РЕШЕНИЕ
№260219/8.10.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и първи септември Година две хиляди
и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2255 по описа на
съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Г.Т.
– ЕГН ********** , законен представител
на „Венди Варна“ ООД,
против Електронен фиш Серия К, №
2049348, на ОД-МВР-Варна, с който й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100лв. , на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
В
жалбата се твърди, че към момента на измерване на скоростта автомобилът се е
движел с разрешената скорост от 40 км/ч, като се оспорва валидността на
измерването и се твърди, че техническото средство е било неизправно, а
измерването-неточно. На следващо място се излагат съображения, че фишът е
издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като в него не били посочени ясно
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не е била изяснена
фактическата обстановка. Наведени са доводи и за това, че при извършване на
проверката не са били спазени закона и подзаконовите актове, регулиращи правилата
за работа с уредите за засичане на скорост.
Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно
заседание въз.Т., редовно призована , не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата.По същество адв.М.Г. излага
мотивирано становище за това, че намиращият се на пътния участък знак няма
действие по ограничаване на скоростта на движение, тъй като по външен вид не
съответства на законовите изисквания към този вид знаци.Поради това и пледира
ел.фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени направените по делото разноски
.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се представлява .Постъпили са писмени бележки, в
които жалбата се оспорва, излагат се съображения, че ел. фиш е законосъобразнен и се иска да бъде потвърден.Направено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на поисканите от другата страна разноски за адвокатски хонорар.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На
08.04.2018г. в 15,09ч. въз.Т., която била представляваща на „Венди Варна“ ООД,
управлявала л.а. „Ситроен Ц 5“ рег.
№ В 96 11 НА, като се движела по път първи клас № 9 в посока от КК „Зл.пясъци“
към гр.Варна със скорост от 72 км/ч. До
автобусна спирка „Долна трака“ имало
поставен пътен знак В 26 , указващ, че разрешената скорост за движение е
40 км/ч. На този пътен участък, до
спирката и в близост до „Сръбски ресторант“ , от служители на V РУ-Варна, се
извършвала проверка за скоростта на
движение на автомобилите с автоматизирано техническо средство ТFR 1- М 513/07 , с което била установена
скоростта на движение на автомобила. Бил
изготвен клип № 10 293.Поради установеното нарушение и след приспадане на
съответния толеранс при измерването, против
въз.Т., в качеството й на представляваща на „Венди Варна“ ООД ,
бил издаден ел. фиш Серия К, № 2049348.
Във
връзка с твърденията на адв.Г. съдът допусна до разпит св.Венцислав Стойков,
който заяви, че на тази част от пътя има знак, който е бил поставен когато е
бил изграждан намиращият се там пешеходен подлез.След приключване на ремонтните
действия, знаците за временна организация на движението са били премахнати,
като е останал само този.Свидетелят описа, ме знакът е кръгъл, с червен кант,
жълт цвят от вътре и на него пише „40“.Съдът кредитира показанията на свидетеля
като логични и последователни.
В хода
на съдебното следствие бе изискана справка от Областно пътно управление, от
която се установи, че на посочения пътен участък преди 2012г. е бил поставен пътен знак В 26, ограничаващ
скоростта на движение на МПС до 40
км/ч., като фонът, на който бил изобразен знака, бил жълт.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденият електронен фиш
относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
При
издаване на ел.фиш са били спазени разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗАНН, като в
него са посочени териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика
на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.Нормата на чл.189 ал.4
от ЗДП е специална и регламентира изчерпателно отделните реквизити от съдържанието на електронния фиш, които в
случая са налице.Използван е утвърден
от министъра на вътрешните работи образец на документа, каквото е и
предвиждането на чл.189 ал.4 ЗДвП.Техническото средство, с което е било
установено нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, поради
което възраженията в тази насока са
неоснователни.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че е
извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП. Тази норма сочи, че когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в чл.21
ал.1 от ЗДП, то това се сигнализира с пътен знак.В случая от доказателствата по
преписката се установява, че на посочения в ел.фиш пътен участък е имало
въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч с
пътен знак. Спорният елемент в
настоящия казус е дали начина по който се установи, че изглежда пътния знак, го
прави годен да въведе ограничение в скоростта на движение. Разпоредбата на чл.39 ал.1 от ППЗДП предвижда,
че пътните знаци имат определени форма, размери, цвят и символи. В чл.47 ал.1
от ППЗДП е регламентирано, че пътните знаци за въвеждане на забрана, какъвто В
26 безспорно е, имат формата на кръг с бял фон, гранична червена ивица и е със
символи в черен цвят. По идентичен начин са формулирани характеристиките на
пътния знак В 26 и н Наредба № 18 / 23.07.2001г. за сигнализиране на пътищата с
пътни знаци. В тази наредба, както и в ППЗДП, е предвидено, че пътния знак за
въвеждане на забраната се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за
който се отнася и че действието на знак В 26 е в сила до следващото кръстовище,
ако не е отменено по друг законово регламентиран начин.От показанията на
св.Стойков е видно, че знакът В 26 е кръгъл, с червен кант от външната страна,
вътре е жълт и на него пише „40“.От служебно изисканата и получена справка от
Областно пътно управление се установява, че именно до автобусна спирка „Долна
трака“ преди 2012г. е бил поставен пътен знак В 26, ограничаващ скоростта на
движение на МПС до 40 км/ч, като фонът , на който е изобразен знака е жълт.При
съпоставка между приложимите правни норми , показанията на св.Стойков и
отговора на О“ПУ“-Варна може да се направи извод, че пътния знак притежава
всички характеристики на пътен знак В 26, с който се въвежда ограничение на
скоростта от 40 км/ч, като единствената разлика е в цвета във вътрешната му
част, доколкото безспорно е установено, че фона е жълт. Поради това и съдът не
споделя становището на адв.Г., че този знак не може да възпроизведе
ограничителното си действие. По делото няма данни , а и не се твърди, че
конкретния пътен знак е бил такъв , описан в приложение № 2 б.“б“ или
б.“в“ на Наредба № 3 от 16.08.2010г. за
временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни
и монтажни работи по пътищата и улиците. Дори да се приеме, че този знак е бил
поставен при извършвани назад във времето ремонтни дейности на пътния участък,
то не може да бъде споделено становището, че той няма легитимно действие. Поради това и като съобрази всички събрани по
делото доказателства, а именно съдържанието на писмото на Областно пътно
управление, приложените по преписката копия на ежедневна форма на отчет,
график, протокол за използване на АТСС и др., съдът намира, че възраженията ,
свързани с външния вид на пътния знак са неоснователни и същият е въвеждал
ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч. В този смисъл за водачите на моторни превозни
средства е било налице задължение да не се превишава тази скорост, което
не е било изпълнено, тъй като видно от приобщената по делото снимка е,
че измерената с техническо средство скорост е била 72 км/ч . Поради това съдът намира, че нарушението на чл.21 ал.2 от
ЗДП безспорно е допуснато.
Нарушението е било установено с
автоматизирано техническо средство TFR1-М 513/07, което е одобрен тип за
измерване и е преминало съответните проверки. Копия от тези протоколи за
приложени по преписката, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.Нарушението е било и документирано
, като е бил изготвен съответния клип и снимки , които също са приложени по преписката. В настоящият казус от доказателствата по
делото се установява, че контролните органи
са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 8-9-17 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1- M 513/07 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020г. Приложен е и протокол за
използване на АТСС, от който е видно, че същата се е намирала в служебен
автомобил с № В 86 04 РА, че се е извършвал контрол на гл. път І-9 Златни
пясъци-Варна, до „Долна трака“ и Сръбски ресторант, че посоката на движение на контролираните МПС
е от Златни пясъци към Варна, че режимът
на измерване е бил стационарен, а посоката на задействане-приближаващи
автомобили, че контролът се е извършил за времето от 15,00ч. до 16.00ч. и др. С
оглед на това , като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС,
заснело процесното нарушение на 08.04.2018г. в 15.09ч. е правилно
експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш , се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го орган
при определени обстоятелства, включително и посочването на друг извършител на
нарушението, поради което и възраженията за нарушение на чл.44 от ЗАНН са
неоснователни.ЗДвП дава възможност и за съдебно обжалване на ел.фиш.По делото
няма данни до момента пред директора на съответната структура на МВР от страна
на въз.Т. да са депозирани възражения
или да е декларирано друго лице като водач на превозното средство, при
управлението на което е установено и заснето нарушението.
Правилно
е била приложена санкционната норма.Именно в чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП е
предвидено наказание за управление на МПС със скорост извън населено място, превишаваща разрешената
от 21 км/ч до 30 км/ч., каквото в случая е налице.Съдът установи, че в
случая в ел.фиш не е посочено дали от
измерената с техническо средство скорост
на движение е бил приспаднат допустимия толеранс от +/- 3 %.Доколкото обаче в
приложената по преписката снимка е отразена установена скорост на движение от
72 км/ч, а във фиша е посочена скорост
от 69 км/ч. , то очевидно наказващият орган е приспаднал толеранса от +/- 3 км/ч . Правилно е бил определен и размерът на
глобата от 100лв., който е императивно предвиден в закона и няма правна и
процесуална възможност за неговото изменение.
Поради
изложеното до тук, съдът намира че така издаденият електронен фиш се явява
правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на ОД на МВР
-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това , като прецени продължителността на делото ,
неговата невисока фактическа и правна
сложност , съдът прецени, че следва да присъди на ОД- МВР- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш Серия К, № 2049348, на ОД-МВР-Варна, с който
на П.Г.Т. – ЕГН ********** ,
законен представител на „Венди Варна“
ООД, е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 100лв.
, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА
П.Г.Т. – ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: