Решение по дело №51/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново и касационна жалба на „Касиопея“ ЕООД – [населено място] против Решение № 2 от 07.01.2025 година по АНД № 119/2024 година по описа на Районен съд – Дряново.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 30.09.2024 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на „Касиопея“ ЕООД – [населено място] за нарушение на чл. 206, т. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, на основание чл. 270 от ЗГ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, като въззивният съд е намалил размера на имуществената санкция на 100 лева.

В касационната жалба на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново се твърди, че постановеното от въззивния съд решение в частта на намаляване размера на имуществената санкция е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се развиват доводи против извода на съда, че не са ангажирани доказателства за отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства и не са налице данни за предходно санкциониране за същото нарушение с влезли в сила НП, което да обоснове по-висока степен на обществена опасност на деянието. Прави се искане за изменение на обжалваното решение, като бъде постановено решение, с което процесното НП да бъде потвърдено изцяло. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба на „Касиопея“ ЕООД – [населено място] се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано, постановено в разрез с материалните норми, както и процеса. Развиват се доводи за липса на посочване в процесното НП на правило за поведение, което да е нарушено, не е посочено качеството на санкционираното дружество по отношение на проверявания обект, връчване на АУАН на пълномощник, за когото се спори дали разполага с необходимите права, като всичко това рефлектира върху правото на защита. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и измененото с него НП.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор на касационната жалба на „Касиопея“ ЕООД – [населено място] и писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които се заявява становище за неоснователност на горепосочената касационна жалба, като по същество се прави искане за постановяване на решение, с което процесното НП да бъде потвърдено изцяло; поддържа се искането за присъждане на разноски и възражението за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател „Касиопея“ ЕООД – [населено място] не се представлява; в депозирана по делото становище /бележки/, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се заявява, че се поддържа подадената от дружеството касационна жалба, както и искането по същество, заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационните жалби са допустими като подадени в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирани лица – страни в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира следното:

Административнонаказателната отговорност на „Касиопея“ ЕООД – [населено място] е ангажирана за това, че в периода 07.03.2024 година до 05.04.2024 година фирмата има изградена система за постоянно видеонаблюдение на обекта по чл. 206 от ЗГ, находящ се в [населено място], община Дряново, в който постъпва, преработва се и се експедира дървесина, която не отговаря на изискванията на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии – не съхранява данните от записите за последните 30 дни, като данните за периода 07.03.2024 година до 05.04.2024 година включително липсват. Поради това, с процесното НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 270 от ЗГ, намалена с обжалваното решение на въззивния съд на 100 лева.

За да измени размера на наложената с процесното НП имуществена санкция, въззивният съд е приел, че констатираното административно нарушение е описано подробно и надлежно индивидуализирано, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, които съдържат всички необходими от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН - посочени са дата и място на извършване, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна, нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна. За неоснователно е прието възражението на санкционираното дружество, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, поради това, че АУАН е съставен и връчен на лице, което няма представителна власт да представлява дружеството в административно-наказателното производство, да подписва и получава АУАН, с оглед на липсата на изрично пълномощно за това, като въззивният съд подробно е мотивирал този свой извод. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил, че нарушението е формално, на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо от него да са произтекли вредни последици; установеното административно нарушение е типично за вида си, не разкрива индивидуализиращи признаци, които да го определят като такова с по-ниска степен на обществена опасност, като с деянието се възпрепятства възможността за упражняване на контрол за законосъобразност на дейностите, свързани с преработката на дървесина, като аргументирано е приел, че не намира подкрепа в доказателствата по делото и твърдението, че нарушението е отстранено 10 дни след допускането му, тъй като при последващата проверка на 23.04.2024 година отново не са били възпроизведени годни видео записи за процесния период. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и липсата на ангажирани доказателства за отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства /липсват твърдения дружеството жалбоподател да е било санкционирано друг път за същото нарушение с влезли в сила наказателни постановления, което да обоснове извод за по-висока степен на обществена опасност/ въззивният съд е приел, че размерът на наложената на дружеството имуществена санкция следва да бъде намален от 200 лева на 100 лева, какъвто е минималният предвиден в чл. 270 от ЗГ размер, който е съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, като този по-нисък размер на санкцията би постигнал целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Наведените пред въззивния съд доводи, преповторени в процесните 2 касационни жалби, са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, които мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, като последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Изложените от въззивния съд мотиви установяват преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на която оценъчна дейност са направени правилни и обосновани фактически и правни изводи за извършено от „Касиопея“ ЕООД – [населено място] нарушение на чл. 206, т. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии. Налице са доказателства за качеството на санкционираното дружество по отношение на обекта по чл. 206 от ЗГ, като това качество – в случая ползвател – го прави субект на задължението по чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл. 270 от ЗГ. Липсва твърдяното от дружеството нарушение при съставяне на процесния АУАН, като тук следва да се отбележи, че липсват и данни обстоятелствата по съставяне на акта да са се отразили неблагоприятно върху правото на защита на санкционираното дружество. Липсва превес на отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, които да обосновават налагане на имуществена санкция в размер, по-висок от минимално предвидения в закона.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на въззивното решение. Районен съд – Дряново е постановил валидно, допустимо и правилно, основаващо се на правилно приложение на материалния закон и обективна преценка всички събрани в хода на производството доказателства, без да са игнорирани или анализирани превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Дряново следва да бъде оставено в сила.

В съдебната практика е възприето разбирането, че в касационното производство с предмет две касационни жалби, при извод за неоснователност на всяка от тях, разноски не се присъждат. Това е така, доколкото всяка от страните в това производство с поведението си неоправдано е предизвикала правен спор за правилността на първоинстанционното решение. При извод за неоснователност на двете насрещни касационни жалби, разноските в касационното производство се понасят от страните така, както са направени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 2 от 07.01.2025 година по АНД № 119/2024 година по описа на Районен съд – Дряново.

Решението е окончателно.