РЕШЕНИЕ
№ 1514
гр. Велико Търново, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110101817 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. И. Р., чрез адв. М.
Георгиева - ВТАК, срещу "Е. М." ЕООД - град *** иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на
ищеца развива съображения, че последният е сключил с „***“ АД Договор за издаване
на кредитна карта № *** от 21.09.2004 година. Посочва, че за вземанията си по
договора кредиторът се е снабдил изпълнителен лист № *** от 21.05.2015 година по
Ч.гр.д. № 1383/2015 година на ВТРС. Твърди, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 160/2015г. по описа на ЧСИ Д. Б., рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие ВТОС. Посочва, че въз основа на Договор за
цесия от 14.11.2016 година вземанията по посочения договор за издаване на кредитна
карта е прехвърлено на ищеца по делото. Твърди, че изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното извършено
изпълнително действие е от 12.06.2017 година. Навежда доводи, че вземанията, за
които е издаден изпълнителният лист са погасени по давност, доколкото кредиторът не
е извършвал изпълнителни действия в продължение на 5 години. Направено е искане
да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че Т. И. Р. не дължи на
ответното дружество сумите, за които е издаден изпълнителен лист № *** от
21.05.2015 година по Ч.гр.д. № 1383/2015 година на ВТРС, а именно: сумата в размер
1
на 11 130.00 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта № *** от
21.09.2004 година, сключен с „***“ АД, ведно със законна лихва от 19.05.2015 година;
сумата в размер на 1 970.85 лева - лихви; сумата в размер на 339.81 лева – наказателна
лихва; сумата в размер на 54.00 лева – разноски по гр.д. и сумата в размер на 878.14
лева - разноски по гр.д., поради настъпила погасителна давност. Претендира да му
бъдат присъдени направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, като процесуалният представител на
ответното дружество развива съображения, че предявеният по делото иск е
процесуално недопустим, а по същество - неоснователен. Посочва, че спрямо ищеца
не са предприемани никакви действия за удовлетворяване вземанията на дружеството,
след прекратяване на изпълнителното дело с нарочно постановление на съдебния
изпълнител, респективно – за същия не е налице правен интерес от оспорването им.
Твърди, че дружеството не станало повод за завеждане на делото, поради което не
дължи разноски по делото. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в приложеното
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д. Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие ВТОС, по Ч.гр.д. № 1383/2015 година на ВТРС са издадени Заповед № *** от
21.05.2015 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК година и изпълнителен лист от 21.05.2015 година в полза на „***“ АД –
град *** срещу Т. И. Р. за сумата в размер на 13 494.66 лв., от която: 11 130.00 лева -
просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта без депозит Visa златна
№ ***/21.09.2004 година и Анекс № *** от 21.09.2006г.; 1 970.85 лева – просрочена
договорна лихва за периода от 19.08.2014 година до 12.05.2015 година; 339.81 лева –
просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2014 година до 19.05.2015 година;
54.00 лева – разноски за събиране на вземането, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 878.14 лв. – разноски по делото, от които 269.89 лв. държавна такса и 608.25 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на подадена молба, вх. № *** от 06.07.2015 година от кредитора
„***“ АД – град *** до ЧСИ Д. Б., рег. № *** на КЧСИ, на 06.07.2015 година е
образувано изпълнително дело № *** за събиране на сумите по посочените по-горе
заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С молбата за
образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител
да бъде наложена възбрана върху описаните в молбата недвижими имоти, запор върху
2
притежаваните от длъжника дружествени дялове в „***“ ЕООД, да бъдат наложени
възбрана върху всички недвижими имоти и запор върху всички МПС и банкови
сметки, които длъжника притежава, както и извършването на всички действия по чл.
18 ЗЧСИ. На същата дата 06.07.2015 година е наложен запор на дружествените дялове
на длъжника в „***“ ЕООД /л. 9 и 29 от изп. дело /. На същата дата до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение /л. 19 от изп. дело/, като същата се счита
за редовно връчена на основание чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК на 20.07.2015 година.
На 05.08.2015 година съдебният изпълнител е наложил възбрана на собствените на
длъжника недвижими имоти, за което последният да бъде уведомен /л. 35 от изп.
дело/. Въз основа на подадена по изпълнителното дело молба, вх. № *** от 25.04.2017
година на ЧСИ Д. Б., с постановление от 25.04.2017 година /л. 68 от изп. дело/ по
изпълнителното дело е конституиран на мястото на досегашния взискател неговия
частен правоприемник "Е. М." ЕООД - град ***. С молбата за конституиране новият
взискател е поискал от съдебния изпълнил след конституирането му да бъде уведомен,
за да бъде указано извършването на съответен изпълнителен способ, за което е
изпратено писмо, изх. № *** от 27.04.2017 година на ЧСИ /л. 69 от изп. дело/.
Длъжникът е уведомен за новоконституирания взискател на 01.06.2017 година. С
Молба, вх. № *** от 12.06.2017 година на ЧСИ Д. Б. /л. 77 от изп. дело/, взискателят е
направил искане да бъде извършена справка за регистрирани трудови договори, както
и дали същата има декларирано движимо или недвижимо имущество, притежавани
дружествени дялове в търговски дружества и банкови сметки, като при наличието на
такива да бъдат наложени запори и/или възбрани с цел обезпечаване на вземането. С
молба, вх. № *** от 11.12.2018 година /л. 96 от изп. дело/ Т. И. Р. е поискала от
съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело № 166/2015 година. С
постановление за прекратяване от 18.03.2020 година на съдебния изпълнител на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ Д. Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ВТОС.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от Т. И. Р., чрез адв. М. Георгиева
- ВТАК, срещу "Е. М." ЕООД - град *** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания за
главница и лихви по договор за издаване на кредитна карта, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на праводателя на
ответника. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита,
която се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.
237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
3
сила, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно
дирене не се провежда. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и
главно доказване, е да установи настъпилия след съдебното установяване на
вземанията юридически факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по
отношение на съдебно признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в
периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяването им, са осъществявани такива обстоятелства, които
представляват основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на
давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл.
117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то е висящо давност не
тече. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година
ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че давността за
вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, от който
момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното
дело е висящо. Прието е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат
правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес,
поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.
Следва да се има предвид обаче, че даденото с ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. ОСГТК разрешение, макар да отменя ППВС № 3/1980г.,
няма обратно действие и се прилага от датата, на която е постановено – 26.06.2015
година. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. Поради изложените
съображения, в периода до влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. ОСГТК към заварените висящи изпълнителни производства приложение
намира ППВС № 3/1980г. и до 26.06.2015г. погасителна давност не тече. В този смисъл
са например Решение № 170 от 17.09.2018 година по гр. д. № 2382/2017г. на IV г.о. на
ВКС; Решение № 51 от 21.02.2019 година по гр.д. № 2917/2018г. на IV г.о. на ВКС;
Определение № 735 от 6.11.2019 година. на ВКС по гр.д. № 3982/2019г. на III г.о. на
ВКС и много други.
С приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013
4
година, в т. 10 ОСГТК на ВКС приема и че давността за вземането се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това в ТР изрично е
посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират
като изпълнителни. В този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Освен това следва да бъде съобразено и че за разлика от исковия процес,
в който не е нужно ищецът да поддържа висящността му, в изпълнителното
производство взискателят със своите действия следва да поддържа висящността му,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска
повтаряне на неуспешно извършените изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
В случая давността за вземанията по издадения в полза на праводателя на
ответника изпълнителен лист от 21.05.2015 година въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение по Ч.гр.д № 1383/2015 на ВТРС е прекъсната с извършването на първото
изпълнително действие по образуваното изпълнително дело № 166/2015 година на
ЧСИ Д. Б., с налагането от съдебния изпълнител на запор на дружествени дялове на
длъжника в „***“ ЕООД на 06.07.2015 година, доколкото действието е извършено след
приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС. В последствие давността е прекъсната с налагането на възбрана на
притежаваните от длъжника недвижими имоти – на 05.08.2015 година. От
приложените по делото материали от изпълнително дело № *** на ЧСИ Д. Б. се
установява, че след налагането на възбраната до прекратяването на изпълнителното
5
производство, съответно – до подаване на исковата молба настоящото дело спрямо
длъжника Т. И. Р. не са предприемани каквито и да е изпълнителни действие. Всички
останали действия, извършени от съдебния изпълнител в този период /05.08.2015г. –
18.03.2020г., когато изпълнително производство е прекратено/ са свързани с
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., но с оглед цитираното по-горе ТР
извършването на справки не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Така
след изтичане на срок от 5 години от 05.08.2015 година, включително и след
конституирането на ответника по делото, в качеството му на взискател по
изпълнителното такова /л. 25.04.2017 година/, вземането по изпълнителния лист от
21.05.2015 година, въз основа на Заповед № *** за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.05.2021 година, издадени по Ч.гр.д. №
1383/2015 година на ВТРС спрямо длъжника Т. И. Р. е погасено по давност, доколкото
не е извършено нито едно действие за принудително изпълнение спрямо него.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124,
ал. 1 ГПК за недължимост на сумата в размер на 13 494.66 лв., от която: 11 130.00 лева
- просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта без депозит Visa
златна № ***/21.09.2004 година и Анекс № *** от 21.09.2006г.; 1 970.85 лева –
просрочена договорна лихва за периода от 19.08.2014 година до 12.05.2015 година;
339.81 лева – просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2014 година до
19.05.2015 година; 54.00 лева – разноски за събиране на вземането, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 878.14 лв. – разноски по делото, от които
269.89 лв. държавна такса и 608.25 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми
е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 21.05.2015 година и изпълнителен лист от 21.05.2015
година по Ч.гр.д. № 1383/2015 година на ВТРС, поради изтекла погасителна давност
на вземанията, се явява основателен и доказан, поради което и като такъв следва да
бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2 064.91 лева, от които 574.91
лева – внесена държавна такса и 1 490.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Е. М." ЕООД, със седалище и
адрес на управление град ***, ул. *** с ЕИК ***, на основание чл. 439, ал. 1, във
6
връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. И. Р. от град ***, ул. ***, с ЕГН **********, НЕ
ДЪЛЖИ на дружеството сумата в размер на 13 494.66 лв. /тринадесети хиляди
четиристотин деветдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, от която:
11 130.00 лева - просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта без
депозит Visa златна № ***/21.09.2004 година и Анекс № *** от 21.09.2006г.; 1 970.85
лева – просрочена договорна лихва за периода от 19.08.2014 година до 12.05.2015
година; 339.81 лева – просрочена наказателна лихва за периода от 08.09.2014 година
до 19.05.2015 година; 54.00 лева – разноски за събиране на вземането, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 878.14 лв. /осемстотин седемдесет
и осем лева и четиринадесет стотинки/ – разноски по делото, от които 269.89 лв.
държавна такса и 608.25 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 21.05.2015 година и изпълнителен лист от 21.05.2015 година по Ч.гр.д. №
1383/2015 година на ВТРС и за принудителното събиране, на които е било образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д. Б., рег. № *** на КЧСИ, поради изтекла
погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА "Е. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление град ***, ул. ***
с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Р. от град ***, ул. ***, с ЕГН ********** СУМАТА
в размер на 2 064.91 лева /две хиляди шестдесет и четири лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7