№ 164
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502135 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 59133/29.08.2022 г., уточнена с молба вх. №
25744/03.11.2022 г. от И. Г. А., ЕГН **********, с местожителство в ******,
К. А. А., ЕГН *******, ****** и Г. А. А., ЕГН **********, ******* срещу
Решение № 2685/12.08.2022 г. , постановено по гр.д. № 1961/2022 г., на ВРС,
LIII с., с което е отхвърлен иск за приемане за установено, че не
съществува правото на принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв.
„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“, № 6, Матрикс Тауър, ет.
6, за сумата 3146.69 лв., неиздължена главница по Договор за потребителски
кредит № ******, сключен между А. А., ЕГН **********, поч. на 23.11.2017
г. и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва от 18.08.2010 г. до окончателното изплащане; сумата 400.07 лв.,
договорна лихва, за периода 19.07.2007 г. - 06.08.2010 г.; сумата 43.42 лв.,
наказателна лихва, за периода 19.11.2009 г. - 06.08.2010 г., както и сумата
72.00 лв., държавна такса и сумата 297.00 лв., адвокатско възнаграждение, за
които суми е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по
ч.гр.д. № 12519/2010 г., на ВРС, XXXIII с., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК и е
отхвърлен иск на К. А. А., ЕГН ******* за осъждането на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да върне сумата 2012.96 лв., получена
без основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и в условията на
евентуалност получена на отпаднало основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД. Претендират разноски.
1
Въззивниците считат, че изложените от ВРС мотиви в атакуваното
решение не могат да бъдат споделени. Сочат, че длъжникът не е длъжен да
оказва съдействие за провеждането на изпълнителни действия като съдебния
изпълнител можел да поиска съдействие от държавните органи с оглед
извършване на описа. Бездействието на съдебния изпълнител и на самия
взискател не можело да се вменява във вреда на длъжника. Счита, че
неприемлив е извода на съда, че образуването на изпълнително дело срещу
починалия вече длъжник е противопоставимо на неговите наследници и
следва да се счита за действие прекъсващо давността. Още сочат, че искането
за извършване на опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжника не
било равнозначно на такова искане на адресите на конституираните едва на
30.06.2020 г., наследници. Отделно съдебния изпълнител следвало да даде
срок на наследниците да заявят дали приемат наследството като едва след
изтичането му можело да се насочва изпълнение срещу тях. Поддържа
становището си, че към датата на конституиране на наследниците 30.06.2020
г. давността е изтекла. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. От своя страна излага, че в атакуваното решение съдът е
разгледал всички доводи и възражения на страните и е достигнал до правилни
изводи, че теклата в полза на ищците давност, многократно е била прекъсвала
от страна на ответника. По същество моли за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител,
поддържат въззивната жалба. Въззиваемата страна, не изпраща
представител, поддържа депозираният отговор, чрез писмено становище.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. Г. А., ЕГН
**********, К. А. А., ЕГН ******* и Г. А. А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че не съществува
правото на принудително изпълнение на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* за сумите: - 3146.69 лв., неиздължена главница по Договор за
потребителски кредит № ******, сключен между А. А., ЕГН **********, поч.
на 23.11.2017 г. и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва от 18.08.2010 г. до окончателното изплащане; - 400.07
лв., договорна лихва, за периода 19.07.2007 г. - 06.08.2010 г.; - 43.42 лв.,
наказателна лихва, за периода 19.11.2009 г. - 06.08.2010 г., - 72.00 лв.,
държавна такса и - 297.00 лв., адвокатско възнаграждение, за които суми е
била издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. №
12519/2010 г., на ВРС, XXXIII с.
При уважаването на предявения иск, К. А. А. ЕГН *******, моли да
бъде осъдено „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да върне сумата 2012.96
лв., получена без основание, на осн. Чл. 55, ал. 1, предл. Първо ЗЗД, в
условията на евентуалност получена на отпаднало основание, на осн. Чл. 55,
ал. 1, предл. Трето ЗЗД.
Ищците твърдят, че са наследници по закон, на А. К. А., ЕГН
**********, починал на 23.11.2017 г., съответно съпруга, дъщеря и син.
Твърдят, че за процесните суми срещу техния наследодател била издадена
Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 12519/2010 г., на
2
ВРС, XXXIII с. Сочат, че за събиране на сумите е било образувано изп. Д. №
20113110403030, СИС при ВРС. По делото на наследодателя им била връчена
ПДИ на 14.08.2011 г., срещу заповедта не е било депозирано възражение от
страна на наследодателя им, поради което е влязла в сила. Соча, че по
образуваното изпълнително дело са били извършвани отделни изпълнителни
действия, последното от които насрочен за 08.06.2015 г. опис на движими
вещи. Описът не се състоял, поради неявяване на длъжника. След посочената
дата други действия не били извършени, нито била подавана молба за такива.
Сочат, че на 18.01.2016 г. вземането на „Юробанк и Еф Джи България“ АД
било цедирано в полза на настоящият ответник, за която цесия длъжникът не
е бил уведомяван. На 22.10.2018 г. ДСИ като констатирал, че действия не са
извършвани в продължение на повече от 2 години, прекратил изпълнителното
дело, без по него да са били конституирани наследниците на длъжника, който
към момента бил починал.
Още излагат, че на 19.05.2020 г., ответникът депозирал молба за
образуване на ново изпълнително дело срещу А. К. А. като било образувано
изп.д. № 20207180400612, на ЧСИ, peг. № 718, при КЧСИ. На 20.05.2020 г. до
взискателя било изпратено уведомление, че длъжникът е починал със
запитване дали взискателят желае конституирането на наследниците и
настоящи ищци. На 01.06.2020 г. с молба взискателят заявил, че желае да се
изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник. На 30.06.2020 г.,
ЧСИ конституирал като длъжници по делото ищците.
Сочи се, че на 14.12.2021 г., с писмена молба, взискателят пискал
налагането на запор върху сметките на конституираните длъжници в „Банка
ДСК" ЕАД. На 19.01.2022 г. били изпратени запорни съобщения до „Банка
ДСК" ЕАД. Запори били наложени на сметки с титуляри двама от
длъжниците - К. А. А. и Г. А. А., на дата 01.02.2022 г. В резултат на
наложения запор, от сметката на длъжника К. А. била удържана и преведена
на ЧСИ Данова, сума в размер на 2012.96 лв.
На основание на изложените обстоятелства правят извод, че правото на
ответника да събере принудително сумите, предмет на издадената заповед и
изпълнителен лист е било погасено в резултат на изтекъл 5-годишен
давностен срок и съответно сумите не се дължат. Според ищците последното
валидно изпълнително действие било извършено на 11.05.2012 г. като по
изпълнителното дело била заплатена сумата от 3.00 лв. от работодателя на
длъжника. Считат, че с TP № 2/26.06.2015 г. е отменено Постановление №
3/18.11.1980 г., според което давност не тече по време на изпълнителния
процес, като Постановлението е обявено за изгубило действие. Правят извод,
че независимо от развитието на изпълнителния процес преди датата
26.06.2015 г. към дата 26.06.2020 г. е изтекла погасителната давност за
вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист.
Твърдят, че първото валидно изпълнително действие по
новообразуваното изп.д. № 612/2020 г., след конституиране на наследниците
по него е от дата 01.02.2022 г., поради което независимо от това какво
разрешение ще бъде прието по образуваното тълк.д. № 3 /2020 г., на ОСГТК,
относно това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му, дали след дата 26.06.2015 г. или преди това,
3
то във всички случаи давността не е прекъсвана и вземането на ответника е
погасено по давност.
Ищецът К. А. твърди, че давността е настъпила преди налагането на
запора и съответно събирането на сумата от 2012,96 лв., от нейната банкова
сметка, е извършено при липса на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност излага, че в случай че бъде прието,
че искът по чл. 55 ЗЗД няма самостоятелен характер, а е обусловен от
преюдициален иск по чл. 439 ГПК, то с уважаването на предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,
ще отпадне основанието на което посочената сума е събрана по принудителен
ред в хода на образуваното изпълнително производство и следователно ще
подлежи на връщане на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В границите на срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на
предявените искове. Сочи, че последното изпълнително действие по
първоначално образуваното изп.д. № 3030/2011 г. е извършено на 08.06.2015
г., когато е насрочен опис на движими вещи. Сочи, че с молба от 19.05.2020 г.
е поискано образуването на изп.д. № 612/2020 г. като в същата молба са
посочени конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложение
спрямо длъжника. Счита, че въпреки конституирането на наследниците на
длъжника, извършено в по-късен момент, посочената молба с изпълнителни
способи надлежно прекъсва теченето на давностния срок, който е започнал да
тече на 26.06.2015 г. Счита, че прекъсващи давността е всяко предприемане
на изпълнителен способ или на отделно действие, което го изгражда. Навежда
доводи, че с изтичане на давностния срок не се погасява самото вземане, а
единствено правото то да бъде събрано по принудителен ред.
По отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД сочи, че с уведомление от
31.03.2022 г. ЧСИ Данова е уведомила взискателя, че по отношение на К. А.
А. производството по делото е приключило. Излага, че към момента на
предявяване на исковата претенция, както и към момента на депозиране на
отговора, ответното дружество не е получило посочената сума, поради което
и същото не дължи връщането й на нито едно от изброените в исковата молба
основания.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не е било предмет на спор между страните, че в полза на „Юробанк И
Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, по ч.гр.д. № 12519/2010 г., на ВРС, е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу
А. К. А., за заплащане на сумата 3146.69 лв., неиздължена главница по
Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от
18.08.2010 г. до окончателното изплащане, сумата 400.07 лв., договорна
лихва, за периода 19.07.2007 г. - 06.08.2010 г.; сумата 43.42 лв., наказателна
лихва, за периода 19.11.2009 г. - 06.08.2010 г., сумата 72.00 лв., държавна
такса и сумата 297.00 лв., адвокатско възнаграждение.
От материалите по приложената преписка от изп.д. № 3030/2011 г., на
СИС при ВРС се установява, че същото е образувано на 09.02.2011 г. по
молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД. С молбата взискателят е
4
възложил на съдебния изпълнител извършването на справка за
имущественото състояние на длъжника и е отправил искане за налагане на
запор, извършване на опис и публична продан.
На 09.02.2011 г. по изпълнителното дело е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, придружена с препис от издадената
Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Поканата е надлежно получена
лично от длъжника – А. А., на 14.02.2011 г. Не са налице данни, а и не се
твърди длъжникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК, в
приложимата й към този момент редакция, следователно с изтичането на 2-
седмичния срок за възражение на 28.02.2011 г., считано от 01.03.2011 г.
издадената заповед е влязла в сила.
След влизането в сила на издадената заповед по делото са извършвани
изпълнителни действия, последното от които е депозирането на молба вх. №
6902/29.04.2015 г., с която е подновено искането отправено с молба вх. №
16746/09.12.2014 г., за извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите вещи, собствени на длъжника. Искането е уважено като опис е
насрочен за 08.06.2015 г. За насрочения опис длъжникът е надлежно уведомен
на 12.05.2015 г. Видно от съставения Протокол за опис на движими
имущества от 08.06.2015 г. е, че до фактическо извършване на описа не се е
стигнало, тъй като въпреки редовното уведомяване длъжникът не е оказал
достъп до помещенията.
Видно от материалите по изпълнителното дело е и, че след посочената
дата други изпълнителни действия по делото не са извършвани, поради което
и на 08.06.2017 г. изпълнителното дело е било перемирано, в хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочения факт е констатиран и от съдебния
изпълнител с Разпореждане от 22.10.2018 г.
От материалите по приложената преписка от изп.д. № 612/2020 г., на
ЧСИ, рег. № 718 при КЧСИ се установява, че същото е образувано на
19.05.2020 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу А. К. А.. В молбата е
отправено искане за носрочване на опис и оценка на движими вещи на адреса
на задълженото лице, както и запор на последната открита банкова сметка ако
такава бъде установена след извършените справки. Видно от разпореждането
върху молбата е, че е постановено извършването на справка в БНБ и налагане
на запор, както и, че е насрочен опис на движими вещи в жилището на
длъжника за 05.08.2020 г.
В резултат на извършена служебна справка НБД на 19.05.2020 г. било
установено, че длъжникът А. А. е починал на 23.11.2017 г. като са дадени
указания на взискателя.
С писмена молба от 21.06.2020 г., взискателят е отправил искане след
изискване на удостоверение за наследници на починалия длъжник, по силата
на чл. 429, ал. 2 ГПК да бъдат конституирани наследниците като длъжници по
делото.
След постъпване на изисканото удостоверение за наследници, с
разпореждане от 30.06.2020 г. като длъжници по изпълнителното дело са
конституирани ищците по настоящото дело – преживяла съпруга и двама
низходящи от първа степен.
С нова молба от 14.12.2021 г. взискателят е отправил искане за налагане
на запор на банковите сметки на настоящите ищци в „Банка ДСК“ АД.
5
Отправеното искане за прилагане на изпълнителен способ е уважено
като на 19.01.2022 г. са изпратени 3 бр. запорни съобщения до „Банка ДСК“
АД.
Видно от постъпилите 3 бр. писма от 27.01.2022 г. е, че запори са били
наложени на банкови сметки на К. А. и Г. А.. По отношение на И. А. запорът
не е наложен, тъй като същата не е титуляр на банкови сметки в Банката.
В резултат на наложените запори от сметката на К. А. е удържана сума в
размер на 2012.96 лв., която с платежно нареждане от 01.02.2022 г. е
преведена по сметката на ЧСИ.
Видно от изготвения протокол за извършено разпределение от
04.02.2022 г. е, че предназначена за изплащане на взискателя е сумата 1783.70
лв., а към ЧСИ сумата 228.26 лв.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна
компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, е предявен при наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12519/2010 г., на ВРС, XXXIII с. и е
обоснован с твърдения за новонастъпил факт – погасяване по давност на
изпълняемото право на ответника, след стабилизиране на изпълнителния
титул. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане
претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен
установителен по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се иска съдебно
установяване на несъществуването на правото на принудително изпълнение
на ответника срещу ищеца за вземането, което е предмет на образувано
производство за принудително събиране, доказателствената тежест за
установяване на фактите погасяващи правото на принудително събиране на
вземането се носи от ищеца.
Както бе посочено във възприетото по фактите, изпълнително
производство за принудителното събиране на вземането е образувано на
09.02.2011 г., т.е. при действието на ППВС № 3/80 г., според което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Разпоредбата на чл. 116, б. „в“
разпорежда, че давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. Следователно с образуването на изпълнителното
дело, давността се счита освен за прекъсната и за спряла. Доколкото с
приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г., ППВС № 3/80 г. е обявено за
6
изгубило сила и доколкото към този момент изпълнителното дело не е било
прекратено, по силата на някоя от хипотезите на чл. 433 ГПК, то приложение
намира ТР № 2. С постановяването му ефекта на спирането и прекъсването на
давността е отпаднал и считано от 26.06.2015 г. е започнал да тече нов
давностен срок за вземането. Следователно колкото и изпълнителни действия
да са били извършвани преди постановяването на ТР № 2/2015 г., нито едно
от тях не е прекъсващо давността, доколкото такава не е текла за вземането.
За разрешаването на спора следва да бъде отчетено и посоченото по-
горе обстоятелство, че издадената Заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила на
01.03.2011 г., с изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Доколкото се
касае за вземане установено със заповед за изпълнение, то приложение по
отношение продължителността на новия давностен срок, започнал да тече
след 26.06.2015 г., следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Тази
разпоредбата предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила
решение, то новата давност всякога е 5 години. Не е налице основание да
бъде отречено схващането, че влязлата в сила заповед има значение на влязло
в сила решение по отношение на нейния предмет, в случая парични
задължения, доколкото съобразно разпоредбите на действащия процесуален
закон е приравнена по последици на този акт.
При така посоченото, започналия да тече на 26.06.2015 г. нов давностен
срок е с продължителност 5 години. Съставът на въззивния съд намира, че
така течащия давностен срок е бил надлежно прекъснат на 19.05.2020 г.,
когато взискателят и настоящ ответник е поискал образуването на ново
изпълнително дело срещу длъжника като е посочил и изпълнителни способи,
които да бъдат приложени. По способите е налице произнасяне като е
постановено налагане на поисканите запори и е насрочен опис на движими
вещи, собственост на длъжника.
Безспорно е, че към момента на отправяне на искането за образуване на
изпълнително дело и прилагане на изпълнителни способи за събиране на
вземането, длъжникът – А. А. е бил вече починал, както бе посочено на
23.11.2017 г. и до действително завършване на фактическия състав по
прилагане на всеки един способ не се е стигнало. Това обстоятелство не може
да донесе неблагоприятни последици за взискателя, доколкото на първо място
смъртта на длъжника не му е била известна и на второ място - за
прекъсването на давността меродавно е поведението и проявена активност от
кредитора, насочени към събиране на вземането му. Отделно от това, нито
едно задължение не може да остане без длъжник. В случая, при смъртта на
длъжника, по силата на наследственото правоприемство, всички негови
активи и пасиви попадат в наследствената маса и се наследяват от
призованите към наследяване лица, в случая преживяла съпруга, дъщеря и
син. Дали същите са били конституирани или не по изпълнителното дело и
дали им е даден срок да приемат наследството са процесуални въпроси
свързани със събиране на закрепеното в изпълнителния титул вземане, но
нямат отношение към материално-правния институт на давността.
Междувпрочем, разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК, предвижда че
издаденият срещу наследодателя изпълнителен лист може да бъде изпълняван
и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се
отказали от наследството или, че са го приели по опис. В нито един момент от
изпълнителното производство, ищците не са релевирани подобни
възражения, нито пък са релевирали възражения, че не са приели
7
наследството. Последното се опровергава от предприетото действие по
предявяване на разглеждания иск.
Така, започналия да тече нов давностен срок, след прекъсването му на
19.05.2020 г., отново е бил прекъснат по отношение на двама от ищците – К.
А. и Г. А., с депозираната на 14.12.2021 г. молба с посочени изпълнителни
способи, предвид установеното, че на 27.01.2022 г. запорите са били
наложени. Течащият давностен срок срещу И. А. не е бил успешно прекъснат,
доколкото запорът не е бил реално наложен.
Доколкото настоящото производство е образувано по искова молба,
депозирана за разглеждане на 17.02.2022 г., се налага извода, че към момента
на предявяване на иска, 5-годишния давностен срок не е бил изтекъл и
правото на принудително изпълнение на кредитора не е било погасено,
поради което предявеният иск като неоснователен ще следва да бъде
отхвърлен.
Изложените съображения водят и до извода, че събраната в рамките на
изпълнителното производство сума от втората ищца, в качеството й на
конституиран наследник - длъжник, се явява платена на налично и
осъществено правно основание, поради което съединеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и евентуален такъв с правно осн. Чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за връщане на тази сума се явяват неоснователни и
правилно отхвърлени.
Постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на въззиваемият макар и да се следват направените разноски не се
присъждат предвид липсата на подобно искане и представен Списък по чл. 80
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2685/12.08.2022 г. , постановено по гр.д.
№ 1961/2022 г., на ВРС, LIII с.
Решението е окончателно по арг. На чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8