Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /30.11.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН
СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На двадесет и трети ноември
2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар:Станка Желева
като
разгледа докладваното от председателя на
състава в.гр.д.№257 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№257/2020г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по
въззивна жалба на ответника „Трънчев“ООД-гр.Шумен, ЕИК *********, действащ чрез процесуалния
си представител адв.С.К. *** против решение №260059/06.08.2020г., постановено
по гр.д.№146/ 2020г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която е осъден да заплати на ищцата Ш.М.А. *** сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ за
претърпени неимуществени вреди, в
следствие трудова злополука на 29.12.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2019
г. до окончателното плащане и направените
деловодни разноски в размер на 303.60 лв., а по сметка на съда-държавна такса от 320 лв. и разноски за вещо лице в размер
на 100 лв.С доводи за необоснованост и нарушения по чл.200-201 от КТ,
въззивникът моли за отмяна на решението в посочената му осъдителна част и
отхвърляне изцяло на предявения иск.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, действаща чрез
процесуалния си представител адв.Г Х. от САК оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в
посочената осъдителна част.
Постъпила е и
въззивна жалба от ищцата Ш.М.А. ***
против решение №260059/ 06.08.2020г., постановено по гр.д.№146/2020г. на
Районен съд-Търговище в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея против ответника „Трънчев“ООД-гр.Шумен, ЕИК *********
иск по чл.200, ал.1 от КТ в частта му над сумата 8 000 лв. до сумата
20 000, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие трудова
злополука на 29.12.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2019г.С доводи за нарушение на закона и необоснованост,
въззивницата моли за отмяна на решението в посочената му отхвърлителна част и
за уважаване на иска в пълния му размер.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна-ответното дружество,
действаща чрез процесуалния си представител адв.С. К. *** оспорва основателността
на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в посочената
отхвърлителна част.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Предявеният паричен
иск по чл.200, ал.1 от КТ е обоснован с обстоятелствата, че в резултат на
претърпяна на 29.12.2019г. трудова злополука като продавач в хранителен магазин
на работодателя й „Трънчев“ООД-гр.Шумен в гр.Търго-вище, бул.“Сюрен“№1, ищцата получила счупване на петата на дясния крак, наложило оперативно лечение за открито
наместване на фрактурата и дълъг период на възстановяваване, поради което ответникът в качеството си на неин работодател й дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., изразяващи се
болки и страдания от телесното увреждане, останали невъзмездени до настоящия
момент.
С писмен отговор
по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва предяве-ния иск с възражения за
липса на предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност, поради
допусната от работника груба небрежност, евентуално-с оспорване размера на
претенцията, предвид съпричиняването, съобразно действително претърпените болки
и страдания.
След преценка на
събраните доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Ищцата е заемала
длъжността продавач-консултант по трудов договор с ответното дружество, като на
29.12.2019г. по време на работа в
хранителен магазин на работодателя й в гр.Търговище, бул.“Сюрен“№1, при
изхвърляне на отпадъци ищцата паднала и получила счупване на петата на дясния крак, наложило оперативно лечение за открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с два винта - признато за трудова злополука по чл.55, ал.1
от КСО с разпореждане №1/06.01.2019г. на ТД на НОИ-Шумен.Съгласно приложената
медицинска документация и заключенията на назначената съдебно-медицинска
експертиза, ищцата е престояла в
болничното заведение от 29.12.2019 г. до 07.01.2020г., след което е изписана за домашно лечение, продължило с носене на ортезна шина без натоварване на
долния крайник.Посоченото счупване е тежка травма, като продължителността на
лечението е до една година, след което следва оперативно отстраняване на
винтовете.Първоначалните болки са силни, с постепенно отшумяване, затруднено е
придвижването, стоенето прав и самообслужването, потвърдено от свидетелските
показания по делото.
С оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ,
работодателят носи имуще-ствена безвиновна отговорност за вреди от трудова
злополука, довела до временна неработ-способност на работника, които
предпоставки в случая са налице и следва да се прецени на каква стойност следва
да бъдат оценени претърпените от ищцата болки и страдания, в резултат на
телесното увреждане.
Предвид
заключенията на медицинската експертиза, приложената меди-цинска документация и
свидетелските показания, получената травма е със значителна тежест в рамките на
средните телесни повреди, като с оглед вида и естеството на
увреждането-счупване на дясната пета, необходимата продължителност на
възстановяването- от 6 месеца до 1 година, възрастта на ищцата-53 години, степента
на болките-първоначално с висок интензитет, продължаващи след оперативния
период и постепенно намаляващи, затруднения при придвижването, необходимостта
от предпазване на крака от натоварване, рехабилитация, дискомфорт до отстраняване
на импланта, битовите неудобства; притесненията, че се налага ангажиране
помощта на близките й, са негативни изживявания за ищцата, които на осн.чл.52
от ЗЗД следва да бъдат оценени по справедливост на сумата 8 000 лв., като
се прецени и налице ли са предпоставки за намаляване на отговорността на
работодателя, поради съпричиняване на вредата от страна на ищеца.
В тази насока, липсва
каквото и да е било неправомерно поведение на ищцата, което от друга страна да
е в причинна връзка с полученото телесно увреждане на крака.Не са налице и
каквито и да е било доказателства, които да установят по категоричен и несъмнен
начин последната да не е проявила елементарно старание за избягване на
опасността. С оглед на тези доводи, не може да се приеме, че ищцата е проявила
груба небрежност и е допринесла за размера на неимуществените вреди по смисъла
на чл.201, ал.2 от КТ, поради което липсва посоченото основание за намаляване
на така определеното обещетение, до който размер предявеният иск по чл.200,
ал.1 от КТ за неимуществени вреди е доказан по основание и следва да бъде
уважен, обуславящо потвърждаване на решението на районния съд в осъдителната му
обжалвана част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.За да присъди посоченото обезщетение
първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, цитирайки задължителна
съдебна практика, които мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав,
поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към тях.
С оглед
неоснователността на въззивните жалби, разноски не е следват и не следва да се
присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260059/06.08.2020г., постановено по гр.д. №146/2020г.
по описа на Районен съд-Търговище, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.