Р Е Ш Е Н И Е
Номер 582/ 21.11.
Година 2019 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На двадесет и
четвърти септември Година
2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№00969 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №302 от 07.05.2019г.,
издадено от Директор ГД“Национална полиция“,
гр. София, на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, представлявано от управителя Д.
В. Д., е наложена имуществена санкция в размер 10 000 /десет хиляди/ лева на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 72, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност за това, че на 01.03.2019г., около 13.00 часа, в гр. Перник,
при извършване на проверка на дейността на дружеството, разпоредена
със заповед на директора на ГДНП
№3286з-417/30.01.2019г., се установило че „***“ ООД, гр. Перник, е извършвало
дейност по чл.5, ал.1, т.3 /“сигнално-охранителна дейност“/ от ЗЧОД на
територията на град Перник, без да има лиценз за този вид дейност – нарушение
на чл.4, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от „***“ ООД, гр. Перник, представлявано
от управителя Д. В. Д.. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения в
хода на административнонаказателната процедура, за неспазване на императивни
изисквания към съдържанието на акта и наказателното постановление, за
необоснованост на изводите на АНО, за неточна оценка и правно квалифициране на
установените факти. Алтернативно жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление обосновавайки
маловажност на нарушението и приложимост спрямо него на разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН.
В хода на съдебните прения
процесуалният представител на жалбоподателя – адв. И. М., поддържа и допълва тезите
в жалбата, като излага и доводи за недоказаност по несъмнен начин на вмененото
нарушение. Пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, преди даване
ход на делото в съдебно заседание, писмено изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване на
процесуланите правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно
заседание представител не е участвал .
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбоподателят „***“ ООД, гр. Перник е регистрирано като търговско дружество, осъществяващо частна охранителна дейност. За
извършването й по реда на отменения ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.) му били
издадени лицензи с №3198/23.11.2017г. и №3216/19.02.2018г. за извършване на
дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от с.з. – охрана на имущество на физически или
юридически лица, първият за територията област Перник, а вторият - за
територията на цялата страна.
На 27.09.2018г. на основание §4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ,
бр. 10 от 30.01.2018г., в сила от 31.03.2018г.), ***“ ООД, гр. Перник подало заявление пред органа по чл. 40 от ЗЧОД – директора на ГД НП, входирано с №
328600-57029 за това, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД.
Във връзка с подаденото заявление, със заповед
№3286з-417 от 30.01.2019г. директорът на ГДНП разпоредил извършване на проверка
на дружеството с оглед задължението му да удостовери, че заявеното извършване на
дейността по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЧОД отговаря на минималните изисквания за
извършването й, предвидени в глава втора на закона.
Проверката била възложена на комисия в състав: гл.
инспектор К.К. - началник на сектор „Лицензиране и контрол на частната
охранителна дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ в ГД „НП“, и инспекторите:
И. М. и М.М.. В изпълнение на
издадената заповед, в периода 30.01.2019г. до 01.03.2019г., горепосочените служители
на ГДНП извършили проверка на „***“ ООД, гр. Перник, при която установили, че дружеството
не отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на
охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване,
превозни средства и персонал, посочени в чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от ЗЧОД.
С писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП жалбоподателят
бил уведомен за резултатите от проверката - че не са налице основания за издаване на
допълнение към притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност
по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения ЗЧОД за извършваната дейност по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЧОД. Видно от
приложения към писмото опис
писмото е получено от адресата на
същата дата 01.02.2019г.
На 01.03.2019г. същите служители на ГДНП - свидетелите
К.К. и М.М., както и инспектор И. М. извършили
повторна проверка на място в мониторинг център за наблюдение и приемане на сигнали
от охраняваните обекти на „***“ ООД в гр. Перник, в присъствието на управителя на дружеството Д. Д.. Инспекторите констатирали, че действащите към 31.01.2019г. договори сключени
от физически и юридически лица със „***“ ООД, като изпълнител по договорите за
услуга сигнално-охранителна дейност, все още са налични в системата на
дружеството, като доказателства за прекратяването им не били представени. Била
изготвена разпечатка от системата, в която управителят саморъчно вписал
общия брой на охраняваните към
01.03.2019г. обекти и вида осъществявана охрана.
На 01.03.2019г. и на 16.04.2019г. на основание чл.71,
ал.2, т.1 от ЗЧОД свид. К. издала писмени
разпореждания, с които изискала представяне на заверени копия на платежните документи
за охранителна услуга за м.02.2019г. и м.03.2019г., удостоверяващи заплащане на
услугата „сигнално-охранителна дейност“ за всички охранявани от търговеца обекти,
както и други описани в разпорежданията документи, необходими за приключване на
проверката.
С писма вх. № 328600-11952 от 08.03.2019г. и №328600-20279/24.04.2019г.
управителят на дружеството представил
изисканите заверени копия на документи, сред които и договор №017/26.05.2018г. между
„****Инженеринг“ ООД, в качеството на възложител, и „***“ ООД, в качеството на
изпълнител, с предмет - извършване срещу възнаграждение автопатрулна реакция със специализирани екипи
в рамките на договорения период и договореното време на получени алармени
сигнали в мониторинг център на възложителя от охранителните системи и/или
бутоните за нападение, инсталирани в
охраняваните обекти, описани в приложение №1 към договора, както и фактура №297/22.03.2019г.,
издадена от „****“ ООД за заплащане „месечен
абонамент охрана 03.2019г.“ с получател „****“ ООД.
Въз основа установеното фактическо
положение свид. К.К. приела, че на 01.03.2019г. „****“
ООД е извършвало
дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД на територията на град Перник, без да
има лиценз за този вид дейност. Поради това, на 16.04.2019г., в присъствието на
управителя на дружеството - Д. Д., образувала срещу ЮЛ
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №302/16.04.2019г.,
като приела, че е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЧОД. При предявяване
на акта за запознаване и подписване законният представител на дружеството вписал,
че ще изложи възраженията си
допълнително в законоустановения срок.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал
писмено възражение, в което посочил, че
дружеството не е извършило вмененото му нарушение .
След
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства и отхвърляйки формалното възражение по-горе,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.83, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.72, ал.1 от ЗЧОД ангажирал
имуществена отговорност на „****“ ООД, гр. Перник за посоченото нарушение,
налагайки имуществена санкция в размер 10
000 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на
свидетелите К.Г.К. и М. Д.М., както и
писмените доказателства: АУАН №302/16.04.2019г., лицензи №№3198/23.11.2017г.
и 3216/19.02.2018г., заповед №3286з-417/30.01.2019г. на директор ГДНП, писмо,
рег. № 328600-5584/01.02.2019г. на ГДНП и опис към него, разпечатка на регистър
на клиенти - ЮЛ разпореждания на полицейски орган от 01.03.2019г. и
16.04.2019г., писма, вх. № 328600-11952 от 08.03.2019г. и
№328600-20279/24.04.2019г., договор №017/26.05.2018г., фактура
№297/22.03.2019г., издадена от „****“ ООД, договор за видеонаблюдение от 13.12.2017г.
и договор за реакция с мобилни патрули №2300-002/15.12.2017г.,
удостоверение изх. № 20190301121921/01.03.2019г. изд. от Агенция по вписванията .
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото
му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Направените в тази насока
възражения не се приемат за основателни.
Съдът не констатира нарушение на
изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – нарушението
е описано ясно, с излагане в пълнота на всички
обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка
степен не е ограничено.
Доводите за неточно
означаване нарушената законна разпоредба са неоснователни. Доколкото констатираното
нарушение се е проявило в извършване на
сигнално-охранителна дейност без лиценз за този вид дейност, то същото правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЧОД, тъй като именно в тази
разпоредба се съдържа съответното правно
предписание - частна
охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз по реда на този закон
или на удостоверение по реда на наредбата по чл.
2, ал. 4.
Санкцията за неизпълнението му се съдържа в приложената от АНО административнонаказателна
норма на чл.72, ал.1 от с.з., предвиждаща наказване на ФЛ и ЮЛ, които извършват дейност по чл.5,
ал.1 БЕЗ ЛИЦЕНЗ или удостоверение. Действително, прецизното правно квалифициране
на нарушението е изисквало обвързване на нормата на чл.4, ал.1 с разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3, тъй като
констатираното нарушение касае конкретен вид дейност по чл.5, ал.1 ЗЧОД, а именно сигнално-охранителна
такава, което не е сторено. След като обаче
и в АУАН, и в н.п., е налице позоваване на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, то съдът
приема, че нарушението не е съществено и по естеството си и не може
самостоятелно да обуслови отмяна на наказателното постановление.
Възражението, че произнасяйки се
по преписката АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а
именно да прецени направените възражения и да
събере допълнителни
доказателства за изясняване на спорните обстоятелства, само по себе си не
съставлява нарушение на процесуалните правила.
Това действие e законова възможност, не и задължение за АНО, поради което неизвършването му не
може да има за последица процесуално-правна незаконосъобразност на
развилото се производство. Очевидно,
въпреки направеното от страна на нарушителя възражение, АНО е счел събраните доказателства за
достатъчни за обосноваване на предявеното административнонаказателно обвинение
и е издал процесното наказателно постановление,
приемайки, че жалбоподателят е субект на вмененото му административно нарушение
и следва да понесе отговорност за него. Доколко преценката му е доказателствено
обоснована и законосъобразна е въпрос по същество.
Именно в тази насока е основното
възражение в жалбата, насочено към оспорване материално-правната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
При оценка на събрания
доказателствен материал съдът намира, че извършването на нарушението, за което в конкретното
производство е ангажирана отговорността на „****“ ООД, гр. Перник, не е
доказано по несъмнен начин.
Съображенията са следните:
Между страните е безспорно, че ЮЛ е извършвало частна охранителна дейност въз
основа лицензи №№3198/23.11.2017г. и 3216/19.02.2018г., издадени от органите по
чл. 40 за дейности по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г.).
Доказателства за отнемането им към датата на установяване на нарушението /01.03.2019г./
няма и такива възражения не са навеждани.
Няма спор и относно обстоятелството, че след влизане в сила на новият Закон за частната охранителна дейност /
обн., ДВ, бр. 10 от
30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018/, дружеството е осъществявало сигнално-охранителна
дейност по чл.5, ал.1, т.3, сключвайки договори за това с различни физически и
юридически лица за различни обекти, тъй като в шестмесечния срок по §4, ал.4 от
ПЗР на ЗЧОД само е заявило извършването на дейността, подавайки заявление вх. №328600-57029 от 27.09.2018г. до органа
по чл.40.
Безспорно е, че възложената в
тази насока проверка за съответствие на дейността с минималните изисквания за извършването й, предвидени
в глава втора, е завършила
с отрицателен резултат, както и че на 01.02.2019г. заявителят е уведомен, че не са налице
условията за издаване на допълнение към
притежавания лиценз за извършваната дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД.
Оттук несъмнено следва, че към 01.03.2019г. дружеството
не е имало лиценз за извършване на сигнално-охранителна дейност по чл.5,
ал.1,т.3 ЗЧОД, поради което и съгласно предписанието в чл.4, ал.1 от с.з. не е
можело да извършва такъв вид дейност.
Осъществяването на състава на нарушението по чл.72, ал.1, вр. чл.4, ал.1,
вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД, което подлежи на доказване в настоящото
производство, предполага да е доказано осъществяване на сигнално-охранителна дейност въпреки липсата
на лиценз. Тъй като съгласно чл.2, ал.2, вр. ал.1 от ЗЧОД частната охранителна дейност се
извършва въз основа на писмен договор, необходимо в казуса е да се установи
наличие на сключен и действащ договор за посочената дейност между „****“ ООД и соченото
ЮЛ – възложител с предмет сигнално-охранителна дейност, поставена
под лицензионен режим. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЧОД сигнално-охранителната дейност е дейност по
защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически
лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и
използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява
наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни
патрули.
Изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства сочат,
че положителната констатация за това, че
дружеството към 01.03.2019г. е извършвало дейност по чл.5, ал.1, т.3 ЗЧОД, без
да има лиценз за нея, е формирана въз
основа наличен конкретно индивидуализиран договор №017/26.05.2018г., сключен между „****Инеженеринг“
ООД /възложител/ и „***“ ООД
/изпълнител/, с предмет: извършване срещу възнаграждение автопатрулна реакция
със специализирани екипи в рамките на договорения период и договореното време
на получени алармени сигнали в мониторинг център на възложителя от
охранителните системи и/или бутоните за нападение, инсталирани в охраняваните обекти, описани в
приложение №1 .
Наличието на такова съглашение доказателствата по делото не установяват.
Видно е, че договор с посочените номер дата, страни и предмет е представен в заверено копие от жалбоподателя в
хода на извършената от служителите на ГД НП
проверка, но от неговото съдържание се установява, че не е подписан от
възложителя. След като съгласие на едната страна по договора липсва, то не може да се приеме, че действително
е била налице облигационна връзка, произтичаща
от визирания в обстоятелствената част на акта и постановлението договор, и че страните са били обвързани от
действието му. Същият извод следва от наличието на непопълнени полета в
съдържанието на документа, както и от липсата на визираното в т.1.1 и т.1.2 от
договора приложение №1 към него, в което е следвало да бъде описан обекта или
обектите, предмет на договора за
охрана, подписано от двете страни. В обстоятелствената част на акта и постановлението
даже е отразено, че такова приложение не е изготвено, което на практика лишава договора и от
предмет.
При
това положение, съдебният състав приема, че по делото не е доказано
между „****Инеженеринг“ ООД и „***“ ООД да е бил сключен писмен договор за
извършване на частна охранителна дейност, още по –малко за конкретен обект. Въведената в чл.2, ал.2 от ЗЧОД писмена форма на договора изключва
възможността страните да изразят волята си по друг начин и това волеизявление да има правно значение. Вярно е, че е възможно жалбоподателят да е осъществявал сигнално-охранителна
дейност по отношение обект/и на фирмата
- възложител и без валидно сключен писмен договор /такива данни косвено могат
да бъдат извлечени от разпечатката от регистъра на клиентите ЮЛ на „****“ ООД,
в който„****Инженеринг“ ООД фигурира под №14, както и от издадената фактура/, което
би представлявало отделно нарушение на
ЗЧОД. В такава ситуация обаче доказването на процесното нарушение е изисквало
събиране на неоспорими преки доказателства за извършване на дейността –за монтирана
СОТ в сочения обект на възложителя, за свързаност на същата с мониторинг центъра
на жалбоподателя, за отработване на подаден сигнал за нарушение от същия обект.
Доказателства в тази насока по делото няма събрани. Разпитаните свидетели в
показанията си установяват, че не са посещавали обекта на „****Инеженеринг“ ООД,
а само мониторинг центъра на жалбоподателя, като констатациите си са направили
въз основна на данните, съдържащи се в електронната му система и на базата на
представените документи, в частност договор
№017/26.05.2018г., който е ценен въпреки
очевидната липса на съгласие на страната.
От страна на актосъставителя и на АНО липсва позоваване на други факти и на
доказателства, които да ги установяват, извън сочения договор, за да се направи
извод, че на 01.03.2019г. жалбоподателят, от негово име и чрез негови действия,
действително е осъществявал сигнално-охранителна дейност в конкретния обект на
„****Инеженеринг“ООД.
Приетата Фактура №297/22.03.2019г.
не доказва обратното, доколкото
описания вид на услугата, за която е издадена „месечен абонамент охрана 03
2019г“ по никакъв начин не установява, че сумата за плащане произтича именно от
услуга по договора описан в наказателното постановление, още повече, че се отнася за период, следващ датата на извършване
на нарушението.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че административнонаказателното обвинение не е доказано по
несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни за формиране
на категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно, че
съставът на нарушението по чл.72, ал.1, вр. чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД действително е осъществен, и че
законосъобразно жалбоподателят е наказан за него.
Тези съображения мотивират
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 302 от 07.05.2019г., издадено от Директор ГД“Национална полиция“, гр. София, с
което на „***“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, г.к. „Проучване“ бл.13, вх.
Б, ет.3, ап.9, представлявано от
управителя Д. В. Д., на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 72, ал.1 от
Закона за частната охранителна дейност е наложена имуществена санкция в размер
10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: