Решение по гр. дело №68808/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2025 г.
Съдия: Иванка Григорова Митева
Дело: 20221110168808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17851
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110168808 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3796.47 лв. – регрес
по щета № ******* от 10.05.2016 г., образувана при „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Претендира се присъждане и на законната лихва върху главницата от
3796.47 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2022 г. до
окончателното й плащане и на направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София чрез процесуалния
пълномощник юрисконсулт Г. Илиев с писмен отговор на исковата молба от
29.05.2023 г., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и
по размер и моли съда да го отхвърли изцяло. Заявява възражение за изтекла
погасителна давност за предявяване на иска. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
1
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 411 от КЗ – регресен иск на
платилия застрахователното обезщетение застраховател по имуществена
застраховка, срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
„гражданска отговорност”.
От приетите по делото писмени доказателства, от събраните гласни
доказателства по реда на съдебната делегация и от заключението на съдебната
автотехническа експертиза, прието от съда като неоспорено от страните, и
което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице В.
Д., се установяват и съдът приема за доказани по делото твърдените в
обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни за
предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни
между страните по делото и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че
ответникът е сключил ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към
09.05.2016 г. по отношение на увреждащия автомобил, както и
обстоятелството, че по процесната щета ответникът е възстановил на ищеца
сумата от 1326.89 лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно заявеното от
страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на иска, по следните съображения: По правилата на чл. 378, ал. 5
от КЗ регресните искове срещу застрахователя по застраховки "Гражданска
отговорност" се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното
плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка.
В исковата молба ищецът излага твърдение, че първото доброволно
плащане към увредения застрахован по имуществената застраховка е за
сумата от 2408.38 лв., която видно от приложеното към исковата молба
преводно нареждане е преведена на 27.05.2016 г. Ответникът не е оспорил
последния документ и обстоятелството, което установява същия. С исковата
молба се поддържа, че сумата от 2714.98 лв. е дължима над 2408.38 лв.,
съобразно влязло в сила съдебно решение от 23.06.2017 г. по дело № 454/2017
г. на ОС Варна и тази сума от 2714.98 лв., заедно с разноските по
изпълнителното дело е събрана принудително на 17.10.2017 г. от частен
2
съдебен изпълнител ИЛ.СТ.Н. по изп. Дело № 20177120400648. С отговора не
се оспорват последните обстоятелства, като същите се установяват и от
ангажирания от страна на ищеца в препис Ликвидационен акт №
537622/17.10.2017 г. При това положение, съдът приема, че петгодишния
давностен срок по чл. 378, ал. 5 от КЗ за предявяване на регресния иск по чл.
411 ГПК започва да тече считано от 18.10.2017 г. Този срок спира и не тече в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., включително, на основание чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г., загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) и § 13 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Процесният давностен срок продължава да
тече от 21.05.2020 г. и изтича на 26.12.2022 г. Исковата молба е подадена по
куриер на 16.12.2022 г., в срока по чл. 378, ал. 5 от КЗ.
От събраните в процеса доказателства се установява, че
пътнотранспортното произшествие от 09.05.2016 г. е реализирано по вина на
водача на лек автомобил „ФГ“ с ДК№ ******, Г. Д., който при движение по
бул. „В.В.“ в гр. Варна предприема маневра вляво и навлиза в лентата за
движение на движещия се направо лек автомобил „М.Б.“, при което настъпва
удар между двата автомобила – в предната лява част на „ФГ“ и в дясната
страна на „М.Б.“.
Установява се от заключението на съдебната автотехническа експертиза,
че нанесените върху лек автомобил „М.Б.“, установени щети са в причинно –
следствена връзка с механизма на ПТП и тяхната стойност по средни пазарни
цени към датата на ПТП – 09.05.2016 г. възлиза на 4933.50 лв., като към нея
следва да се прибавят и обичайните разноски на застрахователя за определяне
на застрахователното обезщетение в размер на 15 лв. Не се спори между
страните по делото, че ответникът е възстановил на ищеца доброволно
извънсъдебно по предявения регрес сумата от 1326.89 лв., която следва да се
приспадне от общата сума 4948.50 лв.
Горното мотивира съда да приеме предявения иск с правно основание
чл. 411 от КЗ за основателен и доказан по размер за сумата от 3621.61 лв.,
която следва да се присъди на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
3
16.12.2022 г. до окончателното й плащане. Така предявения иск следва да бъде
отхвърлен за разликата над 3621.61 лв. до пълния предявен размер от 3796.47
лв.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 526.45 лв., от
които 144.87 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд държавна такса
и 381.58 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице.
Предвид изхода на делото, тъй като ищецът е представляван по делото
от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 190.79 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, съразмерно с
уважената част от иска. Последното възнаграждение съдът определя като
взема за база 200 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Предвид изхода на делото, заявената от ответника претенция и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, в общ размер на 16.58 лв., от които 2.76 лв. – разноски за призоваване и
разпит на свидетел по делегация и 13.82 лв. – разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и сумата от
9.21 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Последното възнаграждение съдът определя като взема за база
200 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
4
на управление гр. София, район ЛОЗЕНЕЦ, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район ОБОРИЩЕ, Бул. “Княз
Александър Дондуков” № 68 сумата от 3621.61 лв. – регрес по щета №
******* от 10.05.2016 г., образувана при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, на основание чл. 411 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.12.2022 г. до окончателното й плащане; сумата от 526.45 лв. –
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 190.79 лв. – възнаграждение за
един юрисконсулт, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
ОБОРИЩЕ, Бул. “Княз Александър Дондуков” № 68 срещу ЗД «БУЛ ИНС»
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
ЛОЗЕНЕЦ, бул. „Джеймс Баучер” № 87 иск с правно основание чл. 411 от КЗ
за разликата над 3621.61 лв. до пълния предявен размер от 3796.47 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район ОБОРИЩЕ, Бул. “Княз
Александър Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД «БУЛ ИНС» АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район ЛОЗЕНЕЦ,
бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 16.58 лв. – направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, както и сумата от 9.21 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5