№ 176
гр. Габрово, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. №688/31.01.2022г., от Д. К. Ц. срещу
Определение № 129/27.01.2022 г., постановено по гр. д. № 2075/2021 г. по
описа на Районен съд – Габрово, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
исковата молба е върната и образуваното производство е прекратено.
Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на
постановеното определение. Посочва, че предявеният иск има за предмет
присъждане на сума в общ размер от 27 054 лева, представляваща надвзети от
ответника недължими и неизискуеми суми за начислена възнаградителна
лихва по два договора за банков кредит. При погасяване на кредитните си
задължения кредитополучателят заплащал на каса всички свои месечни
задължения по двата договора чрез заплащане на една обща парична сума.
Ответникът оставил без уважение отправените искания на кредитополучателя
за предоставяне на справка за размера на отделните суми, формиращи
дължимите месечни погасителни вноски по кредитите. Жалбоподателят
заявява, че предявеният иск има за предмет присъждане на претендирана
сума за неоснователно надвзети от ответника възнаградителни лихви,
конкретизирани по размер в приложението към частната жалба, а не
присъждане на общи или частични суми по договорите за кредит. Посочените
суми от 13 080 лева и 8 019 лева представлявали дължимите размери на
вземанията за договорна лихва по двата договора. Изтъква, че не следвало да
конкретизира размерите на „общата“ и на „частичната“ дължими суми по
всеки от договорите съобразно дадените указания от първоинстанционния
съд, доколкото всички месечни вноски били общи и за двата кредита. При
така изложените доводи моли за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на Районен съд – Габрово за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Окръжен съд - Габрово след като се запозна с доводите на
жалбоподателя, както и с мотивите към обжалваното определение, приема
1
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване,
против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,
предявена от Д. К. Ц. /в качеството на цесионер/ срещу „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 10 000 лева, заявена като частичен иск от иск с пълен
размер от 19 391 лева, представляваща сбор от надвзети суми за заплатени
възнаградителни лихви по два договора за банков кредит, сключени между
„А.М.“ ЕООД /кредитополучател и цедент/ и „Райфайзенбанк България“
ЕАД.
С Разпореждане №1963 от 08.12.2021г. по гр. д. №2075/2021г. по описа
на Районен съд – Габрово съдът е указал на ищеца на основание чл. 129, ал. 2
ГПК да отстрани констатираните нередовности в исковата молба, като посочи
какъв е размерът на недължимо платените суми по всеки един от договорите
за банков кредит и каква част от недължимо платените суми по всеки един от
договорите претендира ответникът да бъде осъден да му заплати.
В изпълнение на дадените указания с молба с вх. №6516/15.12.2021г.
при РС-Габрово ищецът отправил искане към съда да задължи ответното
дружество да представи справка за начислените и събрани суми за
възнаградителни лихви по всеки един от договорите, въз основа на която да
внесе необходимите уточнения относно размера на всяка една от исковите
претенции.
С Разпореждане №41 от 07.01.2022г. съдът е дал нови указания на
ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да посочи какъв е размерът на недължимо
платените суми по всеки един от процесните договори, както и да уточни
каква част от недължимо платените суми по всеки един от договорите
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати.
В изпълнение на дадените указания с молба с вх. №334/18.01.2022г.
ищецът е посочил, че дължимите възнаградителни лихви съгласно исковата
молба възлизали съответно на сумата от 13 080 лева и на сумата от 8 019 лева.
Изисканите и надвзети от ответното дружество суми за възнаградителни
лихви възлизали на сумата от 27 054 лева общо за двата кредита, поради
което пълният размер на иска следва да бъде увеличен от първоначално
предявения размер от 19 391 лева на 27 054 лева.
С Разпореждане №125 от 18.01.2022г. съдът е дал нови указания на
ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да посочи каква част от недължимо
платените суми по първи и по втория договор претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати, като уточни каква част от общото задължение по
конкретния договор претендира, конкретизирайки частичната сума, общата
сума и номера и датата на сключване на договора.
В изпълнение на дадените указания с молба с вх. №462/24.01.2022г.
ищецът е заявил, че претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
както следва: по първия договор №17135/20.07.2007г. сумата от 15 914 лева и
по втория договор №15018/29.04.2018г. сумата от 11 140 лв. Общата дължима
сума възлизала на 27 054 лева.
2
С Определение № 129 от 27.01.2021 г. районният съд е констатирал, че
ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, и на основание чл.
129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната, а производството по делото е
прекратено. Съдът е приел, че ищецът не е посочил частичната сума и общата
сума по конкретния договор, по който се претендира, като същевременно
посредством твърденията, изложени в последната уточнителна молба, е
внесъл допълнителна неяснота относно размера на претендираните суми за
недължимо платени възнаградителни лихви.
След преценка на представените по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че констатираните от първостепенния съд
нередовности на исковата молба са били налице.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба следва да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и посочване
в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на
исковата молба, съдът следва да даде правна квалификация на иска, а
ответника да разбере каква е насочената срещу него претенция. С исковата
молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като
израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в
обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички
обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и
имуществени права по конкретното дело.
Предявяването на иска като частичен съставлява съществена
характеристика на предмета на претенцията, доколкото предполага
разглеждането и произнасянето на сезирания съд относно част от спорното
право, съобразяването на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК и дадените
задължителни указания в тълкувателната практика на ВКС, както и отчитане
на обективните предели на силата на пресъдено нещо след постановяване на
съдебното решение. Поради това при предявяване на частичен иск ищецът
следва да посочи и пълния размер на претенцията в изпълнение на
изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК за ясна и конкретизирана
формулировка на петитума на исковата молба.
В случай че съдът констатира, че исковата молба не отговаря на
изискванията на закона, е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на
ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, тъй като
неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и
неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото / така в
Определение № 512 от 3.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3026/2016 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 216 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 690/2016 г., II т.
о., ТК и др. /. Наред с това, същият следва надлежно да е уведомен за
дадените указания, които той следва да изпълни в указания срок и да му са
разяснят последиците от неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че постановените от районния съд
разпореждания за оставяне без движение на исковата молба за отстраняване
на констатирани нередовности са ясни и изчерпателни. Съобразно
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът следва да укаже на страната всяка
една констатирана нередовност на ИМ, начинът по който тя може да бъде
отстранена и последиците при неотстраняването й в срок, което е сторено от
районният съд. По делото се установява, че неколкократно съдът е положил
дължимата се грижа да подпомага страните в извършваните от тях
процесуални действия и съответно да обезпечи законосъобразното и
3
своевременно развитие на производството, оставяйки исковата молба без
движение, давайки указания за привеждането й в съответствие с изискванията
за нейната редовност.
Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното
определение не могат да бъдат приети за основателни. Доколкото ищецът е
предявил две искови претенции, всяка от които с предмет присъждане на
надвзети суми за възнаградителни лихви по два договора за банков кредит,
той е следвало да конкретизира както размера на всяка една от заявените
частични претенции, така съответния им пълен размер. Както в първоначално
предявената искова молба, така и в последващите уточнителни молби ищецът
не е посочил пълния размер на всеки един от предявените искове, като е
заявил, че общата дължима сума по двата договора възлиза на 27 054 лева.
Въззивният съд намира, че въпреки дадените указания от съда за
отстраняване на нередовностите в исковата молба и депозираните
уточнителни молби в тяхно изпълнение, исковата молба продължава да
страда от пороци, изразяващи се в липса на яснота и конкретизация на пълния
размер на исковите претенции, което от своя страна не позволява на ответната
страна да осъществи пълна и ефективна защита. Ищцовата страна не е
изпълнила възложеното й процесуално задължение, поради което
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил
предвидената процесуална санкция в чл. 129, ал. 3 ГПК.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав намира
частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 129/27.01.2022 г., постановено по гр.
д. № 2075/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4