РЕШЕНИЕ
№ 11791
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110103926 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са от [фирма] против Л. А. Г., Б. А. Н. и М. П. Терзиeв обективно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане – при
условията на разделна отговорност на ответниците – всеки по 1/3 част от следните суми:
3 041,15 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, 546,61 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия,
19,87 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 4,54 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, от които суми всеки от
ответниците дължи по: 1 013,72 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес],
с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, по 182,20 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. върху
задължението за цена на топлинна енергия, по 6,62 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
както и по 1,51 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2019 г. до
17.01.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители –
1
клиенти за битови нужди съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ по отношение на топлоснабден
недвижим имот с административен адрес: [адрес] съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот по партида с
абонатен № [№], възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че Л. А. Г., Б. А. Н. и М. П. Терзиeв са наследници по
закон на предишния потребител и собственик на имота П. Н., починала на 11.12.1990 г., а с
това и преди процесния период. Посочва, че в рамките на същия дружеството е доставило до
жилището топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от фирмата за дялово разпределение в края на отчетния
период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е
следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От страна на последните не е извършено плащане. При условията на
разделност претендира процесните вземания от същите, съобразно дела на всеки от тях от
наследството – по 1/3, или сумите, както следва: по 1 013,72 лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., по 182,20 лева - лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за цена на топлинна
енергия; по 6,62 лева – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., както и по 1,51 лева - лихва за забава за периода от
30.01.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за дялово разпределени. Намира за
дължима и претендира и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С тези съображения ищецът
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на
разноски.
В депозираните в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори с идентично
съдържание ответниците Л. А. Г. и Б. А. Н., чрез пълномощника си адв. А. Г., оспорват
предявените срещу тях искови претенции с твърдението, че те не са процесуалноправно
легитимирани да отговарят по тях, доколкото след извършена съдебна делба в хода на
производството по гр. дело № 145/1991 г. на Трети районен съд, гр. София, 18-ти състав, с
Решение № 55 от 03.06.1993 г. между наследниците на лицето П. П. Н., а именно
ответницата Л. А. Г., ответницата Б. А. Н. и И. А. Н., процесният топлоснабден недвижим
имот с адрес: [адрес] е поставен в изключителен дял на лицето И. Н.. Поддържат, че като
лица, които не са собственици на имота, Л. Г. и Б. Н. нямат и задължение да заплащат
доставената и съответно консумирана топлинна енергия. Оспорват да е потребено
посоченото от ищеца количество на топлинна енергия. Оспорват дължимостта на сумите,
свързани с услугата дялово разпределение на топлинна енергия, доколкото същата е предмет
на правоотношение между Етажната собственост на процесния адрес и третото да процеса
лице [фирма]. Намират вземанията за недължими и като погасени по давност. С тези доводи
отправят искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М. П. Т., чрез
пълномощника си адв. Т. Е., оспорва предявените срещу него искови претенции като
неоснователни, с довод, че част от вземането за главница – за периода от месец май 2018 г.
до месец ноември 2018 г. е погасена с тригодишна погасителна давност, изтекла преди
2
депозиране на процесната искова молба на 27.01.2022 г. Намира, че задълженията на
потребителите за заплащане на месечните вноски не са в зависимост от изравнителните
сметки, поради което имат периодичен характер и стават дължими от момента на изтичане
на срока за заплащането им, от който започва да тече и давностният срок. Ответникът
посочва, че лицето П. Н. П. не е било клиент на топлинна енергия през процесния период,
тъй като същата е починала на 11.12.1990 г. В рамките на проведено делбено производство
по гр. дело № 145/1991 г. по описа на СРС, 18-ти състав, процесният апартамент е поставен
в дял на съделителя И. А. Н., която изплатила определените уравнения в полза на другите
съделители. Поддържа, че от 04.04.1994 г. именно И. Н. е придобила изключителното право
на собственост върху имота, като след смъртта й неин единствен законен наследник е синът
й М. Т. – ответникът по делото. Същият оспорва исковите претенции, намирайки за
недоказано реално потребеното количество топлинна енергия в имота, отчетено от уредите
за дялово разпределение, съответно от монтиран в имота водомер. С тези съображения се
отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми във връзка с доставена топлинна енергия и дяловото й
разпределение.
Съдът намира предявените осъдителни искови претенции за процесуално допустими и
насочени срещу процесуално легитимирани страни, с оглед изложените от ищеца доводи за
съществуващо през процесния период облигационно правоотношение с ответниците, в
качеството им на наследници и съсобственици на топлоснабден имот. В тази връзка следва
да се отбележи, че доводите, изложени от ответниците Л. Г. и Б. Н. в депозираните писмени
отговори на исковата молба за отсъствието на процесуалноправна легитимация в процеса,
обосновани с липсата на права върху процесния топлоснабден имот през исковия период
касаят тяхната материалноправна легитимация и е въпрос на основателност на исковете.
По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Съгласно дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
3
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищцовото дружество на процесните
вземания е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на
следните факти: съществуването през процесния период на облигационно правоотношение
между него и ответниците /при съответните части/ с предмет покупко – продажба /доставка/
на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право
на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена
промяна на партидата, респ. наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера
на наследодателя на ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. С оглед наведеното с
отговорите на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест
на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за нейното
спиране или прекъсване по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили претендираните вземания.
Изясни се, че с отговорите на исковата молба ответниците Л. Г. и Б. Н. изрично
оспорват наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма], отричайки
наличието на права върху имота, обуславящи качеството им на потребители, а ответникът
М. Т. признава, че като наследник по закон на лицето И. А. Н. – собственик на имота след
извършена делба, е изключителен носител на правото на собственост по отношение на
същия.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) с рег. № 145/02.01.1979 г. с
представители на Главна дирекция за изграждане на София при СНС третото за процеса
лице П. П. Н. закупува следния недвижим имот – новопостроено жилище № 66, находящо се
в жилищна сграда – блок № 12-17, вх. Г, ет. 6 в жилищен комплекс „Люлин“ на ул. „616“,
състоящо се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 64,56 кв. м.,
заедно с припадащите се избено помещение № 17 и 0,784 % идеални части от общите части
на сградата.
Данните, следващи от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. №
РЛН22-УГ51-2449/17.02.2022 г., издадено от Столична община, район Люлин, сочат, че
лицето П. П. Н. е починало на 11.12.1990 г., оставяйки за свои законни наследници
дъщерите си Л. А. Г., Б. А. Н. (ответниците по делото) и И. А. Н.. Изяснява се, че към
момента на смъртта си П. Н. е била със семейно положение: вдовица.
Съгласно Удостоверение от 27.12.2010 г., издадено от [адрес].
Установява се, че с Решение № 55 от 03.06.1993 г., постановено по гр. дело № 145/1991
г. по описа на Трети районен съд, 18-ти състав в производство по съдебна делба – втора
фаза по извършването й, по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) процесният недвижим имот –
апартамент № [адрес] (стар № 12-17), находящ се на адрес: [адрес] и състоящ се от една
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64,56 кв.м., заедно с 0,784
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, заедно с
избено помещение № 17, е поставен в дял на съделителката И. А. Н.. С Решението на
основание чл. 288, ал. 6, изр. 1 ГПК (отм.) същата е осъдена да заплати в полза на другите
4
две съделителки - Б. А. Н. и Л. А. Г. (ответниците по настоящото дело) парично уравнение
на дяловете им в размер на сумата от по 64 667 лева. Решението е оспорено в частта относно
претенциите, направени по реда на чл. 286 ГПК (отм.), като е оставено в сила с Решение №
54/04.04.1994 г., постановено по в. гр. дело № 2586/1993 г. по описа на Софийски градски
съд, IV-то Б отделение, ГК. Видно от удостоверяването, направено върху представения
препис (л. 97 от делото) първоинстанционното решение е влязло в законна сила на
04.04.1994 г.
Съгласно представения заверен препис от декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
[№]/25.08.1998 г. процесният имот – апартамент № 66, находящ се в [адрес] е деклариран
пред Столична община, район Люлин от лицето И. А. Н.. В декларацията е посочено, че
същият е придобит от нея по силата на извършена делба и въз основана на Решение №
55/03.06.1993 г. на Трети районен съд. Отразено е, че деклараторът е единствен собственик
на имота.
Изяснява се, че И. А. Н. е починала на 29.05.2019 г., към който момент е със семейно
положение вдовица, като е оставила за свой единствен законен наследник сина си М. П. Т. –
ответника по делото.
Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че
процесният недвижим имот е придобит през 1979 г. от лицето П. П. Н. по силата на
договора за покупко – продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ (отм.). Съгласно посочената
разпоредба строежът на жилища за продажба на граждани със жилищноспестовни влогове и
на млади семейства се осъществява в отчужден или в наличен държавен имот, като съгласно
ал. 4 купувачът придобива собствеността на жилището и други обекти и на припадащия се
дял от общите части на сградата, включително правото на собственост или правото на
строеж по силата на самия договор.
Впоследствие, след смъртта на купувача по сделката и въз основа на извършена
съдебна делба между законните й наследници – дъщерите й Л. А. Г., И. А. Н. и Б. А. Н. с
постановеното по образуваното гражданско дело № 145/1991 г. по описа на Трети районен
съд, 18-ти състав, решение във втора фаза на делбата и на основание чл. 288, ал. 2 ГПК
имотът е поставен в изключителен дял на съделителката И. Н.. По делото не се спори, а и от
представените споразумения от 10.11.1994 г. следва, че съделителката И. А. Н. е заплатила
на Л. Г. и на Б. Н. напълно и в брой сумите, представляващи уравнение на дяловете им. Ето
защо и предвид влизане в сила на решението, именно И. Н. е придобила имота в
изключителна собственост.
След нейната смърт на 29.05.2019 г. по силата на настъпилото на основание чл. 5, ал. 1
ЗН наследствено правоприемство, включващо правата и задълженията на наследодателката,
именно ответникът М. Т., като единственият й законен наследник, е придобил собствеността
върху процесия недвижим имот, съответно поначало отговаря за задълженията във връзка с
доставка на топлинна енергия в същия през исковия период – в цялост, като собственик на
имота и като наследник по закон на лицето И. Н., след смъртта й.
По делото не се твърди и не се установява недвижимият имот да е бил предмет на
последващи прехвърлителни сделки, поради което съдът достига до извод, че между
наследодателката му, респ. между ответника М. Т., от една страна, и ищцовото дружество,
от друга страна, включително и в рамките на исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна
енергия до имота, което е основание за възникване на отговорността на М. Т. за нейното
заплащане, при доказано реално потребление.
Следователно, предвид липсата на права върху процесния имот, респ. на качеството на
законни наследници на починалия предходен потребител, ответниците Л. Г. и Б. Н. не се
явяват материалноправно легитимирани лица да отговарят за заплащане на задълженията
във връзка с доставяна до имот топлинна енергия, което е достатъчно да обоснове извод за
5
отхвърляне в цялост на предявените срещу тях искови претенции като недоказани по
основание.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът Т. въвежда възражения срещу
дължимостта на процесните суми чрез оспорване наличието на реално потребление на
топлинна енергия в имота, което да е отчетено от уредите за дялово разпределение,
съответно от монтиран в имота водомер.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За изясняване на обстоятелствата, касаещи доставката на топлинна енергия в
процесния имот, по делото е изслушано и прието заключението по съдебно-техническата
експертиза. От изводите на вещото лице, обективирани в последното се установява, че в
абонатната станция в процесната сграда в режим на етажна собственост с административен
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 618, вх. Г е налице общ топломер, отчитащ постъпващата
и разходената топлинна енергия, последната представляваща разлика между „ново и старо
показание“. Общият топломер е от търговски тип и е преминал през необходимите
метрологични проверки. Между абонатите е разпределяна топлинната енергия, отчетена в
абонатната станция от общия топломер, след намаляване с размера на технологичните
разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие [фирма]. Установява се, че
през процесния период сградата е била с непрекъснато топлоснабдяване. Ежемесечно отчети
на общия топломер са извършвани от ищеца. Изяснява се, че за абонатен № [№] е начислена
топлинна енергия за отопление на имот – за едно отоплително тяло без уред за дялово
разпределение по максимален специфичен разход и за сградна инсталация в зависимост от
33
пълния отопляем обем на имота - 157 м и този на ЕС – 3629 м, съгласно зависимост,
описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
от 04.2007 г. (обединени под едно перо), както и за битово горещо водоснабдяване – на база
на 1 потребител, без водомер, по 140 л./дневно. Процентите за сградна инсталация от
общото количество топлинна енергия за отопление в ЕС са в рамките на 50 % съгласно
изискванията на чл. 78 от Наредбата. Експертизата достига до извод, че общата сума за
топлинна енергия по прогнозни данни за потребление през процесния период възлиза на
2 913,16 лева и включва сумата от 357,14 лева за отопление на имот, в т.ч. за сградна
инсталация и сумата от 2 556,02 лева за битово горещо водоснабдяване. Извършено е
изравняване, съгласно действащите през периода цени на топлоенергия, като за имота то е
сума за доплащане в размер от 54,50 лева, при което общото задължение за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 2 967,66 лева. При изслушването си пред
съда вещото лице уточнява, че в настоящата хипотеза през процесния период за имота е
начислена топлинна енергия за едно отоплително тяло, чиято мощност отговаря като за
щранг-лира в помещение баня, което е без уред за измерване и за което е начислен разход
според мощността му, който съответства на изчисленията, направени от експерта. Изяснява
също, че в рамките на двата отчетни периода, включени в процесния, са начислени суми за
БГВ служебно – без реални месечни отчети, заради неосигурен достъп за отчет, за което
обстоятелство на вещото лице са представени протоколи от ФДР за обекта – [фирма],
съответно от 2019 г. и от 2020 г. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на
6
чл. 202 ГПК, като обосновано и компетентно изготвено, въз основа на материалите по
делото и допълнително представени от ищеца, от съответния топлорайон и от ФДР
документи и справки, отговарящо на всички поставени задачи и на допълнителните такива в
съдебното заседание. Във връзка с проведеното оспорване от процесуалния представител на
ответника Т., обосновано с използването на документи, представени от трето за процеса
лице, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая, съгласно отразеното в
констативната част на експертизата [фирма] е фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в процесната сграда в режим на етажна собственост в
рамките на разглеждания период. Именно в това качество от дружеството на вещото лице са
предоставени материали, необходими за изготвяне на заключението, като с определението
на съда, с което същото е допуснато, на вещото лице изрично е указано да работи както въз
основа на материалите по делото, така и при използване на документите, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия, изготвени от ФДР. Обстоятелството, че
такава не е сочената от ищеца не влияе върху доказателственото значение на заключението,
а липсата на представени документи по делото е от значение за спора по същество и не е
основание, поради което съдебно-техническата експертиза да не бъде кредитирана.
С оглед достигнатите в същата изводи и при анализ й в съвкупност с останалите
събрани по делото писмени доказателства, съдът намира, че от страна на ищцовото
дружество не е доказано пълно и главно, наличието на основание за изключение от
принципа за заплащане на реално доставено количество топлинна енергия по отношение на
разхода за БГВ, а именно наличието на предпоставките за определяне на служебен разход –
в случая неосигурен достъп от абоната.
За да достигне до този извод съдът съобрази на първо място, че разпоредбата на чл. 70,
ал. 2 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакциите , приложими
към процесния период), въвежда като задължение на всички клиенти да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях, а един път годишно и достъп за контрол и в имотите
на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно ал. 3 от законовия текст
редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите
си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В настоящия
случай, в съответствие с тази разпоредба в чл. 46, ал. 1, т. 2 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
[фирма] на клиенти в гр. София е предвидено, че неосигуряването на достъп до имота се
констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на търговеца (съгласно т. 21
от Общите условия) или продавача и от двама свидетели, които не са служители и не са на
граждански договор при тези лица, като съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Общите условия
протоколът за неосигурен достъп в датите за отчет от отделните клиенти в СЕС се
подписват от избрано от етажната собственост лице.
За установяване наличието на основание за служебно начисляване по делото, от страна
на ищеца, не са ангажирани доказателства, в т.ч. чрез представяне на протоколи за
неосигурен достъп за отчет, подписани от представител на ФДР [фирма] и на процесната
ЕС, въпреки уваженото доказателствено искане с протоколно определение от 24.10.2022 г. и
издаденото в полза на [фирма] съдебно удостоверение от 28.10.2022 г. за послужване пред
[фирма] за снабдяване със заверени преписи от протоколи за неосигурен достъп от 2019 г. и
от 2020 г., касаещи процесния имот с абонатен № [№]. Констатацията, направена от вещото
лице в СТЕ за наличието на такива протоколи не е достатъчна за извод, че са били налице
предпоставките за служебно начисляване, тъй като в СТЕ последните са описани единствено
с годината на издаването им, но липсата им като доказателства по делото възпрепятства
проверката на съда за удостоверените в тях обстоятелства и за надлежното им оформяне.
7
С оглед изложеното и предвид изричното оспорване, проведено от ответната страна,
съдът приема, че за процесния период от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.
неоснователно е начислен служебен разход за топлинна енергия за битова гореща вода –
поради недоказване от ищеца наличието на предпоставката, даваща основание за това
начисляване – неосигурен достъп от абоната, което прави недължима сумата за това перо в
общ размер от 2 556,02 лева. За този период абонатът дължи заплащане на останалата част
от сумата, възлизаща на 357,14 лева за топлинна енергия за отопление, която с оглед начина
на изчисление – за отоплително тяло без СТИ и за сградна инсталация не се влияе от факта
на осигуряване на достъп до имота, предвид извода на вещото лице, че същата е изчислена в
съответствие с нормативните изисквания, както и сумата от изравняването.
Ето защо, в полза на ищеца поначало е възникнало вземане за главница за доставена
топлинна енергия в размер от 411,64 лева за периода месец май 2018 г. – месец април 2020 г.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда възражение за
частично погасяване по давност на процесните вземания. Съдът намира това възражение за
основателно, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г. е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е подадена
процесната искова молба – 27.01.2022 г., което действие води до прекъсване на давността за
процесното вземане на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасено по давност е
вземането за главница за периода от м. май 2018 г. до м. ноември 2018 г., възлизащо на
сумата от 23,22 лева (определено от съда въз основа на данните в заключението на СТЕ за
помесечно дължимите суми, както и на извода, че сумата за доплащане от 54,50 лева касае
периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г., който не попада в обхвата на погасителната
давност). За да достигне до този извод съдът съобрази, че изискуемостта на главницата за
месец декември 2018 г. настъпва след 27.01.2019 г. (три години преди датата на подаване на
исковата молба), поради което е непокрита по давност.
Ето защо, предявеният главен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД срещу ответника М. Т. се явява основателен за вземането в размер на сумата от
388,42 лева (разлика между общо дължимата от 411,64 лева и погасената по давност от 23,22
лева) за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. За разликата над уважения размер до
пълния предявен от 1 013,72 лева или за сумата от 625,30 лева искът се явява неоснователен
– поради недължимост на сумите за БГВ, респ. погасяване па давност на част от останалото
вземане, и следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 19,87 лева, а и следва
8
от изводите на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза, останала
неоспорена от страните по делото.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане – от месец декември 2018 г. до
месец април 2020 г. не е покрит с тригодишната давност, то следва да се приеме, че в полза
на ищеца е възникнало вземане от ответника в посочения размер. Доколкото предмет на
иска обаче е 1/3 част от сумата или 6,62 лева, то предвид принципа на диспозитивното
начало, установен в чл. 6 ГПК, следва да бъде присъдена именно претендираната сума от
6,62 лева.
Следователно, предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на исковете за главница, всяка една от
посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава.
Следователно, върху уважената част от главницата в размер от 388,42 лева се дължи
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г., която, определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с размера на лихвата за целия период, както и на
съотношението между уважена и отхвърлена част, възлиза на сумата от 49,45 лева.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава
върху вземането, представляващо цена на доставена топлинна енергия, се явява основателен
и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния претендиран от 182,20
лева или за сумата от 132,75 лева – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 6,62 лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба и касаеща посочения период, поради което
предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на такса за услуга
дялово разпределение в размер на сумата от 1,51 лева за периода от 30.01.2019 г. до
17.01.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
9
При този изход на спора - отхвърляне на исковете в тяхната цялост по предявените
претенции срещу ответниците Л. А. Г. и Б. А. Н. право на разноски имат само последните. В
полза на всяка от тях на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от по
315 лева, представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, които
съдът намира за реално доказани, предвид представените по делото доказателства –
договори за правна защита и съдействие от 15.06.2022 г. (л. 94 и л. 100 от делото), с отразено
заплащане на сумата в брой, в която част последните имат характера на разписка,
удостоверяваща реалното й получаване – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и предвид осъщественото процесуално
представителство на ответниците в хода на производството от упълномощения им
представител, изразяващо се в депозиране на писмени отговори и представителство в
съдебните заседания. С оглед изхода на спора по предявените искове срещу ответника М. Т.
– частична основателност на същите, право на разноски съразмерно с
уважената/отхвърлената част имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 140,48 лева – разноски по делото за платена държавна такса, депозит за вещото лице по
СТЕ и за вещото лице по ССчЕ (всички в съответствие с 1/3 част от общо извършените
разноски, предвид това, че последните касаят защитата по исковите претенции срещу
тримата ответници) и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване
вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна
продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М. Т., съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 346,96 лева – разноски за
депозити по СТЕ и СсчЕ, както и за адвокатско възнаграждение, предвид представените по
делото договор за правна защита и съдействие № 20220065 от 10.06.2022 г., преводно
нареждане за кредитен превод от 10.06.2022 г. и извлечение от банкова сметка (л. 117 – л.
119 от делото), както и реално осъщественото процесуално представителство на ответника в
настоящото производство от упълномощения му представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу Л. А. Г., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 013,72 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 182,20 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия,
сумата от 6,62 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 1,51 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за цена на
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, които
суми представляват 1/3 част от общо начислените за периода.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
10
управление: [адрес] срещу Б. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 013,72 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 182,20 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия,
сумата от 6,62 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 1,51 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г. върху задължението за цена на
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, които
суми представляват 1/3 част от общо начислените за периода.
ОСЪЖДА М. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] по предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 388,42 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
[адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 49,45
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. върху
задължението за цена на топлинна енергия и сумата от 6,62 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 388,42 лева
до пълния предявен размер от 1 013,72 лева или за сумата от 625,30 лева – цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за разликата над уважения
размер от 49,45 лева до предявения размер от 182,20 лева или за сумата от 132,75 лева -
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия и изцяло за сумата от 1,51
лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г. върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Л. А. Г., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес],
сумата от 315 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Б. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес],
сумата от 315 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА М. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
сумата от 140,48 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес],
сумата от 346,96 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11