РЕШЕНИЕ
гр.
София, 02.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
ВАСИЛ
АЛЕКСАНДРОВ
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Васил
Александров в. гр. д. № 15593/2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК
(отм.), във вр. § 2, ал. 1 от ПЗРГПК.
С Решение от 05.11.2012 г., постановено по гр. д. №
957/2000 г. по описа на СРС, Г. О., 57-ми състав на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) е изнесен на публична продан следния недвижим имот допуснат до
съдебна делба – Апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „Света Троица“,
ул. „*********“, ул. „*******състоящ се от три стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения със застроена площ от 102,82 кв. м., заедно с избено
помещение № 14 и с 1,881% ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, като получената сума от продажбите се разпределя между съделителите
съобразно дяловете им, както следва: 4/18 ид. ч. – за Н.Х.Т.; 7/18 ид. ч. – за Х.Н.Т.;
1/18 ид. ч. – за Р.Н.Т. и 6/18 ид. ч. – за Ц.И.С..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответника Ц.С., в която се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа, че съдът не би взел предвид, че в хода на производството
имотът е бил придобит от трети лица и не бил съсобствен на съделителите.
Навежда довод, че са отхвърлени претенциите на останалите съделители спрямо
третите лица с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД, като решенията по
тези спорове били задължителни за съда. Развива подробни съображения в
представена писмена защита, като заявява, че
поддържа възражение за давност на притезанията на въззиваемите и за
прихващане. Иска обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на
производството. Претендира разноски.
В срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК (отм.) са подадени
писмени възражения по въззивна жалба от Х.Н.Т., в който се поддържа, че
първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Поддържа, че прехвърлянето
на имота било преди съделителят Ц.С. да заплати уравнение на дяловете на
останалите съделители, като възлагателното решение било обезсилено, а делото
било възобновено. Навежда довод, че третите лица били придобили имота след като
било влязло в сила решението по допускане на делбата, като трябвало да се
приложи правилото на чл.121, ал. 3 ГПК (отм.). Излага съображения, че третите
лица не са станали собственици на имота, тъй като го били придобили от несобственик,
поради което не можели да противопоставят правата си на съделителите. Твърди,
че въпреки, че исковата молба не била вписана, постановените съдебни актове
обвързвали третите лица, което обосновава подробно. Поддържа, че третите лица
са продали обратно имота на съделителя Ц.С.. Навежда довод, че между
съделителите не можело да тече придобивна давност. Иска обжалваното решение да
бъде оставено в сила. Претендира разноски.
В срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК (отм.) не е подаде
отговор на въззивна жалба от за Н.Х.Т. и Р.Н.Т.. В открито съдебно заседание
въззиваемият Н.Т. оспорва въззивната жалба, като развива съображения в подадено
писмено становище.
Въззиваемият Н.Х.Т. е починал на 06.11.2012 г., като
на основание чл. 120 ГПК (отм.) в производството са конституирани наследниците
му по закон – Х.Н.Т. и Р.Н.Т..
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок
по чл. 197 ГПК (отм.) от легитимирано лице, насочена срещу решение, което
подлежи на въззивно обжалване и отговоря на изискванията на чл. 198 и чл. 199 ГПК (отм.).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
в първата и въззивната съдебни инстанции доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), във вр. с § 2,
ал. 1 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.
С влязло в сила Решение от 25.05.1992г. по първа фаза
на делбата, постановено по гр.д. № 2890/1989 г. по описа на СРС, 13 състав, е
допуснато извършване на делба на недвижим имот: Апартамент № 15, находящ се в
гр. София, ж. к. „Света Троица“, ул. „********“, ул. „*******състоящ се от три
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 102,82 кв.
м., заедно с избено помещение № 14 и с 1,881% ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, при квоти в съсобствеността, както следва: 4/18
ид. ч. – за Н.Х.Т.; 7/18 ид. ч. – за Х.Н.Т.; 1/18 ид. ч. – за Р.Н.Т. и 6/18 ид.
ч. – за Ц.И.С..
С Решение от 30.06.1993
г. на Трети районен съд, 13-ти състав е поставен в дял по реда на чл. 288, ал.
2 ГПК (отм.) на Ц.И.С. следния недвижим имот: Апартамент № 15, находящ се в гр.
София, ж. к. „Света Троица“, ул. „*********“, ул. „*******състоящ се от три
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 102,82 кв.
м., заедно с избено помещение № 14 и с 1,881% ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, като съделителят С. е осъдена да заплати уравнение
на дяловете на останалите съделители, както следва: в полза на Н.Х.Т. сумата от
86822,22 лева; в полза на Х.Н.Т. сумата от 151939,88 лева; в полза на Р.Н.Т.
сумата от 21705,56 лева.
С влязло в сила Решение на СРС, 31 състав от
24.04.1995 г. по гр. дело № 2890/89 г., постановено по реда на чл. 288, ал. 8
от ГПК (отм.) е обезсилено постановеното на Решение от 30.06.1993 г. на Трети районен съд, 13-ти
състав, в частта с която на Ц.И.С. е поставен в дял по реда на чл. 288, ал. 2
от ГПК (отм.) процесния имот и същата е осъдена да заплати на другите
съделители по делото определените суми за уравнение на дела им.
С Решение на
СГС от 30.10.1995 год., IV-А отд. по гр.дело № 3557/95 г., решението на СРС е оставено в сила, а с Решение
на ВС № 173 от 06.03.1997г. по гр. д. № 559/96 год. е оставена без уважение
молбата за преглед по реда на надзора на Ц.И.С. против влезлите в сила решения
на СГС и СРС.
С Решение от 20.03.1998 г. постановено по гр.д. №
2890/89 г. на СРС, 31 състав, при продължаване на делбения процес след
обезсилването на Решението от 30.06.1993 г., във фаза на извършване на делбата,
съдът на основание чл. 288, ал.2 от ГПК (отм.) е поставил в дял на Х.Н.Т.
посочения по-горе недвижим имот, като за уравнение на дяловете Х.Н.Т. е осъден
да заплати на Н.Т.., Р.Т. и Ц.И.С. посочените в решението суми, ведно със
законната лихва считано от дата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане, което следвало да стане в сроковете на чл. 288, ал. 6, изр. 1 от ГПК
(отм.). Срещу това решение от страна на Ц.И.С. е подадена въззивна жалба. По
повод на нея е образувано гр. д. № 544/1999г., на СГС, ГО, VI -А състав. С Решение
от 17.05.1999 г. по това дело, СГС на основание § 151, ал.1 от ПЗР на ЗИДГПК е
обезсилил решението на СРС от 20.03.1998г. и е върнал делото на СРС за ново
разглеждане и приключване на делбеното производство.
При новото разглеждане на делото от СРС, са изслушани
и приети основно и допълнителни заключения на вещото лице по съдебно-техническа
експертиза, от които се установява, че имотът е реално неподеляем, като от
прието по делото заключение - 27.10.2011 г.,
се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент възлиза на 121
100 лева.
Приети са като писмени доказателства нотариален акт №
82, том LLXXXV,
нот. дело 27171/94 г. от 07.12.1994 г., с
който ответницата Ц.С.И. е продала на трето за делбения процес лице – Н.П.Н.правото
на собственост върху процесния имот. Във въззивното производство е приет като
доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том I, рег. № 3080, дело № 151/2010г. от 22.12.2010г., с
който Н.Н.и Р.К.Н.са продали на Ц.С. и трето за делбения процес лице – Н.Х.Т.,
правото на собственост върху същия апартамент, предмет на настоящото дело за
делба.
От Решение № 7990/20.11.2015 г., постановено по гр. д.
№ 2134/2014 г. по описа на СГС, II-В въззивен
състав се установява, че е оставено в сила Решение от 05.11.2012 г.,
постановено по гр. д. № 957/2000 г. по описа на СРС, Г. О., 57-ми състав.
Именно правилността на Решение от 05.11.2012 г. е предмет на въззивна проверка
в настоящото производство.
С Решение №
186/09.12.2016 г., постановено по гр. д. № 1482/2016 по описа на ВКС, I Г. О. е отменено Решение № 7990/20.11.2015 г.,
постановено по гр. д. № 2134/2014 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, като в изпълнение на правилото на
чл. 293. ал. 3 ГПК, във вр. чл. 294, ал. 1 ГПК е дал задължителни указания по прилагането
и тълкуването на закона.
При новото разглеждане на делото, настоящият съдебен
състав трябва да съобрази дадените задължителни указания от касационната
инстанция, като намира, че доколкото производството не може да приключи чрез
някои от способите предвидени в ГПК (отм.), то производството се е трансформирало
в такова за парично уравнение на съделителите, което с правно основание чл. 288 ГПК (отм.), като се отчита проявлението на основния принцип за българското
материално право за забрана на неоснователното обогатяване (арг. чл. 59 ЗЗД) и
неговото специфично проявление при наличието на процесуалноправни усложнения в
производството по извършване на съдебната делба.
Основателността на претенцията за уравнение се
обуславя от осъществяване в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1)
съделител на който е било възложен делбен имот по реда на 288 ГПК (отм.); 2) да не е заплатил уравнение на
дяловете на останалите съделители, съобразно квотите им определени в първа фаза
на делбеното производство, като възлагателното решение е обезсилено с влязъл в
сила съдебен акт; 3) да е налице
разпореждане в полза на трети лица на възложения по реда на чл. 288 ГПК (отм.)
имот, като с оглед извършената разпоредителна сделка, останалите съделители да
не са получили припадащите им се части от получените суми от третите
лица-приобретатели.
В настоящото производство не се спори, а и от
наличните по делото влезли в сила съдебни решения се установява, че: 1) с Решение на СРС, 31 състав от
24.04.1995 г. по гр. дело № 2890/89 г., постановено по реда на чл. 288, ал. 8
от ГПК (отм.) е обезсилено постановеното на 30.06.1993 год. решение на Трети
районен съд, 13 състав, в частта с която на Ц.И.С. е поставен в дял по реда на
чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.), следния недвижим имот: Апартамент № 15, находящ
се в гр. София, ж. к. „Света Троица“, ул. „*******“ (бивш ж. к. „*******“, ул.
„*******състоящ се от три стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със
застроена площ от 102,82 кв. м., заедно с избено помещение № 14 и с 1,881% ид.
ч. от общите части на сградата и правото на строеж; 2) с Решение на СГС от 30.10.1995 год., IV-А отд. по гр.дело № 3557/95
г., решението на СРС е оставено в сила; 3) с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 82, том LLXXXV, нот. дело 27171/94 г. от 07.12.1994 г., въззивницата Ц.С.И.
е продала на трето за делбения процес лице – Н.П.Н.правото на собственост върху
процесния имот, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151,
том I,
рег.№ 3080, дело № 151/2010г. от
22.12.2010г., Н.Н.и Р.К.Н.са продали на Ц.С. и трето за делбения процес лице – Н.Х.Т.,
правото на собственост процесния недвижим имот.
Прието е заключението на СТЕ в което вещото лице е установило,
че оценката на процесния имот към 30.10.1995 г. е в размер 21060,00 лева деноминирани лева; към
28.02.1996 г. е в размер на 22174,00 лева, а към настоящият момент (моментът на
извършване на експертизата) е в размер на 148029,00 лева. При изслушване на
заключението на вещото лице в открито съдебно заседание от 05.02.2018 г.,
последното изрично е изяснило, че е съобразил обстоятелството, че преди 2000 г.
имотът е бил в различно състояние и има коренни промени.
Съдът при преценка на заключението на вещото лице
съобразно правилото на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) намира, че следва да го
кредитира, тъй като е изготвено обективни, компетентно и добросъвестно. Вещото
лице е отговорило изчерпателно на поставени въпроси, като по делото лисват
доказателства, че то е недобросъвестно или че е заинтересовано от изхода на
правния спор. Следва да се изясни, че съдът не е длъжен да възприеме
заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения
срещу него - чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.), а да прецени доказателствената му
сила съобразно обосноваността му. Простото оспорване на заключението от някоя
от страните в производството – в случая въззивницата, не е основание съдът да
не възприеме заключението на вещото лице. Възприемането на заключението на
вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от
страните по делото, поради което отсъствието или наличието на направено
възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за
значението му за крайния правен резултат по делото – така напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т.
д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение
№ 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., ГК; Решение №
457 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2009 г., III г. о., ГК.
Настоящият съдебен състав намира, че хипотезата,
когато при възстановена висящност на делбения процес и е налице разпореждане с
делбения имот в полза на трети лица и той не може да бъде върнат в делбената
маса, делбата следва да приключи като всеки съделител получи парично уравнение
на дела си. При различните редакции на уредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК
(отм.) на обезсилване на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.)
не е имало спор, че отмяната на решението по възлагане на допуснат до делба
неподеляем жилищен имот, води до отмяна на същото възлагателно решение и в
частта по уравнението. С отмяната в конститутивната част на съдебното решение
се отменява изцяло, с обратна сила правната промяна в патримониума на лицата по
отношение на които е настъпила, тоест
отмяната на съдебното решение по възлагане заличава с обратна сила вещно
правния ефект на съдебния акт, резултат на конститутивното му действие. Ако имотът
не може да бъде върнат в делбената маса по установена и доказана основателна (в
смисъл на произтичаща от закона) причина, то няма пречка и делбата на някой от
тях също да се извърши в рамките на стойностното уравнение на съсобствениците,
които не са получили дял от този недвижим имот – така Решение № 1 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 550/2011 г., II г. о.,
ГК; т. 6д от ППВС № 7/73. С оглед на това, съдът намира, че релевантния
момент за определяне на действителната (пазарната) стойност на имота е към
момента на възобновеното производство. В случая, като се вземе предвид и
кредитираното заключение на СТЕ, съдът намира, че действителната пазарна
стойност към 30.10.1995 г. е в размер на 20160,00 лева, като от последната
следва да бъде присъдена в полза на съделителите съобразно квотите - 4/18 ид.
ч. – за Н.Х.Т.; 7/18 ид. ч. – за Х.Н.Т.; 1/18 ид. ч. – за Р.Н.Т.. Тъй като Н.Х.Т.
е починал в хода на производството, то неговата 4/18 ид. ч. увеличават идеалните
части на неговите наследници по закон, поради което същите следва да получат и
припадащата се част на техния наследодател, като квотите за сумата са в
следното съотношение – 9/18 ид. ч. за Х.Н.Т., на който следва да бъде присъдена
сумата от 10080,00 лева и 3/18 ид. ч. за Р.Н.Т., на която следва да бъде
присъдена сумата от 3360,00 лева.
Съдът намира, че върху сумите за уравнение се дължи и
законната лихва, която е последица, която
се явява законна последица. В случая момента от който се дължи законната лихва
е 30.10.1995 г. – датата на която е влязло в сила. Този извод се обуславя от
обстоятелството, че въззивния съд трябва служебно да присъди на законната лихва
по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на
влизане в сила на възлагателното решение – така т. 11 от ППВС № 4/1964 г.;
Тълкувателно решение № 34 от 18.V.1971
г. по гр. д. № 12/71 г., ОСГК. Това разрешение следва да намери съответно (mutatis mutandis) приложение,
като се съобрази, че в случая е налице трансформация, която е настъпила с
влизане в сила на решението за обезсилване на решението, с което е уважена
възлагателната претенция. При това положение от момента на настъпилата
трансформация върху дължимите от въззивница суми се дължи и законната лихва
върху главниците. В случая дължимата лихва е законна последица, поради което
макар и вземането за главница по правният си характер да е такова за
неоснователно обогатяване, покана в случая не е необходима.
Тъй като настоящото производство е по реда на ГПК
(отм.), съдът при съобразяване на постановките на т. 4 от Тълкувателно решение
№ 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000
г., ОСГК следва да бъдат разгледани своевременно наведени до края на
съдебното дирене възражения за прихващане и погасителна давност, който са
въведени от въззивницата с молба с вх. № 66611/19.06.2017 г.
Направеното възражение за прихващане трябва да бъде
разгледано, тъй като преди настоящата съдебна инстанция въззивницата не е имала
обективно възможността да го направи, която хипотеза е извън т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000
г., ОСГК. Тъй като се иска извършване на прихващане с неликвидно вземане, въззивницата
е трябвало да проведе пълно и главно доказване, че има вземане спрямо
въззиваемите. По делото липсват доказателства, че въззивницата е заплатила суми
за уравнение на дяловете на останалите съделители, поради което съдът е длъжен
да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Следва да се изясни, че представените по делото
3 броя уведомителни писма от Държавна спестовна каса от 16.01.1995 г. не
доказват нито пълно, нито главно, че въззиваемите са получили реално някакви
суми за уравнение на дяловете им. Единственото, което се установява от представените
писма е, че въззивницата е направила опит за заплащане на някаква част от
присъденото към онзи момент уравнение по възлагателното решение, като е искала
да ползва възможността предвидена в чл. 97, ал. 1 ЗЗД, без обаче по делото
реално да са били ангажирани доказателства, че кредиторите са били в забава,
респ. че същите са получили сумите, които въззиваемата е оставила за пазене в
Държавна спестовна каса.
Неоснователно е направеното възражение от въззивницата
за погасителна давност на вземанията на останалите съделители – въззиваеми.
Както беше изяснено в случая делбеното производство не може да приключи чрез
някои от способите предвидени в ГПК (отм.), поради което е налице трансформация
– като на съделителите трябва да бъдат присъдени уравнения с парични суми. Тази
трансформация не дерогира правилото на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД – давност не тече докато
трае съдебният процес относно вземането. В случая производството е висящо, като
следва да бъдат ликвидирани отношенията между съделителите в производството по
съдебна делба. Тоест, докато е висящо производството с оглед настъпилата трансформация
за въззиваемите е невъзможно да предявят вземанията си и в отделен процес, като
отношенията им трябва да бъдат уредени в производството по делба. В този
смисъл, освен формалното приложение на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД в случая намира
приложение и правилото, че давността не тече, когато кредиторът не може да
действа, поради обективна причина – в случая висящо производство. В тази насока
следва да се изясни, че при обезсилване на решението за възлагане на недвижимия
имот се възстановява висящността на делбеното производство и следва да
продължат съдопроизводствените действия от този момент. Това е така, тъй като
правният спор е останал неразрешен със сила на пресъдено нещо.
Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат
с правните доводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение е неправилно и
като такова трябва да бъде отменено, а на въззиваемите следва да бъде присъдено
уравнение, съобразно делбените им квоти.
При този изход на правния спор, доколкото настоящото
решение е в полза на въззиваемите на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) и чл.
294 ГПК, сторените деловодни разноски трябва да бъдат възложени в тежест на
въззивница. Този извод на съда е обусловен от обстоятелството, че макар
формално първоинстанционното решение да е отменено по подадената въззивна
жалба, резултатът е в полза на въззиваемите. Тъй като отговорността за разноски
е обективна при разпределянето й, трябва да се държи сметка за резултата от
делото. Тоест, отговорността за разноски следва резултата – за коя страна е
благоприятен изхода от правния спор.
Въззиваемата Р.Н.Т. не е поискала присъждането на
деловодни разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Възиваемия Х.Т. е доказал, че е сторил разноски и е
поискал присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от
2142,00 лева, представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция и
заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Следва да се изясни, че останалите деловодни разноски
трябва да останат в тежест на страните така както са ги сторили, тъй като
Решение № 7990/20.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2134/2014 г. по описа на
СГС, II-В въззивен състав е отменено – тоест не е в полза на
въззиваемия Т., а в първоинстанционното производство не са присъждани разноски,
като по делото липсват доказателства за подаване на молба по реда на чл. 194,
ал. 4 ГПК (отм.).
С оглед установената стойност на имота, съделителите
следва бъдат осъдени да заплатят разноски по сметката на Софийски градски съд
на основание чл. 293а ГПК (отм.), във вр. чл. 8 ТДТКССГПК, съобразно стойността
на дяловете им, както следва: 1) Ц.И.С.
следва да заплати сумата от 280,80 лева, представляваща дължима държавна такса,
съобразно стойността на дела й по сметка на Софийски градски съд ; 2) Х.Н.Т. следва да заплати сумата от
403,20 лева, представляваща дължима държавна такса, съобразно стойността на
дела му по сметка на Софийски градски съд; 3)
Р.Н.Т. следва да заплати сумата от 134,40 лева, представляваща дължима държавна
такса, съобразно стойността на дела й по сметка на Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – арг. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивира, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 05.11.2012 г., постановено по гр.
д. № 957/2000 г. по описа на СРС, Г. О., 57-ми състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 288 ГПК Ц.И.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на Х.Н.Т.,
ЕГН: ********** сумата от 10080,00 лева,
представляваща уравнение съобразно квотата му от 9/18 ид. ч. в съсобствеността
на следния недвижим имот: Апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „Света
Троица“, ул. „*******“ (бивш ж. к. „*******“, ул. „*******състоящ се от три
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 102,82 кв.
м., заедно с избено помещение № 14 и с 1,881% ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, ведно
със законната лихва от 30.10.1995 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 288 ГПК (отм.) Ц.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Р.Н.
ТОНЧЕВA, ЕГН: ********** сумата
от 3360,00 лева, представляваща уравнение съобразно квотата й от 3/18 ид.
ч. в съсобствеността на следния недвижим имот: Апартамент № 15, находящ се в
гр. София, ж. к. „Света Троица“, ул. „*******“ (бивш ж. к. „*******“, ул. „*******състоящ
се от три стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от
102,82 кв. м., заедно с избено помещение № 14 и с 1,881% ид. ч. от общите части
на сградата и правото на строеж, ведно
със законната лихва от 30.10.1995 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 293а ГПК (отм.) Ц.И.С., ЕГН: **********
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата от 280,80 лева,
представляваща дължима държавна такса, съобразно стойността на дела й.
ОСЪЖДА на основание чл. 293а ГПК (отм.) Х.Н.Т., ЕГН: **********
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата от 403,20 лева,
представляваща дължима държавна такса, съобразно стойността на дела му.
ОСЪЖДА на основание чл. 293а ГПК (отм.) Р.Н.Т., ЕГН: **********
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата от 134,40 лева,
представляваща дължима държавна такса, съобразно стойността на дела й.
ОСЪЖДА на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 294 ГПК Ц.И.С.,
ЕГН: ********** да заплати на Х.Н.Т.,
ЕГН: ********** сумата от 2142,00 лева,
представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция и заплатено
адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.