Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
С решение № 253 от 14.03.2013 г. на Великотърновски районен съд /ВТРС/ по гр. дело № 2643 по описа на съда за 2012 г., съдът ОСЪЖДА „ВВП”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. П., общ. В. Т., да заплати на В.К. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. Н. Г., 24 сумата 1996,64 /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и 64 ст./ лева, представляваща обезщетение от неизпълнение на договор за наем от 13.05.2003 г., продължен с договор за наем от 03.07.2006 г. и договор за наем от 23.06.2009 г., което неизпълнение се състои в увреждане на изпълнени от наемателя подобрения, ремонти и модернизации в имота, предмет на наемното правоотношение, както следва: премахване на окачен таван, на изградена преградна стена, метален сенник и ограда от бетонови блокчета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.06.2012 г. до окончателното изплащане, и сумата 403,48 /четиристотин и три лева и 48 ст./ лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 5121 лв., като неоснователна и недоказана;ОСЪЖДА В.К. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. Н. Г., 24 да заплати на „ВВП”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. П., общ. В. Т. сумата 530,79 /петстотин и тридесет лева и 79 ст./ лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. Делото е образувано по подадени от „В.К. В. Т.” - , гр. В. Т. и ”ВВП” въззивни жалби против решение № 253 от 14.03.2013 г. на ВТРС по гр. дело № 2643 по описа на съда за 2012 г., с което ”ВВП” е осъден да заплати на „В.К. В. Т.” сумата 1996.64 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за наем от 13.05.2003 г., продължен с договор за наем от 03.07.2006 г. и договор за наем от 23.06.2009 г., което неизпълнение се състои в увреждане на изпълнени от наемателя подобрения, ремонти и модернизации в имота, предмет на наемното правоотношение, които увреждания са подробно описани в решението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане, както разноски по делото в размер на 403.48 лв., като искът в останалата му част до 5 121.00 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Кооперацията е осъдена да заплати на ”ВВП” сумата 530.79 лв., представляващи направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска. „В.К. - В. Т.” обжалва решението в частта му, с което е отхвърлена претенцията на кооперацията за разликата до 5 121.00 лв. и кооперацията е осъдена да заплати разноски в полза на ответника. Във въззивната си жалба „В.К. - В. Т.” развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната от нея част. Твърди, че при изяснена фактическа обстановка, съдът е направил неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, поради което неправилно е достигнал до изводи досежно липса на доказателства за основателност на исковата претенция в пълен размер. Твърди, че по делото е установено от събраните доказателства, съответно - показанията на свидетелка Чанева и от заключението на ВЛ, че в помещението, предмет на сключения между страните договор за наем, е била изградена отоплителна инсталация, която след това е премахната от наемателя ”ВВП”. Посочва, че са събрани доказателства и за увреждането на кухненски плот и руквант. Твърди, че по делото е доказано, че отоплителна инсталация е била изградена и при прекратяване на наемния договор е била разрушена от страна на наемателя. Посочва, че при постановяване на решението в атакуваната от кооперацията част, съдът е допуснал и друго нарушение, като са присъдени обезщетения в размер, претендиран в исковата молба, при което не е съобразено, че впоследствие е претендирано присъждане на обезщетение за нанесените вреди по пера, съобразно заключението на вещото лице Григорова, въпреки, че исковата претенция е една. Моли решението, като порочно в обжалваната от кооперацията част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията да бъде уважена и в отхвърлената й част. В открито съдебно заседание чрез процесуалния представител моли въззивният съд да постанови съдебно решение, с което да уважи жалбата на „В.К. - В. Т.”, като приеме, че същата е основателна и доказана. По делото безспорно било установено, че между страните е съществувало наемно правоотношение обективирано в три поредни договора за наем, като съгласно тези договори за наем страните са се договорили, че всички ремонти и подобрения, извършени от страна на наемателя, остават в полза на наемодателя „В.К. - В. Т.”, за което наемателят не е заплащал няколко месечни наемни вноски. Установено било безспорно в производството, че при прекратяване на правоотношението, наемателят е разрушил всички ремонти и подобрения, които са били направени от него и които вече са били собственост на „В.К. - В. Т.”. Изяснено било, че наемателят е разрушил окачен таван, преградна стена, кухненски плот и руквант; премахнал е отоплителна инсталация, премахнал е ограда в задния двор на заведението. По делото не било установено дали е била законна оградата, но в случая дали е законна или не е ирелевантно обстоятелство, тъй като съществува орган, който се произнася дали е законна или не и правото да бъде разрушена тази оградата принадлежи на собственика на имота. Наемателят не би търпял санкции от изграждането на оградата. По тези съображения оспорва жалбата на едноличния търговец. Цитираното постановление на Върховния съд счита за неотносимо и не намира приложение в настоящият казус. Независимо дали са извършени подобрения или ремонти, стойността на обекта се е повишила. Наемателят не е заплащал наемите вноски и при прекратяване на наемния договор е увредил собствеността на кооперациятÓ. Моли да се остави без уважение жалбата на едноличния търговец. Претендира за разноски съобразно списък, който представя в съдебното заседание. На така подадената от „В.К. - В. Т.” въззивна жалба в срока по чл. 263 от ГПК отговор от ”ВВП” по делото не е постъпил. ”ВВП” обжалва постановеното решение в частта му, с която е осъден да заплати сумата 578.64 лв. на „В.К. - В. Т.”, представляващи стойността на метална конструкция и 91.00 лева, представляващи стойността на ограда от бетонови блокчета, както и в частта за разноските. Посочва, че съдът неправилно е приел, че монтираната от него метална конструкция със сенник представлява подобрение, подлежащо на обезщетение от него, при което същото е отделено от помещението, без да са му нанесени каквито и да било вреди. Що се касае до оградата от бетонни блокчета, посочва ”ВВП”, същата е била незаконно изградена, поради което и съгласно закона подлежи на премахване. Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено, а исковата претенция на „В.К. - В. Т.” отхвърлена и в тази й част. Претендира разноски. Няма доказателствени искания. В срока по чл. 263 ГПК на така подадената от ”ВВП” въззивна жалба отговор от „В.К. - В. Т.” по делото не е постъпил. Великотърновският окръжен съд приема въззивните жалби за редовни и процесуално допустими. Като разгледа жалбите ,взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,съдът приема за установено следното: По жалбата на „В.К. - В. Т.”: Кооперацията обжалва решението на първоинстанционния съд ,в частта,в която е отхвърлен иска на ищеца за разликата от 1996,64лв. до 5121лв. Искът е уважен за сумата 1996,64лв.,представляваща обезщетение от неизпълнение на договор за наем от 13.05.2003 г., продължен с договор за наем от 03.07.2006 г. и договор за наем от 23.06.2009 г., което неизпълнение се състои в увреждане на изпълнени от наемателя подобрения, ремонти и модернизации в имота, предмет на наемното правоотношение, както следва: премахване на окачен таван, на изградена преградна стена, метален сенник и ограда от бетонови блокчета.В останалата част до 5121лв., а именно за сумата 3124,36лв., представляваща: отоплителна инсталация, кухненски плот и руквант за чаши искът е отхвърлен от ВТРС .Въззивният съд възприема посоченото в решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част на обжалваното решение.ВТРС е приел,че в производството не е доказано от ищеца изработването и съществуването на отоплителна инсталация по време на действие на договора, не е доказано увреждането на стара отоплителна инсталация.Отоплителна инсталация не е била осчетоводявана в счетоводството на ищеца.В производството пред ВТРС не е доказано увреждането на кухненски плот и руквант.Следователно жалбата на ищеца следва да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното от него решение. От страна на ответника се обжалва решението на ВТРС само за сумата 669,64лв.лв.,представляваща присъдена сума за обезщетение за метална конструкция- сенник за 578,64лв и ограда за 91,00лв.в останалата част,в която е уважен иска на ищеца за сумата 1327,00лв.решението на ВТРС не е обжалвано и е влязло в сила.Тези подобрения в имота на ищеца представляват не само строително-монтажни работи,имащи характер на подобрения,които повишават стойността на имота,или ремонтни дейности,а съгласно договора става въпрос за всякакви видоизменения в помещенията,прикрепени трайно към тях с характер на „модернизация”.След прекратяването на договора наемателят дължи връщане на вещта,заедно с всички вложени и изпълнени подобрения и изменения на имота.От доказателствата по делото е установено,че са съществували изменения-имало е монтиран окачен таван,изградена преградна стена,метален сенник и ограда от бетонни блокчета.Предявения иск в тази част е уважен,което следва да се потвърди от въззивната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл.272 от ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : Потвърждава решение № 253 от 14.03.2013 г. на Великотърновски районен съд по гр. дело № 2643 по описа на съда за 2012 г., с което съдът ОСЪЖДА „ВВП”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. П., общ. В. Т., да заплати на В.К. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. Н. Г., 24 сумата 1996,64 /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и 64 ст./ лева, представляваща обезщетение от неизпълнение на договор за наем от 13.05.2003 г., продължен с договор за наем от 03.07.2006 г. и договор за наем от 23.06.2009 г., което неизпълнение се състои в увреждане на изпълнени от наемателя подобрения, ремонти и модернизации в имота, предмет на наемното правоотношение, както следва: премахване на окачен таван, на изградена преградна стена, метален сенник и ограда от бетонови блокчета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.06.2012 г. до окончателното изплащане, и сумата 403,48 /четиристотин и три лева и 48 ст./ лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 5121 лв., като неоснователна и недоказана;ОСЪЖДА В.К. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. Н. Г., 24 да заплати на „ВВП”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. П., общ. В. Т. сумата 530,79 /петстотин и тридесет лева и 79 ст./ лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |