№ 138
гр. Севлиево, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101342 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„Йеттел България“ ЕАД ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД),
искова молба насочена против А. С. Д., с която се прави искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер от 887,75 лв., от която : 282,10 лв. –
дължими и незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 233,60
лв. – незаплатени лизингови вноски и 375,05 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху общата сума,
считано от 25.07.2022 г. както и разноските в производството, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 434 от 26.07.2022 г.
по ч.гр.д. № 769/2022 г., по описа на РС-Севлиево.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
длъжникът А. С. Д. е абонат на дружеството- доставчик па мобилни услуги „Теленор
България" ЕАД със сключени договори, както следва:
По Договор за мобилни услуги от дата 14.08.2019 г. абонатът предпочел мобилен
номер 359879145696 с абонаментна програма Тотал + 27,99 със срок на действие 24
месеца до 14.08.2021 I.
Съгласно сключено към него Допълнително споразумение от дата 07.01.2020 г.
абонатът предпочел нов абонамент- Тотал 49,99 със срок на действие 24 месена до
07.01.2022 г. Към абонамента абонатът сключил и договор за лизинг на същата дата
1
07.01.2020 г., съгласно който е получил мобилно устройство HONOR 9Х 128 GB Dual
Black за период от 23 месеца срещу месечна цена в размер на 12.59 лв.. съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане па 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в
размер на 12.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. I, ал. 2 от
договора за лизинг/. Вилно било от Раздел II. т. 1. че устройството с предоставено на
абоната на обща лизингова цена в размер на 302,16 лв. при стандартна такава в размер
на 679.90 лв.. т. е. направената на абоната отстъпка възлизала на сума в размер на
377.74 лв.
Твърди се, че по силата на втори договор за лизинг от дата 07.01.2020 г.. сключен
към същия абонамент абонатът получил и базови аксесоари- 1. 3МК Hard Glass
HONOR 9Х; 2. Team Group USB 3.0 flash memory 16GB; 3. myCube Trans Case HONOR
9X: 4. HAMA Car 12V microUSB 1A fixed black за период от 23 месена срещу месечна
цена в размер на 2.01 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане па 23-месечния срок на договора
срещу заплащане па допълнителна сума в размер на 2.01 лв. да придобие собствеността
на аксесоарите.
Съгласно последно сключено към мобилния номер допълнително споразумение
от дата 06.04.2020 г. абонатът предпочел нов абонамент- Тотал 55.99. със срок па
действие 24 месеца до 06.04.2022 г.
Ищецът поддържа, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода
25.04.2020 до дата 24.08.2020 г. Теленор България ЕАД издал три броя фактури и
кредитно известие, като за посочените месечни отчетни периоди, длъжникът изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България ЕАД дължимите месечни
абонаменти, съобразно ползваните от него услуги в общ размер на 282,10 лв. Поради
посоченото неизпълнение, дружеството ангажирало договорната отговорност на
абоната по т. 11 от договора за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ
на мобилния оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника и е издал крайна фактура от 25.09.2020 г. Поддържа се, че съобразно
ангажираната договорна отговорност на абоната, ищецът е начислил в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
372,05 лв. Сочи, че неустойката е формирана от следните суми: 151, 70 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 06.04.2020 г., представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС и 220, 35 лв. – неустойка за
предоставено за ползване устройство HONOR 9X 128GB Dual Black с отстъпка от
стандартната цена.
Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
2
представител е депозирал отговор на исковата молба. Излагат се съображения за
неоснователност на ищцовата претенция. Поддържа се, че договорът съдържа
неравноправни клаузи по см. на ЗЗП. Искането към съда е да се отхвърлят предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 769/2022 г. на Районен съд Севлиево,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал.5 ГПК, в указания едномесечен срок по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК са
предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.342, ал.1 ТЗ:
От представения по делото договор за мобилни услуги от 14.08.2019 г. /л.10 от
заповедното производство/ се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, съгласно което абонатът е предпочел мобилен номер
35987145696 с абонаментен план Тотал + 27,99 в размер на 27,99 лева на месец. По
делото е представено допълнително споразумение от 07.01.2020 г. /л. 23 от
заповедното производство/, с което абонатът е предпочел нов абонамент Тотал 49,99
със срок на действие 24 месеца до 07.01.2022 г. Видно от представения договор за
лизинг /л. 28 от заповедното производство/, на същата дата – 07.01.2022 г. ответникът е
сключил договор за лизинг с ищцовото дружество, като е получил мобилно устройство
HONOR 9 X 128 GB Dual Black за период от 23 м. срещу месечна цена в размер на
12,59 лв., както и с правото на абоната след изтичане на 23- месечния срок на договора
да придобие собствеността на лизинговата вещ, като заплати допълнителна сума в
размер на 12,59 лв. По делото е представен договор за лизинг на базови аксесоари от
07.01.2020 г. /л. 39 от заповедното производство/, от който е видно, че абонатът е
получил следните базови аксесоари : 1. 3МК Hard Glass HONOR 9Х; 2. Team Group
USB 3.0 flash memory 16GB; 3. myCube Trans Case HONOR 9X: 4. HAMA Car 12V
microUSB 1A fixed black за период от 23 месена срещу месечна цена в размер на 2.01
лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото
на абоната след изтичане па 23-месечния срок на договора срещу заплащане па
допълнителна сума в размер на 2.01 лв. да придобие собствеността на аксесоарите.
По делото е представено и допълнително споразумение сключено между страните
от 06.04.2020 г., видно от което ответникът е предпочел нов абонамент Тотал 55,99 лв.
3
със срок на действие 24 м.
Видно от представените договори и допълнителни споразумения, между страните
са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът
е предоставил на абоната телефонен номер, мобилно устройство и аксесоари, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и лизингови вноски.
Във всеки от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението
им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите от към съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на
предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата
на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Възраженията на процесуалния представител на ответника относно липсата на
доказателства за приемането на общите условия са неоснователни, доколкото видно от
представената по делото, ведно с договорите, декларация – съгласие /л. 51 от
заповедното производство/, неоспорена и подписана лично от ответника, последният е
декларирал, че е получил подписан екземпляр на Общите условия на оператора и е
съгласен с тях и се задължава да ги спазва.
Възраженията на процесуалния представител на ответника за нищожност на
клаузите на договора за лизинг, поради противоречието им със ЗПК, са неоснователни
и неотносими към настоящия правен спор. Съобразявайки чл. 4, ал. 1, т.4 от ЗПК,
съдът приема, че разпоредбите на ЗПК не се прилагат по отношение на процесния
договор за лизинг, тъй като не се предвижда задължение за закупуване на стоката
предмет на договора. Съгласно цитираната разпоредба, смята се, че задължение за
закупуване на стоката предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена
възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността. В
чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг и договора за базови аксесоари между страните е
уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство/аксесоари, като подпише договор за
изкупуване на устройството с лизингодателя, при подробно посочени условия, което
изключва възможността лизингодателят едностранно да вземе решение да прехвърли
собствеността.
4
Приетите по делото договори, допълнителни споразумения, декларации и
заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor, носят подписите на страните
по тях, съдържат изричното изявление на ответника, че е получил устройствата, че е
запознат и приема Общите условия.
При така възприето съдът приема за установено валидно възникнало
правоотношение между страните по горепосочените договори – за мобилни услуги и за
лизинг, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на ответника
достъп до мобилната си мрежа за ползването й от ответника, съответно му е
предоставил за ползване мобилно устройство и базови аксесоари, посочени в договора
за лизинг и договора за предоставяне на базови аксесоари, поради което и установено
по делото е, че за ответника е възникнало валидно задължение да заплаща
абонаментните такси по договора за мобилни/фиксирани услуги, съответно
лизинговите вноски по договорите за лизинг. Установеното по делото постигнато
съглашение по договорите за лизинг, изявлението на ответника че е получил
устройствата по него установяват валидно възникнало задължение за плащане на
лизинговите вноски по договорите.
С оглед гореизложеното и като съобрази съглашенията по договорите, то съдът
приема за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника
за заплащане на сумата от 282,10 лв. дължими за предоставени мобилни услуги по
представения договор и допълнителни споразумения за периода от 25.04.2020 г. до
24.08.2020 г., както и сумата от 233,60 лв., представляваща сбор от незаплатени
лизингови вноски по договори за лизинг на мобилно устройство и базови аксесоари,
които не са погасени с плащане. Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в
тежест на ответника е да установи извършеното плащане и доколкото не са
представени доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на процесните задължения, нито е оспорил
претендирания размер отразен в представените по делото фактури.
Съобразно горното, предявените искове се явяват основателни като доказани,
както по основание, така и по размер. С оглед акцесорния характер на претенцията
следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В т.2 от допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от
07.01.2020 г., страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, но не повече от
трикратния размер на стандартните месечни вноски. Неустойката представлява
договорен способ за обезвреда на едната страна в правоотношението при допуснато
неизпълнение на договорно задължение от другата страна по правоотношението, без да
5
е необходимо страната, в чиято полза е уговорена неустойка да доказва вреди. С този
способ страните още при възникване на договорното правоотношение уговарят начин
на обезвреда. В конкретния случай със сключване на договорите за мобилни услуги
страните са уговорили дължимост на неустойка поради прекратяване по вина на
потребителя. Съдът, съобразявайки обстоятелството, че дружеството ищец претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, отчитайки наличието на
доказателства за размера на абонаментните такси във всеки от договорите за мобилни
услуги, както и предвид наличието на съдебни решения, постановени по искове от КЗП
по отношение на клаузите на мобилните оператори относно неустойка за прекратяване,
според които неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не се явява
недействителна, приема, че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване и в
частта за претендираната неустойка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира за основателна претенцията за заплащане на сумата в размер на 151,70 лева –
неустойка в размер на три стандартни месечни вноски по договора.
По отношение претендираната сума за неустойка за предоставено за ползване
устройство HONOR 9X 128 GB Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, съдът
намира следното:
Не е нищожна клаузата, която предвижда, че при прекратяване на договора
потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. Съдът намира, че посочените клаузи отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за
ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат
като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем. В случая потребителят получава на лизинг
устройство на преференциална цена поради обстоятелството, че се ангажира в рамките
на определен период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги.
Операторът е склонен да предостави устройството на по-ниска цена от стандартната
към момента на сключване на договора за лизинг, тъй като очаква печалба за
договорения период по договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая
потребителят не е изправна страна и по договора за предоставяне на мобилни услуги и
по договора за лизинг. Не са налице доказателства потребителят да е върнал
устройството на лизингодателя. Ето защо съдът приема, че договорената неустойка е
6
валидна и не е прекомерна в случая, тъй като в противен случай потребителят би се
обогатил за сметка на лизингодателя – договаря получаването на устройство на по-
ниска цена от тази, която би заплатил без да се ангажира с договор за предоставяне на
мобилни услуги за определен срок; получава устройството на по-ниска цена; не
заплаща вноските и по двата договора; не връща устройството (в който случай
неустойка не се дължи, ако устройството е в съответния вид), но няма санкция за
неговото несъобразено с клаузите на договора поведение. Ето защо, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък
по чл. 80 ГПК /л.49/ и доказателства за сторени такива от 25 лева – платена държавна
такса, 480 лева– адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие/л. 7/, 800 лева – депозит за особен представител в исковото производство,
както и 25.00 лв. – платена държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. С. Д.,
ЕГН **********, гр. Севлиево, ул. „Севлиевски лозя“ ДЪЛЖИ на „Йеттел България“
ЕАД ( с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата в общ размер на 887,75 лева (осемстотин осемдесет и
седем лева и седемдесет и пет ст.), от които сумата в размер на 282,10 лева – дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
от 25.04.2020 г. до 24.08.2020 г. по договор за мобилни услуги от 14.08.2019 г. и
допълнителни споразумения към договора от 07.01.2020 г. и 06.04.2020 г., сумата в
размер на 233,60 лева - дължими лизингови вноски по Договори за лизинг от
07.01.2020 г., 30.01.2020 г. и 07.01.2020 г., сумата в размер на 372,05 лева -
представляваща неустойка при прекратяване на посочения договор по вина на
ответника, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на депозиране
на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 22.07.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 434/26.07.2022 г. по ч. гр. д. № 769/2022 г. на Районен
съд Севлиево.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 А. С. Д., ЕГН **********, гр. Севлиево, ул.
7
„Севлиевски лозя“, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД ( с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД) ЕИК 130460283283, следните суми: 205 лева
/двеста и пет лева/ - разноски за заповедното производство и 1305 лева /хиляда триста
и пет лева / - разноски по съразмерност за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8