Р Е Ш Е Н И Е
номер
V – 2 05.02.2016 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав
На четиринадесети
януари, две хиляди и шестнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
ЗЪБОВА - КОЧОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
мл.с. КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
Секретар Т.С.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
гражданско
дело номер 1944 по описа за 2015 година
Производството по
делото е образувано
по въззивна жалба на С.Х.М. ***, срещу Решение №1496/02.10.15г., постановено по
гр.д.№2872/15г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в частта, с което над
500.00 лева, до претендирания размер от 24000 лева е отхвърлен иска му за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано НОХД
№4348/11г. по описа на Районен съд Бургас, както и на взетата спрямо него мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение и претендира неговата отмяна с постановяване на
въззивно решение, с което искът му бъде уважен в пълен размер.
Въззиваемият
– ответник Прокуратура на РБ, чрез БРП не представя писмен отговор за
въззивната жалба. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
Бургас изразява становище за потвърждаване на решението.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, което
има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, следователно
същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, поради което въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото досежно
решаващите изводи, е правилно и законосъобразно. По отношение размера на
присъденото обезщетение е частично неправилно и незаконосъобразно.
По изложените в жалбата на ищеца оплаквания, досежно
размера на обезщетението, следва да се каже: основен принцип на правото,
регламентиран и от чл.4 на ЗОДОВ е, че на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това и
размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на претендираните
и доказани вреди. При определяне размера на обезщетението, дължимо по реда на
ЗОДОВ следва да се вземат предвид и престъплението, за което е било повдигнато
обвинение, продължителността на наказателното производство, както и
обстоятелството каква мярка за неотклонение е била взета спрямо подсъдимия.
В настоящия
случай обвинението, по което ищецът е оправдан, е било по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4, предл.1 и 2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ НК - престъпление, което е тежко умишлено по см. на
чл.93, т.7 НК. Наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза е
продължило по-малко от година – седем месеца: ищецът е привлечен като обвиняем
на 05.10.2011г., а оправдателната присъда е постановена на 14.05.2012г. През
време на досъдебното и съдебното производство, спрямо ищеца е била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража”, като задържането е продължило за период
от 06.10.11г. до постановяване на присъдата – 14.05.2012г. – шест месеца.
За установяване
претърпените от ищеца вреди са ангажирани показанията на св. Р и Й, които са
вътрешно противоречиви и неконкретни. Така напр. св.Р сочи, че той е претърпял болки
и страдания в следствие на повдигнато спрямо него обвинение и задържане за
престъпление, което е извършил сам, докато процесното обвинение е било повдигнато
по отношение на него и на други три други лица в условията на съучастие. Св. Й
сочи, че е бил в една килия с ищеца, но не може да посочи периода на
задържането си. Ето защо не може да се приеме, че той свидетелства за
претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на обвинението и задържането
му по процесното за настоящото дело обвинение, доколкото свидетелството му за
съдимост сочи многократно задържане, осъждане и изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“.
Въпреки това, Бургаският
окръжен съд намира, че сами по себе си факта на обвинението за престъпление, за
което ищецът е признат за невиновен и задържането му под стража за срок от шест
месеца, в причинно – следствена връзка са довели до претърпяване на болки и
страдания – в следствие на тях ищецът е претърпял негативни емоции. Според
въззивната инстанция, така установените претърпени от ищеца вреди, следва да
бъдат компенсирани с обезщетение, в размер на 1000 лева. От събраните и
обсъдени по-горе доказателства въззивният съд не намира да са установени болки
и страдания, които да следва да бъдат обезщетение в по-висок размер.
По изложените
съображения, решението на БРС в обжалваната от ищеца част, в която искът е
отхвърлен над сумата от 500 лева до сумата от 1000 лева е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част; в частта, с което
искът е отхвърлен над сумата от 1000 лева до предявения размер от 24000 лева
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца
следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от иска, съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК. Видно от представения в първоинстанционното
производство договор за защита и съдействие, възнаграждението е 1600 лева; заплатени
са държавни такси, в общ размер от 15.00 лева. Съразмерно с уважената част от
иска, в полза на ищеца се следват разноски в общ размер от 68.00 лева. В първоинстанционното
производство са присъдени 38 лева, следователно за въззивното производство
следва да се присъдят още 30.00 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №1496/02.10.15г., постановено по гр.д.№2872/15г. по описа на Районен
съд – гр.Бургас В ЧАСТТА, с което искът е отхвърлен над размер от 500.00 лева
до размер от 1000 лева, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ С.Х.М. ***, ЕГН**********,
СУМА, в размер на още 500.00 (петстотин) лева (разлика между присъдените от БОС
1000 лева и присъдените от БРС 500.00 лева), представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато обвинение в извършване
на престъпление, за което са образувани ДП № ****г.
на РУП на МВР – гр.Бургас, ДП №**г. на БРП и НОХД
№4348/11г. по описа на Районен съд Бургас, както и на взетата спрямо него мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в останалата част.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ С.Х.М. *** СУМА, в размер на
30.00 (тридесет) лева – СЪДЕБНО –
ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ за въззивно производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.