№ 264
гр. Русе, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500355 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.Ц.Б., А.М.Б. и М. М. Б., и тримата от гр.
Русе, чрез адв. Е.Н. АК Русе против Решение № 266 от 04.03.2022 г. по гр. д. №
3012/2021 г. по описа на Районен съд Русе, с което e развален сключеният между
А.М.Б. и М.Й. Б., поч. на 22.09.2021 г. от една страна и М.А. Б., поч. на 15.12.2013 г.
договор, с който е прехвърлено правото на собственост върху недв. имот,
представляващ неурегулирано дворно място, съставляващо имот пл. № 470 по плана на
с. Пиргово, обл. Русе, цялото от 1100 кв. м., заедно с построените в него къща, лятна
кухня, гараж и стопански постройки срещу поето задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 105, том ХХХVІІІ, дело 10435/28.12.1993 г. на нотариус при
РРС до размера на 5/6 ид. части поради неизпълнение на задълженията и върху тях са
възложени разноските по делото. Жалбоподателите намират първоинстанционния
съдебен акт за неправилен и необоснован. Развиват оплаквания за незаконосъобразност
на изводите на съда. Намират, че съдът въпреки, че е отчел полаганите от
наследодателя им и приобретател по сделката грижи и давана издръжка до смъртта му
на 15.12.2013 г., не е съобразил правилно това обстоятелство. Въвеждат възражение за
привидност на договор, като прикриващ дарение. Заемат позиция, че районният съд не
е обсъдил показанията на св. Д. за враждебно и обидно отношение на прехвърлителя А.
към снаха му М.. Заемат позиция, че ищците сами са се поставили в забава и
задължението за грижи се е погасило поради невъзможност за изпълнение. Молят
1
въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска
като неоснователен. Претендират разноски.
По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите страни А.М.Б. и Д.А.Х. чрез адв. Ф.М. АК Русе, с който вземат
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и
правят искане тя да не се уважава. Молят първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за
производството пред въззивната инстанция.
След преценка доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от А.М.Б. и М.Й. Б., с която
същите заявяват, че с договор от 29.12.1993 г., прехвърлили свой собствен недв. имот,
находящ се в. с. Пиргово и представляващ дворно място, ведно с построените в него
сгради на сина си М.А. Б. срещу задължението от негова страна да поеме гледането и
издръжката им докато са живи. През 2013 г. синът им починал и оставил за свои
наследници съпругата си и двете си деца – ответници по делото. Заявяват, че още от
сключване на договора М. Б. не изпълнявал задължението си за гледане и издръжка на
двамата прехвърлители нито лично, нито чрез трето лице. След смъртта на сина им
неговите наследници също не полагали каквито и да било грижи за прехвърлителите.
Тъй като договорът бил сключен с оглед смъртта на сина им, те и не били длъжни да
приемат грижи от друго лице. Ищците твърдят още, че са възрастни хора с множество
здравословни проблеми и имат нужда от непосредствена грижа и издръжка. А.Б. бил
претърпял мозъчен инфаркт преди около 2 години, който значително му пречел да се
грижи сам за себе си и да помага на съпругата си. Имал издадено ЕР за 100 %
инвалидност с чужда помощ. Ищцата М. Б. страдала от множество заболявания и била
почти на легло, т. е. също се нуждаела от непосредствени грижи. Заявяват още, че отв.
М.Ц.Б. не само не се грижела за тях, но и създавала пречки някой друг да го прави,
като заключвала с катинар вратата на двора, което създавало значителни проблеми на
хората, които в момента се грижели за ищците. Претендират разваляне на договора за
издръжка и гледане поради пълното му неизпълнение от страна на купувача.
Претендират разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявения иск.
Възразяват срещу твърденията, че за ищците не били полагани грижи. Твърдят, че
договорът бил сключен преди 27 години, по желание на ищците. Отношенията им били
хармонични и изпълнени с взаимопомощ и уважение. Били направили основен ремонт
2
на къщата. Постепенно ищците започнали да отблъскват грижите, престирани от
страна на отв. М.Б. и направили невъзможно изпълнението на договора в пълен обем.
Независимо от това, отв. Б. полагала грижи и давала издръжка в пари, като се грижила
за имота, обитаван от ищците, правила ремонти и подобрения, за да е хигиеничен и
подходящ за живеене, пазарувала, във всяко време, когато не била на работа
посещавала с. Пиргово, обработвала дворното място. До преди две години ищецът А.Б.
отглеждал животни, чувствал се здрав и отблъсквал грижите на М.. След като от две
години и двамата ищци се разболели, отв. М.Б. уредила личен асистент, който да се
грижи за ищеца Б., помощни средства за ищцата М. – инвалиден стол и продължила
всяка седмица да посещава възрастните хора винаги с покупки на храна и всичко
необходимо за домакинството. Ответниците заявяват още, че до смъртта си през 2013
г., приобретателят М. Б. живял в къщата с родителите си и ги подпомагал, докато
съпругата му работела в Гърция, за да има възможност да изпраща пари, както на
семейството си, така и на ищците. Ответникът А.Б. също помагал на ищците, като
извършвал всички дейности, които не им били по силите, посещавал ги ежеседмично и
полагал грижи. Претендират отхвърляне на иска и разноски.
Ищцата М. Ц. Б. е починала след предявяване на иска – на 22.09.2021 г. На
основание чл. 227 ГПК на страната на ищеца е конституирана дъщеря й Д.А.Х. от гр.
Русе. С протоколно определение № 23/11.01.2022 г., производството по иска с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 105, том ХХVІІІ, нот.
дело 10435/1993 г. на нотариуса при РС Русе е прекратено до размера на 1/6 идеална
част от правото на собственост върху имота, придобита по наследство от ответниците,
поради сливане на качеството им на ищци и ответници.
Не се спори, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че на
28.12.1993 г. А.М.Б. и М.Й. Б. прехвърлили на сина си М.А. Б. правото на собственост
върху собствения си недв. имот, представляващ неурегулирано дворно място,
съставляващо имот пл. № 470 по плана на с. Пиргово, обл. Русе, цялото от 1100 кв. м.,
заедно с построените в него къща, лятна кухня, гараж и стопански постройки срещу
поето от него задължение да поеме грижата и издръжката на родителите си до живот и
за двамата, като прехвърлителите си запазили правото заедно или поотделно и наред с
приобретателя да ползват доживот прехвърления имот. Този договор е обективиран в
нот. акт № 105, том ХХХVІІІ, дело 10435/28.12.1993 г. на нотариус при РРС.
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че приобретателят
на имота М.А. Б. е починал на 15.12.2013 г. и е оставил за свои наследници
ответниците М.Ц.Б. - съпруга, А.М.Б. – син и М. М. Б. – дъщеря.
И двете страни са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на своите
твърдения.
3
Свидетелят на ищците П.П.П. дава показания, че синът на А. и жена му след като
се пенсионирал дошъл да живее с родителите си на село. Помагал им. Изнася данни, че
знае, че съпругата му М. работила в Гърция около 10-15години. Свидетелства, че след
като М. починал рядко виждал жена му и децата му да се грижат за А.. Внуците му
дошли на погребението на баба си М., но майка им М. не. Свидетелства, че преди да
почине М. била 6-7 години на легло. Възрастните хора имали грижи – да се изперат, да
им се наготви. В момента Д. се грижела за баща си. Храна му носели от патронажа, Д. и
тя носела.
Свидетелката на ищците А.С.К. дава показания, че живее през три улици от
ищците. За А. и М. се грижела дъщеря им Д.. Викали да я помага, да изкъпят жената.
М. била на легло, не можела сама да се обслужва. Храна вземали от социалния
патронаж, а Д. идвала събота и неделя да чисти. След смъртта на М., Д. продължавала
да се грижи за А.. Мъжът й бил назначен за личен асистент, да ги обгрижва. За две
години два пъти видяла наследниците на М..
Свидетелката на ответниците Т.Д. Д. дава показания, че познава М. отдавна. След
като се пенсионирал се преместил при родителите си на село. Живеел с тях, помагал
им, грижел се. А. гледал животни. След смъртта на М., М. била в Гърция. Върнала се
през 2016 г. Докато била там изпращала пари, за да може М. да се грижи за майка си и
баща си. Изпратила им и пералня от Гърция. След прибирането си в България,
започнала работа в кв. Средна кула, работела и през почивните дни, тъй като не й
достигали средствата. Идвала си на село, влизала в градината, правила зимнина.
Започнала ремонт на къщата. Всичко на долния етаж била направила тя – обзавеждане,
дограма, теракоти и пр. Били в добри отношения с А.. Когато се разболял със сестрата
на М. му направили легло. Отношенията им обаче се обтегнали и А. й казвал да си
стои в Русе. От около година и половина били във влошени отношения. От М. знаела,
че той я псувал, не я искал там. Внуците му били привързани, особено М. към баба си
и дядо си. А. през лятото фрезовал градината, въпреки влошените отношения. Когато
А. се разболял, М. успяла да му уреди личен асистент. Храна носели от социалния
патронаж. Когато М. била на легло, М. ходила при нея, когато си идвала, но повече
дъщеря й Д. я гледала.
Свидетелят на ответниците К.М.М. дава показания, че познава страните от 25
години, тъй като отв. А.Б. е най-добрият му приятел. Изнася данни, че многократно
возил майка му М. до с. Пиргово след връщането й от Гърция. Прекарвали почивните
дни там. М. чистела, готвела, направила ремонт на къщата, за който и свидетелят
помагал. А. поискал от снаха си да направи този ремонт, защото след смъртта на сина
му къщата доста била западнала. Дядото определял какво да се прави в къщата. М.
поемала издръжката. Мъжката работа вършел А.. Дава показания, че последно, когато
бил в дома на А. му оправил газовите бутилки, а А. обработвал двора. Свидетелства, че
4
заедно с А., за негова сметка, пазарували продукти за зимнина, а я приготвяла М.. М.
работела в София, но когато била в Русе си ходела редовно до с. Пиргово. По-често
ходела М., но дядото имал нещо против нея и отблъсквал грижите й. Внуците
продължавали да ходят при него. Преди да почине бабата била на легло, а дядото с
проходилка. Не е виждал при посещенията си в къщата в с. Пиргово Д. след като М.
починал
При така установеното от фактическа страна, районният съд уважил предявените
искове, като приел за недоказано пълното и точно изпълнение от страна на
ответниците – наследници на приобретателя по договора на поетото от него
задължение за издръжка и гледане.
При изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция по спора
настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане, на
които въззивният съд следи служебно. Възраженията на жалбоподателите, че
договорът, обективиран в нот. акт № 105, том ХХХVІІІ, дело № 10435/28.12.1993 г. на
нотариус с район на действие РРС е симулативен, като прикриващ договор за дарение,
обосновани с твърдения, че договорът бил сключен още през 1993 г., когато самите
прехвърлители не се нуждаели от грижи и издръжка, а когато по-късно вече
възникнала такава необходимост, са отблъснали предлаганите им от наследниците на
сина им грижи и издръжка, не се подкрепят от доказателствата по делото.
Действително договорът е сключен, когато прехвърлителите са били на 59 г. и 60 г., в
добро здравословно състояние, т. е. все още във възможност да водят активен живот и
да са полезни на близките си. Моментното състояние на ищците обаче не води до
извод,че този договор е безполезен за тях, което да го прави привиден. Сключването
му е израз на предвидливост и своевременно уреждане на нуждите, които ще
възникнат с тежестите на старостта, т. е. прехвърлителят може да не иска да бъде
издържан и гледан веднага и непрекъснато, а при възникване на съответните нужди.
Липсват доказателства, че сделката е „безвъзмездна“, т. е. че поетото от приобретателя
задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите не е изпълнявано, тъй като
такова задължение в действителност не е поемано именно защото прикритият договор
е договор за дарение, който по дефиниция е безвъзмезден. Действително,
обстоятелството дали приобретателят, а след смъртта му тримата ответници са
изпълнявали задълженията си по договора е ирелевантно, тъй като неизпълнението на
договорното задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите не води до
нищожност на договора като привиден и прикриващ действителен договор за дарение.
Това би било само косвено доказателство, че при сключване на договора не е имало
съвместна воля за приобретателя да възникне задължение за издръжка и гледане към
прехвърлителите, което обаче трябва да бъде подкрепено от други, преки или косвени
доказателства, но в случая дори и подобни факти по делото не са установени. Обратно
5
– от показанията на свидетелите, се налага извод, че поетото от приобретателя М. Б.
задължение към прехвърлителите е било изпълнявано, а след смъртта му – то е
изпълнявано и от правоприемниците до преди около две години, когато е настъпил
разрив в отношенията между ищеца А.Б. и отв. М.Б.. Липсват доказателства, че волята
на договарящите страни е била собствеността върху имота да се прехвърли
безвъзмездно, а не срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа
прехвърлителите. Обратно, гласните доказателства сочат на знание у свидетелите, че
собствеността е прехвърлена на сина на ищците срещу задължението му да ги гледа и
издържа. Липсват и каквито и да било доказателства, от които да се съди за друго
намерение на насрещната договаряща страна, а това е необходимо с оглед
обстоятелството, че дарението е договор, изискващ съгласието на страните по него. С
оглед начина, по който са обективирани волеизявленията на страните по нотариалната
сделка - съвпадащи по съществените условия на договора, няма съмнение, че
одобряването и подписването на нотариалния акт е израз на постигнато между тях
съгласие да настъпят последиците на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
В обобщение, съдът намира, че действителната воля на страните е такава, каквато
е отразена в сключения между тях договор и не е привидна. Възражението за
нищожност на процесния договор, черпещо правното си основание в разпоредбата на
чл. 26 ал.2 предл. 5, във връзка с чл.17 ЗЗД, е неоснователно.
По отношение правилността на обжалваното решение, по наведените от страните
доводи, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Районният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
за разваляне на двустранен, възмезден и алеаторен договор, сключен на 29.12.1993 г., с
който е прехвърлено правото на собственост върху недв. имот срещу задължението на
приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите до смъртта им.
С договора за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за
издръжка и гледане едната страна поема срочното задължение да гледа и издържа
другата страна до края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора или
обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора –
прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот. Задължението за
гледане и издръжка има за предмет продължителна във времето престация, определена
не с конкретен срок, а с определяем срок – моментът, в който лицето, което следва да
получава престацията от грижи и издръжка, почине. За да се развали един договор за
прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и
гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на
6
неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по
последици на пълно неизпълнение.
В производството по този иск ищецът следва да установи чрез пълно и главно
доказване наличието на договор за издръжка и гледане между насрещните страни по
делото. Ищецът не е длъжен изрично да изброява какво точно не е изпълнил по
договора приобретателят. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е
предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за
издръжка и гледане.
От съдържанието на договорните клаузи е видно, че страните са уговорили
приобретателят М.А. Б. да престира гледане и издръжка на прехвърлителите до смъртта
им. Ограничения на престацията на приобретателя в договора не са предвидени.
Правилно и в съответствие със събраните доказателства, районният съд е приел, че
до смъртта на приобретателя М. Б. през 2013 г. договорът е било изпълняван. Той е
живял с родителите си в процесния имот, помагал им, а съпругата му, работейки в
Гърция, е изпращала суми за подпомагане на издръжката им. Свидетелските показания
за това са еднопосочни. Разваляне на договора се претендира и за времето след смъртта
на приобретателя през 2013 г. В тази връзка и с оглед доводите в исковата молба,
преповторени и в отговора на въззивната жалба, съдът намира за необходимо да
отбележи следното:
Естеството на престацията на приобретателя по договор за издръжка и гледане не
оправдава тя да се квалифицира като intuito personae. Тази характеристика по правило
принадлежи на такова задължение, което по естеството си или по закон е в тясна,
определяща и незаменима зависимост с личността на длъжника или с негови
определени лични качества. Изпълнението на задължението за издръжка и гледане се
проявява основно чрез дейности от битов характер – приготовлението и
обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите
средства за издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат
осъществени и чрез други лица. В преобладаващата им част по вид и естество се касае
до заместими, а не до незаместими действия. Това принципно положение е
формулирано и мотивирано в Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. №
2/1981 г., ОСГК на ВС. Върховният съд отчита и факта, че връзката между длъжника и
близките му е така житейски обусловена, че тези външни за облигационното
отношение лица фактически подпомагат длъжника в изпълнението на задължението за
издръжка и гледане. Това дава основание да се приеме, че при сключването на
договора между страните се постига имплицитно съгласие членовете на семейството на
длъжника да участват в изпълнението на договорното задължение за издръжка и
гледане. Свободата на договарянето обаче позволява задължението за издръжка и
гледане да бъде незаместимо – когато прехвърлителят е имал предвид конкретните
7
лични качества на приобретателя, при сключването на договора е бил мотивиран само
от тях и е било изрично уговорено, че той не може да бъде заместван от други лица,
какъвто обаче настоящият случай не е. Поетото по процесния договор задължение за
издръжка и гледане е заместимо и е следвало да се изпълнява като такова.
При специфичността на правата и задълженията, при смърт на приобретателя,
съгласно чл. 60 ЗН наследниците му отговарят пред прехвърлителя(ите) до размера на
наследствения им дял и под страх от евентуалното прекратяване на договора, поради
неизпълнение от тяхна страна като правоприемници, следва да обезпечават издръжката
и грижите, тъй като заради наследяването вещните права и собствеността са станали
тяхно притежание. В тази насока е Решение № 622 /25.10.2010 год. по гр. д. №
212/2010 год. на ВКС, III г. о.
След смъртта на приобретателя през 2013 г., по делото липсват ангажирани
доказателства за давана издръжка и полагани грижи по отношение на прехвърлителите
от страна на отв. М.Б.. Установено е по делото, че същата работи в София и при
прибирането си в Русе е ходила да види своите баба и дядо, т. е. установени са
единствено нейни спорадични посещения при тях, а не и изпълнение на нейни
задължения в качеството й на наследник на приобретателя по процесния договор. По
отношение на отв. А.Б. е доказано, че често е посещавал дома на възрастните хора в с.
Пиргово, като им помагал в „мъжката работа“, което продължавало и към днешна дата.
Що се отнася до отв. М.Б., установено е по делото, че след смъртта на съпруга си се е
върнала в България, като е продължила да полага грижи за прехвърлителите, в т. ч. и
през периода, когато вече здравословното състояние и на двамата е било влошено,
участвала е и в издръжката им, докато преди около година и половина – две не
настъпил разрив в отношенията между нея и ищеца А.Б.. Това правилно е окачествено
от районния съд като неоказване от страна на кредитора на необходимото съдействие
за изпълнение на задължението за издръжка в натура. Ако обаче кредиторът не приема
или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в
натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за
трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата на кредитора от
средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена. Изпълнението на
задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и
непрекъснато поради самата същност на тези задължения. При забава на кредитора,
ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той
изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и
разваляне на договора.
По делото няма доказателства, не се и твърди от ответниците, че са предложили
изпълнение на задължението си в пари, или че са поискали от съда трансформирането
му в парично, вкл. и в периода след завеждане на делото, който период следва да бъде
8
съобразен съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК като релевантен за спорното правоотношение факт.
С оглед изложеното, следва да се направи извод за пълно неизпълнение на
договора от страна на приобретателите спрямо прехвърлителите. Налице е хипотезата
на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен, като се постанови
разваляне на договора.
Доводите на ответниците, че предоставили на ищеца А.Б. рентата от общите им
земи и така компенсирали необходимостта от финансови средства, са неоснователни.
Както се посочи по-горе, ограничения на престацията на приобретателя в процесния
договор не са предвидени, поради което и поетото задължение е за цялостната
издръжка на прехвърлителите, която включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи
и др., съобразно нуждите им, без оглед на възможностите им да се издържат сами от
имуществото и доходите си. В тежест на ответниците е да установят че са
предоставили пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията им по договора за
издръжка и гледане, респ. че през последните година и половина - две са предложили
трансформирано изпълнение на задължението си, което не е сторено.
В обобщение, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на въззиваемите следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната им от него безплатна правна помощ на основание чл 38, ал. 2 ЗА в размер на
350 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 3012/2021 г. по
описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА М.Ц.Б., ЕГН **********, А.М.Б., ЕГН ********** и М. М. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Л.П.“ № 2, чрез адв. Е.Н. АК Русе ДА
ЗАПЛАТЯТ на адвокат Ф.М. АК Русе, със служебен адрес: гр. Русе, ул. „А.“ № 71
сумата в размер на 350 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10