Р Е Ш Е Н И Е
номер 17.07.2020 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Трети
граждански състав
На 24 юни
2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 6045 по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София, твърдят в исковата си молба, че на 04.01.2017 г., П.М.П.
(като Кредитополучател) сключил договор за потребителски паричен кредит №
2576248 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити.
Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че му бил
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
банката, получил екземпляр от Общите й условия, бил запознат с тях и безусловно
ги приемал.
При условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът
предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 6
500,00 лева, която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова
сметка, ***.01.2017 г. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие,
че главницата или общия размер на кредита бил 7 146,11 лв., който представлявал
сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита 6 500,00 лв., такса за
разглеждане на кредита 195,00 лв. и застрахователна премия 451,11 лв. Таксата
за разглеждане на кредита и застрахователната премия, Кредитополучателят се
задължил да заплати на Кредитора на 60 броя равни части, които били включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в
сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и
падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора
за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна
вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата
върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и
съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и
падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита
за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва,
месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се
начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 1 333,78 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит
била в размер на 9 125,98 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит
била платима на 60 броя анюитентни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 152,10 лева (последната в размер на 152,08 лв.), като първата погасителна
вноска била дължима на 01.02.2017 г., а последната с падеж на 01.01.2022 г.,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
На 18.12.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
срещу П.М.П., произтичащо от договор за потребителски кредит №
2576248/4.01.2017 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържали
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, изпратено било известие за доставяне.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 01.01.2022
г. (датата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план), но
предвид обстоятелството, че кредитополучателят не бил изпълнявал задължението
си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени
вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и
комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателят било изпратено
писмено уведомление, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него били
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 23.01.2019 г. (датата на
получаване на уведомлението). Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост било получено от длъжника на 23.01.2019 г.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия,
при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал
на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 381,93 лв. за периода от 1.06.2018 г. до датата
на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 2 889,73
лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 1 211,92лв.,
главница: 1 579,67лв. и лихва за забава 98,14 лв.
Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД, ЕИК: *********
възниквал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед
на което претендират от П.М.П., като Кредитополучател по договор за
потребителски паричен кредит № 2576248, сключен на 04.01.2017 г., да заплати:
главница: 5 566,44 лв., възнаградителна лихва: 174,23 лв. и обезщетение за
забава в размер на 283,79 лв. или сума в общ размер на: 6 024,46 лева.
С оглед посоченото, подали заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 3453/2019 г. по описа на PC
Стара Загора. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което им било указано да предявят иск за установяване на вземането си по
реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК. Разпореждането било получено на 23.10.2019
г.
Молят съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.П., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин - 10, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите в размер на:
6 024,46 лева (шест хиляди двадесет и четири лева и 46 ст.), представляваща
както следва: 5 566,44 лева - представляващи главница по 44 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 1.06.2018 г. До 1.01.2022 г., по
отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б.“а“ от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост; 174,23 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г.; 283,79 лева
- обезщетение за забава за периода от 1.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането; 195,49 лева (сто деветдесет и пет лева и 49 ст.) - съдебно деловодни
разноски в заповедното производство, от които: 120,49 лева държавна такса и 75
лева юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен, в
условията на евентуалност, молят съда да постанови решение, с което да осъди П.М.П.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, в качеството на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ
(Потребител) по Договор за потребителски паричен кредит № 2136225/19.01.2016
г., да заплати на ЦЕСИОНЕРА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
********* общата сума в размер на 6 024,46 лева (шест хиляди двадесет и четири
лева и 46 ст.), представляваща както следва:
- 5 566,44 лева -
представляващи главница по 44 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.06.2018 г. До 1.01.2022 г., по отношение на които на основание чл.
13, ал. 2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост; 174,23 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г.; 283,79 лева
- обезщетение за забава за периода от 1.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
вземането.
Молят, да им бъдат присъдени също и направените в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника П.М.П., чрез назначения му особен представител адв. М.Т., в който
заявява, че предявения иск е недопустим и не следва да бъде разглеждан от съда.
Ищецът твърдял, че вземането му произтичало от Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 18.12.2018 г. /сред които прехвърлени
вземания били и тези по посочения Договор за потребителски паричен кредит №
2576248 от 04.01.2017 г. сключен между дружеството ’’УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника по настоящия иск П.М.П..
Видно от документите приложени по настоящото дело, както и тези приложени
по посоченото Ч.Гр.Дело № 3453/2019 г. по описа на РС-Стара Загора, процесното
вземане произтичащо от посочения договор за паричен заем било прехвърлено на
”Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Това прехвърляне е станало въз основа на
Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г.
За това прехвърляне на вземанията по договора за паричен заем,
ответникът, когото представлявал в
качеството си на особен представител не бил редовно уведомен.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето имало
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
Счита, че в конкретния случай - не било налице валидно уведомяване на
длъжника /ответник по делото/ от страна на предишния кредитор за прехвърлянето
на вземанията по посочения договор за кредит. Уведомлението не било достигнало
да знанието на длъжника. Връчването на уведомителното писмо, с които длъжника се
уведомявал за прехвърлянето на вземането, не отговаряли на изискванията на
закона и съдебната практика и поради това не следвало да се приема, че било
налице връчване, тъй като длъжникът не получил процесното уведомително писмо.
След като не било налице валидно уведомяване на длъжника, то съответно за
него прехвърлянето нямало действие. Кредитор
и към настоящия момент продължавал да бъде дружеството ’’УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Счита, че с оглед факта на неуведомяването на длъжника за прехвърлянето на
вземането, активно процесуално легитимиран да води настоящия иск бил
’’УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, а не настоящия ищец. За ищеца не било
налице активната процесуална легитимация да предяви настоящия иск.
Счита, че за настоящия ищец не бил налице правен интерес да претендира едно
чуждо вземане. Това било така, защото по отношение на длъжника настоящия ищец
все още не е станал кредитор, тъй като не били надлежно уведомени за станалото
прехвърляне.
Затова счита иска за недопустим и моли съда да прекрати производството по
същия. Именно поради всичко изложено по-горе счита, че така предявения иск е
недопустим.
Относно основателността на иска, счита че, предявения иск Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Заявява, че искът е неоснователен, тъй като в конкретния случай можело да се
направи извода, че първоначалният Договор за потребителски паричен кредит №
2576248 от 04.01.2017 г. Е НИЩОЖЕН. Нищожността на договора била обусловена от
това, че същият противоречи на императивни разпоредби на нормативните актове,
регулиращи материята на банковите и потребителските кредити. Нищожността на
договора предполагала, че били нищожни всички клаузи и договорки относно
начисляваните и дължими лихви /възнаградителни и обезщетителни/ и неустойките
за просрочие и забава. Нищожността била изначална. Това предполагало връщане на
направените престации по договора.
В конкретния случай, не било видно, че кредиторът изпълнил задължението си
и предоставил договорената сума, и че съответно длъжникът да е усвоил тази
сума. Тъй като договорът за заем бил реален договор и липсата на доказателство,
че сумата била предоставена на длъжника/ответник/ водило до недействителност на
договора. Следователно, длъжникът не можел да дължи връщане на сума, която не
бил получил. В конкретния случай - освен, че заемната сума не била предадена на
длъжника, което правило договора за паричен заем недействителен, счита, че
вземането на кредитора от длъжника за главницата по нищожния договор било
погасено поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. В тази
връзка прави изрично изявление, че вземането било погасено по давност.
Дори и да се приемело, че бил налице валиден договор за паричен заем, то не
можело да се приеме за безспорно, че кредитополучателят по този договор не
изпълнил в пълен обем задълженията си по същия.
Липсвали представени от ищеца доказателства, от които да се установява
размера на дължимата по делото сума, освен посочения договор за който твърди,
че бил недействителен спрямо представлявания от него длъжник, тъй като сумата
по договора не била предадена. Счита, че всички разпоредби от допълнителните
споразумения, с които изтеклите лихви, такси и застраховки били капитализирани
/приобщени към главницата/ били нищожни. С капитализиране на лихвите били
компрометирани първоначалните договорки за погасяване на кредита, като
неправилно били определени размерите на анюитетните вноски и евентуалното
съдържащо се в тях съотношение между главница и възнаградителна лихва.
Олихвяването на изтекли лихви било подчинено на специален правен режим, като съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, същото ставало съобразно наредбите на
БНБ, т.е. допустимо било само доколкото законът изрично го допуска и по ред и
условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва било
допустимо в отношенията между търговци — чл. 294, ал. 2 от ТЗ и в хипотезите на
чл.143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването
на лихва върху лихва било недопустимо, съгласно действащото, както към момента
на сключването на договора за кредит така и към този момент, законодателство.
Следователно уговорките, въз основа на които било осъществено олихвяването на
изтекли лихви били нищожни поради противоречие със закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и не пораждали действие, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
От друга страна всички представени допълнителни споразумения били нищожни,
поради факта, че същите противоречали на императивни разпоредби на нормативните
актове регулиращи материята на банковите и потребителските кредити, вкл. и
поради факта, че кредиторът по тези допълнителни споразумения нямал статута на
банка.
Предвид горното прави изрично възражение за нищожност на сключените
допълнителни споразумения, с които била извършена капитализация на дълга по
кредита със сумите по просрочените лихви, такси и застраховки.
На следващо място - от представените по делото два броя уведомления ставало
ясно, че нямало едностранно изявление на кредитора ’’УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
В конкретния случай - не било налице валидно уведомяване на длъжника
/ответник по делото/ от страна на твърдения нов кредитор /ищеца по делото/ за
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по посочения договор за
паричен заем. Липсвало такова доказателство в кориците по делото, от което да е
видно, че било направено волеизявление от кредитора ’’УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и, че
длъжника бил уведомен за това волеизявление. На длъжника не било връчено уведомление
за обявената предсрочна изискуемост /ако въобще има такова изявление на
първоначалния кредитор/. Двете приложени по делото уведомления с основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД били само относно извършената цесия въпреки, че както посочил
по-горе отправителят на тези покани /ищеца по делото/ към момента на
отправянето им не бил легитимиран пред длъжника кредитор, който имал право да
отправя такова уведомление. Към момента на отправяне на тези уведомления за
извършената цесия, длъжникът не получил и не бил уведомен за предсрочна
изискуемост на „задължението“ му. Поради това, не можело да се приеме, че
ищецът вече се бил легитимирал, като кредитор на ответника.
От друга страна липсата на изявление за предсрочна изискуемост водила до
въпроса от коя дата кредитът бил изискуем. Съгласно поканата и представените
доказателства се твърдяло просрочие без да се посочвала началната дата на това
просрочие, както и за какво било просрочието - дали за главница или за лихви,
или за такси. При липса на представени погасителни планове - първоначален и
последващи, както след сключване на първоначалния договор, така и след всяко
допълнително споразумение, към настоящия момент не можело да се направи какъвто
и да било извод относно допуснатите просрочия и дали били налице или не
условията за предсрочна изискуемост. Поради тази причина /липсата на
погасителни планове/, не били налице яснота и относно факта какво се включва в
погасителната вноска каква част била главница и каква част лихва. Съответно
това водило до препятстване на възможността да се направило правилното
изчисляване и погасяване, включително и за изтекла погасителна давност.
Въпреки липсата на погасителни планове и предвид преклузиите на закона,
прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на дължимите суми,
както за главница така и за лихви, такси и разноски.
Именно поради всичко изложено по-горе счита, че така предявения иск в
частта за дължимите суми по договора за паричен заем /главница и банкови
такси/, бил изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде
отхвърлен от настоящия състав на съда, ведно с всички произтичащи от това
последици.
На следващо място - направено било искане за осъждане и за суми
представляващи направени съдебни и деловодни разноски по Ч.Гр.Дело № 3453/2019
г. по описа на РС-Стара Загора, включващи заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса по частна жалба.
Счита, че това искане е неоснователно и поради това не следва да бъде
уважавано.
От една страна - тези суми не се дължали от ответника, тъй като по
посоченото ч.гр.дело не била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
и съответно заповедния съд не е приел за дължими тези суми. Поради това тези
суми нямали връзка с поведението на ответника и поради тази причина не се дължат
от него.
Във връзка с разноските по настоящото производство прави възражение за
недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение както за настоящото
производство така и в заповедното производство.
От събраните по делото
доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Видно от
приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 3453/2019 г. по описа на РС Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1800 от 04.07.2019 г. по чл.
410 от ГПК, с която П.М.П. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 5566.44 лв. главница; 174.23 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018
г. до 18.12.2018 г., сумата от 283.79 лв. обезщетение за забава за периода от 01.06.2018
г. до 2.07.2019 г. и законна лихва от 03.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 120.49
лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно е по делото, че между
страните е сключен договор за потребителски
паричен кредит 2576248 на 05.01.2017 г. за сумата от 6500 лв. със срок на
кредита 60 месечни вноски с размер на погасителна вноска 152.10 лв. и общо
задължение 9125.98 лв. По делото са приложени Общи условия към договор за
потребителски кредит. Приложен е и погасителен план с посочени главница, падеж
и месечна вноска.
Съдът намира, че между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за паричен кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за паричен кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит,
Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем
парична сума в размер на 6500 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита отбелязана в Договора. С полагането на подписите на Договора за
потребителски кредит от Кредитополучателя и оторизиран представител на
Кредитодателя, Кредиторът превел паричната сума предмет на Договора по банкова
сметка ***, посочена в Договора, като с полагането на подписа си под договора
за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по
посочената в договора банкова сметка.
***говор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в
срок до 01.01.2022 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора
за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.12.2018 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София и приложение № 1 към
Индивидуален договор за цесия от 18.12.2018 г., видно от които вземането на ответника по настоящото дело е прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. По делото е представено известие за
доставяне, получено на 29.01.2019 г. от ***, съпруга на ответника П., с подател
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, от което не става ясно какво съдържа
това писмо.
По делото е депозирано заключение на
назначената съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и
което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице
сочи, че съгласно сключения договор
страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 7
146.11 лв., който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на
кредита 6 500.00 лв., такса за разглеждане на кредита 195.00 лв. и
застрахователна премия 451.11 лв. Таксата за разглеждане на кредита и
застрахователната премия, Кредитополучателят се е задължил да заплати на
Кредитора на 60 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. В договора за кредит, страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 1
333.78 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при
сключване на договора за кредит е в размер на 9 125.98 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит е била платима на 60 броя анюитентни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 152.10 лева (последната в размер на
152.08 лв.), като първата погасителна вноска е дължима на 01.02.2017 г., а
последната е с падеж на 01.01.2022 г., съгласно погасителеният план, който е
бил неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка
отделна погасителна вноска.
На 18.12.2018
г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по
силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу П.М.П.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 2576248/4.01.2017 г., е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 01.01.2022 г. (датата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план), но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 13,
ал.
2,
б.
„а" от Общите условия. „АСВ" ЕАД е обявила кредита за предсрочно
изискуем считано от 23.01.2019 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 12, ал.7 от Общите
условия, в случай на забава в плащанията на дължимите от потребителя суми,
кредитодателят може да прехвърли на трето лице събирането на сумите и без
предварителното съгласие на потребителя, а съгласно ал.6 УКФ може по всяко
време да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица или част от
него, заедно с дължими лихви, такси, комисионни и други, като уведоми
потребителя писмено за това, в съответствие със закона. Съгласно ал. 7 на чл. 12,
с подписване на Договора за кредит, потребителят дава изричното си съгласие УКФ
да прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, видно от представените по делото доказателства,
е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет
на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на
банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответника Чолаков
договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ,
а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице
задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение №
99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК.
От друга страна,
ответникът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е
предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска
или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от
Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на
ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва
от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и
нищожност на клауза на чл. 12 от общите условия на процесния договор
за заем.
Същата е неравноправна, защото дава възможност на кредитора „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да прехвърли вземанията си по него без съгласието
на ответника – потребител по него, съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП.
След като не е възпроизведена в съдържанието на самият договор за заем - тя
е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради това приложение № 1/18.12.2018 г. към рамковия договор за цесия от
20.12.2016 г., с което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е цедирало на
ищеца тези вземания, се явява нищожно в тази му част, с която те са му
прехвърлени с него, по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което
с договора за цесия не могат да се прехвърлят процесните вземания и те не се
дължат на ищеца.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
По делото не са представени доказателства за уведомяване
на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането.
Вземанията по процесния договор за паричен заем са
валидно прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2018
г.
Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му
е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От
представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" АД.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане
е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента),
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). В този
смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от
11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд и решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС по
т.д. № 12/2009 год., II т.о. ТК, както и в решение № 1279/12.11.1996 год. по
гр.д. № 29/1996 год. ГО, решение № 150/26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год.
I ГО и определение №738/14.12.2009 год. на ВКС по т.д.№ 721/2009 год. I ТО.
По делото е безспорно установено, че уведомяването не е
извършено по надлежния ред от цедента и доколкото изхожда от новия кредитор
/цесионера/, подадената от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр. София
искова молба за присъждане на прехвърленото вземане, няма характер на съобщение
за самото прехвърляне, т. е. същата не представлява уведомление по смисъла на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжника.
При тези данни, съдът намира, че предявеният установителен иск за
признаване на установено, че ответникът П. дължи на ищеца „АСВ“ ЕАД суми присъдени в издадената
срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявеният от ищеца евентуалния иск за осъждане на
ответника като кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит да
заплати сумите: 5 566,44 лева - представляващи главница по 44 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 1.06.2018 г. До 1.01.2022 г., по
отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б.“а“ от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост; 174,23 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г.; 283,79 лева
- обезщетение за забава за периода от 1.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането,
съдът намира за установено следното:
Спорът се свежда до това налице ли е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението по договора за кредит.
С разпоредбата на чл. 12, ал .2 от Общите условия е
прието, че УКФ има правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с
кредитопотребителя и да обяви всичките
си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер при
хипотези, посочени подробно в ОУ, като в т.“а“ – ако потребителят не е платил 2
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/ и просрочените
вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок. Съгласно ал. 3 на чл. 12, в срок
от 15 дни от получаване на известието за просрочна изискуемост потребителят
трябва да изплати на УКФ дължимите суми, като при неизпълнение на задълженията
на потребителя на чл. 12, ал.2 в указания срок, УКФ може да пристъпи към
принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер, по реда установен
в ГПК, т. е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на договора. Като се
основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото дружество е
изпратило уведомление до ответника за цесията, както и за обявяване на
предсрочната изискуемост на 23.01.2019 г. /последното уведомление не е получено
от ответника/ ищецът счита, че спрямо него са неприложими изискванията на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
и т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за обявяване предсрочната
изискуемост.
Съдът намира тези доводи на ищеца за неоснователни.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, а не на цесионера по делото /липсват данни за
упълномощаване на ищеца от УКФ за съобщаване за настъпила предсрочна
изискуемост/, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и
при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това
право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. По настоящото дело, видно от приложения договор за
потребителски кредит, същият не съдържа клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по
този договор. Такава клауза е предвидена единствено в Общите условия. От друга
страна не е достатъчно изявлението на кредитора да съдържа единствено
съобщението на факта на настъпила предсрочна изискуемост, а трябва да съдържа
достатъчна информация за индивидуализиране на вземането.
Ето защо, предявеният осъдителен иск в условията на
евентуалност следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Преди насрочване на
съдебно заседание по делото, съдът е пропуснал да събере дължимата ДТ за
предявеният с исковата молба в условията на евентуалност осъдителен иск, като с
оглед отхвърляне на този иск с настоящото решение ищецът следва да бъде осъден
да заплати ДТ в размер на 120.49 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против П.М.П., ЕГН ********** *** /особен
представител адв. М.Т. ***/, иск, с който се иска да се признае за установено
по отношение на П.М.П., че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3453/2019 г. на Районен съд - гр. Стара Загора
суми, а именно: 5 566,44 лева -
представляващи главница по 44 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.06.2018 г. До 1.01.2022 г., сумата от 174,23 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г.; 283,79 лева - обезщетение за забава за
периода от 1.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 3.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против П.М.П.,
ЕГН ********** *** /особен представител адв. М.Т. ***/, искове в условията на
евентуалност за заплащане на сумата от 5566,44
лева - представляващи главница по 44 броя неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 1.06.2018 г. До 1.01.2022 г., сумата от 174,23 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г.; 283,79 лева - обезщетение за забава за
периода от 1.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 да заплати в полза на Държавата по сметка на РС Стара Загора
сумата от 120.49 лв., представляваща
ДТ за евентуалните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: