Решение по дело №19617/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3136
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20221110119617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3136
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110119617 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........ срещу Р. П., с която е
предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 КЗ.
Ищецът твърди, че на 03.06.2019 г. около 21:45 часа в гр. София е настъпило
ПТП при следния механизъм: алкохолно повлияният Р. П. (1.43%о) управлявал л.а.
„БМВ Х5“ с рег. № ....... по бул. „П.Ю.Тодоров“ с посока на движение от бул. „Гоце
Делчев“ към бул. „България“ в лявата от двете ленти по посоката си на движение със
скорост от около 50 км/ч, в района на бл. 3 не е възприел намаляващия скоростта си на
движение пред него л.а. „Фолксваген Тигуан“, застигнал го и го ударил с предната си
част, в резултат на което л.а. „Фолксваген Тигуан“ се отклонил вляво, където се ударил
челно с насрещно движещия се там л.а. „Ауди А4“. Твърди, че вследствие на
посоченото на ......... – пътник в л.а. „Фолксваген Тигуан“ са били причинени
травматични увреждания – фрактура на носни кости. Твърди, че със споразумение по
НОХД № 15713/2019 г. на СРС, НО, 108 състав Р. П. се е признал за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, предл.2, вр. ал.1, б.„б“, предл.2,
вр. ал.342, ал.1, предл.3 НК. Твърди, че на 31.01.2020 г. на основание чл.557, ла.1, т.2,
б.„а“ КЗ е изплатил на пострадалата обезщетение в размер на сумата 7 221, 37 лв. за
претъпените от нея неимуществени и имуществени вреди, с оглед на което в негова
полза е възникнало регресно вземане към виновния водач.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 7 221, 37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
щета № 19-210254/09.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. П.
чрез назначения особен представител адв. В., с който оспорва иска. Позовава се на
съпричиняване от стР. на пострадалата ......... по съображения, че същата не е била с
1
поставен предпазен колан. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна стР.:
Представено е споразумение от 05.12.2019 г. по НОХД № 15713/2019 г. на СРС,
НО, 108 състав, с което подсъдимият П. Р. се признава за виновен в това, че на
03.06.2019 г. около 21:45 часа в гр. София при управление на л.а. „БМВ Х5“ с рег. №
........ по бул. „П.Ю.Тодоров“ с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул.
„България“, в района на бл. № 3 е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.23, ал.1 ЗДвП, като не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него
л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ......., управляван от А. .......... в резултат на което е
реализирал ПТП с намиращия се пред него л.а. „Фолксваген Тигуан“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.
ал.1 НК на пътничката от л.а. „Фолксваген Тигуан“ – ........., изразяващо се в: счупване
на носните кости двустранно с наличие на видима лицева асиметрия, вследствие на
оток на носната пирамида , което реализира медико-биологичната характеристика:
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в
пияно състояние, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта 1,43 на хиляда –
престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, предл.2, вр. ал.1, б. „б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1,
предл.3 НК.
В случая между страните не е спорно настъпването на процесното ПТП със
сочения с исковата молба механизъм; че в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ....... – Р. П. са били
причинени неимуществени и имуществени вреди на ......... в сочените от ищеца
размери; че вредите са причинени на територията на Република България от МПС,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните и че на 31.01.2020 г. ищецът е изплатил на
пострадалата обезщетение в размер на сумата 7 221, 37 лв. за претъпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, което се потвърждава от представеното по
делото преводно нареждане от 31.01.2020 г.
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е стР. по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – предпоставки, които с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните писмени доказателства, в
случая са налице.
Съгласно чл.558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към
ответника за изплатеното обезщетение в размер на сумата от 7 221, 37 лв.
От стР. на ответника е заявено възражение за съпричиняване от стР. на
пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, тежестта за доказване
на което се носи от ответника. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
2
това възражение – не се установява от една стР. – че пострадалата е била без поставен
предпазен колан, и от друга – че в случай че пострадалата беше с поставен предпазен
колан, процесните вреди нямаше да настъпят или щяха да настъпят в по-малък обем.
Такъв извод не би могъл обосновано да се направи от ангажираните по делото
доказателства, като същият не би могъл да почива на предположения. По изложените
съображения възражението е неоснователно.
От стР. на ответника е направено и възражение за давност, във връзка с което
съдът намира следното:
Съгласно т.14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г. за регресните искове важи общата
5-годишна давност по чл.110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което
разбиране е приложимо и към регресното вземане на Гаранционния фонд, като няма
основание даденото тълкуване да се счита за изгубило значение. В случая
обезщетението е изплатено на 31.01.2020 г., което обстоятелство не е спорно между
страните и се потвърждава от представеното по делото преводно нареждане от
посочената дата, с оглед на което към момента на предявяване на иска – 08.04.2022 г
давността не е изтекла.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 788, 85 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П., ЛНЧ **********, роден на 09.08.1984 г., да заплати на ........,
БУЛСТАТ ........., адрес: гр..........., на основание чл.558, ал.7 КЗ, сумата от 7 221, 37 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № 19-210254/09.07.2019 г. за изплатено на
......... обезщетение за вреди във връзка с ПТП, настъпило на 03.06.2019 г. около 21:45
часа в гр. София, ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р. П., ЛНЧ **********, роден на 09.08.1984 г., да заплати на ........,
БУЛСТАТ ........., адрес: гр..........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 788,
85 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3