Р Е Ш Е Н И Е
№
917/29.4.2021г.
гр. Пловдив, 29 април 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, I отд., XIV състав, в публично
съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при секретаря
НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Г. адм. дело № 2195 по
опис на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във
връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Постъпила е жалба от С.М.Ш., ЕГН **********
и С.М.Ш., ЕГН **********, Е.С.Ш., ЕГН **********, А.С.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш.,
ЕГН ********** и С.М.Ф., ЕГН **********, всички с адрес ***, чрез адв. Ц.,
против заповед № РД-20-554/26.06.2020 г. на кмета на район “Централен” при
община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: “Четириетажна жилищна
сграда с мансарден етаж”, с идентификатор56784.520.683.1, находяща се в ПИ с
идентификатор 56784.520.683, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска
част, гр.Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Цар Иван
Страцимир” № 27.
Твърди се в жалбата, че издадената заповед
е нищожна, алтернативно незаконосъобразна, като издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Посочва се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В тази
връзка се позовават на решението на Европейския съд по правата на човека по
делото Йорданова и други срещу България от 2012 г. Посочва, че компетентните
органи не са направили преценка дали изземването на имотите – общинска
собственост, върху които се намират жилищата на жалбоподателите, нарушават
правата по чл.8 от Конвенцията. Макар и в случая да не става въпрос за жилище,
построено на общинска земя, то с пълна сила важи аргументът, че оторизираните
органи, преди да пристъпят към мерки по събаряне, са длъжни да направят
адекватна преценка дали тези действия нарушават правото на зачитане на личен и
семеен живот на потърпевшите. Твърди, че нямат друг имот, който да
удовлетворява жилищните им нужди и не може да им се разпорежда да премахнат
единственото си жилище, в което намират подслон. Твърди, че подобно обстоятелство
представлява пряка дискриминация по етнически признак и грубо нарушение на
конвенцията. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира се
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
Ответникът по жалбата – кмет на район
“Централен” при община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С., подържа
становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани страни, адресати
на оспорената заповед, посочени като извършители на процесния незаконен строеж,
и в преклузивния четиринадесетдневен
срок от съобщаването, видно от отбелязването върху приложеното на лист 37 по
делото заявление за получаване на съобщение за издадената заповед, а жалбата е
подадена на 20.08.2020 г. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.
От фактическа страна се установява, че
с констативен акт № 48/04.12.2019г. на служители на Район „Централен",
Община Пловдив е удостоверено извършването на незаконен строеж представляващ:
„Нова четириетажна масивна сграда с мансарден етаж" с идентификатор
56784.520.683.1 в поземлен имот с идентификатор 56784.520.683 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, УПИ II-1392, кв. 455А по плана на Първа градска
част - гр. Пловдив, одобрен със заповед №ОА-1022/01.06.1994г., с
административен адрес ул. „Цар Иван Страцимир" №27, гр.Пловдив.
Констатира се, че в имот с
идентификатор 56784.520.683 е изградена нова четириетажна сграда с мансарден
етаж с идентификатор 56784.520.683.1 на мястото на старата едноетажна паянтова
сграда в имота. Новата сграда е с приблизителна площ в план 74,00 кв.м.,
изпълнена от стоманобетонови колони и стоманобетонови плочи с ограждащи тухлени
стени. Сградата е в напълно завършен вид, измазана и боядисана с монтирани
дограми и прозорци, улуци и водостоци, свързана е с електропреносната,
водоснабдителната и канализационната мрежа. Сградата се обитава и се ползва за
живеене. Установено е, че за така извършеното строителство не са предоставени никакви
строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж.
От проверяващите органи е установено,
че изградената сграда не е предмет на предвижданията на действащия ПУП, одобрен
със заповед №0А-1022/01.06.1994г. и последващите изменения на ПУП и РУП. Освен
това за извършеното строителство на четириетажната сграда с мансарда има
издаден мотивиран отказ №3/26.01.2017г. на Главния архитект на район „Централен“,
Община Пловдив за издаване на удостоверение за режим на търпимост по смисъла на
§127, ал.1 от ПЗР на ЗИД и на §184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, във връзка с §16
от ПР на ЗУТ, който е влязъл в сила с Решение №1171 от 30.06.2017г. на
Административен съд Пловдив по административно дело №411/2017г., потвърдено с
Решение № 2475 от 26.02.2018г. на Върховен административен съд, Второ отделение по адм. д.№ 8809/2017г.
Изложено е също, че за горепосочената
сграда е проведена процедура по реда на чл.178 от ЗУТ за забрана ползването,
като е издадена заповед № РД-18-1248/07.11.2018г. на кмета на район „Централен“
при Община Пловдив, която не е обжалвана и е влязла в законна сила.
Строежът „Нова четириетажна масивна
сграда с мансарден етаж" с идентификатор 56784.520.683.1 в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.683 е чет съгласно Наредба №1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата
на видовете строежи Министерството на регионалното развитие и благоустройство
/МРРБ/ и член 137 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Установено е, че имотът е собственост
на жалбоподателите, съгласно посочените в заповедта нотариални актове, а
възложители са жалбоподателите С.М.Ш. и С.М.Ш..
Става ясно от констативен акт №
48/04.12.2019г., че строежът представлява „Нова четириетажна масивна сграда с
мансарден етаж" с идентификатор 56784.520.683.1 в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.683 но кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,
УПИ П-1392, кв. 455А по плана на Първа градска част - гр. Пловдив, одобрен със заповед
№ОА-1022/01.06.1994г., с административен адрес ул. „Цар Иван Страцимир"
№27, гр.Пловдив, извършен без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж.
Актът е съставен в отсъствието извършителите и им е съобщен по реда на §4, ал.1
от ЗУТ с писмо с изх. №94012-18783(12)/18.02.2020г., изпратено с обратни
разписки на всички заинтересовани. На 28.02.2020г. в район „Централен",
Община Пловдив е постъпило възражение с вх. №94012-18783(13)/28.02.2020г. от С.Ш.
и С.Ш. срещу констатираните в него обстоятелства, които са приети за неоснователни
и които не обосновават законосъобразност на извършеното строителство.
Със заповедта е направен извод за
това, че извършеното строителство не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, тъй като не са изпълнени кумулативно изискуемите законови
предпоставки за нейното приложение - строителството е ново и е извършено след
31.03.2001г.
Административният орган е приел, че след
като законът допуска хипотеза, при която
отпада възможността за узаконяването на незаконни строежи, то очевидно е налице
засилен обществен интерес от предварителен контрол върху сигурността, хигиената
и естетиката на строителството, което прави премахването на строежа, изграден
без предварително разрешение за строеж, съответстващо както на чл. 6 АПК, така
и на чл. 1 от Протокола към ЕКЗПЧОС. Посочено е,че извършването на незаконно
строителство е правонарушение, засягащо сериозни обществени отношения. Соченото
правонарушение е нетърпим за демократичното общество факт и предприетите мерки,
изразяващи се в иницииране на производство по премахване на незаконното
строителство, са законово обосновани. От своя страна изискването за извършване
на строеж едва след одобряване на инвестиционни проекти и издаване на
разрешение за строеж е създадено с оглед защита и на живота и здравето на
гражданите, вкл. и на извършващите строежа, доколкото именно само при спазване
на строителните правила и норми, гаранция за което е издаването на разрешение
за строеж, може да се осигурят спазване на безопасно изграден строеж, при
съобразяване с всички съществуващи правила за стабилност, здравина и
устойчивост на същия. В това се изразява балансът между интересът на държавата
и индивида. Посочено е, че предвид обстоятелството, че процесният строеж не е
търпим, то той е в такова противоречие с правилата и нормативите за устройство
на територията, които не позволяват запазването му. Поради това
административният орган е приел да са налице спазването на всички предпоставки
за обосноваване наличието на пропорционалност.
По делото се изслуша
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна. Същата констатира, че съгласно одобрен със заповед № ОА -
414/26.03.2001г. проект за изменение на ЗРП и КЗСП /ПРЗ и РУП/ на част от
кв.455а-нов, Първа градска част гр.Пловдив в УПИ П-1392 /ПИ 56784.520.683/ул.
„Иван Страцимир" № 27 е предвидено ново едно етажно застрояване с
обслужващи функции, разположено на уличната регулационна линия и ново четири
етажно жилищно застрояване отдръпнато на 5.00м. от уличната регулационна линия,
свързано със застрояването в УПИ I -1389,1390,1391 и УПИ III - 394,1395, на 8.00м. от дъното на УПИ,
с височини: за едноетажното застрояване 4.05м. към УПИ III -1394,1395 и 4.10м. към УПИ
I-1389,1390,1391 и за четириетажното застрояване - височина на корниза 11.90м.
и на билото 4.50м. над кота корниз.
При оглед на място вещото лице е
установила, че в УПИ II-1392
/ПИ 56784.520.683/ са изградени две сгради: - Многофамилна жилищна сграда-основно застрояване
съгласно чл. 37, ал.1
и 2 от ЗУТ с идентификатор 56784.520.683.1, която се състои от първи приземен
етаж, три жилищни етажа и тавански жилищен етаж с по едно жилище на етаж, с
двускатен покрив с наклон на ската към УПИ III -1394,1395 и към УПИ I-1389,1390,1391 с височина на корниза
13.00м. и височина на билото 14.80м. - с характер средно застрояване съгласно
чл.23, ал.2,т.2 от ЗУТ, IV категория съгласно чл.137, ал.1, т.4б от ЗУТ и
чл.8,ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. Сградата е разположена на вътрешните регулационни линии на УПИ II -1392/ПИ 56784.520.683/, страничните с
УПИ III -1394,1395 и
към УПИ I-1389,1390,1391
и към дъното с УПИ XX-1386
по имотните граници с ПИ 56784.520.685, ПИ 56784.520.682 /странични/ и ПИ
56784.520.677/дъно/. Сградата е изцяло завършена и се обитава от собствениците;
- Едноетажна сграда, допълващо застрояване съгласно чл. 41 ал.1 от ЗУТ, която
не е нанесена в КК на гр. Пловдив, с обособени две помещения - западно
обзаведено като кафене, но не работещо, и източно, през което се осигурява
достъпа до жилищната сграда /проход/.
Вещото лице посочва, че жилищната
сграда - основно застрояване не отговаря на предвижданията на застроително-регулационния
план /ЗРП/. Съгласно действащия ПУП е предвидено основно застрояване на
уличната регулационна линия, а то е осъществено на дъното на УПИ в противоречие
с чл. 21, ал.2 от ЗУТ, както и че едноетажната сграда - допълващото застрояване,
не е предвидено в ПУП.
Относно търпимостта на стоежа, вещото
лице се е запознала с приложения по делото мотивиран отказ на главния архитект
на район „Централен“ за издаване на Удостоверение за режим на търпимост №
3/26-01-2017г. на четириетажна жилищна сграда с мансарда, кафе-аперитив и
проход в УПИ Н-1392, кв.455а, Първа градска част гр. Пловдив, ул."Иван
Страцимир" № 27. Посочва се, че същият е бил обжалван в частта относно
кафе-аперитив и проход, като жалбата е отхвърлена с решение № 1171 от 30.06.2017г.
на Административен съд Пловдив, I отделение, XIV състав, приложено в преписката
на район „Централен“. Относно четириетажната жилищна сграда с мансарда вещото лице
не е открила данни постановеният отказ за издаване на удостоверение да
търпимост да е бил обжалван.
Вещото лице посочва, че съгласно чл.21
ал.2 от ЗУТ сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано
само на страничните имотни граници, а изградената жилищната сграда представлява
основно застрояване в УПИ и съгласно чл.31 ал.2 т.2 от ЗУТ при средно жилищно
застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване до
границата към дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко 6 м. /а по ЗТСУ
отм. и КЗСП е предвидено 8.00м./. Поради това счита, че не може да се приеме,
че част от застрояването е в режим на „търпимост", тъй като самата жилищна
сграда е с дълбочина около 10.50м. Освен това в приложената към преписката в район
„Централен“ скица № 15-123307/16.03.2016г. от КК на гр. Пловдив на ПИ
56784.520.683 е нанесена само жилищната сграда с идентификатор 56784.520.683.1,
с площ 74 кв.м., брой етажи 4, с предназначение - жилищна сграда многофамилна,
разположена на двете странични имотни граници и на имотната граница на дъното
на ПИ.
Вещото лице посочва, че сградата не е
идентична с предвиденото застрояване по действащия ПУП, което е предвидено на
уличната регулационна линия. При сравняване на имотните граници на ПИ56784.520.683
по КК с приложената графична част от действащия ПУП-ПРЗ и КЗСП е установила, че
имотните граници на ПИ 56784.520.683 по КК не съответстват на регулационната
граница на УПИ II-1392
към дъното и на уличната регулационна линия.
В процесната заповед № РД-20-554/26.06.2020г.
на кмета на район Централен е описана „нова четириетажна масивна сграда с
мансарден етаж" с площ 74 кв.м. с идентификатор 56784.520.683.1 по КК,
като е отбелязано, че „сградата се обитава и се ползва за живеене". В
текстовата част на констативен акт №48/04.12.2019г. е описана „нова
четириетажна масивна сграда с мансарден етаж" с площ 74 кв.м. без да е
посочен идентификатора по КК и това, че се „ползва за живеене“. Окомерната
скица на констативния акт е извадка от КК, като е защрихована жилищната сграда
в ПИ 56784.520.683.
В предвид горните констатации, може да
се направи извода, че няма абсолютно пълна идентичност относно описанието и
идентификацията на сградата съгласно КК и КР, с действащия ПУП и процесната
заповед и констативния акт, послужил за издаването и.
Експертизата е посочела, предвид
разгледаните документи, че част от незаконния строеж е бил изграден до
влизането в сила на одобрения със заповед № ОА - 414/26.03.2001г. проект за
изменение на ЗРП и КЗСП на част от кв.455а-нов, Първа градска част гр.Пловдив,
включващ УПИ П-1392 /ПИ 56784.520.683/и до 2003-2004г.
Предвид установените по делото
фактически правни основания, от правна страна съдът намира следното.
Съгласно нормата на чл. 225а от ЗУТ
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Според чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в
сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение
на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
От своя страна §5, т.38 от ДР на ЗУТ
предвижда, че „строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ
застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо.
Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки,
допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо
застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени
специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи.
В тази връзка безспорно по делото се
установява, че процесният строеж представлява жилищна сграда, обект на
основното застрояване, IV-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б.
„Б“ от ЗУТ. Доказателство за това е изложеното в експертното заключение по
приложеното адм.д.№ 3841/ 2018 г.
Горното налага изводът, че ответният
административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на
предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.
В тази връзка не се споделят
възраженията на жалбоподателите относно липсата на компетентност поради изтекъл
мандат на предишния кмет на Община Пловдив. Представената заповед за делегиране
на правомощия № 13 ОА – 556 от 05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив,
доколкото няма данни за това да е отменена, се приема, че е действаща.
Съдът не споделя и възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателите относно обстоятелството, че е
налице съществена непълнота, тъй като в заповедта и КА сградата, предмет на
премахване, е описана като изцяло нова, а от данните по съобраните
доказателства се установява, че преди 31.03.2001 г. е съществувала едноетажна
сграда, като същата е била надстроена с три нови етажа. Обстоятелството дали
сградата е описана като нова изцяло или старо едноетажно строителство и ново
триетажно надстрояване не променя факта, че същата към настоящия момент е
четириетажна масивна сграда с мансарден етаж.
Действително, съгласно приложена
извадка от ЗРП, одобрен със заповед № ОА-414/ 26.03.2001 г. на кв.455, УПИ II- 1392 по плана на Първа градска част
/л.80 по делото/ и ситуационен план –
л.79 се установява, че в процесното УПИ има отразена паянтова жилищна сграда,
която обаче очевидно не съвпада като параметри с настоящата изградена такава
четириетажна масивна сграда,тъй като последната покрива имота от изток и в
дълбочина изцяло, видно от представената скица на сграда в ПИ 56784.520.683 на
СГКК от 08.04.19 г. /л.81 по адм.д.№ 3841/ 2018 г./, за разлика от паянтовата
сграда.
В случая обаче посоченото има значение, доколкото следва да
се преценява търпимостта на сградата в зависимост от годината на построяването
й.
Съдебна практика приема, че "§
16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. регламентират условията за
издаване на удостоверение за търпимост за "строежи, за които няма
строителни книжа". По смисъла на ЗУТ това са незаконни строежи, които биха
могли да бъдат разрешени - защото са допустими по действащите ПУП и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
ЗУТ, когато са изградени до 31.03.2001 г., т. е. до влизане в сила на ЗУТ.
Понастоящем са налице няколко успоредно действащи норми, които регламентират
режима на търпимост, с конкретни изисквания и според периода на изграждането на
незаконния строеж, а именно: ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ - "Строежи,
изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими... "; на ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ - "Незаконни строежи,
започнати в периода 08.04.1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането
в сила на този закон,... "; на ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ -
"Незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон,.... "; и на ал. 1 на § 127от ПЗР на ЗИДЗУТ -
"Строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
По делото и въпреки изричните и
подробни указания на съда, от страна на жалбоподателите не се ангажираха
доказателства, които да установят търпимостта на процесния строеж, чиято тежест
за доказване е на жалбоподателите.
В изготвената съдебно-техническа
експертиза на в.л.А., а и от самата приложена
извадка от ЗРП, одобрен със заповед № ОА-414/ 26.03.2001 г. на кв.455, УПИ II-
1392 по плана на Първа градска част /л.80 по делото/ се установява, че
предвиденото застрояване е на съвсем различно място от мястото, на което е
разположена сградата и това се вижда с просто око и без да са необходими
специални знания. Няма спор, че в заповедта е предвидено ново едноетажно и
четириетажно застрояване, но за първото е предвидено да е на уличната
регулация, а за второто – отдръпнато на 5.00 м от уличната регулационна линия.
Вещото лице установява, че жилищната сграда
- основно застояване не отговаря на предвижданията на ЗРП. Съгласно
действащия ПУП е предвидено основно застрояване на улечната регулационна линия,
а то е осъществено на дъното на УПИ в противоречие с чл.21, ал.2 ЗУТ.
Съгласно чл.21 ал.2 от ЗУТ сградите на
основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни
граници, а изградената жилищната сграда представлява основно застрояване в УПИ
и съгласно чл.31 ал.2 т.2 от ЗУТ при средно жилищно застрояване нормативите за
разстоянията на сградите на основното застрояване до границата към дъното на
урегулирания поземлен имот е най-малко 6 м. /а по ЗТСУ отм. и КЗСП е предвидено
8.00м./. Поради това съдът намира, че не може да се приеме, че част от
застрояването е в режим на „търпимост", тъй като самата жилищна сграда е с
дълбочина около 10.50м., съгласно заключението на експертизата. Ето защо счита,
че в случая са неприложими предвидените
изключения за търпимост по отношение на процесния имот.
Не ес споделят твърденията на
жалбоподателите, че не е налице пълна идентичност на описанието на сградата,
предмет на премахване с КК и КР и
действащия ПУП с процесната заповед и
констативния акт.
Видно от последните- заповед и КА, в
констативния акт сградата е индивидуализирана в достатъчна степен и
индивидуализиращи данни като местоположение, площ, етажност и идентификационен
номер на имота, в който се намира. Друга такава сграда в този имот не
съществува. Съдът намира, че непрецизните размери и абсолютно пълното
припокриване в план-схемата на констативния акт, за които говори вещото лице в
последните си изводи, не са съществени за индивидуализацията на имота, предвид
посоченото по-горе в изложението. Не е необходимо геодезическо заснемане в хода
на проверката, за да се установи кой точно имот подлежи на премахване.
Относно твърдяното нарушение на
Европейската Конвенция за правата на човека и основаните свободи, съдът следва
да посочи следното:
Член 8 от Конвенцията защитава и
гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на
кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но
правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да
бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно -
ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично
общество и да преследва една от изброените цели - да е в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите.
В случая, с издаването на процесната
заповед се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да
живеят в благоустроена среда и при спазване на законовите изисквания.
Освен това ЗУТ е специален закон и не
поставя подобни критерии при преценката за законност на строежите. Въведените в
чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да
бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които
обективно съществуват различни и то законосъобразни възможности - да се избере тази
от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението
и от друга страна - за държавата и обществото. Настоящата хипотеза не е такава
- когато специализираните органи по контрол на строителството строеж, за който
не са издадени строителни книжа по законоустановения ред, в правомощията им не
съществува друга възможност, освен да разпоредят принудителното му премахване,
т. е. действат съгласно предвиденото в закона, при обвързана компетентност. Те
нямат правото на преценка, каквато предоставя оперативната самостоятелност.
Разпоредбата на чл. 6 АПК е относима към издаването на административен акт и
неговото изпълнение, а несъотвествието с целта на закона е основание за
оспорване на административните актове. Тази цел е насочена към недопускането на
ползване на сгради, които не отговарят на законовите изисквания за изграждане и
ползване и за съразмерност в случая не може да се говори, след като се ползва
строеж, без наличието на каквито и да било строителни книжа и в изграден в
нарушение на техническите и законови. Обратното означава незачитане на
установените в закона правила и норми. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУТ законът
урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя
ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Въведеното изискването
за необходимостта от строителни книжа и разрешение за строеж за сграда с
капацитета на процесната преди да започне нейното строителство е именно такова
ограничение, предназначено да осигури сигурно, безопасно и безпрепятствено
ползване на собствеността - от една страна, а от друга – да съобрази
строителството с правила и нормативи, гарантиращи интереса на обществото.
Настоящият състав приема, че процесната
заповед отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед
чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, като се има предвид обстоятелството, че
разрешителният режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и
здравето на гражданите и спазването на определни разпоредби и стандарти относно
здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за
живущите на строежите.
Посочената мярка не е в противоречие с
чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по този ред може да търси собственик, който обаче е
изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за
изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение. Нормата на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира
правото на жилище, а ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата
в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. С други думи чл. 8,
ал.2 от Конвенцията допуска намесата на държавните власти в ползването на това
право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество
в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Поради това съдът счита, че в случая
намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8,
ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено
премахване на строеж, изграден без строителни книжа и в противоречие с
предвиждането на ПУП - ЗРП, насочено е към постигане на легитимна цел и е
пропорционално.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваната
заповед като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
При този изход на спора, стореното
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
ответната страна се дължи такова в размер на 900 лева, които жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Пловдив, съгласно чл.8, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Административен съд
– Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Ш., ЕГН **********
и С.М.Ш., ЕГН **********, Е.С.Ш., ЕГН **********, А.С.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш.,
ЕГН ********** и С.М.Ф., ЕГН **********, всички с адрес ***, против заповед №
РД-20-554/26.06.2020 г. на кмета на район “Централен” при община Пловдив, с
която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ е
наредено премахването на незаконен строеж: “Четириетажна жилищна сграда с
мансарден етаж”, с идентификатор56784.520.683.1, находяща се в ПИ с
идентификатор 56784.520.683, УПИ ІІ-1392, кв.455А по плана на Първа градска
част, гр.Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Цар Иван
Страцимир” № 27.
ОСЪЖДА С.М.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ш., ЕГН **********, Е.С.Ш., ЕГН **********, А.С.Ш.,
ЕГН **********, Г.С.Ш., ЕГН ********** и С.М.Ф., ЕГН **********, всички с адрес
***, заедно и поотделно да заплатят на Община Пловдив сумата от 900 /деветстотин/
лева възнаграждение за юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: