№ 20544
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110140545 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на дванадесети декември 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
40545/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
1
Ищецът З,. 5 твърди, че на 08.12.2019 г. в гр. Шумен е реализирано ПТП с участието на
МПС марка „сетра” с рег. № СВ 0960 АХ, управлявано от съответния водач и МПС марка
„мерцедес ЦЛК” с рег. № СР 784 KQ, управлявано от съответния водач. Твърди, че
причинител на ПТП е водачът на МПС марка „мерцедес ЦЛК” с рег. № СР 784 KQ. Твърди,
че МПС марка „сетра” с рег. № СВ 0960 АХ е бил застрахован имуществено при ищеца със
застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана,
във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане
на сумата от 9 261,99 лв. за ремонт на МПС. Твърди, че за причинителя на ПТП имало
договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника ЗД „БУЛ , Баучер” №
87, валиден към момента на ПТП. Твърди, че с регресна покана от 26.04.2021 г. е поканил
ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на
506,56 лв. , увеличен с 15 лв. ликвидационни разходи – общо 9 276,99 лв. , но ответника не
заплатил сумата. Ето защо, твърди, че ответника му дължал сумите от 9 276,99 лв. главница
и лихва за забава в размер на 1 777,06 лв. за периода от 19.08.2021 г. – 15.06.2023 г. Твърди,
че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за присъждане на посочените главница и лихва, но срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК,
което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който
моли да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумите в размер на 9 276,99
лв. главница и лихва за забава в размер на 1 777,06 лв. за периода от 19.08.2021 г. –
15.06.2023 г. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения изложени в отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 08.12.2019 г. в гр. Шумен е реализирано ПТП с участието на МПС марка „сетра” с рег. №
СВ 0960 АХ, управлявано от съответния водач и МПС марка „мерцедес ЦЛК” с рег. № СР
784 KQ, управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка
„мерцедес ЦЛК” с рег. № СР 784 KQ, който кара с изключително превишение на
допустимата скорост и изключва възможност да бъде забелязан от другия участник в ПТП
при настъпването му, съответно е било непредотвратимо то другия участник. МПС марка
„сетра” с рег. № СВ 0960 АХ е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна
полица, валидна към момента на ПТП. При ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка
по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 9 261,99 лв. за
ремонт на МПС. За причинителя на ПТП е имало договор срещу гражданска отговорност
със застраховател ответника, валиден към момента на ПТП. С регресна покана от 26.04.2021
г. ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от ищеца
сума в размер на 506,56 лв. , увеличен с 15 лв. ликвидационни разходи – общо 9 276,99 лв. ,
2
но ответника не е заплатил сумата. Безспорно е, че ищецът е поискал осъждане на ответника
по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за присъждане на посочените главница и лихва, но срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да
влезе в сила.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетите по делото САЕ /л.л. №№ 93-104/ и ССЕ /л.л. №№ 86-89/, съдът обсъди и
доказателствата, приложени под л.л. №№ 7-57 от делото, като не кредитира протокола за
ПТП на МВР относно вината за ПТП, доколкото той не кореспондира със събраните по
настоящото производство доказателства.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 93-104/, размерът на вредите от ПТП на
застрахованото от ищеца МПС възлизат на 33 467,57 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени предпоставките за
възникване на суброгационното право на ищеца по смисъла на чл. 411 от КЗ, както и
материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено
плащане на претендираната главница.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главницата:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „сетра” с рег. № СВ
0960 АХ е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято
гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както
и че ищеца е изплатил застрахователно обезщетение от 9 261,99 лв. и че ответника не е
платил нищо по суброгационната претенция на ищеца. Следователно, искът в частта за
главницата е изцяло основателен за претендираната сума от 9 276,99 лв. , тъй като тази сума
е сбор на сумата от 9 261,99 лв. – платеното от ищеца застрахователно обезщетение и 15 лв.
3
ликвидационни разноски, за които ищецът също може да се суброгира съгласно
разпоредбата на чл. 411 от КЗ. При това изчисление съдът взема предвид и обстоятелството,
че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е по-малко от предложението на
вещото лице за размер на вредите по средни пазарни цени , и следователно, ищецът може да
се суброгира изцяло до платеното от него.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в частта за
признаване за установено, че ответника дължи сумата от 9 276,99 лв. - главница, следва да се
уважи изцяло.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай се установи, че ищецът е заплатил застрахователното
обезщетение и е изпратил покана за плащане до ответника на 26.04.2021 г. Съдът приема, че
от датата на поканата ответникът е изпаднал в забава за вземанията по суброгационното
право. Това е така, тъй като съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД забавата е от поканата. След като
ответникът е в забава за главницата от процесната дата, то следва, че искът е установен по
основанието си, но по делото липсват достатъчно данни за размера му. Ето защо, и на
основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът следва да се уважи изцяло за претенцията
от 1 777,06 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както установяваната главница, така
и периода за който се претендира лихвата.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в частта за
признаване за установено, че ответника дължи сумата от 1 777,06 лв. – лихва за забава,
следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 2 556,08 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 181,08 лв. по заповедното
производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника ЗД
„БУЛ , Баучер” № 87 дължи на ищеца З,. 5 следните суми: 9 276,99 лв. – задължение по
суброгационно право във връзка с ПТП от 08.12.2019 г. , 1 777,06 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 19.08.2021 г. – 15.06.2023 г.
ОСЪЖДА ответника ЗД „БУЛ , Баучер” № 87 да заплати на ищеца З,. 5, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 556,08 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника ЗД „БУЛ , Баучер” № 87 да заплати на ищеца З,. 5, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 181,08 лв. – деловодни разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5