Р Е Ш Е Н И Е
№ 28/ 03.01.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 06.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 593 по описа за
2019 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
С
решение по т.д. № 167/2018год. по описа на ОС-Силистра с № 55/26.06.2019год., съдът е осъдил ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Възраждане“,
ул. „Света София“ №7, ет. 5, да заплати на Б.Д.А. с ЕГН **********,***, парична сума в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, от 03.09.2017 год., ведно със законовата лихва
върху главницата считано от 19.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата: парична сума в размер на 1100.00 /хиляда и сто/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, от 03.09.2017 год., ведно със законовата лихва върху
главницата считано от 19.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата:
Осъдил е ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да
заплати, в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от
1200 /хиляда и двеста/ лева държавна такса съобразно уважената част от исковата
претенция, сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева представляваща
част от заплатената от бюджета на съда сума общо от 300 /триста/ лева
възнаграждения на вещи лица изготвили части от експертизи по искане на ищеца
съобразно отхвърлената част от исковите претенции:Осъдил е ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* ,
да заплати, на процесуалния представител на ищцата адв. Н.Д. *** сумата от
1235.48 лв. /хиляда двеста тридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/
адвокатски хонорар.
Осъдил е Б.Д.А. да заплати на ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
сумата от 1103.72лв. деловодни разноски съобразно представения списък и
отхвърлената част от исковата претенция:
Отхвърлил е исковите претенции в останалата им част.
Производството
е образувано по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, чрез
процесуален представител–ответник по делото, срещу осъдителните части на
решението. Счита решението за неправилно-
поради противоречие с материалния закон
и необосновано, по изложени съображения. Твърди, че твърдяната травма не е
настъпила в резултат от процесниото ПТП. В евентуалност твърди, че определения
размер на обезщетение на неимуществените вреди, е прекомерен и несъобразен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди също,
че безспорно се е доказало наличието на съпричиняване в голяма степен на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, който съдът е приел за установено.
Въпреки че съдът е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, в
решението не е определена неговата степен, или процент, от една страна, и от друга, приетото за справедливо
обезщетение не е намалено със съответната степен на съпричиняване.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, в
евентуалност-да бъде присъдено обезщетение в значително по-нисък размер.
Претендира
разноски.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С
писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се
оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно
оспорва чрез процесуални представители.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа съответно оспорва чрез процесуалните
представители на страните.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:
Производството е образувано по искова молба от Б.Д.А.
с ЕГН ********** подадена чрез адв. Н.Д.Д. *** сррещу ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. София, с искане
ответното дружество съда да и заплати следните суми: 1. сумата в размер на 50
000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, от 03.09.2017 год., ведно със
законовата лихва върху главницата считано от предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. 2. сумата в размер на 1100.00 /хиляда и сто/
лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, в резултат
на ПТП, настъпило на 03.09.2017г., ведно със законовата лихва върху главницата
считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане, както и
деловодните разноси.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от
решението:
На 03.09.2017г. на път IV-21415 ,от път Ш-205,км
60+500 в посока от с.Стефан Караджа, обл.Силистра към с. Осен, обл. Силистра, Ц.
А. Ц., е управлявал товарен автомобил
марка „Ивеко-Форд 75 Е 15“ с рег. № СС ХХХХ АМ, със скорост от 70 км/ч. При
извършване на маневра изпреварване поради неизправност в спирачната система на
автомобила навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в насрещно
движещия се лек автомобил марка „БМВ“, модел „31 би“, като по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пътничката в л.а. Б.Д.А. ***, изразила се
във фрактура-счупване на лява мишнична кост на ляв горен крайник обуславяща
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник. Образуваното по случая
наказателно производство е приключило
с влязло в сила Решение №
58/11.04.2018г. постановено по АНД № 121/2018г. по описа на Тутракански районен
съд, с което Ц. е признат за ВИНОВЕН в това, че по непредпазливост допуснал ПТП
и причинил средна телесна повреда на ищцата Б.Д.А.. Излага се в исковата молба от ищеца, че причинената телесна повреда довела до
продължителни дълга поредица от прегледи, изследвания операция и лечение
включително поставяне на имплант на стойност 1100 /хиляда и сто/ лева, които
били съпроводени с непрестанни болки и страдания. Ищецът твърди, че здравето му
не е окончателно възстановено и по настоящем изпитва непрестанни болки и
страдания вследствие травмите от пътния инцидент, а движенията на лявата му ръка
не са възстановени напълно и няма изглед да бъдат възстановени на 100%.
Обстоятелството, че към датата на произшествието -
03.09.2017 год. за товарен автомобил марка „Ивеко- Форд 75 Е 15“ с рег.№ СС ХХХХ
АМ е имало сключена активна застраховка „Гражданска отговорност с ответното
застрахователно дружество, може да се установи от приложената
разпечатка/стр.40/ от интернет-сайта на Гаранционния фонд по чл. 518 от КЗ, и
не се оспорва от ответника. От представените
писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че по
реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, ищцата Б.Д.А. е отправила писмена застрахователна
претенция до ответника, за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. и имуществени вреди в размер на 1100.00 лева. Поканата е получена от
адресата на 24.10.2018 г. според
приложеното Известие за доставяне от „Български пощи“. Ответникът е отвърнал на поканата с писмо
изх. № 5-2239/13.11.2018 год. в което се съдържа предложение за сключване на
извън съдебно споразумение по щета № 0411 -090-0011 -2018 год. в следствие на
ПТП от 03.09.2017 год., и предложил заплащане на сумата общо от 5000.00 лева за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Ищцата е отказала да бъде удовлетворена от предложената сума и е
инициирала настоящото исково производство.
От неоспореното заключение на вещото лице по назначената от съда Ав.ТЕ
се установява, че по време на процесното ПТП ищцата е стояла на задната седалка
зад водача без поставен обезопасителен колан. От заключението на вещото лице
изготвило назначената от съда СМЕ, също неоспорено от страните, се установява,
че непосредствено след ПТП на ищцата е оказана адекватна медицинска помощ, като
в спешен порядък е извършено открито наместване на счупването с метална
остеосинтеза. След оперативната интервенция функционално крайникът не е
възстанове в пълен обем, поради необходимостта от сваляне на остеосинтезния
материал на втори етап след зарастване на фрактурата на коста и провеждане на
рехабилитация. За да се разбере в каква степен ще се възстанови функционалната
активност на ляв горен крайник, би следвало да се премахне остеосинтезния
материал на лява мишница. Извършеният преглед показва, че е налице двигателен
дефицит по отношение екстенцзията на
крайника в лакътната става. Според
заключението, ищцата е била без поставен предпазен колан-понеже не се
установяват характерните наранявания получени при поставен предпазен колан.
Според експерта и вероятно ако би била с
такъв получените контузии биха били в по – лека степен. Установено е също, че
липсват данни ищцата да е имала сходни контузии преди получените при процесното
ПТП. От показанията на експерта се установява, че за ищцата предстои оперативно
премахване на остеосинтезни средства и процес на нова рехабилитация, чиято
продължителност няма как да се прецени понастоящем. Според заключението на
представена Етапна епикриза от 26.09.2018год. /стр. 36/, ляв горен крайник на
ищцата все още се възстановява и има ограничение в обема на движенията. Не
разрешава по-тежки физически натоварвания.
От показанията на допуснатите до разпит свидетели се установява, че
ищцата все още не се е възстановила напълно след катастрофата. Според
сидетелката Севгюл Асан, след катастрофата пострадалата изпитвала много силни
болки и не е могла да се обслужва сама, за това свидетелката й помагала. И по
настоящем е с двигателен дефицит на едната ръка, не може да вдига нищо с ръката
си което затруднява, както задоволяването на ежедневните й житейски
потребности, така и препятства възможността й пълноценно да се труди, което е
променило и начина й на живот. Сочи също, че когато времето е студено и вали,
пострадалата получавала много силни болки. Според свидетелката, около една
година е продължило лечението, като й предстои отново посещение на лечебно
заведение,ь за окончателното му приключване.
От приложената като доказателство по делото фактура № 20008655 от
04.09.2017г. и фискален касов бон /лист № 31/ може да се установи, че на
04.09.2017г. ищцата е заплатила на УМБѝЛ – Русе АД, сумата от 1100 лева
за закупуване на имплант. Предвид така установеното, съдът прави следните
изводи:
С
оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Предвид обвързващата сила на постановения в наказателното
производство съдебен акт съдът приема за установен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД осъществен от деликвента Ц. Ц. като
водач на товарен автомобил марка „Ивеко- Форд 75 Е 15“
с рег.№ СС ХХХХ АМ, – а именно-че на посочената дата-на 03.09.2017 год., при управление на МПС виновно причинил на ищцата Б.Д.А.
посоченото в
присъдата телесно увреждане. За това следва да се остави без уважение възражението
на пълномощника на застрахователя, направено с отговора на ИМ и поддържано с въззивната жалба, че
твърдяната травма не е настъпила в
резултат на процесното ПТП. В процеса не
е спорно че че към датата на произшествието -
03.09.2017 год. за товарен автомобил марка „Ивеко- Форд 75 Е 15“ с рег.№ СС ХХХХ
АМ е имало сключена активна застраховка „Гражданска отговорност с ответното
застрахователно дружество. Следователно, момента на деянието попада в поетото от ответника договорно
задължение да покрие в границите на уговорената застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Предвид
изложеното и на основание чл.432 ал.1 КЗ отговорността за обезвреда на настъпилите
увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество. При
определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази
следното: Безспорно, в резултат на извършеното ПТП и характерът на получените
увреждания, ищцата е претърпяла твърдяните неимуществени вреди-болки и
страдания, поради което следва да се приеме, че са доказани претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на получената средна телесна повреда. Относно претенцията за неимуществени вреди:
Съдът е присъдил сумата от 30 000лв., като този размер се обжалва от
въззивното дружество. Съдът намира, че справедлив еквивалент на установениоте
неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД
е обезщетение в размер на от 30 000 лв. При определяне на посочения
размер, съдът взе в предвид характера на получената от ищцата Б.Д.А. средна телесни повреда, както интензитета и
продължитеността на възстановителния процес, а именно: Средна телесна повреда, изразила се във
фрактура-счупване на лява мишнична кост на ляв горен крайник обуславяща трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник.Същото е причинило трайно затрудняване движението на
лявата ръка, като възстановяването все още не е приключило в пълен обем-има все
още ограничение в обема на движение и на функциите на крайника: В областта на
счупването все още съществува болеви синдром, който се проявява при по-ниски
температури и повишена влажност. Съдът взе в предвид също и че в момента
оздравителния процес още не е завършил, поради
необходимостта от сваляне на остеосинтезния материал на втори етап след
зарастване на фрактурата на коста и провеждане на рехабилитация. За това все
още не може да се разбере в каква степен ще се възстанови функционалната
активност на ляв горен крайник, понеже за това би следвало да се премахне
остеосинтезния материал на лява мишница.
Относно
възражението за съпричиняване, което се поддържа и с въззивната жалба,
изразяващо се в непоставяне на предпазен обезопасителен колан по време на
пътуването:
В константната и
задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за
намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е
допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Като се съобрази с изложеното, съдът
намира възражението за основателно. От неоспорените заключения
на вещите лица по
назначените от съда Ав.ТЕ и СМЕ се установява,
че по време на процесното ПТП ищцата е стояла на задната седалка зад водача без
поставен обезопасителен колан, като според СМЕ, при поставен колан, травмите
биха били по-леки. Впрочем този извод се подкрепя и от обективните данни по
делото. Видно е, че водачът на автомобила и пътничката до него, които са били с
поставени обезопасителни колани, не са получили никакви наранявания, въпреки че
са стояли на най-опасните места в купето на МПС. За това, въззивният съд
приема, че с непоставянето на обезопасителен колан, пострадалата е съпричинила
вредоносния резултат, като с поведението си е създала условия за неговото
настъпване. Налице е безспорно установена от експертизата и останалите
доказателтва по делото, причинно – следствена връзка между липсата на предпазен
колан и полученото нараняване от пострадалата. Безспорно е също, че
обезопасителния колан би оказал възпиращо действие на тялото на пострадалата да
не се сближи със задната облегална част на предните седалки. Следва да се
отбележи, че и първоинстанционния съд е направи извод за наличие на
съпричиняване за настъпването на вредите, но видно от съобразителлната част от
решението, не е определил степента на съпричиняване, респективно не е редуцирал
определените от него вреди. По повод на възражението, че съдът е взел в предвид
установеното съпричиняване: Съдът намира, че това не се установява от
постановеното решение. Както се посочи, същият не е определил в процентно
изражение приноса на ищцата, освен това, видно е, че е присъдил имуществените
вреди в пълен размер. За това съдът намира, че установеното съпричиняване не е
намерило отражение в решението. За да се определи процентът съпричиняване,
следва да се се вземат предвид съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили вредите, ще
определят и приноса му за настъпването на вредите. Като взе в предви изложеното по-горе, съдът
намира, че размера на съпричиняването за
пострадалата следва да бъде определен на 1/3.
С оглед на така изложеното и предвид определения от
въззивната инстанция справедлив размер на обезщетенията за претърпените от
пострадалата неимуществени и имуществени вреди и определена степен на
съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд приема следното:
Претърпените от ищцата Б.Д.А. неимуществени
вреди са определени в размер на
30 000лв., а имуществените-на 1100лв. Определените размери на
претърпените вреди, следва да бъде редуциран с посочения размер на съпричиняване от 1/3. Така дължимото в полза на ищцата Б.Д.А. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди е
в размер на сумата 20 000лв. а за
имуществените -733,34лв. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отмемено за гарниците над: 20 000лв. до присъдените 30 000лв.
неимуществени вреди и над 733,34лв. до 1100лв. за присъдените имуществени
вреди, като неправилно.
Следва да се отбележи, че съобразно
направено искане, началната дата на
дължимостта на лихвите е предявяването на иска и не е предмет на обжалване.
Предвид изложеното жалбата на въззивника
ЗАД“ОЗК Застраховане“АД гр.София, срещу определения размер на неимуществените
вреди и на имуществените вреди се явява частично основателна.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде изменено в
посочения по-горе смисъл.
По исканията за разноски:
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА, направеното искане и променените
от въззивния съд размери на уважените части от исковете, дължимите в полза на
пълномощника на ищцата Б.А. адв. Н.Д. разноски за първа инстанция са в размер
на сумата 1 152лв., поради което присъдения размер от 1235,48лв. следва да
бъде редуциран до тази сума, представляваща адвокатско възнаграждение. За
въззивна инстанция, дължимите в полза на адв.Н.Д. разноски са в размера на
сумата 1 152лв., представляващи адвокатско възнаграждение, които следва да
му бъдат присъдени.
Запърва
инстанция инстанция с оглед изхода на спора дължимите в полза на
застрахователното дружество разноски следва да се увеличат със сумата от
357,91лв., поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати тази сума,
съобрано отхвърлената част от исковете от настоящата инстанция. Дължимата
държавна такса от ответника за първа инстанция, е сумата ат 829,33лв., за това
решението следва да бъде отменено за разликата над тази сума до определената от
съда сума от 1 200лв.
С
оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и намаления от въззивния съд
размер на уважената част от исковете на ищцата, се дължат следните разноски: На
пълномощника на ищцата –сумата от 1152лв.: За въззивното дружество:-същото е
направило разноски в общ размер на 3142лв. от които следва да бъде присъдена сумата 1047,33лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 55 от 26.06.2019г. по търг.дело № 167/18г. по описа на Силистренски ОС, в
частите му, както следва:
В ЧАСТТА
с която осъжда ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света
София“ №7, ет. 5, да заплати на Б.Д.А. с ЕГН ********** ***, парична сума за
разликата над сумата от 20 000лв. до присъдената сума в размер на
30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
от 03.09.2017 год., ведно със законовата лихва върху главницата считано от
19.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, В ЧАСТТА с която осъжда ЗАД
„ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати на Б.Д.А. парична сума за
разликата над сумата от 733,34лв. до присъдения размер от 1100.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, от 03.09.2017
год., ведно със законовата лихва върху главницата считано от 19.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която осъжда ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати, в приход на държавния бюджет по
сметката на ОС – Силистра, сума за разликата над сумата от 829,33лв. до 1200
лева държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция и в
частта с която осъжда ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати, в
приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, за разликата над
сумата от 120 лв. до присъдената сума от 180 лв. възнаграждения на вещи лица
изготвили части от експертизи по искане на ищеца съобразно отхвърлената част от
исковите претенции и в частта с която
осъжда ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, да заплати, на процесуалния
представител на ищцата адв. Н.Д. *** сумата за разликата над 1 152лв. до
присъдения размер от 1235.48 лв.
адвокатски хонорар. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Д.А. с ЕГН ********** ***, срещу
ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ №7,
ет. 5, за заплащане на сумата представляваща разликата над сумата от
20 000лв. до присъдената сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, от 03.09.2017
год., ведно със законовата лихва върху главницата считано от 19.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и иска на ищцата срещу ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, за заплащане на парична сума представляваща
разликата над сумата от 733,34лв. до присъдения размер от 1100.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, от 03.09.2017
год., ведно със законовата лихва върху главницата считано от 19.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 55 от 26.06.2019г. по търг.дело
№ 167/18г. по описа на Силистренски ОС,
в останалите части.
ОСЪЖДА Б.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ №7, ет. 5, сумата от 1047.33лв. /хиляда и четиридесет и седем лева и 33 стотинки/ за въззивната инстанция и сумата от 357,91лв. за първоинстанционното разглеждане на делото, представляващи деловодни разноски съобразно представения списък и отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район
„Възраждане“, ул. „Света София“ №7, ет. 5 да заплати на адв. Н.Д. *** 152лв.
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: