Решение по дело №166/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 196                                          17.07.2020 г.                          гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На    седми юли                                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

  Председател: Светлана Чолакова

секретар  Пенка Тоцева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.124 ал.4 ГПК вр. с чл.357 ал.1 КТ

Депозирана е молба от Л.Р.Х. против ЕТ „Габриела-Петя Цонева“ Разград, за установяване, че между страните е бил сключен трудов договор за осемчасов работен ден с трудово възнаграждение в размер на 350лв., както за признаване прослуженото при ответника време за периода 11.11.2014г. до 10.02.2015г. за трудов стаж. Сочи, че между страните е бил сключен трудов договор №185/11.11.2014г. за длъжността „общ работник“ НКИД 1071 НКПД96330001 в „цех за закуски“ гр.Разград. Съгласно чл.2 от договора работното време е един част от 16ч. до 17ч. Със Заповед  №6/10.02.2015г. на осн. чл.71 ал.1 т.1 КТ ответникът прекратил трудовото правоотношение считано от 10.02.2015г. Твърди, е работила по това правоотношение над посоченото в договора работно време през деня до 8 часа, с посоченото от нея трудово възнаграждение в размер на 350лв., като некоректно изготвен на трудов договор от работодателя.

            Ответникът депозира отговор, намира исковата претенция за неоснователна и недоказана.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

               Ишцата била в трудово правоотношение с ответника, видно от трудов договор № №185/11.11.2014г. със срок на изпитване – до 11.05.2015г.,  назначена на длъжност „общ работник“ в цех за закуски в гр.Разград, с работно време един час от 16ч. до 17ч., с основно месечно възнаграждение в размер на 45лв. Трудовият договор е прекратен на 10.02.2015г., видно от Заповед №6/10.02.15г./гр.д. №1965/18г. на РРС/.  Съгласно решение на РОС по в.гр.д. №97/18г. след като е обезсилено като недопустимо предходно решение по гр.д. №1985/15г. на РРС, са дадени указания в настоящото производство да се разгледа предявен установителен иск с правно основание чл.357 ал.1 КТ, за признаване на установено трудовото правоотношение и се разгледа спора на ищцата относно съществуването на твърдяното от нея съдържание на трудовия договор.

За установяване на твърдените обстоятелства по искане на ищеца са разпитани свидетелите Р. А. и Я. Д. В показанията си св. Р. А.-дъщеря на ищцата сочи, че майка и работела в цеха за закуски от м.11.2014г. до м. май 2015г. Работела сутринта от 11часа до 23-24 часа и получавала малко повече от минималната работна заплата.

Св. Я. Д. сочи, че работил при същия работодател ЕТ Габриела Петя Цонева“ от м.08.2014г. до м.12.2014г. Тогава там работела и ищцата пакетирала закуски. Отивала на работа в 17часа и била там до 23,30часа - 24 часа, като вземали малко повече с около15-20лв. от тогавашната минималната работна заплата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:  Съгласно  разпоредбата на чл.357 КТ трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването, изпълнението, прекратяването на трудовите правоотношения, поради което е налице правен интерес за ищеца съгласно отменителното решение на въззивната инстанция/според настоящия състав такъв би бил налице, при липса на писмен трудов договор/ Според чл. 66 ал.1 КТ трудовият договор съдържа: мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;  времетраенето на трудовия договор;  размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;  продължителността на работния ден или седмица. Според чл.62 КТ трудовият договор с предписаното в чл.66 ал.1 КТ съдържание елементи, от които са и трудовото възнаграждение и продължителността на работния ден се сключва в писмена форма. Между страните е сключен трудов договор №185 от 11.11.2014г., който не е оспорен.  Друг договор или съглашение между страните не е представен. По делото са събрани единствено гласни доказателства. Независимо, че са допуснати свидетелските показания,  съгласно чл.164 ал.1 т.3 от ГПК същите са недопустими. Заплащането на работната заплата се документира по надлежния ред, съгласно чл.128 ал.1 т.2 КТ работодателят начислява  във ведомости за заплати трудовото възнаграждение и да го заплаща по начина определен в чл.270 ал.3 КТ - лично по ведомости срещу разписка, а по писмено искане на работника на влог в посочена от него банкова сметка. ***.д. №619/2015г. на РРС, са налице ведомости за заплати за м.11.2014г. - м.02.2015г., съответно приложени и разписки за заплатени суми. По посоченото производство е била изготвена и експертиза във връзка с претенция на ищцата за заплащане на трудовото и възнаграждение за процесния период. В случая не биха могли да се ползват свидетелските показания за полученото трудово възнаграждение, тъй като са налични документите за това, същите не са изгубени, в който случай е налице изключението за допустимостта им. Законът изисква доказването на определени обстоятелства с писмен документ- в случая трудов договор, който е приложен. Единствено при наличие на друг документ, случаен изхождащ от работодателя, както и при липса на такъв, могат да се ползват свидетелски показания, за доказване на посочените обстоятелства  В случая и по отношение на уговореното работното време, определено в рамките от 16ч. до 17ч. в договора, доказване на друга продължителност, не може да се установява със свидетелски показания, съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК. Законът единствено не ограничава допустимите доказателства по отношение на положен извънреден труд - ако се иска установяване на завишаване на месечната продължителност на работното време, когато съгласно практиката на ВКС са допустими всички доказателства-включително и свидетелски показания. Поради което намира, че претенцията за установяване на различно съдържанието на процесния трудовия договор, по отношение на работното време и месечното възнаграждение, е недоказана и следва да се отхвърли.

По искането за установяване на трудов стаж за процесния период, има произнасяне още в определението по чл.140 ГПК от 20.02.2020г., като освен това за такъв иск е предвиден друг процесуален ред за разглеждане - реда на ЗУТОССР, а в случая не са налице предпоставките за това. Като искането на ищеца за признаване на трудов стаж, не е самостоятелен иск по чл.1 ал.1 т.1 от ЗУТОССР, а последица от останалите претенции, за което подробни съображения за това са изложени в решение по в.гр.д. №138/2016г. на РОС

             Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

                     

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Л.Р.Х., ЕГН **********, адрес ***-Петя Цонева“ ЕИК *********, адрес гр.Разград,  ж.к.Орел блок №21вх.4 ап.15, за приемане на установено, че между страните е бил сключен трудов договор №185 от 11.11.2014г. с различно съдържание от посоченото в него, а именно че е работила на осемчасов работен ден с трудово възнаграждение в размер на 350лв., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: