Решение по дело №1944/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 104
Дата: 5 февруари 2016 г. (в сила от 18 май 2016 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20152100501944
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер V – 2          05.02.2016 г.                град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав

На четиринадесети януари, две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                            мл.с. КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

Секретар   Т.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

гражданско дело  номер 1944  по описа за 2015 година

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С.Х.М. ***, срещу Решение №1496/02.10.15г., постановено по гр.д.№2872/15г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в частта, с което над 500.00 лева, до претендирания размер от 24000 лева е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано НОХД №4348/11г. по описа на Районен съд Бургас, както и на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира неговата отмяна с постановяване на въззивно решение, с което искът му бъде уважен в пълен размер.

Въззиваемият – ответник Прокуратура на РБ, чрез БРП не представя писмен отговор за въззивната жалба. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за потвърждаване на решението.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, следователно същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото досежно решаващите изводи, е правилно и законосъобразно. По отношение размера на присъденото обезщетение е частично неправилно и незаконосъобразно.

По изложените в жалбата на ищеца оплаквания, досежно размера на обезщетението, следва да се каже: основен принцип на правото, регламентиран и от чл.4 на ЗОДОВ е, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това и размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на претендираните и доказани вреди. При определяне размера на обезщетението, дължимо по реда на ЗОДОВ следва да се вземат предвид и престъплението, за което е било повдигнато обвинение, продължителността на наказателното производство, както и обстоятелството каква мярка за неотклонение е била взета спрямо подсъдимия.

В настоящия случай обвинението, по което ищецът е оправдан, е било по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4, предл.1 и 2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ НК - престъпление, което е тежко умишлено по см. на чл.93, т.7 НК. Наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза е продължило по-малко от година – седем месеца: ищецът е привлечен като обвиняем на 05.10.2011г., а оправдателната присъда е постановена на 14.05.2012г. През време на досъдебното и съдебното производство, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, като задържането е продължило за период от 06.10.11г. до постановяване на присъдата – 14.05.2012г. – шест месеца.

За установяване претърпените от ищеца вреди са ангажирани показанията на св. Р и Й, които са вътрешно противоречиви и неконкретни. Така напр. св.Р сочи, че той е претърпял болки и страдания в следствие на повдигнато спрямо него обвинение и задържане за престъпление, което е извършил сам, докато процесното обвинение е било повдигнато по отношение на него и на други три други лица в условията на съучастие. Св. Й сочи, че е бил в една килия с ищеца, но не може да посочи периода на задържането си. Ето защо не може да се приеме, че той свидетелства за претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на обвинението и задържането му по процесното за настоящото дело обвинение, доколкото свидетелството му за съдимост сочи многократно задържане, осъждане и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.

Въпреки това, Бургаският окръжен съд намира, че сами по себе си факта на обвинението за престъпление, за което ищецът е признат за невиновен и задържането му под стража за срок от шест месеца, в причинно – следствена връзка са довели до претърпяване на болки и страдания – в следствие на тях ищецът е претърпял негативни емоции. Според въззивната инстанция, така установените претърпени от ищеца вреди, следва да бъдат компенсирани с обезщетение, в размер на 1000 лева. От събраните и обсъдени по-горе доказателства въззивният съд не намира да са установени болки и страдания, които да следва да бъдат обезщетение в по-висок размер.

По изложените съображения, решението на БРС в обжалваната от ищеца част, в която искът е отхвърлен над сумата от 500 лева до сумата от 1000 лева е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част; в частта, с което искът е отхвърлен над сумата от 1000 лева до предявения размер от 24000 лева решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК. Видно от представения в първоинстанционното производство договор за защита и съдействие, възнаграждението е 1600 лева; заплатени са държавни такси, в общ размер от 15.00 лева. Съразмерно с уважената част от иска, в полза на ищеца се следват разноски в общ размер от 68.00 лева. В първоинстанционното производство са присъдени 38 лева, следователно за въззивното производство следва да се присъдят още 30.00 лева.

 

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №1496/02.10.15г., постановено по гр.д.№2872/15г. по описа на Районен съд – гр.Бургас В ЧАСТТА, с което искът е отхвърлен над размер от 500.00 лева до размер от 1000 лева, И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ С.Х.М. ***, ЕГН**********, СУМА, в размер на още 500.00 (петстотин) лева (разлика между присъдените от БОС 1000 лева и присъдените от БРС 500.00 лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което са образувани ДП № ****г. на РУП на МВР – гр.Бургас, ДП №**г. на БРП и НОХД №4348/11г. по описа на Районен съд Бургас, както и на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата част.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ С.Х.М. *** СУМА, в размер на 30.00 (тридесет)  лева – СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ за въззивно производство.

 

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1

 

 

 

 

 

 

 

                                              2.