№ 207
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ан. Хр. М.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600512 по описа за 2022 година
Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по въззивна
жалба,допълнена надлежно от адв.А. У. от САК,с посочен в жалбата съдебен адрес
,защитник на подсъдимия Б. Х./В. Н./,роден на ********** година в Алжир,гражданин на
Алжир,с адрес гр.***,ж.к.„***“ № **,вх.*,ет.*,ап.** ,ЛЧН /личен номер на чужденец/
********** против присъда №29/18.02.2022 година на Софийски градски съд,наказателно
отделение,постановена по нохд №2136/2021 година по описа на съда.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Б. Х. /В. Н./, роден на **********
година в Алжир,гражданин на Алжир,с установен адрес гр.***,ж.к. „***“ №
**,вх.*,ет.*,ап.**,личен номер на чужденец ********** за ВИНОВЕН в това,че при
условията на продължавано престъпление за времето от 00,49,33 часа до 01,04,28 часа на
11.10.2020 година в гр.София,ул.„Ангел Кънчев“№9,чрез ПОС-терминално устройство на
търговец„The Cocktail bar“ е използвал платежен документ-кредитна карта №********** ,
издадена от „Дайнърс Клуб България“ на Б. Д. Ш. без съгласие на титуляря,като деянието не
съставлява по-тежко престъпление,поради което на основание чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК
вр.чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложил наказание„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/
година.
На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия
Б. Х.,с установена самоличност,измежду това наложено му наказание и наложеното му
наказание по нохд №16015/2020 година на PC гр.София-„лишаване от свобода“ за срок от
1
1/една/ година и 6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването
на определеното общо наказание за срок от ТРИ години,считано от влизане в сила на
присъдата.
С присъдата си,на основание чл.189 ал.3 НПК,съдът е осъдил подсъдимия Б. Х.,с
установена самоличност,да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 465 лева
разноски за вещи лица и преводач в хода на съдебното производство.
Във въззивната жалба се сочи,че постановената присъда е
незаконосъобразна,постановена е при нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се обобщаващо,че материалния
закон е нарушен,доколкото подсъдимия Х. е осъден без да е осъществил от обективна и
субективна страна престъпно деяние по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК,а доводите на първия
съд не съответстват на събрания по делото доказателствен обем.
Твърди,че необосновано е прието във фактическа власт на подс.Х. да се е намирала
банковата карта,като част от личните вещи на св.Ш.,такава карта не е установена като
веществено доказателство по делото и не е установена в лицето в момента на задържането
му.
Твърди се необоснован фактическия извод от първия съд за това,че изпълнената по
делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза сочи подсъдимия Х. като
извършил на двете транзакции.
Твърди се,че съдът е постановил присъда при допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения,свързани с извършените разпознавания на подсъдимия
Х..Излагат се подробни съображения за твърдяното нарушение на процесуалните правила в
тази насока,като твърди,че първият съд не е изпълнил задължението си подробно да обсъди
показанията на разпознаващите лица-свидетелите Д. и К.,а от показанията на поемните лица
Л. и С. следва да се направи извод единствено за „формално“ спазена процедура по
разпознаване.
На основата на това се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова,с
която подсъдимият Х. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Пред въззивния съд защитата поддържа оплакванията и исканията,сторени във
въззивната жалба и допълнението към нея.Намира,че атакуваната присъда е постановена в
нарушение на разпоредбата на чл.303 НПК,доколкото «…почива на предположения и
обвинението не е доказано по несъмнен начин….».
Подсъдимият Б. Х. поддържа подадената въззивна жалба,становището на защитата си и
искането си да бъде оправдан,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.
Пред въззивния съд представителят на САП оспорва основателността на подадената
въззивна жалба.Твърди,че е постановен законосъобразен и обоснован съдебен акт,който
следва да се потвърди.Сочи,че атакуваната присъда и фактическите изводи на първият съд
не се основават на предположения,фактите,свързани с авторството на деянието,както и с
условията на време,място и обстановка на извършване на престъплението са категорично
2
доказани в хода на воденото наказателно производство,и са ясно изложени в мотивите на
съда. В изложението се подчертава,че не са допуснати процесуални нарушения,не е
нарушен материалния закон,а наложеното наказание„лишаване от свобода“,определено при
условията на чл.55 ал.1 НК,е справедливо.
Сторено е искане да се потвърди атакувания съдебен акт.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба и изложението на
защитата на подсъдимия Х. пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП,като
провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК и
въз основа на доказателствата по делото,приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,подадена е по предвидения в Закона ред и
срок,но преценена по същество е неоснователна.
Съображенията на въззивния съд и възприетата от него фактическа обстановка са
следни:
Подсъдимият Б. Х. /В. Н./ е с установена по делото самоличност. Роден е на **********
година в Алжир,гражданин на Алжир,с висше образование,с установен адрес гр. *** ,ж.к.
„***“№**,вх.*,ет.*,ап.**,има издадена карта за пребиваване на територията на Република
България,с личен номер на чужденец **********.
Видно е,че в обвинителния акт и в постановената присъда подсъдимото лице е с
посочено име Х.,но писмените доказателства установяват,включително от представена по
делото карта за пребиваване в Р.България,че точния превод на името на подсъдимия изисква
същият да бъде посочен като Б. Х./ В. Н./.
По същество спор между страните в тази насока не е наличен.
На 10.10.2020 година,около 22,00 часа подсъдимият Б. Х.,заедно със свой приятел
посетил бар„Мазе“,намиращо се в гр. София,ул.„Христо Белчев“.Посетители на
заведението в този момент и в една компания били П.Т.,Ю.Н. и Б.Ш.,като последната
оставила носена от нея-чанта/раница/ до стол,на бара. Подсъдимият Х. и приятелят му
минали покрай компанията и поздравили,като се установили в близост до мястото,където
седяла Ш..В един момент Б.Ш. се насочила към тоалетната на заведението и възползвайки се
от отсъствието и Б. Х. взел раницата й,след което заедно с О. А. напуснали заведението.В
раницата Б.Ш. носела мобилен телефон и свои лични вещи,между които кредитна
карта„Diners Club Lady Pink Evole” c № ********** издадена от „Дайнърс Клуб България“
АД на нейно име/Б. Д. Ш./.След като взел раницата на Б.Ш.,Б. Х. и придружаващия го О. А.
се насочили към друго питейно заведение-„Коктейл бар”, намиращо се на ул.„Ангел
Кънчев“№9.
В заведение„Коктейл бар”,след като направил поръчки,Б. Х. ги заплатил чрез ПОС-
терминал на заведението,чрез безконтактни плащания с кредитната карта„Diners Club Lady
Pink Evole”,№ **********,издадена от „Дайнърс Клуб България“ АД на името на Б. Д.
Ш.,като заплатил напитки в 00,43,33 часа за сумата 9,80 лева и в 01,04,28 часа за сумата 8,80
лева.Плащанията Х. сторил пред управителя на „Коктейл бар“ Е.К. и пред работещия като
3
барман в същото заведение П.Д.. Безспорно липсвало съгласие на титуляря на кредитната
карта Б.Ш. за извършване на тези плащания.След плащанията по описания по-горе
начин,сторени от подсъдимия Б. Х.,последният и О. А. напуснали „Коктейл бар“,като се
насочили към заведението „Кино бар“,ул.„Аксаков“ № 15А.Там се срещнали познатия си Б.
А..
След установяване липсата на раница,в 01,05,23 часа Б.Ш. уведомила денонощен
контактен център към «Първа инвестиционна банка» за горното обстоятелство.
В 01,05,51 часа кредитната карта била блокирана.
По повод подадени сигнали за извършени в същата нощ,в описания времеви период
кражби на лични вещи от различни лица,посетили питейни заведения в района,включително
и от Б.Ш.,била организирана полицейска проверка,като служители на 01 РУ-СДВР
,включително свидетелите Е.Х.,С.В. и Н. М. , разполагащи с дадено описание на евентуални
извършители,проверили някои от баровете /питейни заведения/ в района.
Около 03,40 часа полицейските служители извършили проверка в „Кино
бар“,ул.“Аксаков“ 15А и разполагайки с описание на лица,заподозрени в извършването на
противоправните деяния,задържали Б. Х.,О. А. и Б. А..
След полицейското задържане,пред полицейските служители Б. Х. заявил готовност да
покаже места,където изхвърлил част от отнетите вещи,собственост на подалите оплакване
лица.Показал няколко места,където изхвърлил дамски чанти,съдържащи лични вещи и
документи за самоличност.
По делото безспорно е установено,че срещу Б. Х. е образувано наказателно, разделено
впоследствие в отделни наказателни производство,такова за престъпление „кражба“ по
чл.194 ал.1 вр.чл.26 НК и за престъпление по чл. 249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.Наказателното
производство,водено срещу Б. Х. за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1
НК,на 11.10.2020 година в гр.София,приключило по реда на гл.29 НПК със споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство,като Б. Х. се признал за виновен по
обвинението за извършеното от него престъпление.С негово съгласие защитникът му е
сключил споразумение с прокурор от РП гр.София,одобрено с Определение на РС гр.София
на 02.12.2020 година по нохд №16015/2020 година по описа на съда.С цитираното
Определение на подсъдимия Б. Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година и 6/шест/ месеца,като е приложена нормата на чл.66 ал.1 НК за срок от три
години.
В хода на проведено съдебно следствие от първия съд,фактическата обстановка е
изяснена в нейната пълнота.Въззивният съд не установява нови фактически положения.
При изпълнение на задълженията си по чл.12,чл.13 ал.2 вр.ал.1 и чл.14 от НПК,първият
съд е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния
процес,като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и
проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е
еднозначно и категорично изяснена,и ясно е изложена в мотивите на първоинстанционния
4
съд.С тези факти и установени обстоятелства по делото въззивната инстанция се съгласява
изцяло.
Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност
фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Преповтаряне не се
налага.Не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по
събиране,проверка и оценка на доказателствения обем.Макар да не установява нови
фактически положения ,доколкото приетите за установени факти са поставени в основата на
изведените решаващи изводи на І-инст.съд при оценка за вина,правна квалификация на
деяние и наказателна отговорност на подсъдимия Х.,то те следва да се подчертаят отново.
В мотивите си на л.л.158,гърба,5-ти абзац-160 от делото,състава на решаващия съд е
описал последователно и обсъдил фактите,релевантни за установяване предмета на
доказване по делото по см.на чл.102 НПК.Първостепенният съд е изпълнил задълженията
си, произтичащи от разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК,като е обсъдил доказателствения обем
в неговата съвкупност,а в този процес на анализ и оценка на доказателствата се е съобразил
с тяхната логична обусловеност,непротиворечивост и вътрешно съответствие.Въззивният
съд се съгласява изцяло с обективираното като оценка на фактите.Обективираното в
съдебния акт вътрешно убеждение на проверявания съд е изградено въз основа на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В
изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК,съдът е посочил кои факти приема за
безспорно доказани,въз основа на какви доказателства и какви доказателствени средства
изгражда вътрешното си убеждение.
Фактите и обстоятелствата по делото са безспорно установени и се потвърждават от
съвкупния доказателствен обем-чрез гласни доказателствени средства /показания/ на
свидетелите П.Т. и С.В.,л.119,включително чрез приобщените показания на този свидетел
по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1,т. 2 НПК,на Н. М.,л.121 ,включително приобщени показания
по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1,т.2 НПК,на Р.Л. ,А.С.,Б.Ш. и Е.К.,включително приобщените
му показания от ДП по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1,т.2 НПК,от заявеното от свидетелите
Ю.Н.,П.Д.,л.149 и Е.Х.,включително показанията й,приобщени по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1,т.2 НПК,от събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства,вкл.протоколи за извършени процесуално-следствени действия „разпознаване на
лица“,от изготвена и приета по делото комплексна видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза,л.л. 228-234,т.1 ДП.Изготвената оценителна експертиза
,л.л.173- 180,т.1 ДП от експерта Д. Н. е относима към деянието на подсъдимия по чл.194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК /реализирано с общо четири отделни деяния/,но не се съотнася към
настоящото наказателно производство.
Подсъдимият Х. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.Следва да се
подчертае изрично,че реализирайки това свое право подсъдимото лице е отслабил
защитната теза,предложена на вниманието на съда.
Установяването във възможен обем на релевантните факти и обстоятелства е
последвано от точна оценка,сторена в съответствие с принципите на формалната логика-
5
принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства,имащи съществено
значение за изясняване на обективната истина в процеса.
Макар да се съгласява с фактическия анализ,сторен от първия съд,въззивният съд е
сторил собствен анализ на доказателствения обем по делото.
Доколкото защитата е възразила,че атакувания съдебен акт е постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения,следва да се подчертае,че такова оплакване не се споделя
откъм основателност.Наказателното производство се е развило въз основа на надлежно изготвен
обвинителен акт,отговарящ изцяло на стандартите,разписани в чл.246 НПК.В хода на
досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд
процесуални нарушения не се установяват.Правата на страните са били охранени в пълна
степен.
Изрично следва да се посочи,че при провеждане на разпоредително заседание на 06.07.2022
година,л.28 и сл.от делото за решаване въпросите по чл.248 НПК,защитникът адв.У. и
предадения на съд Х.,не са сторили никакво оплакване,свързано с допуснати в хода на
досъдебното производство процесуални нарушения,довели до ограничаване правата на
подсъдимия или на защитата,включително не са сторени твърдения за допуснати отстраними
процесуални нарушения,л.29,3-ти абзац,2-ро изречение и 4-ти абзац.
На сетне,при извършен собствен анализ на гласните доказателствени средства,по
същество въззивният съд обособява три отделни групи-от една страна показанията на
полицейските служители,свидетелите Е.Х.,С. В. и Н.М.,от друга-показанията на свидетелите
Б.Ш.,л.138,на приятеля и св.П.Т.,л.118 и на Ю.Н.,л.143 от делото,част от компанията на
пострадалата Б.Ш.,а от трета страна-показанията на свидетелите Р.Л.,л.135 и Ал.
С.,л.137,последните двама-поемни лица,както и на Е.К.,П.Д..
Неоснователно е оплакването на защитата на подс.Х.,че необосновано и на основа на
предположения първият съд е приел,че във фактическа власт на подс.Б.Х. се е намирала
кредитна карта №**********,издадена от „Дайнърс Клуб България“ на името на Б. Д.
Ш.,доколкото такава карта не е установена в подсъдимия в момента на задържането му,и не
е приложена като веществено доказателство по делото.Свидетелят Ш. е притежавала такава
карта,издадена на нейно име,като са налице писмени доказателства в тази насока,вж. и
писмо от „Дайнърс Клуб България“,л.195,т.1 от ДП.Веднага след установяване липсата на
раница,в 01,05,23 часа Ш. е уведомила денонощен контактен център към «Първа
инвестиционна банка» за горното обстоятелство и в 01,05,51 часа картата е била
блокирана.Именно факта,че е била блокирана е попречила на подсъдимия Х. да стори трето
валидно плащане с нея,вж.показанията на св.П.Д..Безспорно подсъдимият Х. след
задържането си е съдействал на полицейските органи,указал е къде се намират част от
вещите на св.Б.Ш. и впоследствие тези вещи са и върнати ,вж.разписка,л.237,т.1 ДП,без
кредитната карта.
На следващо място следва да се посочи,че по категоричен начин,с влязъл в законна сила
съдебен акт е установено,че подс.Х.,на 10-ти срещу 11-ти октомври 2020 година в бар
„Мазе“,гр.София, ул.„Христо Белчев“ противозаконно е отнел,с цел да присвои движими вещи
,намиращи се в раница на св.Б.Ш.,между които се е намирала и банкова карта-кредитна карта
№********** ,издадена от „Дайнърс Клуб България“ на името на Б. Д. Ш..Това еднозначно
следва от съдебния акт,постановен по нохд №16015/ 2020 година по описа на РС
гр.София.Безспорно в този момент Б.Ш. се е намирала на посоченото място,където е извършено
престъплението „кражба“ от Х.,като се кредитират изцяло показанията на тази свидетелка и на
свидетелите П.Т. и Ю.Н. като последователни и непротиворечиви.Заявеното по фактите от тези
6
трима свидетели пряко се отнася към предмета на доказване и правно-релевантни факти и
обстоятелства,кога и къде са се намирали и поради какви причини са били заедно в
бар“Мазе“.Заявеното от посочените свидетели е вътрешно непротиворечиво и кореспондира с
друга група гласни доказателствени средства-със заявеното от полицейските служители Х.,М. и
В.,пред които след задържането в друго проверявано питейно заведение подс.Б.Х. е споделил за
отнетата дамска чанта в бар „Мазе“ и е посочил къде е изхвърлил част от вещите,съдържащи се
в нея.Самата кредитна карта №**********,издадена от „Дайнърс Клуб България“ на Б. Д. Ш. не
е установена в хода на воденото разследване,не е прилагана като веществено доказателство по
делото,но е безспорно,че е била част от вещите,намиращи се в раницата на Ш..По делото,както
правилно е акцентирал в мотивите си и първият съд ,не е установено отнетите
вещи,включително кредитна карта №**********,издадена от „Дайнърс Клуб България“ на
Б.Ш.,да са предавани на трети лица от подсъдимия Х..Напротив,от заявеното от свидетелите К.
и Д. се установява,че именно подс.Б.Х. е лицето,което е извършило плащанията с посочената
кредитна карта чрез ПОС-терминал в „The Cocktail bar“,бар-заведение,в което двамата свидетели
са работили в инкриминирания период.В хода на досъдебното производство,при извършено
процесуално-следствено действие «разпознаване на лица»,двамата свидетели Д. и К. са
разпознали подс.Х. като лицето,извършило плащанията с карта,чрез ПОС-терминал в „The
Cocktail bar“.
Въззивният съд,при условията на чл.339 ал.2 НПК намира за неоснователно оплакването на
защитата,че първият съд е ценил писмени доказателствени средства,изготвени в нарушение на
процесуалните правила и така е постановил присъдата при допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения,свързани с извършени разпознавания на
подсъдимия Б.Х..Такова възражение е сторено и пред първия съд,а съдът в изпълнение на
задълженията си е дал убедителен отговор на сторените оплаквания.
Следва да се акцентира,че свидетелят К. е депозирал показания пред първия съд ,л.140,като
е заявил липса на спомен за отделни факти,но е бил убедителен,поддържайки приобщените си
показания,т.1,л.133 ДП,след прочитането им по реда на чл.281 НПК. Категоричен в показанията
си е бил и св.П.Д.,който сочи,че подс.Х.,заедно с друго лице е седнал на бара,обслужван от
Д.,поръчали са си два пъти и подсъдимият е платил два пъти с карта,като при последващо трето
плащане /следва да се посочи,че обвинение за опит в тази насока няма/ плащането с картата е
отказано,транзакцията не е осъществена,след което подсъдимият е платил в брой е и напуснал
„The Cocktail bar“.Впоследствие и двамата свидетели-К. и Д. са разпознали Б. Х. като
лицето,извършило двете плащания с карта в бара,като преди самите разпознавания
разпознаващите лица /Д. и К./ са разпитани,касателно белези и конкретни характеристични
особености,по които могат да разпознаят едно лице.
Следва да се акцентира на това,че в показанията си,т.1,л.219,гърба от ДП,св.Д. е посочил,в
разпит преди да се пристъпи към разпознаване на подс.Х.,-„..категорично заявявам,че ще мога да
разпозная мъжа,който използва розовата банкова карта в заведение „Коктейл бар“ на дата
11.10.2020 година и което на два пъти закупи напитки-бира и водка,а на третия път вече картата
беше блокирана и плащането не се осъществи.Той е мъж на видима възраст около 30
години,висок около 170-175см.,видя ми се нормален по към тъмен цвят на кожата,светли очи с
леко набола брада,нормална форма на лицето към по кръгла“.
След това категорично го е разпознал,като следва да се отбележи,че самото разпознаване
става само 7 дни след извършеното деяние.
Тези обстоятелства са коректно възпроизведени в изготвените протоколи,като ясно са
записани изявления на двамата свидетели,касателно обстоятелствата и причините,поради които
биха разпознали лицето,извършило плащания с карта в„The Cocktail bar“на 10/11.10.2020
година.
Разпитаните по делото Р.Л. и А.С.,поемни лица при извършените процесуално-следствени
действия по „разпознаване на лица“,въпреки,както е посочил първият съд „…..липсата на
детайлни спомени за обстоятелствата на извършените разпознавания,потвърдиха,че са
подписали съответните протоколи и с тях редовно са удостоверени отразените процесуални
действия………липсата на конкретни спомени у свидетелите Д.,С. и Л. за това,какви точно и
колко снимки са били показвани при разпознаванията,не опорочава същите,доколкото
използваните при разпознаванията снимки са фиксирани във фотоалбуми,на които са поставени
7
подписите на лицата,участвали и присъствали на разпознаванията,л.221,л.225,т.1 ДП,които
фотоалбуми са били използвани и при самите разпознавания,видно от фотоснимките от самите
разпознавания ,л.222 и л.226,т.1 ДП“.По този начин е даден убедителен отговор на поставените
от защитата оплаквания.Няма спор,че според чл.131 НПК протоколите,съставени при условията
и по реда ,предвидени в НПК са доказателствени средства за извършване на съответните
действия,за реда,по който са извършени и за събраните доказателства.
Във въззивната жалба на защитата е сторено оплакване,че необосновано първия съд е
намерил,че изпълнената по делото видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза сочи подсъдимия Х. като извършил на двете транзакции.
Такова категорично твърдение във връзка с изготвената експертиза първият съд не е
сторил.Напротив,анализирал е експертното заключение,подчертал е експертният извод,че най-
вероятно лицето на изследвания видеоматериал е Х.,а една съпоставяйки експертизата като
способ за проверка на доказателствата в наказателния процес,на основата на оценка на всички
доказателствени източници е обобщил,че „….именно подсъдимият Х. е извършил двете
транзакции с картата,издадена на името на св.Ш.,без нейно съгласие“,л.160 от делото,втори
абзац,последно изречение.
Собствената оценка на експертното изследване и обективираните изводи от страна на
въззивния съд сочи,че изготвената от експерта Ч. Ст.,т.1,л.л.228-234 ДП,и приета от съда по
реда на чл.282 НПК комплексната видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза,протокол №1093/16.11.2020 установява вероятна идентичност между Б. Х. и
заснетото в изследваните видеозаписи лице.Предмет на изследване е било възможно
съответствие и идентифициране на лицето,което в „Коктейл бар“ е поръчало напитки и ги е и
платило с кредитна карта в инкриминирания период.По изследваните записи не са установени
физически дефекти и наранявания,като след експертна оценка на изследваните копия и
представен сравнителен снимков материал е дадено заключение,че „…най-вероятно е заснето
едно и също лице,посочено като Б. Х.,роден на ********** година……“.въззивният съд,както
това е акцентирал и първият съд намира,че това експертно изследване,оценено на основата на
останалите доказателства по делото подкрепя убедително обвинителната теза, касателно
твърдените от държавното обвинение факти.
Законосъобразната оценка на доказателства и доказателствени средства е довела решаващия
съд до обоснован правен извод,дал основание на съда да постанови съдебния си акт.При
изложените по-горе факти и обстоятелства се намира,че обосновано първия съд е приел,че
действайки по описания начин подсъдимият Б. Х.,с установена самоличност е осъществил от
обективна и от субективна страна признаците на престъпление , описани в чл.249 ал.1 пр.2
вр.чл.26 ал.1 НК.
С оглед възприетите от въззивния съд факти,правният извод на първия съд е
законосъобразен.
Безспорно се установява от обективна страна,че подсъдимият Б. Х.,при условия на
продължавано престъпление,чрез действия в периода 00,49,33 часа до 01,04,28 часа на
11.10.2020 година в гр.София,ул.„Ангел Кънчев“№9,чрез ПОС-терминално устройство в „The
Cocktail bar“е използвал платежен документ-кредитна карта №**********, издадена от
„Дайнърс Клуб България“ на името на Б. Д. Ш. без съгласие на последната /титуляр/,като
деянието не съставлява по-тежко престъпление.В посочения период обективно ,чрез две
деяния,осъществяващи поотделно един състав на едно и също по вид престъпление ,извършени
през непродължителен период от време,при една и съща обстановка и при еднородност на
вина,при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото,подсъдимият Х. два пъти е използвал платежен инструмент-описаната по-горе
кредитна карта на името на Б.Ш..
Съгласие на титуляря за извършване на транзакции чрез кредитната карта не е давано,а
самата карта е била предмет на престъпление по чл.194 ал.1 НК,извършено от самия Х.
обстоятелство установено с влязъл в сила съдебен акт.Използването на платежния инструмент е
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК. Налице са 2 отделни
деяния,които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл.249 ал.1
НК.Извършени са през непродължителен период от време, при едни и същи условия на място и
8
обстановка,при еднородност на вина.Безспорно установения „модус операнди“ сочи,че
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Решаващият съд е приел обосновано,че престъплението е извършено от подсъдимия Б. Х.
при условията на пряк умисъл по см.на чл.11 ал.2 НК,като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е обществено-опасните последици и е искал настъпването на
тези обществено-опасни последици.В подкрепа на този извод е проявената упоритост от страна
на подсъдимия Х.,за да постигне целения резултат.Ясно е съзнавал,че използва чужд платежен
инструмент и продължил упорито да го използва.Посочи се и по-горе,че са налице данни Х. да
се е опитал да го ползва и трети път,когато е отказано изпълнение на транзакцията,но доколкото
обвинение в тази насока няма,съдът не дължи допълнителен анализ в тази насока.От обективно
установените действия на подсъдимия Х. закономерно и обосновано се извежда умисъла у дееца
при извършване на престъпната деятелност.Целта е користна-неправомерно финансово
облагодетелстване. Причините и мотивите за извършване на престъпното деяние се коренят в
нисък оценъчен критерии на поведение,стремеж за лично облагодетелстване,незачитане на
установен финансов и правов ред в Държавата.
Законодателят е предвидил за престъпление,чиито признаци са описани в чл.249 ал.1 НК,
две кумулативни наказания:
-„лишаване от свобода“от 2 до 8 години и
-„глоба до двойния размер на получената сума“.
Въззивният съд намира,че при определяне на вида и размера на наказание на подс.Х. и при
определяне режима на изтърпяване,първият съд не е бил убедителен,като по същество е проявил
снизхождение,което трудно се обосновава,с оглед събраните доказателствени източници.При
липса на съответен въззивен протест,обаче,следва да се споделят доводите на проверявания съд.
Първият съд е отчел като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдействието от страна на подсъдимия Б. Х. пред полицейските органи по повод отнетите от
него вещи и установяването им,ниската стойност на платените с кредитната карта стоки /вреда/и
чистото съдебно минало на подс.Х.,доколкото по отношение на предходните му осъждания е
налице реабилитация по реда на чл.86 НК.По отношение възрастта на подс. Х.-31 годишен към
момента на извършване на престъпното деяние ,отчетена като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство,въззивният съд стои на различно становище.Касае се за личност в
зряла възраст,чужденец,пребиваващ продължително в Р.България,по отношение на което не за
първи път се реализира наказателната репресия на Държавата в наказателно правоотношение с
подсъдимото лице.
Съдът не е отчел отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства,макар с
оглед упоритото противоправно поведение на дееца /включително с оглед предхождащото му
поведение и извършеното от него,квалифицирано като престъпление по чл.194 ал.1 НК/,такива
да са обективно налице.Поради горното,настоящият съдебен състав намира,за разлика от първия
съд,че не са налице нито многобройни,нито изключителни по своя характер смекчаващи вината
и наказателната отговорност обстоятелства.
Приемайки,че са налице условията на чл.55 ал.1 и ал.3 НК/макар ал.3 да не е посочена
изрично в съдебния акт-присъда,а само в мотивите към нея/,приемайки,че и най-лекото
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от ДВЕ години е несъразмерно тежко за
извършеното престъпление,след оценка на смекчаващите вината и наказателната отговорност
обстоятелства,както и целите на наказание,разписани в чл.36 НК на основа на специалната и
генерална превенции,съобразявайки тежест на престъпление и упоритост при преследване на
престъпния резултат,първият съд е определил на подсъдимия Б. Х. наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година.
Не е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
Законосъобразно първият съд е намерил,че са налице основанията на чл.25 ал.1 НК за
определяне на общо наказание на Б. Х. измежду наложеното по това дело и наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ по нохд №16015/2020 година на РС-София.
Както правилно е посочил първият съд „…..престъпленията,за които тези осъждания са
постановени,са извършени преди влизане в сила на присъдата по посоченото друго
9
наказателно производство“.Наложеното общо наказание е определено между най-тежкото
от двете наказания „лишаване от свобода“-наказание „лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА година и ШЕСТ месеца.Обективно са налице основания по чл.66 ал.1 НК.Първият
съд е отложил изтърпяването на определеното общо наказание от 1 година и 6 месеца
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години.Съобразено е чистото съдебно минало на
подсъдимия Б. Х. към момента на извършване на престъплението по чл.249 ал.1 вр.чл.26
ал.1 НК,като е прието,че за поправително-възпитателното въздействие върху подсъдимия Б.
Х. и за предупредително-възпиращия ефект на наказанието,последният не следва да се
изолира в пенитенциарно заведение.
Видно е,че с присъдата си,на основание чл.189 ал.3 НПК,съдът е осъдил Б. Х. да заплати
направени по делото разноски в размер на 465 лева,като в тези разноски са включени и
такива,сторени във връзка осъществяван превод в хода на наказателното производство.
Първият съд не е приложил правилно Закона в тази част.
Съдът е определил на експерта Ч.С. в съдебно заседание да се изплатят 60 лева за
защита на изготвената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза , като по сметка на СДВР,вж.л.235,т.1 ДП,е наредена сумата 106,57лева.Само
тези разноски, общо в размер на 166,57 лева се дължат от осъденото лице.
На основание чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.189 ал.2 НПК сторените разноски за преводач не се
възлагат в тежест на лицето.По настоящото наказателно дело Х. не дължи и разноски
,сторени във връзка с наказателното производство срещу него по чл.194 ал.1 НК/напр.за
оценителната експертиза/.
В частта за разноските атакувания съдебен акт ще се измени,като се отмени
определената дължима сума от Б. Х. за разноски над 166,57 лева до 465 лева.
Извършената служебна проверка на присъдата в цялост извън основанията и
оплакванията ,посочени от обжалвалата страна,не установява основания за друго изменяне
на атакувания съдебен акт.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ,на основание чл.337 вр. чл.334 т.3 НПК,присъда №29/18.02.2022 година на
Софийски градски съд,наказателно отделение,постановена по нохд №2136/2021 година по
описа на съда в частта за разноските,като отменя определената дължима сума за разноски от
подсъдимия Б. Х. над стойността 166,57 лева до 465 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок от
съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11