Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 257
Гр. Перник, 01.12.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на осми ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 300 по описа за 2021
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „***“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София 1784, бул. „***“ №
115 И, представлявано от А.И.Д., в качеството му на главен изпълнителен
директор против Заповед № 951/ 03.06.2021 година, издадена от кмета на община
Перник на основание чл. 44,ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1 и ал. 3, във връзка
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт № 1-20/СЛУ-6358 от
13.04.2021 година от служители на Община Перник, с която е наредено доброволно
от страна на жалбоподателя да бъдат премахнати „Комуникационни кабели“, които
се намират на пътен надлез „Иван Вазов“, в кв. „Пригаров район“, като е
предвидено, ако „***“ не премахне доброволно тези кабели, то да се пристъпи към
принудителното им отстраняване.
Жалбоподателят твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована и че със
същата в голяма степен се нарушават сериозно правата на дружеството. Моли съда
да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание
на 08.11.2021 година жалбоподателят „***“, редовно призован се представлява от
юрисконсулт Ш., която поддържа жалбата и развива подробно съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени оспорената
заповед. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание
на 08.11.2021 година ответникът по жалбата, кметът на община Перник редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат А.А. ***, която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения
развива в предоставеното по делото писмено становище. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
Административен съд – Перник, в
настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В следствие на одобрен проект от
12.06.2018 година и разрешение за строеж № 149 от 13.06.2018 година е започнала
реконструкция на „Пътен надлез на ул. „Иван Вазов“ над републикански път I-6 /София
– Радомир/ и жп. линия София – Радомир“.
Със Заповед № 1173 от 25.08.2020
година, кметът на община Перник на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА, и във връзка с изпълнението на обект „Ремонт и
реконструкция на пътен надлез на ул. „Иван Вазов“, гр. Перник над републикански
път I-6 /София
– Радомир/ и жп. линия София – Радомир е назначил комисия, която е имала две
основни задачи – да извърши проверка относно съществуващата канална мрежа в
надлез „Иван Вазов“ и да извърши проверка на каналните тръби, доставени от БТК
ЕАД на цитирания вече обект.
На 17.02.2021 година служители на
РДНСК Перник и община Перник извършили проверка на строеж: „Ремонт и
реконструкция на Пътен надлез на ул. „Иван Вазов“, гр. Перник над републикански
път I-6 /София
– Радомир/ и жп. линия София – Кюстендил“, при която било констатирано, че има
три броя гумирани кабели, обособени в сноп и един пресичащ пътното платно в
посока ОПУ. Трасето на три броя гумирани кабели, обособени в сноп, започва от
ул. „Софийско шосе“ по продължение на надлез „Иван Вазов“, закрепени за
парапета на надлеза и достигащи до кръстовището с ул. „Миньор“ и ул. „Отец
Паисий“. В тази връзка началника на РДНСК предложил на основание чл. 137, ал. 1,
т. 4, б. ж“ от ЗУТ на кметът на Община Перник да разпореди извършване на
проверка на място, за предприемане на последващи законосъобразни действия,
съгласно правомощията, предвидени в чл. 223а от ЗУТ. Резултатите от проверката
били обективирани в констативен протокол № ДК- 06-ПК-71/21-1.
На 13.04.2021 година работна
груба в състав Д.В.К., заемаща длъжността старши специалист в отдел
„Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при Община Перник и
инж. В.П.В., заемащ длъжността младши експерт в отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол по строителството“ при Община Перник са извършили
проверка на строеж: „Комуникационни кабели“, намиращ се на пътен надлез „Иван
Вазов“ като повод за тази проверка била писмо с вх. № 20/СЛУ- 6358-9/19.03.2021
година на началника на РДНСК Перник във връзка с наличие на кабели, които са
закрепени за парапета на надлез „Иван Вазов“. Строежът „Ремонт и реконструкция
на „Пътен надлез на ул. „Иван Вазов“ над републикански път I-6 /София
– Радомир/ и жп. линия София – Радомир“ се изгражда на основание одобрен от
12.06.2018 година проект, разрешение за строеж № 149 от 13.06.2018 година и
заповед за допълване № 51 от 17.09.2020 година, като от архивните книги е
видно, че няма издадено разрешение за ползване.
След така извършената проверка,
комисията е констатирала, че има наличие от о.т. 550 до о.т. 1230 от северната
страна на платното се намирали 3 броя монтирани HDPE,
в които са били разположени комуникационни кабели на „БТК“ ЕАД, видно от
надписите върху тях. Тръбите са оформени в сноб и са били привързани от
външната страна на тротоарната конзола. В двата края на пътното съоражение било
констатирано, че са изградени тръбни мрежи, които са били предвидени за
разполагане на комуникационни кабели. Не е било открито наличие на разрешение
за строеж по отношение на тези HDPE. Било
констатирано също, че строежът попада в четвърта категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 4, б. „ж“ от ЗУТ. Въз основа на тези констатации бил съставен и
Констативен акт № 1 – 20/СЛУ – 6358/13.04.2021 година.
Срещу констативният акт, в
законоустановения срок е било подадено възражение, което е разгледано от
комисия, която с Протокол № 8-20/СЛУ-6358 постановила решение, с което
отхвърлила възражението срещу констативен акт № 1 – 20/СЛУ – 6358/13.04.2021 година.
Със Заповед № 951 от 03.06.2021
година на кмета на Община Перник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а,
ал. 1 и ал. 3, във връзка чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен констативен
акт № 1-20/СЛУ-6358/13.04.2021 година от служители на Община Перник е наредено на
„***“ ЕАД, в качеството на собственик на строеж да премахне „Комуникационни
кабели“, намиращи се на пътен надлез „Иван Вазов“, в кв. „Пригаров район“.
Именно тази заповед е предмет на обжалване и в настоящото съдебно производство.
Пред настоящата съдебна инстанция
е прието и неоспорено от страни заключение по извършена съдебно – техническа
експертиза от вещо лице инж. А.Ц., от което се установява, че при извършения
оглед на мястото са налице комуникационни кабели, които са поставени извън
габаритите на самия мост, в които са поставени оптични кабели на жалбоподателя
/с негов надпис/. Кабелите с дължина приблизително 250 метра и са прикрепени с
телове към парапета на моста /североизточната част/. Вещото лице е установило,
че приложените
документи към жалбата са неотносими за извършения строеж, а са за подземното
трасе със шахти по самия мост. Така даденото заключение настоящия
съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно, компетентно и
кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Кметът на общината осъществява
административен контрол по устройство на територията и строителството за строеж
от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящото съдебно
производство заповед е издадена от кмета на община Перник, във връзка с негови
правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди
за премахване на незаконни строежи. Въз основа на изложеното се приема, че
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия с оглед, на което не са налице отменителни основания по чл.
146, ал. 1 от АПК.
Оспореният акт е в писмена форма
и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на
настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт
и като такъв, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Това се отнася в пълна степен и за актовете, които са издадени по реда на ЗУТ.
Формата на акта е гаранция за законосъобразността на административния акт, като
задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване
предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата
по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадените при
неспазването и административни актове. В случая формата е спазена и не се
налага отмяна на акта на това основание.
Относно съответствието и с
административнопроизводствените правила настоящият съдебен състав намира, че не
са налице съществени нарушения на същите, които да са достатъчно основание за
отмяна на оспорения акт. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ констативният акт дори
и да не е съставен или да е порочно съставен не е съществено процесуално
средство. Законът не съдържа изискване констативният акт за незаконно
строителство да е съставен в присъствието на нарушителя или на заинтересуваните
лица. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните
лица, като видно от представения по делото той е връчен на жалбоподателя. Като
както беше посочено и по – горе срещу констативният акт е било подадено
възражение, което е било отхвърлено и в следствие на това е издадена оспорената
заповед, жалба срещу която е подадена в законоустановения за това срок. С оглед
на изложеното при така осъществената проверка не се установяват съществени
процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да
поставят под съмнение истинността на правно или доказателствено значими факти и
което да доведе до нарушаване на правото на защита на адресата на акта. С оглед
на това, съдът счита, че е било изпълнено и условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценка дали са
налице установените от административния орган релевантни юридически факти и
доколко същите се обхващат от посочената като правно основание за неговото
издаване норма, респективно дали се следват разпоредените с него правни
последици. С оглед на нормативното предписание на чл. 225а, ал. 1, във връзка с
ал. 2, т. 2 на чл. 225 от ЗУТ съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ.
Упражняването на правомощието по
чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ изисква кумулативно
наличие на две предпоставки: извършен строеж и строежът да представлява
незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, които са регламентирани в чл.
225, ал. 2, т. 1 – т. 5 от ЗУТ, който строеж да не е със статут на търпим
строеж по смисъла на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и въпросните
незаконен строеж да не е узаконен.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ
„строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и
реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и
без промяна на предназначението. Настоящият съдебен състав приема, че
констатираният от проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е с характеристиките на мрежа
на техническата инфраструктура – комуникационни кабели.
Строежът не попада и в законово
установените изключения по чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, с оглед на което за
неговото извършване е било необходимо одобряването на инвестиционен проект и
издаването на разрешение за строеж. Липсата на такива е основание за
квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на така установените факти по делото настоящия съдебен състав
намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с които
правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж
и административният орган обосновано е приел, че е налице незаконен строеж в
посочената хипотеза. Същият е изпълнен без издадено разрешение за строеж.
Налице са материалноправните предпоставки за разпореждането на неговото
премахване.
Спорният момент е дали по
отношение на тези комуникационни кабели е имало разрешение за тяхното поставяне
или не, което бе изяснено в подробности и със заключението на вещото лице по
така назначената съдебно – техническа експертиза, тъй като по делото бяха
представени документи, които обаче не са от значение във връзка с настоящия спор,
а това означава, че жалбоподателя не е успял да докаже и да обори
констатациите, които са били предвидени в констативния акт и които впоследствие
са били възприети като основание за издаване на оспорената заповед на кмета на община
Перник.
Заповедта е издадена и в съответствие
с целите на закона.
Изложеното налага извода, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентиращи
процесните отношения и е съобразена с целта на закона. Налице са всички
законови предпоставки за премахване на процесния строеж, като незаконен,
предвид на което жалбата срещу издадената заповед, следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото следва да
се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски.
При този изход на делото следва
да се уважи направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените съдебни разноски, поради което и на основание чл. 143,ал.
1 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да запрати на ответника по
жалбата сумата в общ размер на 940 лева, от които 600 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 26988 от 31.08.2021
година и 340 лева платено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София 1784,
бул. „***“ № 115 И, представлявано от А.И.Д., в качеството му на главен
изпълнителен директор срещу Заповед № 951/ 03.06.2021 година, издадена от кмета
на община Перник, с която на основание чл. 44,ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1 и
ал. 3, във връзка чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт №
1-20/СЛУ-6358 от 13.04.2021 година от служители на община Перник е наредено на
жалбоподателя да премахне „Комуникационни кабели“, които се намират на пътен
надлез „Иван Вазов“, в кв. „Пригаров район“, като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София 1784, бул. „***“ №
115 И, представлявано от А.И.Д., в качеството му на главен изпълнителен
директор да заплати на Община Перник съдебни разноски в размер на 940 лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/