№ 227
гр. Русе, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202290 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от НН. Р.В Д., ЕГН: **********, от гр.СС.п., против
наказателно постановление №21-0453-000343/21год. на Началник РУ към ОДМВР
РУСЕ, РУ-СлС.п., упълномощвн с МЗ Рег. №8121з-515/14.05.2018, в ЧАСТТА, с която
за нарушения на чл.137А, ал.1, 139ал.1, т.1, чл.139ал.2,т.3 от ЗДП, на основание чл.183
ал.4, т.7, чл.179 ал.6, т.2, чл.185 от с.з. са му наложени административни наказания –
глоба, съответно в размер на 50лв., 200лв, 20лв. Моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно.
Представител за наказващия орган не се явява.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
На 15.09.21год., около 18:25 часа, в гр.СлС.п. на бул.България , жпод.Д.
управлявал товарен автомобил - Фолксваген Транспортер Т, с peг.No Р1585АХ, като
бил спрян за проверка. Проверяващите, между които св.Ц. Д. и св.Д. установили
следните нарушения: 1.водъчът не
използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. 2. автомобилът
бил технически неизправен - счупено предно обзорно стькло. 3. автомобилът
не бил оборудван с пожарогасител преминал технически преглед и заверен. За
констатираното бил съставен акт, обвиняващ го за нарушения на чл.137А, ал.1,
1
139ал.1, т.1, чл.139ал.2,т.3 от ЗДП, който жалбоподателят подписал с възражение.
Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за
констатираното нарушение жалбоподателят бил санкциониран с горепосочената
санкция.
Съдът, след като взе предвид така установената фактическа обстановка, доводите
на жалбоподателя, както и приложените по делото писмени доказателства, прави
следните изводи:
Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
По пункт 1 от наказателното постановление.
Жпод.Д. не изпълнил и задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
което водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В случая, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Д. и св.Д. се
установява, че жалб. Д. поставил обезопасителния колан по следния начин - коланът е
предварително закопчан и сядайки на седалката водачът премята само горната лента
пред гърдите си като долната лента остава зад гърба му. Съдът дава вяра на двамата
свидетели, тъй като същите са очевидци и сочат идентични факти, досежно начина на
поставяне на колана. Обратните твърдения на наказания, последният не доказва.
Приложеният снимков материал не представлява източник на доказателства, тъй като
не е събран по ред, предвиден в НПК, но дори и да се зачете, отразеният колан може да
бъде поставен по начина, сочен от двата свидетели. Съдът отбелязва, че това е
неправилен начин на поставяне на колана, което следва да се разглежда като
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото посочената разпоредба въвежда
задължение за водачите да ползват обезопасителни колани, а не само част от него.
Следва да се посочи, че използването на обезопасителен колан по неправилен начин не
би позволило да се постигнат преследваните от законодателя цели с въвеждането на
подобно задължение, а именно опазване здравето и живота на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДВП за извършеното
нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 50 лв. Това мотивира съда да
приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и
съобразено разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, поради което в тази си част наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразни к като такова следва да се
потвърди.
По пункт 2 от наказателното постановление.
В акта и наказателното постановление е отразено, че водачът управлявал МПС,
което било „технически неизправно - счупено предно обзорно стъкло”. От показанията
на св.Ц. се установява, че последното било пукнато, като пукнатината била дълга, но
2
не си спомня в коя част на
стъклото била и колко дълга била. При така установените факти съдът съобрази:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т. е. нормата индиректно
предвижда, че водачът следва да управлява само технически изправно МПС. От
представеното по делото удостоверение за техническа изправност на ППС от дата
11.06.2021год., се установява че че проверяващите констатирали „пукнато стъкло
извън зоната за почистване на предното стъкло” и приели, че управлявания от жпод.Д.
автомобил бил технически изправен. В чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при
които моторното превозно средство се определя като технически неизправно -
съгласно т. 6, б. "в" такова е и това, което има счупени или повредени външни стъкла
или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи. В случая е установено, че за управляваният от жалбоподателя автомобил е
била налице нарушена цялост на обзорното стъкло, пукнато според показанията на
св.Ц., който преценил, в нарушение на посочената разпоредба и представеното
удостоверение за техническа изправност на ППС от дата 11.06.2021год., че
автомобилът бил технически неизправен. Поради изложеното наказателното
постановление в тази си част се явява необосновано - липсват категорични
доказателства за нарушение на чл.139 ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление подлежи на отмяна.
По пункт 3 от наказателното постановление.
Жпод.Д. е наказан за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал.2, т.3 от
ЗДвП, според която движещите се по пътя три - и четириколесни моторни превозни
средства се оборудват и със пожарогасител.
При извършената проверка св.Ц. констатирал, че пожарогасителят бил наличен,
но не бил заверен, респ. няма заверен стикер за годината. Спорно в случая е единствено
обстоятелството дали липсата на стикер за валидност на пожарогасителя, съответно
представянето на незаверен пожарогасител го прави негоден, респ. дали това се
приравнява на липса на такъв.
В случая следва да намери приложение Методиката за извършване на
периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС - Приложение № 5
към чл. 31, ал.1 от Наредба Н-32/2011 г., част I "Насоки за оценяване на
неизправностите", където в т.7.2 за "пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв,
респ. такъв, който не е в съответствие с изискванията, е неизправност, която се
3
установява при визуална проверка и която се определя като значителна неизправност.
Наличието на знак "х" определя пожарогасителя като елемент, който е свързан със
състоянието на превозното средство и неговата годност за използване на пътя, но не се
счита за съществен при периодичен преглед. Според Съда жпод.Д. е извършил
нарушение на задълженията, които има по силата на чл. 31, ал.1 от Наредба №Н-
32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, тъй като не е спазил Методиката и не е представил
надлежно заверен пожарогасител във връзка с оборудването на МПС с такъв, което
оборудване подлежи на проверка и при периодичен технически преглед и без което е
забранено движението на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване
съгласно чл. 139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
В този смисъл според настоящия съд липсата на стикер за валидност на
пожарогасителя, респ. липсата на заверка на пожарогасителя, се приравнява на липса
на пожарогасител, тъй като единствено наличието на пожарогасител, без той да е
проверен от компетентните органи, дори и самият той да е в състояние да функционира
по предназначение, го прави негоден за употреба. Защото, за да се гарантира не само
възможността за неговото използване по предназначение, но и неговата безопасност,
включително за самия водач, следва да се използва едва, когато е удостоверена тази
годност, и то от компетентните органи, дори и да е на пръв поглед технически
изправно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че след като правилно е
приравнил незавереният пожарогасител с липсата на такъв, наказващият орган е
следвало е да посочи и нормативния акт, въвеждащ задължение за водачите на МПС
пожарогасителите да бъдат заверени, съответно със стикери, сочещи определен срок на
действие на техническото средство, неспазването на който следва да се санкционира с
определена норма. Съответната норма от приложимия нормативен акт, въвеждащ
горното задължение, е следвало да се посочи в привръзка с нормата на чл. 139, ал.2, т.3
от ЗДвП, изискваща наличието на съответното оборудване в автомобила. По този
начин, изискването за наличие на пожарогасител, обвързано с изискването последният
да бъде технически изправен и съответно обозначен, за да се удостовери последното,
би изпълнило в пълнота изискването на закона за точно посочване на нарушената
правна норма. Въпреки това, в конкретния случай, според настоящия състав липсата на
посочване на другият нормативен акт - цитираната по - горе Наредба и методика за
извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС,
макар и да представлява процесуално нарушение, то не е съществено такова, тъй като
не е довело до нарушаване на правото на защита на жпод.Д..
4
Наложената санкция от 20лв., в твърд размер изключва приложението по чл.27
ал.1 и 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното наказателно постановление и в тази си част се явява
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Наказателното постановление по пункт 4 е влязло в сила, като необжалвано.
Съгласно чл.18 ал.2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: "За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е 300 лв.
Видно от материалите по делото, адв. С. е представлявала жалбоподателя при
три разглеждания на делото пред Районен съд гр.Русе, като е представила договор за
правна защита и съдействие и списък по него,в размер на 360лв., с вслючен ДДС.
Поради изложеното и изхода на делото съдът намира, че ОДМВР дължи посочените
разноски на жпод.Д..
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0453-000343/21год. на Началник
РУ към ОДМВР РУСЕ, РУ-СлС.п., в ЧАСТТА, с която за нарушение на нарушения на
чл.137А, ал.1, чл.139ал.2,т.3 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4, т.7, чл.185 от ЗДвП на
НН. Р.В Д., ЕГН: **********, от гр.СС.п., са наложени административни наказания –
глоба, в размер на 50лв и 20лв., като
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0453-000343/21год. на Началник РУ
към ОДМВР РУСЕ, РУ-СлС.п., в ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.139 ал.1, т.1 от
ЗДвП, на снование чл.179 ал.6, т.2 от ЗДвП, на НН. Р.В Д., ЕГН: **********, от
гр.СС.п., е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200лв
На основание чл. 63, ал. 3 вр. с чл. 18, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗА вр. с 7, ал.2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от ВАС ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Русе, да ЗАПЛАТИ на
НН. Р.В Д., ЕГН: **********, от гр.СС.п., сумата от 360, 00 лева, за направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Русенски административен
съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6