РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Сливен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230103839 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК за недължимост на следните суми: 5 032,81 лв., главница по
договор за издаване на кредитна карта, сключен между ищеца и ОББ банка АД
гр.София; договорна лихва в размер на 1 040,49 лв. за периода от 29.09.2016г.
до 17.10.2017г.; 133,17 лв., обезщетение за забава за просрочени плащания
/договорна наказателна лихва/ за периода 29.09.2016г.-17.10.2017г.;124,13 лв.
разноски за държавна такса по чгд № 5517/2017г. на СлРС и 626,68 лв. ,
разноски за адвокатско възнаграждение по чгд № 5517/2017г. на СлРС, поради
погасяване по давност на правото за принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че за горепосочените суми бил издаден изпълнителен
лист от 27.10.2017г. и Заповед за изпълнение № 3672/27.10.2017г., по ч.гр.д.
№5517/2017г. на СлРС, с който бил осъден да заплати същите на „Обединена
българска банка“АД. Било образувано изп.д. № 1449/18г. по описа на ЧСИ
Гергана Грозева, с район на действие СлОС. Като взискател по
изпълнителното дело се афиширал ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който с
молба от 07.06.2018г. поискал от ЧСИ да образува изпълнително производство
срещу длъжника ищец, да бъде конституиран като взискател и да предприеме
съответните способи за принудително изпълнение. Взискателят ответник
1
обосновал материалноправната си легитимация да води делото и да бъде
титуляр на вземането с договор за цесия от 31.01.2018г., сключен с
„Обединена българска банка“АД.
Твърди, че не бил уведомен за изпълнителното дело и за цесията. Не му
били връчвани покана за доброволно изпълнение и уведомление за извършена
цесия. Изп.д. № 1449/18г. било прекратено с постановление за прекратяване от
06.03.2024г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С Молба от 10.05.2024г., до
ЧСИ ответникът поискал да бъде образувано ново, второ по ред,
изпълнително производство срещу ищеца. Образувано било изп.д. №
1685/2024г. По молба на взискателя били извършени редица изпълнителни
действия в това число и наложени запори на банкови сметки на длъжника в
различни банки и банкови институции. След налагането на тези запори
ищецът разбрал за воденото срещу него изпълнително дело - изп.д. №
1685/24г., който упълномощил представител по делото, чрез който му били
връчени книжата по делото, макар и този пълномощник да не бил
упълномощен да получава уведомление за цесия. Счита, че цесията не
произвела действие спрямо ищеца, тъй като не бил уведомен за нея. Счита, че
всички изпълнителни действия извършени от ответника, като взискател по
двете изпълнителни дела били недействителни, като извършени от
неправоимащо лице.
Твърди, че вземането било погасено по давност. От момента на влизане
в сила на заповедта за изпълнение - 27.10.2017г. до датата на предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск — 23.07.2024г., били изминали 6
години и 9 месеца, т.е. повече от 5 години.
Иска се от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на
ответника следните суми: 5 032,81 лв., главница по договор за издаване на
кредитна карта, сключен между ищеца и ОББ банка АД гр.София; договорна
лихва в размер на 1 040,49 лв. за периода от 29.09.2016г. до 17.10.2017г.;
133,17 лв., обезщетение за забава за просрочени плащания /договорна
наказателна лихва/ за периода 29.09.2016г.-17.10.2017г.; 124,13 лв. разноски за
държавна такса по чгд № 5517/2017г. на СлРС и 626,68 лв., разноски за
адвокатско възнаграждение по чгд № 5517/2017г. на СлРС, по издаден
изпълнителен лист от 27.10.2017г. по чгд № 5517/2017г. на СлРС, поради
погасяване по давност на правото за принудително изпълнение.
2
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор.
Твърди, че уведомяването за цесията не било елемент на фактическия
състав на договора за цесия, а имало отношение единствено към
противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица.
Длъжникът можел да възразява за това, само ако едновременно твърди, че е
заплатил вече на стария кредитор, което не било налице. Освен това
уведомлението било представено от ищеца с исковата молба. Към отговора
било представено уведомление и следвало да се счита връчено на ищеца
длъжник с депозирането му. Второто изпълнително дело било образувано
преди изтичане на давностния срок. Сочи, че съгласно актуалната практика на
ВКС, в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на
изпълнително действие /в това число и в хипотезите на възлагане съгласно
чл.426, ал.4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, било направено своевременно, но то
/изпълнителното действие/ не било предприето от надлежния орган преди
изтичането но давностния срок, по причина, която не зависела от волята на
кредитора, давността се считала прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността била изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давност не течала, ако кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебния изпълнител
бездействал и не предприемал изпълнение по различни причини, независещи
от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи
правилата на чл.129 ГПК.
Сочи, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсвала с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Следвало да се има
предвид, че перемпцията била без правно значение за давността. Освен това
изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител получил отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлявало действие по налагане на запор. За
правилно изчисляване на установения давностен срок следвало да се има
предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и
спрените давностни срокове до отмяната му на 21 май 2020 г. Съгласно § 13 от
ПЗР към ЗИДЗЗ /ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., сроковете спрели
3
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Поради това за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давностния
срок спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от
22.05.2020г. или същият спрял за период от 2 месеца и 8 дни.
В заключение твърди, че не било налице бездействие в нито един
момент на кредитора по отношение на процесния изпълнителен лист в по-
дълъг срок от пет години, което да обоснове настъпила погасителна давност в
полза на ищеца.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възражение на ищцовата страна и иска редуцирането му.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.10.2017г. по чгд № 5517/2017г. на СлРС била издадена заповед за
незабавно изпълнение № 3672 по реда на чл.417 ГПК и съответно издаден
изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД гр.София, с който ищецът бил осъден
да заплати на банката следните суми: 5 032,81 лв., главница по договор за
кредит /кредитна карта/ от 18.01.2008г., 1 040,49 лв., договорна лихва за
периода 29.09.2016г. – 17.10.2017г., 133,17 лв. , обезщетение за забава за
просрочени плащания / наказателна лихва/ за периода 29.09.2016г. –
17.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.10.2017г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 124,13
лв. и 626,68 лв., адвокатско възнаграждение.
Видно от писмо на Държавна агенция „Архиви“, чгд № 5517/2017г. на
СлРС било унищожено, поради изтекъл срок на съхранение.
На 31.01.2018г. бил сключен договор за цесия между кредитора на
ищеца ОББ АД и настоящия ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който било
прехвърлено и вземането от ищеца / видно от Приложение № 1 към договора,
пореден № 39839/. Няма данни за цесията ищецът да е бил уведомен.
С молба от 07.06.2018г. цесионерът и настоящ ответник депозирал
молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, като в
молбата е формулирано искане за налагане на запор върху вземания от
банковите сметки на длъжника и върху трудовото възнаграждение.
4
С Разпореждане от 11.06.2018г. ЧСИ Г.Грозева с район на действие
СлОС образувал изпълнително дело № 1449/2018г. Поканата за доброволно
изпълнение била връчена на ищеца длъжник по изпълнителното дело по реда
на чл.47 ГПК с изтичане на срока за получаване от канцеларията на съдебния
изпълнител. На 27.08.2020г. по молба на взискателя от 27.05.2020г. ЧСИ
наложил запор на вземания върху банкова сметка на ищеца в Интернешънъл
Асет Банк АД, като запорното съобщение е получено на 02.09.2020г.
На 06.03.2024г. с постановление на ЧСИ изпълнителното дело №
1449/2018г. било прекратено поради перемпция – чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На 27.06.2024г. пълномощник на ищеца депозирал заявление пред ЧСИ с
искане да се запознае с изпълнителното дело, което му било предоставено.
На 10.05.2024г. ответното дружество, като взискател депозирало молба
пред ЧСИ, въз основа на изпълнителния лист от 27.10.2017г. с искане за
образуване на изпълнително дело. В молбата е инкорпорирано искане за
налагане на запор в случай, че се установят нови банкови сметки.
С Разпореждане от 18.06.2024г. на ЧСИ Г.Грозева с район на действие
СлОС било образувано изп.д. № 1685/2024г., като Държавата в лицето на НАП
била присъединена като взискател по делото за публични задължения на
ищеца /по здравното осигуряване/. Освен това били наложени запори на
вземанията на ищеца по банкови сметки в Първа инвестиционна банка, като
запорното съобщение било получено на 24.06.2024г., както и в ОББ АД с
получено запорно съобщение на 14.07.2024г.
На 27.06.2024г. пълномощник на ищеца по изпълнителното дело
депозирал молба да му бъдат изпращани всички съобщения, призовки и др.
документи и ПДИ била връчена на пълномощника на 27.06.2024г. Запор на
вземането върху банкова сметка на ищеца в Ти Би Ай банк бил наложен
20.01.2025г., видно от писмо отговор на банката до ЧСИ.
Изпълнението по второто изпълнително дело било спряно, съобразно
допуснато обезпечение по настоящото гражданско дело с Определение на
съда от 18.03.2025г.
Исковата молба е депозирана на 24.07.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
5
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е допустим. Искът е
предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради
несъществуването му или погасяването му по давност.
Правният интерес на ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е
налице висящ изпълнителен процес срещу него.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
Съгласно мотивите на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело
№ 2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ, анализиращи чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а
доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи,
като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество
вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението, чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
6
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В конкретния случай изпълнителният лист е издаден по надлежно
проведено заповедно производство. От издаването му на 27.10.2017г. е
започнал да тече давностен срок, който е пет годишен. С образуването на ИД
от 2018г. давността не е прекъсната, тъй като образуването на делото не е
действие по изпълнението, но последвалия наложен по това дело по сметка на
ищеца в Интернешънъл Асет Банк АД на 02.09.2020г. е прекъснало течението
на давността, като от тази дата е почнал да тече нов давностен срок, който
изтича на 02.09.2025г. Съгласно мотивите към отговора на въпрос по т. 5 на
ТР № 3/2015 г от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, запорът се счита наложен
със самото постановяване на разпореждането за това от страна на съдебния
изпълнител и с получаването на съобщението за това от третото задължено
лице, като съществуването на самото вземане (респективно наличието на
парични средства по банковите сметки на титуляра) не е част от фактическия
7
състав на налагането на запора. Следователно към датата на предявяване на
иска, както и към настоящия момент давността за принудително изпълнение
на вземането не е изтекла. Нещо повече, по образуваното изпълнително дело
от 2024г. са извършени редица изпълнителни действия, годни да прекъснат
течението на давността, а именно присъединяване на взискател – 18.06.2024г.
държавата - НАП за публични задължения, 24.06.2024г. – запор на банкова
сметка в ПИБ, 14.07.2024г. – запор на банкова сметка в ОББ АД и 20.01.2025г.
– запор на банкова сметка в Ти Би АЙ Банк. Така последното прекъсване на
течението на давностния срок е от 20.01.2025г., от която дата започва да тече
нов петгодишен давностен срок.
Перемпцията няма отношение към течението на давността.
Уведомяването на длъжника за цесията също няма такова отношение. Целта на
уведомяването на длъжника за станалата цесия е да го предпази от двойно
плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/. То стабилизира правата
на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Неизпълнението
му /неуведомяването/ не се отразява на действителността на договора за
цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава,
когато съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на
длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението,
каквито данни по делото не са налице.
По изложените аргументи, предявеният отрицателен установителен иск
е неоснователен и бива отхвърлен. При това положение ищецът дължи
разноски на ответното дружество за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 200 лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПрП,
вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК предявеният от К. Г. К., ЕГН:
********** от гр.***, м.“***“ № *** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София 1766, р-н Младост,
ж.к. „Младост 4“, бл.Бизнес парк- София № 1, сграда 15, вх.А, ет.4,
8
представлявано от Р.И.М.- Т. и Т.И.В., управители, отрицателен установителен
иск, че НЕ ДЪЛЖИ сумите по издаден изпълнителен лист от 27.10.2017г., въз
основа на заповед за незабавно изпълнение № 3672 изпълнение по чгд №
5517/2017г. на СлРС, както следва: 5 032,81 лв., главница по договор за кредит
/кредитна карта/ от 18.01.2008г., 1 040,49 лв., договорна лихва за периода
29.09.2016г. – 17.10.2017г., 133,17 лв. , обезщетение за забава за просрочени
плащания / наказателна лихва/ за периода 29.09.2016г. – 17.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 124,13 лв. и 626,68 лв., адвокатско
възнаграждение, поради погасяване на задължението по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9