Р Е Ш Е Н И Е
№ 412 27.02.2024г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с
участието на секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 289 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
С идентични касационни жалби главен юрисконсулт
E. Т. и главен юрисконсулт Т. Я. като пълномощници на ДИРЕКТОРА НА АГЕНЦИЯ ЗА
ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ /АДФИ/ с адрес: гр.София, ул.“Леге“ №2 обжалват
решение №303/14.08.2023г. по а.н.д.№572/2023г. по описа на РС–Дупница. Релевират
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърдят за ясно и пълно
описание на нарушението и неговата доказаност. Молят за отмяна на решението и
потвърждаване на НП. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.
С
писмена молба главен юрисконсулт E. Т. от името на касатора поддържа жалбата.
В
писмен отговор адв.Десислава Грозданова от АК–Благоевград като пълномощник на
ответника д-р Т.В. *** и със служебен адрес на адвоката: гр.Благоевград, ул.“Б.
М.“ №*, партер оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Представителят
на КОП дава заключение за правилно и обосновано решение на районния съд, което
моли да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира касационното оспорване за допустимо като подадено от
представители на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледано
по същество, оспорването е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №11-01-747/10.03.2023г. на директора на АДФИ, с
което на д-р Т.В.В. за нарушение на чл.13, ал.3, т.3 във вр. с чл.2, ал.2, т.8
от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ на
основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната
финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложено административно наказание глоба в размер
на 200лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че въз основа на заповед №ФК-10-422/12.05.2022г. на директора
на АДФИ, изменена с последваща заповед, е извършена финансова инспекция на
СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД гр.Благоевград за законосъобразното спазване на
бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност за периода
09.02.2019г.-09.02.2022г. От 04.11.2021г. жалбоподателят е управител на
лечебното заведение. Приобщени са утвърдени Вътрешни правила за изграждане на
система за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност.
Контролните органи са установили, че лечебното заведение е юридическо лице,
регистрирано в ТР, с едноличен собственик на капитала Община Благоевград поради
което попада в обхвата на държавната финансова инспекция по см. на чл.4, т.3 от
ЗДФИ и е организация от публичния сектор по см. на чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС. Съгласно
чл.5, ал.1 от Вътрешните правила, предварителният контрол се осъществява чрез
проверки преди поемане на задължение, като на предварителен контрол подлежат
решения и действия, свързани с разпореждане с активи и парични средства,
включително поемане на задължение и извършването на разход, съгласно чл.7 от
Правилата. Въз основа на извършените проверки главният счетоводител се
произнася по законосъобразността на поемането на предлаганото задължение или
извършването на разхода, чрез одобрение или отказ от одобрение, като
одобряването се изразява чрез поставяне на подпис и дата на контролен лист /чл.8
и чл.9 от Правилата/. Наказаният субект е уведомил проверяващите, че не може да
представи документи, удостоверяващи резултатите от извършения предварителен контрол
от главния счетоводител. Съгласно справка, през периода
09.11.2021г.-29.12.2021г. са поети ангажименти /задължения/ по 19 бр. договори
на обща стойност 72 800лв., като са посочени първия и последния договор. Обвинението
в НП е за това, че през периода 09.11.2021г.-29.12.2021г. в лечебното заведение
д-р Т.В.В. като управител на болницата и ръководител на организация от
публичния сектор, съгласно чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, със сключването на 19 бр.
договори е поел ангажимент /задължение/ за извършване на разходи на обща
стойност 72 800лв. без да са приложени „политики и процедури за
предварителен контрол за законосъобразност“, съгласно чл.13, ал.3, т.3 във вр.
с чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН досежно реквизита по
чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, пренесено в оспореното НП, т.к. липсва ясно и точно
описание на конкретните договори със съответните стойности по тях, като самите
договори не са приложени към преписката. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП и е осъдил АДФИ да заплати на жалбоподателя деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно като краен резултат.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Няма
спор, че през периода на обвинението в НП деецът е бил управител на лечебното
заведение, което е организация от публичния сектор по чл.2, ал.2, т.8 от
ЗФУКПС. Описаните в НП фактически обстоятелства и словесно обвинение срещу
дееца обаче не обосновават извода на АНО за отговорност на по чл.13, ал.3, т.3
от ЗФУКПС. Нормата на чл.10, ал.1, т.3 от ЗФУКПС задължава ръководителите на
организациите по чл.2 да осъществяват финансовото управление и контрол чрез
взаимносвързани елементи, един от които е осъществяване на контролни дейности.
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗФУКПС ръководителите на организациите по чл.2 осигурят
контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават
разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени
в процеса на управление на риска. Съгласно чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС контролните
дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при
постигането на целите, като най-малко следва да включват политики и процедури
за предварителен контрол за законосъобразност. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗФУКПС
редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност
се определят от ръководителите на организациите по чл.2 въз основа на оценка на
риска и анализ на разходите и ползите в съответствие с указанията на министъра
на финансите. Дефиниция за „предварителен контрол за законосъобразност“ се
съдържа в §1, т.10 от ДР на ЗФУКПС. Посочената законова рамка задължава
ръководителят да определи реда и начина за осъществяване на предварителния
контрол за законосъобразност, което е осъществено в разработените и утвърдени
от ръководителя през 2016г. Вътрешни правила за изграждане на система за
осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност, обхващащ
цялостната дейност в лечебното заведение. Съгласно Вътрешните правила,
предварителният контрол се извършва от главния счетоводител. Следователно,
поемането на ангажимента за извършване на разходите по сключените 19 бр.
договори без приложени политики и процедури за предварителен контрол за
законосъобразност е резултат от бездействието на главния счетоводител, който е
лицето, което в нарушение на чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС не е приложил
контролните дейности във вид на утвърдената от ръководителя политика на
предварителен контрол за законосъобразност. Жалбоподателят не е субект на
отговорността по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, т.к. не е лицето, което прилага
политиката и процедурата за предварителен контрол за законосъобразност. Същият
има задължение да осигури контролните дейности като писмени политики и
процедури чрез създаване на ред и начин, което е осъществено посредством
утвърдените Вътрешни правила в лечебното заведение. Отсъствието на качеството
на дееца като субект на отговорността дисквалифицира деянието като нарушение по
чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС и препятства ангажиране на отговорността по чл.32,
ал.1, т.1 от ЗДФИ.
Независимо
от горното, правилна е констатацията на районния съд за нарушение на реквизита
по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липса на пълно описание
на фактическите обстоятелства в обхвата на обвинението. В съдържанието на АУАН
и НП липсва конкретизация на поетите задължения по 19 бр. договори. Задълженията
по договорите имат самостоятелен финансов произход и са обективирани в отделни
писмени документи, поради което всеки един от договорите подлежи на предварителен
контрол за законосъобразност по реда и начина, указан във Вътрешните правила на
лечебното заведение. Това означава, че всяко поемане на ангажимент за
извършване на разходите по всеки един договор е резултат от самостоятелна
контролна дейност, неизпълнението на която води до отделна административнонаказателна
отговорност. Ангажирането на отговорността следва да почива на правилото на
чл.18 от ЗАНН. В процедурата по ЗАНН е неприложима разпоредбата на чл.26 от НК
за продължавано престъпление. Изложеното представлява самостоятелно основание за
незаконосъобразност на оспореното НП.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
Съдът
не присъжда разноски за ответника поради липса на доказателства за сторени
такива в касационното производство. Сторените пред районния съд деловодни
разноски са присъдени с решението по делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №303/14.08.2023г. по а.н.д. №572/2023г. по описа на
РС–Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.