Р Е Ш Е Н И Е
№ 260436 / 3.11.2020г.
гр. П., 03.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1973 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Р.Д.А., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. Н.Ц., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с
ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 258.46 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 28.10.2011
г. до 20.12.2012 г., сумата от 21.73 лева – обезщетение за забава за периода от
02.01.2012 г. до 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
25 лева – направени по делото разноски за държавна такса – за които суми е
издадена заповед № 2854/17.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3447/2013 г. по описа на Пернишкия РС и
изпълнителен лист от 28.10.2013 г., както и разноските претендирани в хода на
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването им по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищеца е
образувано изп.д № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 3447/2013 г. по описа на РС П., за процесните суми.
Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването му е извършено
единствено проучване на имущественото състояние на длъжника като е изпратено и
едно запорно съобщение. Посочва се, че извън тези действия други действия по
изпълнителното дело не са осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че
същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.
На следващо
място се навеждат твърдения, че ищецът въобще не е бил уведомяван за ч.гр.д. №
3447/2013 г. по описа на РС П. и не е получавал документи по същото, поради
което счита, че заповедта и изпълнителният лист са издадени незаконосъобразно.
В тази връзка ищецът твърди, че не е бил в облигационни отношения с ответното
дружество през процесния период, доколкото не е бил собственик/ползвател на
имота, за който са начислени процесните суми.
Излагат се
подробни доводи, че последните са погасени по давност. В тази връзка на първо
място се посочва, че вземанията на водоснабдителното дружество представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се
погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. На следващо място се
поддържа, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по
право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в
продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
претенциите се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се
твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка единствено факти и
обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. №
3447/2013 г. по описа на РС П.. По тези съображения се поддържа, че
възраженията за липса на облигационно правна връзка между страните не може да
са предмет на иска по чл. 439 от ГПК респ. чл. 124 от ГПК.
На следващо място се твърди, че
действително срещу длъжника не са извършвани други изпълнителни действия с
изключение на тези по изп.д. № ***г. на ЧСИ Б., но въпреки това дори след
изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се дължи, макар
да е погасено правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в
процесния случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно
вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 05.10.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете. Поддържа,
че ответното дружеството не е дало повод за образуване на делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № ***г. по описа
на ЧСИ С.Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2845/17.06.2013 г. по
ч.гр.д. № 3447/2013 г. по описа
на РС П.. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен
лист от 28.10.2013 г. Въз
основа на последния по молба на ответното дружество от 15.01.2014 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Б., като на последния е възложено да
извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор
върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение.
Установява се също, че по молба на
взискателя /ответното дружество/ от 30.01.2014 г. на 17.02.2014 г.
от ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е
изпратено и съобщение до МВР за спиране от движение на притежаван от него
автомобил. Липсват данни да е пристъпено към принудително изпълнение върху
притежавания от длъжника автомобил или да са удържани суми от трудовото му възнаграждение.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 28.10.2013
г., издаден по ч.гр.д. № 3447/2013 г. по описа на РС П.. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен
състав намира исковите претенции за допустими. В тази връзка следва да се
отбележи, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от
предявената претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията
си принудително, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е
надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на
решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск //в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по настоящото
дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2845/17.06.2013 г. по
ч.гр.д. № 3447/2013 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока
следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на
специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника
съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът
за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу
заповедта в двуседмичен срок[1]
от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, в който смисъл
възражението на ответника е основателно. По тези съображения и съдът не обсъжда
наведените от ищеца доводи за липса на облигационна връзка между него и
ответника и за недължимост на вземанията поради недоказаност на количеството и
стойността на предоставените ВиК услуги.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 17.06.2013
г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
27.10.2013 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 27.10.2013 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 28.10.2013 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на 15.01.2014 г.
при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № ***г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на влизане в сила на
заповедта – 27.10.2013 г. и датата на образуване на изп.д. № 86/2013 г. –
15.01.2014 г. е изминал период от едва няколко месеца. По посоченото
изпълнително дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на
вземания та длъжника – от 30.01.2014 г. В тази връзка и е наложен запор върху
трудово възнаграждение на длъжника – от 17.02.2014 г. като липсват данни на
същия да са удържани суми. Отново на 17.02.2014 г. е спряно от движение МПС на
длъжника. Други действия по изпълнителното дело не са извършвани. В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума
на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането,
предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че давността за
процесните вземания е била прекъсната отново на 15.01.2014
г. – с образуването на изп.д. № ***г. На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита
за прекратено ex lege (по закон) на 30.01.2016
г., като е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на делото. Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно
цитирания текст изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил в молбата за образуване на изпълнителното
дело и в молбата от 30.01.2014 г.. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение, както и изпращането
на съобщение до НАП съответно получаването на уведомление от агенцията, не
представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че изп. дело № ***г. е било висящо
в периода от 15.01.2014 г. до 30.01.2016 г., когато е настъпило прекратяване на
същото. В частта от този период от 15.01.2014 г. до 26.06.2015 г., когато е
прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно т. 10 от същото и по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла
давност.
От 26.06.2015 г. – с приемането на цитираното тълкувателно решение, когато
за процесните вземания е започнала да тече нова давност, до настоящия момент не
са предприемани никакви действия по принудително удовлетворяване на процесните
вземания. По тези съображения, доколкото от 26.06.2015 г. от настоящия момент
са изтекли повече от пет години, в
това число при съобразяване на спирането на давностните срокове, въведено със Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, то искът за признаване за установено, че сумата от 258.46 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за периода от 28.10.2011
г. до 20.12.2012 г., сумата от 21.73 лева – обезщетение за забава за периода от
02.01.2012 г. до 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
25 лева – направени по делото разноски за държавна такса – за които суми е
издадена заповед № 2854/17.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3447/2013 г. по описа на Пернишкия РС и
изпълнителен лист от 28.10.2013 г., както и разноските претендирани в хода на
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. не с дължат от ищеца на
ответника поради погасяването им по давност следва да се приеме за основателен /така
Решение № 170 от 17.09.2018
г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 363 от 12.11.2018 г. на ОС - П. по в.
гр. д. № 489/2018 г./.
В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо
вземането давност. Само за пълнота следва да се отбележи, че посоченият извод
за основателност на претенцията няма да се промени и ако бъде приета висящност
на изпълнителното дело от 19.11.2009 г. до 21.10.2012 г. /предвид датата на
удържане на последната сума от трудовото възнаграждение на ищеца – 21.10.2010
г./, доколкото от 21.10.2012 г. до настоящия момент отново е изтекъл по-дълъг
от максималния петгодишен период.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид
изхода на същото основателна е само претенцията на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 53 лева /50 лева такса и 3 лева банков
превод, за които се представя касова бележка/ и 24 лева такса за копие от
изпълнително дело. Ищецът претендира и разноски в размер на 380 лева –
адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. Ответното дружество обаче е направило
възражение за прекомерност на същия, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид интереса по делото минималният размер на адвокатския
хонорар възлиза на 300 лева. По тези съображения и предвид фактическата и
правна сложност на делото претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени на 300 лева. В тази връзка сумата от
377 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Ответникът
претендира разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, която
претенция предвид изхода на делото е неоснователна.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Д.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. Средец № 11, следните суми: сумата от 258.46 лева – главница, представляваща стойността на доставени, но
незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води/ за периода от 28.10.2011 г. до 20.12.2012 г., сумата от 21.73 лева – обезщетение за забава за
периода от 02.01.2012 г. до 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сума
в размер на 25 лева – направени по
делото разноски за държавна такса – за които суми е издадена заповед №
2854/17.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3447/2013 г. по описа на Пернишкия РС и изпълнителен лист от
28.10.2013 г., поради погасяването им по давност, както и разноските, претендирани
от ответника в хода на изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б., поради
погасяване по давност на вземанията, предмет на изпълнителното дело.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р.Д.А., с ЕГН: ********** сумата от общо 377 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА