Решение по дело №566/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 350
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 31 октомври 2022 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20221700500566
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Перник, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500566 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ С., чрез
пълномощника юк М., против решение № 815/17.07.2022 г. по гр.д. № 1443/2022 г. по описа
на Районен съд– Перник. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата
доводи се твърди, че:
Първоинстанционния съд неправилно е приел като годно доказателствено
средство съставения протокол за ПТП, въпреки, че с него не може да се докаже по
категоричен начин механизма на причиняване на претендираните щети. Счита се, че
приобщеният към делото протокол за ПТП е съставен в нарушение на процесуалните
правила, тъй като неговият съставител не е възприел самото настъпване на процесното ПТП,
а е съставен изцяло по данни на водача, а неговата съпруга фигурира като свидетел в същия.
Относно показанията на последните двама се изразява становище, че неправилно са
кредитирани, като заинтересувани лица. На следващо място, в протокола не били описани
редица факти и обстоятелства, които да са достатъчни за установяването на механизма на
произшествието, като посока на движение, състояние на пътното покритие, метеорологчни
условия, къде се намира процесната необезопасена дупка, имало ли е множество други
такива, както твърди ищеца, каква е била скоростта на движение.
1
В горната връзка възразява се и срещу заключението на автотехническата
експертиза по делото. Счита се, че и чрез нея не е изяснено по ясен и категоричен начин
дали ищецът е управлявал процесното МПС с несъобразена скорост и дали само и
единствено това е причината за ПТП. Водачът на МПС, когато избира скоростта на
движение и поведението си на пътя е длъжен да се съобрази с конкретната пътна
обстановка, а именно: мокро асфалтово покритие, намалена видимост през тъмната част на
денонощието, въведената временна организация на движението и съответните монтирани
предупредителни и забранителни пътни знаци, поради необходимост от рехабилитация и
реконструкция на пътното платно. Поради което се счита, че вредоносният резултат е
следствие да противоправното поведение на водача, който виновно е нарушил правилата на
движение по пътищата, установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Прави се алтернативно искане за
отчитане на това съпричиняване при обезщетението.
Претендират се разноски за две инстанции.
От ищеца е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по
същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Сочи, че механизма на настъпване на процесното ПТП изцяло
кореспондира с фактите и обстоятелствата по случая и обективната истина. Счита се за
доказано, че следствие на ПТП на ищеца са причинени имуществени вреди, които следва да
бъдат надлежно обезщетени. Излагат се доводи за това защо липсва съпричиняване.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това.
С доклада по делото първата инстанция е обявила на страните, че на съда е
служебно известно, че пътния участък в който е станало твърдяното ПТП е част от
Републиканската пътна мрежа на България, както и това, че приема за безспорно къде, кога с
какъв автомобил и чия собственост е станало това ПТП. Това обявяване не е оспорено.
Районния съд е приел, че от свидетелските показания еднопосочно се установява,
че на *** г. двамата свидетели- В. А. и Р. К. около 21,00 ч. са пътували с процесния лек
автомобил от *** към ***. Пътният участък е бил неосветен, валяло е и пътната настилка е
2
била мокра като имало множество дупки във всички части на платното, които не е имало
възможност да бъдат едновременно и изцяло избегнати. Ограничението на скоростта било
50 км./ч., имало знаци, че от двулентов път се преминава в еднолетнов и разделителни
колчета между двете платна. Същевременно имало предупредителен пътен знак за ремонт,
но ремонтът бил в другото платно, а платното на движение на процесния лек автомобил
било в експлоатация. Водачът управлявал лекия автомобил със скорост около 40-50 км./ч.,
като непосредствено преди участъка с дупките намалил скоростта си. Свид. А. посочва, че
успял да види дупката около един метър, преди да навлезе в нея, натиснал спирачки, но
въпреки това попаднал в нея с две гуми, за да не влезе и с четирите, в резултат на което
настъпили увреждания по гумите и десните джанти на автомобила - предна и задна. След
настъпване на инцидента двамата свидетели сигнализирали органите на МВР. От
показанията им се установява, че на посоченото време и място имало и други спрели коли,
които сменяли гуми. Свид. В. А. споделя, че непрекъснато използва процесния път, като
седмицата преди инцидента успявал да заобиколи дупките, но те непрекъснато увеличавали
броя и размерите си.
Така изложените факти са несъмнени.
Невярно е твърдението с жалбата, че районния съд бил придал на протокола за
ПТП доказателствено значение което той няма. Видно от мотивите на контролираната
инстанция на това писмено доказателство е отделено значително място в мотивите, като са
изложени подробни доводи, кои факти се счита да са установени с него, защо и кои не. Към
този разбор настоящата инстанция напълно се присъединява, поради което не се налага
преповтарянето им.
Следва само да се подчертае, че районния съд се е доверил изцяло само на тази
част от протокола за ПТП, която полицейския служител е възприел и лично- мястото на
инцидента, посоката на движение на автомобила, обстоятелството, че на процесния пътен
участък през релевантния момент е съществувала несигнализирана и необезопасена
неравност (дупка), респ. че процесният автомобил е имал описаните в протокола
увреждания.
Относно механизма на настъпване на ПТП районния съд е направил отделен
разбор на всички събрани по делото доказателства- показания на очевидци, автотехническа
експертиза, документи.
В горната връзка неоснователно се твърди, че не е следвало да бъдат кредитирани
показанията на посочените по- горе свидетели, тъй като били заинтересувани от изхода на
делото. Процесуалния закон на придава отнапред установена доказателствена сила на никое
доказателство. Обективната истина в гражданския процес може да се установи с всички
относими и допустими доказателства и/или доказателствени средства. Възможната
заинтересуваност на част от тях е предвидена в разпоредбата на чл.172 ГПК, като съдът не е
ограничен в събирането на такива доказателства, а му е възложено в задължение тяхната
обстойна преценка. Видно от атакуваното решение първия съд е сторил именно това. При
обсъждане на показанията на А. и К., той е съзрял правилно тяхната последователност,
3
безпротиворечивост и най- вече, пълната им кореспонденция с останалите събрани по
делото доказателства. Разбора в тази насока е достатъчно подробен, настоящата инстанция
го възприема като свой и не се налага неговото преповтаряне.
Неоснователни са и възраженията на ответната Агенция против приетата
автотехническа експертиза. Вещото лице по същата е установило и посочило обективно
възможното.
Възражението за съпричиняване е било правено и пред районния съд, като
изложените мотиви против това са правилни и законосъобразни. Дейсвително от събраните
доказателства по делото не е установено противоправно поведение на водача на лекия
автомобил "БМВ", респективно доказано нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. Доказателства от
ответната страна в тази насока не са ангажирани.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявения осъдителен иск по
чл.49, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД е основателен.
По отношение на главния иск е било проведено пълно доказване относно
наличието на противоправно деяние (в случая бездействие); настъпване на вреди
(имуществени вреди следствие на получените повреди по автомобила); причинно-
следствена връзка между противоправното бездействие и настъпилите имуществени вреди и
предполаганата вина на делинквента.
Правилно, въз основа на събраните доказателства и точно тълкуване на закона
РС-Перник е приел, че така установената имуществена вреда следва да се обезщети по
пазарни цени, които са доказани до размер от 740.16 лв., но доколкото иска е бил предявен в
размер от 600 лв. не е имало правна възможност за присъждане на цялата сума.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъди
адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗА.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 815/17.07.2022 г. по гр.д. № 1443/2022 г.
по описа на Районен съд– Перник.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* да заплати на адв.
Й. С. Л.-П., САК, л. № *** в Регистрите на Българската Адвокатура и адв.Г. С. Х. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лева -
възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд Перник за оказана
4
безплатна правна помощ по ДПЗС от *** г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5