РЕШЕНИЕ
№ 9657
гр. София, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110146617 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу
против Г. И. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 10213/2024 г.
по описа на СРС.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Г. И. Д. за следните суми: сумата от 1423,64
лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги от длъжника за имота му на
адрес гр. София, ж.к. Оза периода от 23.06.2017 г. до 20.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 20.02.2024 г. до погасяване на задължението, както и държавна
такса в размер на 28,47 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по договор, сключен
при общи условия, за жилище с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 214, вх. Б, ет. 2,
ап. 32. Посочва, че доколкото за процесния период ответникът е бил потребител на
ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК услуги, той дължи заплащане
на дължимата цена. Твърди, че за периода от 23.06.2017 г. до 20.04.2023 г. по партидата
на ответника са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 1423,64
лв. Ищецът претендира установяване дължимостта на посочената сума, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е заявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
1
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв. И. Б., оспорва иска, като твърди, че не е потребител на ВиК услуги
за процесния недвижим имот. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните. Излага, че видно от приложената като доказателство към исковата молба
справка от Имотния регистър се установява, че е налице разминаване по отношение
индивидуализацията на имота досежно квартала, в който се намира. Посочва освен
това, че собствеността върху отразения в имотната справка имот е придобит от
ответника въз основа на дарение, но дарителят е запазил правото си на ползване.
Поради това поддържа, че не ответникът, а ползвателят на процесния имот следва да
заплаща задълженията за ползваните за имота ВиК услуги, доколкото именно
ползвателят има право да управлява и владее процесния имот и да извлича ползите от
него за процесния период. Оспорва, че ищецът е доставял до процесния имот
твърдените количества ВиК услуги. Посочва, че не е доказано, че претендираните
суми не са погасени. Релевира възражение за давност по отношение на
претендираните суми. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. че
се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по договор за доставка на
ВиК услуги при общи условия, че ответникът има открита партида за доставка на вода
в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
Ответникът изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ищцовото дружество е да докаже този факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на ВиК услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват категорични доказателства, че Г. И. Д., на когото е открита партида за
доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е
собственик на жилището, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на
ползване.
По делото е приета справка, издадена от Служба по вписванията гр. София,
2
съдържаща данни за ответника, в която на 14.10.2016 г. е отразено, че е в качеството
му на надарен е придобил собствеността върху ап. , находящ се в гр. София, р-н
Връбница, С представената от ответника справка обаче не може да бъде проведено
пълно доказване на факта на собственост, който се установява със съответния
нотариален или друг акт, обективиращ придобитото право, какъвто не е представен от
ответника. Освен това, дори да се приеме, че ответникът е придобил собствеността
върху имота на посочената дата, то видно от направеното в справката от Имотен
регистър отбелязване, титуляр на правото на ползване върху имота е дарителят н Д. В.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства дали към началото на
процесния период същата е починала, или не, респ. кое лице е потребител на ВиК
услуги съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. –
собственикът или титулярът вещното право на ползване.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
не се установява между него и ищцовото дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
На следващо място, по делото не са представени доказателства, че ВиК услуги в
претендираното количество действително са били доставени и потребени в процесния
имот и период, като този факт се оспорва от ответника. С определение от 25.03.2025 г.
съдът е уважил искането на ищцовото дружество за допускане изготвянето на
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените въпроси, но в определения от съда срок „Софийска вода“ АД не е
изпълнило задължението си да внесе определения депозит за заплащане
възнаграждения на вещи лица, поради което производството по делото е приключило,
без да е изготвено и прието заключение на вещи лица.
Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните
обсъждането по същество на възражението за настъпила погасителна давност на част
от процесното вземане, се явява безпредметно.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника, но по делото не са представени
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* срещу Г. И. Д., ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 1423,64 лева,
представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
ж.к. „за периода от 23.06.2017 г. до 20.04.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.02.2024 г. по ч. гр. дело №
10213/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4