Решение по дело №16677/2017 на Софийски градски съд

 

      РЕШЕНИЕ

        100/7.1.2019г.

 

гр.София, 07.01.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  гражданско  отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публично  заседание  на дванадесети октомври   две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Мая Дамянова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Теменужка Симеонова

                                                                                Мл.с. Ива Нешева

 

при секретаря Илияна Коцева    и прокурора………………..като разгледа докладваното от  съдия  Мая Дамянова    гр.д.№16677/2017г. за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

      Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.

     С решение от 21.08.2017г.  постановено от  СРС, 26 с-в. по гр.д.№65691/2015г.  „И." АД е осъдена  да заплати на А.Т.Б. сумата от 11 032 евро, представляваща главница по Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г., сключен с П.А.Б., сумата от 598,60 евро представляваща възнаградителна лихва върху сумата на депозита, ведно със законната лихва за забава върху горните суми от 29.10.2015 г. до окончателното плащане.

     Срещу така постановеното решение е постъпила въвзивна жалба от „И." АД. Жалбоподателя твърди, че обжалваното решение е неправилно, като излага доводи, че изпълнение може да се търси само от титуляра на вземането, както и че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищеца е материално легитимиран да предяви иска с пр.осн.чл.79ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 от Т с оглед „прекия транслативен ефект на завещанието“, без да се има предвид, че се касае за родово определени вещи, които могат да се претендират само ако е налице валидно договорно правоотношение. Поддържа, че при частното правоприемство лицето заветник придобива качеството на кредитор на наследството и може да получи вземането си от наследника по закон, като при смърт на влогодателя, банката дължи изпълнение на наследника по закон, както и че когато предмет на завета е родово определени имущество, то не може да бъде придобито от заветника, а в този случай е налице задължение на наследниците да прехвърлят на заветника съответното количество вещи т.е. между наследниците и заветника възникват облигационни отношения., но такива не възникват между ищеца и банката. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

        Ответникът по жалбата Г.И." ООД оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

       Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,  намира за установено от фактическа  и правна страна следното:

       СРС е сезиран с  предявен от А.Т.Б. срещу  „И." АД искове за сумите: 11 032 евро, представляваща главница по Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г., сключен с П.А.Б. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ и  598,60 евро представляваща възнаградителна лихва на осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ..

     От представените по делото доказателства се установява, че на 14.09.2011г. лицето П.А.Б.  е сключил с ответника срещу  „И." АД Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г. се установява, че П.А.Б. е сключил договор за банков влог , като е депозирал сумата от 11 032 евро в открита от банката банкова сметка, ***еев Б. е завещал на ищеца А.Б. вземането си по посочения  банков влог в размер на 11032 евро, ведно с вземанията за лихви. Установява се също така, че посочената в  завещанието банкова сметка ***ора за банков влог сметка.

       Ответникът „И." АД оспорва предявените искове по подробно изложени  в писмен отговор съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

                    Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.  С оглед изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с пр.осн.чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ . Съгласно разпоредбата на чл. чл.421 ал.1 от ТЗ при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.. В настоящия случай, съобразно събраните доказателства по делото лицето П.А.Б. е оставил след своята смърт, открит спестовен влог, при ответинка. Т.е налице е валидно облигационно отношение между посоченото лице и банката. По своето естество, този вид договор, е от смесен тип, тъй като обикновено се предхожда от сключването договор за разплащателна сметка, но по същността си банковия паричен влог е двустранен, формален, реален и възмезден договор, тъй като неговото сключване настъпва с реалното влагане на парите по сметката на влогодателя. Този договор има транслативен ефект, т.е. от момента на реалното влагане на парите по сметката, собствеността върху същите преминава върху банката и тя става собственик на тези пари, за това този вид влог е неправилен, тъй като задълженията на банката по него, съгласно чл. 421 от ТЗ, е да върне на влогодателя, същата сума във валута и размер, както и уговорената лихва. В настоящият случай посоченото лице е починало след сключване на договора и ответника „И." АД като страна по  договора за спестовен влог има задължения, които произтичат именно от този договор, които са регламентирани в чл. 421 от ТЗ. Тези задължения на ответника включват  задължението при смърт на титуляра на влога, да изплати на неговите наследници, сума в размер на такава, която всеки от законните наследници, притежава по закон. Следователно в настоящият случай ответника следва да изплати сумите по влога на наследниците по закон на титуляра на влога П.А.Б., а видно от представеното по делото удостоверение за наследници на същия,  ищеца не е от кръъга на наследниците му по закон. Следователно ищеца не е материално правно легитимиран да предяви исковете на горе посоченото основание и същите следва да се отхвърлят като неоснователни.

         В съответствие с гореизложеното   решението на СРС като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

        С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото направени пред двете съдебни инстанции за процесуално представителство в размер на 2880лв.

        Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

        ОТМЕНЯ  решението от 21.08.2017г.  постановено от  СРС, 26 с-в. по гр.д.№65691/2015г.,  КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ   предявените от А.Т.Б. ЕГН **********  срещу  „И." АД ЕИК ******** искове за сумите: 11 032 евро, представляваща главница по Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011 г., сключен с П.А.Б. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ и  598,60 евро представляваща възнаградителна лихва върху сумата на депозита на осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.421 ал.1 от ТЗ, като неоснователни.

        ОСЪЖДА А.Т.Б. ЕГН ********** да заплати на И." АД ЕИК ********  сумата- 2880лв.-разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                             2.