№ 554
гр. Т., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101667 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2 /228, ал.1, т.2 отм./ от КЗ във вр. с
чл.45 и сл. от ЗЗД за сумата от 7000 лв.
Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд гр.С против наследниците на М.Д.
Х., починал на ххххх год., с която е предявен регресен иск за сумата от 7000 лв.,
представляваща изплатено от фонда обезщетение за неимуществени вреди по щета № 21-
0245/27.07.2016 год. на Н.А.М., пострадала при ПТП, настъпило около 17.00 часа на
26.02.2016 год. в с.Росина, когато наследодателя на ответниците, при управление на л.а.
„Хюндай Пони“ с несъобразена с пътните условия скорост в населено място, при десен
завой не успява да спре своевременно, губи контрол над МПС и блъска движещата се по
банкета пешеходка М., причинявайки й увреждания. Ищеца твърди, че към момента на
настъпване на ПТП наследодателя на ответниците е управлявал автомобила без да има
валидно сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност. Твърди се, че
ответниците са били поканени да възстановят доброволно изплатеното обезщетение, но към
предявяване на иска задължението не било погасено, което определя интереса на ищеца от
предявения иск, с който моли съда да постанови решение с което да осъди солидарно
ответниците да заплатят сумата от 7000 лв., изплатено обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и направените по делото
разноски. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответниците са представили писмен отговор на молбата. В
отговора иска е оспорен и по основание и по размер. Оспорва се възникването на
деликтната отговорност на наследодателя на ответниците, поради липса на доказателства,
установяващи негово виновно и противоправно поведение, относимо към настъпване на
1
ПТП, в следствие на което да са възникнали заявените в молбата щети, оспорва се и размера
на претендираното обезщетение. Ответниците са навели и доводи за липса на основания,
обуславящи солидарната им отговорност, предвид това, че претенцията на ищеца е насочена
към тях в качеството им на наследници, а като такива те не са солидарни за задълженията в
наследството. В съдебно заседание чрез писмено становище, подадено от процесуалния
представител на ответниците се поддържат изложените в отговора доводи, обуславящи
неоснователност на молбата.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : От представеното по делото удостоверение за наследници се установява
безспорно, че ответниците са наследници по закон на М.Д. Х., ЕГН **********, починал на
ххххх год. Видно от приложените по делото писмени доказателства на 27.07.2016 год. при
ищеца е постъпила молба от Н.А.М., ЕГН ********** от с.Росина, с искане да бъде
изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., причинени при
ПТП, настъпило на 26.02.2016 год. около 16.40 часа в с.Росина, общ.Т., когато молителя бил
ударен в гръб от л.а. с ДК № хххххх, управляван от М. Х.- наследодател на ответниците,
вследствие на което молителя получил множество контузии, наложили лечение в болнично
заведение. В същата молба е посочено, че към момента на настъпване на ПТП причинителя
на вредите е управлявал автомобила без да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, обстоятелство което не се оспорва от ответниците. Към молбата
пострадалото лицето е приложило и съставен на 10.05.2016 год. от служител на РУ - Т.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 67 / 26.02.2016 год., както и
медицинската документация, и съдебно – медицинско удостоверение, установяващи вида и
тежестта на получените увреждания от Н. М.. Въз основа на молбата ищеца е образувал
щета № 210245/27.07.2016 год. и видно от приложения протокол № 30 / 17.10.2016 год.
Застрахователно-медицинската комисия при ГФ е определила обезщетение на пострадалото
лице в размер на 7000 лв., което е било одобрено от УС на ГФ и с платежно нареждане от
07.11.2016 год. същото е било преведено на Н. М., с което за ищеца е възникнало и правото
на регрес срещу посочения като причинител на вредите наследодател на ответниците. Тъй
като към момента на възникване на регресната отговорност М. Х. вече е бил починал ищеца
е уведомил ответниците, в качеството им на наследници, изпращайки им регресни покани, с
които е предоставен едномесечен срок за доброволно изпълнение, като е безспорно по
делото, че плащане не е последвало от нито един от тримата наследника. Не се събраха
доказателства за погасяване на задължението и в хода на процеса.
При така установеното съдът прави следните изводи : Предявения иск се явява
неоснователен на няколко различни основания. Установи се по безспорен начин, че ищеца е
изплатил обезщетение на пострадало лице и е встъпил в правата му срещу причинителя на
ПТП, в следствие на което са настъпили неимуществени вреди и който водач е управлявал
автомобил без валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За
да се ангажира отговорността на ответниците, като наследници на причинителя на вредите,
то следва да е установено по несъмнен начин, че именно техния наследодател е причинител
2
на деликта т.е. че е на лице противоправно негово поведение, от което са настъпили вреди и
че тези вреди са в пряка причинно – следствена връзка именно с това поведение, както и ,
че са на лице спрямо него основания за изплащане на обезщетение от ГФ. В тежест на
ищеца при пълно и главно доказване е да установи наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на наследодателя на ответниците. След преценка по отделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че единственото
безспорно установено обстоятелство по делото е, че към 26.02.2016 год. наследодателя на
ответниците е притежавал автомобил, за който не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. По делото не се представиха доказателства от които
да се установи, че именно наследодателя на ответниците, управлявайки лек автомобил с ДК
№ хххххх, на 26.02.2016 год. в с.Росина, движейки се с несъобразена скорост и нарушавайки
правилата за движение по пътищата е ударил лицето Н. М., на което в следствие на удара са
причинени вреди, намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с ПТП. Единственото
доказателство, приложено по делото, от което може да се извлече механизма на ПТП, а от
там и да се установи виновното поведение на водача е Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица № 67 / 26.02.2016 год., който обаче е съставен повече от два месеца след
настъпване на ПТП, а именно на 10.05.2016 год. Изложените в него констатации се
опровергаха от показанията на самия съставител на протокола св.Д.Д., видно от които при
посещението на местопроизшествието на 26.02.2016 год. полицейските служители не са
съставили протокол за ПТП и не са изготвили план - схема на ПТП. Установи се от
показанията на св.Д., че наследодателя на ответниците е бил посочен като извършител на
ПТП от хора от селото, намиращи се на местопроизшествието, когато са пристигнали
полицейските служители, но същите, не са посочени като свидетели в протокола, не са
снети и обяснения от тях, а наследодателя на ответниците е бил намерен в дома си, а лекия
автомобил е бил паркиран. От показанията и на свидетеля се установи, че автомобила е бил
без застраховка „Гражданска отговорност“ за което е бил съставен акт за административно
нарушение. При така събраните доказателства за съда остава неясно на база на какво е бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, след като се установи, че за да
посочат механизма на ПТП полицейските служители не са ползвали съставен на место и
след оглед на местопроизшествието протокол за ПТП и план-схема, неясно остава и как е
било установено от полицейските служители, че именно наследодателя на ответниците е
извършител на ПТП, след като той не е бил на местопроизшествието, още по-неясно е как е
било установено, че същия е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение.
Предвид изложеното съдът счита, че не са на лице основанията по чл.45 от ЗЗД, за да бъде
ангажирана деликтната отговорност на наследодателя на ответниците за причинените на Н.
М. неимуществени вреди, не се установи противоправно негово поведение, което да е
причинило вредите, а при липсата на такова няма и наличие на причинно следствена връзка
между вредите и противоправното поведение, поради което макар и ищеца да е изплатил
вредите и да е встъпил в правата на увреденото лице, той не може да иска възстановяване на
същите от наследодателя на ответниците, след като не е установено, че същия е деликтно
отговорен. На това основание иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3
Дори и да се приеме, че са на лице основания за деликтна отговорност на
наследодателя на ответниците спрямо увреденото лице, на което ищеца е изплатил
обезщетение за вреди иска се явява неоснователен, тъй като претенцията на ищеца е
насочена солидарно срещу наследниците на причинителя на вредите, а същите предвид
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН не са солидарно задължени, тъй като всеки от тях отговаря
за задълженията с които е обременено наследството само до размера на дела, който
получава. Въпреки указанията на съда ищеца не конкретизира претенциите си спрямо всеки
един от ответниците, поддържайки, че същите са солидарно отговорни, без да е на лице
солидарност по смисъла на чл.121 и сл. от ЗЗД, което обуславя и неоснователност на
предявения иск.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода
на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото
разноски в размер на 3000 лв., адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, гр.С, ул.“Граф Игнатиев“ № 2,
представляван от М.К. и С.С., със съдебен адрес : гр.Т., ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.Б,
ет.2, кантора № 3, адв. К.С. В. против ИГН. М. Х., ЕГН ********** от гр.С,
ул.“ххххххххххххххх Д. М. Х., ЕГН ********** от гр.Т., ул.“ххххххххххххххх и П. М. Х.,
ЕГН ********** от с.Л, ул.“хххххххххх общ.Т. иск, с пр. основание чл.557, ал.1, т.2 /228,
ал.1, т.2 отм./ от КЗ във вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД, за сумата от 7000 лв., представляваща
регресна претенция за изплатено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 210245 /
27.07.2016 год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.С, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от М.К.
и С.С., със съдебен адрес : гр.Т., ул.“Георги Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, кантора № 3, адв.
К.С. В. да заплати на ИГН. М. Х., ЕГН ********** от гр.С, ул.“ххххххххххххххх Д. М. Х.,
ЕГН ********** от гр.Т., ул.“ххххххххххххххх и П. М. Х., ЕГН ********** от с.Л,
ул.“хххххххххх общ.Т. направените по делото разноски в размер на 3000 лв., адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Т..
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
4