Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе съдът взе предвид следното: С Присъда № 23 по НЧХД № .../2009 г., постановена на 09.07.2010 г. Павликенският районен съд е признал подсъдимия Д. А. П. бълг. гражданин, роден на 15.04.1954 год. в гр. П., живущ в с. гр., ул." Г. Г." N 27, разведен, с висше ветеринарно медицинско образование, работещ - като ветеринарен лекар – в с. М.,с ЕГН *,и неосъждан за НЕВИНЕН в това,че в качеството му на длъжностно лице - лицензиран ветеринарен лекар, Ветеринарен участък - с. М. по повод изпълнението на службата му, чрез публикувана статия във вестник "Янтра днес" - бр. 83 от 2009год. и заявление от 30.03.2009год. пред ПвРП, рег. индекс и дата 180/30.03.09год. да е разгласил позорно обстоятелство за И. Т. Б. с ЕГН * от гр. В. Т., а именно че на 22.03.2009год. Б. е извършил "престъпление застрелване на кучета с флоберка в района на Свинеферма в с. М.", което позорно обстоятелство да е разпространил, чрез печатно произведение, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението му по чл. 148, ал.2,предл.1, във вр. с чл. 148, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл. 147, ал.1, пр. 1 от НК. Със същата присъда ПвРС отхвърлил предявения от частния тъжител граждански иск, като неоснователен и недоказан. Недоволен от присъдата останал частния тъжител И. Т. Б. , който в законоустановения срок подал жалба срещу нея чрез своя процесуален представител – адвокат М. М. от ВТАК. Според жалбоподателя постановената присъда е неправилна и постановена в нарушение на закона,позиция поддържана от него и в съдебно заседание.Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства в подкрепа на тяхното обвинение, които сочат несъмнено извършеното от подсъдимия деяние. На тази основа жалбоподателя иска отмяна на постановената от ПвРС оправдателна присъда и постановяване на нова осъдителна. ВТОС в качеството си на въззивна инстанция, след като провери правилността и законосъобразността на присъдата по повод на подадената срещу нея жалба и съгласно изискванията на чл.314 ал.1 от НПК приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. От представените по делото доказателства става ясно, че подсъдимият е бил лицензиран ветеринарен лекар към Ветеринарен участък - с. Михалци – приложен е по делото договор от 17.02.2009 година,сключен между П. и РВМС гр. В. Т.. От съдържанието на същия не се налага извода, че с него на подсъдимия е било възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно било то служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение, било ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.От своя страна тъжителя е бил полицейски служител - инспектор, категория "Г" в група ,"ТП", сектор "ООРП" при РУ на МВР гр. В. Т.. Родното му място съответно е било с. Михалци, общ. П., което често посещавал през почивните си дни. Горното село се явявало и родно място на още един настоящ служител на РУ на МВР, гр. В. Т. - инспектор В. Г., съгласно получената по делото справка. На 22.03.2009 година в района на частна свинеферма в селото, един от работниците - св. Т. Р. констатирал, че четири от отглежданите за охрана кучета липсват като при потърсването им открил три от тях умъртвени. По-рано на същия ден видял около мястото тъжителя и синът му с пушка, като Б. му направил забележка да завърже кучетата.Р. споделил с подсъдимия случилото се като последният огледал убитите животни и констатирал, че те са били убити с флоберова пушка.Р. и на него разказал какво видял преди да ги намери.Версията за застрелването кучетата от Б. води началото си именно от споделеното от свидетеля Р., като в подкрепа на тоя извод са и дадените от него обяснения в хода на дисциплинарната проверка против тъжителя.След разговора с Р., П. посетил РП гр.П., където сезирал устно прокурор А. Ф. и му преразказал наученото. По указание на прокурора писмено депозирал и процесното заявление от 30.03.2009 год. пред ПвРП, рег. индекс и дата 180/30.03.09год.- приложено по делото. В него разказал случая, като направил и предположение именно Б. да е извършителят.За това се позовал отново на казаното му от Р..Предварително за случая информирал и представител на местната преса - вестник "Янтра днес" в лицето на журналиста Е. С..Последвало и публикуване на процесната статия, препис от която е също е бил приложен по делото. По делото се е изяснило, че тъжителят не е убил кучетата - в тая насока били и констатациите на извършваните проверки, в това число и дисциплинарната такава, започнала след разгласяването на случая. Последната завършила с това, че Б. не е бил наказан.Не са били събрани доказателства за отзвука сред обществото на изнесената информация,както и за това, че вследствие публикуваното е било накърнено доброто име на тъжителя. Негативното обстоятелство което е последвало от публикацията е, че въз основа на нея започнала дисциплинарна проверка. В резултат на това И. Б. е депозирал във ПвРС частна тъжба, с която повдигнал срещу Д. А. П. обвинение по чл. 148, ал.2,предл.1, във вр. с чл. 148, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл. 147, ал.1, пр. 1 от НК. След разглеждането на делото първостепенния съд е достигнал до извод, че деянието не осъществява състава на повдигнатото обвинение нито от обективна, нито от субективна страна, поради което подсъдимия е оправдан. Районният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и взаимосвързаност и обосновано е приел, че в случая изобщо не се касае за деянието приписвано на подсъдимия-да е разгласил позорно обстоятелство за И. Т. Б. ,а именно че на 22.03.2009год. Б. е извършил "престъпление застрелване на кучета с флоберка в района на Свинеферма в с. М.", което позорно обстоятелство да е разпространил, чрез печатно произведение, което П. да е осъществил по отношение на частният тъжител.Този извод се споделя и от настоящата инстанция, която счита за необходимо да сподели изводите на първоинстанционния съд,че с изготвянето и огласяването на процесното заявление и статия подсъдимият не е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя. Отразеното не съдържа позорни обстоятелства - доколкото Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за приложението му дават възможност и задължават ловците, какъвто е и тъжителя да унищожават скитащи кучета. Процесните кучета са били отглеждани свободно, скитали са около свинефермата . От друга страна и Закона за защита на животните не счита за жестокост към тях определени действия спрямо такива скитащи кучета,извод от чл. 8 от ЗЗЖ. За да е позорящо едно обстоятелство, то следва да предизвиква и негативна оценка на преобладаващата част от обществото, докато положението в страната, вследствие наличието на безстопанствени животни и множеството инциденти с нахапани хора от кучета, е друго – оценката за това деяние унищожаване свободно скитащите бездомни кучета е по скоро положителна.Статията не съдържа в себе си посочване на конкретно лице, извършител на въпросното от стрелване. Трайно е становището на доктрината и съдебната практика, че за да е съставомерно деянието клевета, то следва да е насочено именно към конкретно лице, а не към група или множество хора. Отразеното по-горе е,че тъжителя не е посочен с име. Изяснило се е в хода на делото и това ,че в РУ „Полиция” гр. В. Т. работи и друго лице от с. М.. Видно е и че автора на статията е дал в случая своя интерпретация - отразеното , че има "заподозрян", а съответните органи не били още уведомени. Необходимо е при обвинение за клевета, каквото е и настоящото, за да е деянието съставомерно следва да се установи едно съзнателно разпространяване на информация за едно определено лице в две насоки или приписване на престъпление с ясно съзнание от дееца, че такова не е извършено, или приписване на позорно обстоятелство. Клеветата се осъществява като престъпление при форма на вината пряк или евентуален умисъл. Подсъдимия тук е пресъздал заявеното му от св. Р. и доколкото не е разполагал с възможности за проверка на тази информация я е свел до знанието на обществото и прокуратурата. В настоящия случай подсъдимия е изпълнил задължението си както като гражданин така и като ветеринарен лекар да сигнализира компетентните органи за констатирано нарушение. Не следва посочените от подсъдимия в заявлението пред районната прокуратура и журналиста, негови възприятия и оценки за случилото се, да се възприемат като уронващи честта и доброто му име в обществото, като позорящи обстоятелства или изявления за приписване на престъпление – какъвто е настоящия случай.Липсва субективният елемент - не са налице доказателства, които да сочат, че целта на тези изявления е да се урони честта и достойнството на частният тъжител или конкретно в случая да му се припише престъпление.Напротив – налице са неоспорими доказателства, че целта е да се уведомят компетентните органи, че според тях се осъществява незаконосъобразен и нерегламентиран начин за разрешаване на определен проблем – касаещ въпросните кучета.Целта е да бъде сигнализиран органът, а не да се постигне специалната цел съгласно текста на чл.147 от НК.Непротиворечива и трайна е съдебната практика в тази насока.При сезиране или при искане за съдействие до официален орган – съд, следствие или прокуратура не се изисква заявителят сам да е направил правна квалификация на казуса или точно да е информиран за определени събития – това е смисълът на т.нар. “сигнална функция” на гражданите, когато те предоставят първоначална информация на компетентните органи, които сами разкриват обективната истина по случая.Настоящият състав на съда счита, че в конкретният случай подсъдимия не е целял твърдения от частния тъжител резултат – разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление.Няма доказателства по делото които да налагат извод, че подсъдимия е съзнавал общественоопасният характер на деянието си, че е целял постигане на обществено-опасните за тъжителят последици, че ги е искал или допускал.Целта е била субективните му възприятия да достигнат до компетентен орган и по този начин да защити обществени интереси. Поради това настоящата инстанция се солидаризира със становището на ПвРС, че подсъдимия не е извършил престъпление, подавайки заявлението в защита на своите права и обществени интереси,основателно е заключил, че не е осъществил този състав на клеветата. Налице е единствено упражнено право на защита чрез информиране на компетентен орган, който би следвало да бъде ангажиран с умъртвяването на животните. Освен това е неправилно да се счита сигналът до право охранителни или съдебни органи - за преднамерено извършено престъпление – под угрозата да бъде съден за клевета, никой гражданин не би поел риска да съобщи за извършено престъпление. Поради тази причина в никакъв случай не може да се приеме написаното в една жалба до полиция, съд или прокуратура за разпространение на клеветнически твърдения за някого. По-скоро би било налице престъплението набедяване, което обаче е от общ характер и изисква конкретен субективен елемент – знание за невиновността на набедения. Въз основа на гореизложеното настоящият съд приема, че липсват данни, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия, поради което решението на ПвРС за оправдаване по повдигнатото му с тъжбата обвинения е правилно и законосъобразно.Водим от вътрешното си убеждение и с оглед на изложеното, ВТОС намира, че обжалваната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Като взе предвид горното съдът на основание чл.338 от НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъдата по № 23 на Павликенски районен съд от 09.07.2010 г. по НЧХД № ..../2009 г., като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |