При извършена проверка съдът констатира, че
в последното по делото с.з. съдът е констатирал, че призованият свидетел е
нередовно уведомен и без да има волеизявление, че страната се отказва от това
доказателство, е отменил определението за допускането му. Ето защо настоящият
състав приема, че е извършено процесуално нарушение по чл.266, ал.3 ГПК и
следва да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване един свидетел. На
жалбоподателя следва да се укаже да посочи кое от посочените четири лица желае
да бъде призовано.
По
отношение на останалите представени с въззивната жалба доказателства съдът
намира, че същите са неотносими към спора-както представените обяснения по
прокурорска преписка, така и възпроизведения разговор от проведена процедура по
медиация. Първите представляват свидетелски показания в писмен вид, което е
недопустимо по ГПК, а развилата се процедура по медиация няма никакво отношения
към спора по делото. Същото се отнася и до доказателствено искане за изискване и
прилагане на преписка по жалба на В.Н.С.
в БРП№8062/2019г. от 05.10.2019г.
При
извършена проверка съдът констатира, че въззивникът-ответник е внесъл д. такса
в размер на 15 лв. Дължимата такава е 25 лв., поради което следва да му се
укаже да довнесе още 10 лв. по сметка на БОС най-късно до датата на с.з и
представи доказателства за това.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№241/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 24.02.2020г. от 09.30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
ДОПУСКА един свидетел при режим на
призоваване за въззивника-ищец като му УКАЗВА в 3-дневене срок от
съобщаване, с нарочна писмена молба по делото да посочи името на този свидетел.
НЕ ДОПУСКА всички останали поискани с
въззивна жалба вх..№52723/20.11.2019г. по описа на
БРС от В.Н.С., доказателствени искания.
УКАЗВА на ,,Муунрайз“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Стара Загора, ул,.Васил Априлов“№10, представлявано от управителя
Габриела Грозданова Грозева, чрез адв.М.П.-БАК, със съдебен адрес:***, да
довнесе д. такса от 10 лв. по сметка на БОС за възивна жалба вх.№54531/28.11.2019г.
най-късно до 24.02.2020г. и представи доказателства за това. При неизпълнение
на указанията, въззивната жалба ще бъде върната.
С оглед своевременното призоваване на
страните, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се връчи препис
от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: