№ 727
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Телеком Сервиз България“ ЕООД/в
несъстоятелност/, представлявано от синдика Т. и приподписана от нея, чрез адв. А. срещу
решение № 560 от 16.04.2024г., постановено по т.д. № 20221100900102 по описа на
Софийски градски съд, т.о. VІ – 15 състав, с което решение са отхвърлени осъдителните
искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ срещу „ТСБГ хостинг“ ЕООД, за сума в общ
размер на 158 991,68 лева, представляваща вземания за продажна цена, консумативни
разходи и предоставена свързаност, за които са издадени фактури: № 2575/25.05.2017г., №
2588/29.09.2017г., №2589/29.09.2017г., №2594/29.12.2017г., №2595/29.12.2017г.,
№2596/29.12.2017г.,№2597/29.12.2017г., №2598/29.12.2017г. и № 2599/31.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците в общ размер от 66 809,07 лева, считано от 08.06.2017г. до
14.01.2022г. и е осъден да заплати държавна такса в размер на 9 032,03 лева по сметка на
СГС.
Въззивникът/ищецът – „Телеком Сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/счита, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът
неправилно не е разгледал другите основания за нищожност на сключените между страните
протоколи за прихващане, а именно: противоречие и заобикаляне на закона, и привидност,
основани на обстоятелства – свързаност между ищеца и ответника, сключване на договорите
1
след датата на неплатежспособността на ищеца и увреждане на останалите кредитори на
несъстоятелността. На следващо място твърди, че неправилно е разпределена
доказателствената тежест в доклада по делото на ищеца, относно плащането на
задълженията от ответника. Неправилно съдът е оставил без уважение доказателствените
искания на ищеца по чл. 192 и чл. 186 ГПК. Ответникът бил свързано лице с представителят
на ответното дружество – съпруг на управителя, която е препятствала и не е предоставила на
синдика документацията в пълен обем. Първоинстанционният съд неоснователно не се е
съобразил с възраженията на ищеца по повод представените с отговора на исковата молба
незаверени преписи от писмени доказателства и неправилно е отхвърлил искането за
представянето на оригинали по реда на чл. 183 от ГПК, както и искането да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото. Счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че по делото било доказано съществуването на вземанията на
ответника, предмет на процесните прихващания. Не ставало ясно защо съдът считал, че
едно дружество можело да се освободи в полза на друго от всички свои права, и
същевременно да носи всички задължения и тежести. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд се позовава на съдържанието на споразуменията за прихващане,
които изрично се оспорват и сочат за недействителни от ищеца, поради липса на основание
за сключването им, произтичаща от несъществуването на описаните в протоколите
насрещни вземания на ответника. По същество на спора твърди, че възраженията за
прихващане на ответника са неоснователни и недоказани, поради липса на възникнало
мандатно отношение за ответника да заплаща задължения на ищеца. Освен това, ответникът
е ползвал правата по договорите с трети лица, като изпразвал от съдържание дейността на
неплатежоспособния длъжник и заплащал формално задълженията по тях като лице, което
се ползва от правата по съотвентните договори, след което прихващал плащанията по
задълженията на ищеца. Ответникът е знаел за финансовото състояние на
неплатежоспособност на ищеца и са прехвърлили активите му в ответното търговско
дружество, като са започнали действия по генериране на задължения за несъстоятелното
дружество с цел да увредят неговите кредитори. Това означавало, че на практика „ТСГБ
хостинг“ ЕООД е извършвало дейност чрез неплатежоспособен длъжник – „Телеком Сервиз
България“ ЕООД. По отношение на неформалния договор/уговорка, което е генерирало
изкуствени задължения за ответника, счита твърдението за невярно и недоказано, а в случай,
по че по делото се установи такава уговорка, същата противоречала на закона и добрите
нрави, както и на императивните норми на търговската несъстоятелност. По отношение
задълженията на „Телеком Сервиз България“ ЕООД към трети лица, които били платени от
„ТСГБ хостинг“ ЕООД, следвало да се има предвид, че от факта на плащането не можело да
се презюмира сключването на някакъв вид друг договор/заем, поръчка, даване вместо
изпълнение и др./. На последно място твърди, че всички изявления за прихващане били
отправени след началната дата на неплатежоспособността на ищеца – 31.12.2016г., поради
което по аргумент от чл. 645, ал. 3 можели да се обявят за недействителни. Информация за
процесните прихващания умишлено не била представена на синдика, в който той можел да
предяви иск на посоченото основание. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
2
и да постанови друго, с което да уважи предявените искови претенции. Прави искане за
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху главниците, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане. Претендира направените по
делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът - „ТСБГ хостинг“ ЕООД е подал в срок отговор на въззивната
жалба, както и писмена защита в определения от въззивния съд срок. Твърди, че с
извършени прихващания и договори за новация, били погасени всички вземания на ищеца
по процесните фактури. Излага подробни твърдения по всеки един от доводите във
въззивната жалба, които ще бъдат съответно обсъдени при разглеждане твърденията на
въззивника. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
законосъобразно и правилно и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира разноски
за въззивното производство.
Подадена е частна жалба от ищеца - „Телеком сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/,
чрез синдика Т. срещу определение № 2790 от 18.07.2024г., постановено по т.д. №
20221100900102 по описа на Софийски градски съд, т.о. VІ – 15 състав, с което е оставено
без уважение искането му за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, в
частта, с която е осъден да заплати на ответника сумата от 9 000 лева.
Препис от частната жалба е връчен на ответника – „ТСБГ хостинг“ ЕООД, който е подал в
срок писмен отговор, чрез адв. Д.. Счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение е законосъобразно и правилно и моли да се потвърди от въззивния съд.
Въззивната и частната жалби са подадени в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащи на въззивно обжалване решение и определение на СГС, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Във въззивното производство страните не спорят, че между „Телеком сервиз България“
ЕООД/продавач/ и „ТСБГ хостинг“ ЕООД/купувач/ са сключени девет договора за търговска
продажба на движими вещи, както следва: 1. Договор от 25.05.2017г. и фактура №
2575/25.05.2017г., с продажна цена в общ размер на 16 680 лева с ДДС, от която са платени
2 800 лева и са дължими 13 880 лева. 2. Договор от 29.09.2017г., приемо предавателен
протокол от същата дата и фактура № 2588/29.09.2017г., с продажна цена в общ размер на 37
020 лева с ДДС. 3. Фактура № 2589/29.09.2017г. с продажна цена в общ размер на 28 377,71
лева с ДДС. 4. Фактура № 2594/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 15 298,86 лева
с ДДС. 5. Фактура № 2595/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 5 463,64 лева с
ДДС. 6. Фактура № 2596/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 2 000 лева с ДДС. 7.
Фактура № 2597/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 2 086,69 лева с ДДС. 8.
Фактура № 2598/29.12.2017г. с продажна цена в общ размер на 17 064,78 лева с ДДС. 9.
Фактура № 2599/31.01.2018г. с продажна цена в общ размер на 37 800 лева с ДДС. Общият
размер на дължимите суми по тези договори е 158 991,68 лева.
3
За да отхвърли предявените искове като неоснователни, първоинстационният съд е изложил
кратки мотиви, че от събраните доказателства в производството по делото се установява
възникването на вземанията за платени от ответника суми за погасяване на задължения на
ищеца към трети лица, представляващи извършени от ответника плащания за погасяване на
задълженията по фактурите с банкови платежни нареждания за суми, които съвпадат със
сумите по фактурите. Приел, че възраженията на ищеца срещу действителността на
договорите за прихващане и договора за новация, поради сключването им при заобикаляне
на закона, са основани на обстоятелства (свързаност между ищеца и ответника, сключване
на договорите след датата на неплатежоспособността на ищеца, увреждане на останалите
кредитори на ищеца), не покриват основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а
могат евентуално да имат отношение към основания за недействителност на договорите по
чл. 645 – 647 ТЗ, които могат да бъдат релевирани с искове по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ,
каквито не са предявени от синдика на ищцовото дружество.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
По направените възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила:
Неоснователно е възражението на въззивника, че СГС не се е съобразил с възраженията на
ищеца по повод представените с отговора на исковата молба незаверени преписи от писмени
доказателства и неправилно е отхвърлил искането за представянето на оригинали по реда на
чл. 183 от ГПК, както и да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Всички представени от ответника преписи от писмени доказателства са заверени с печат
„вярно с оригинал“ и съдържат ръкописен подпис на лицето извършило заверката. Тази
заверка е идентична със заверката на представените от ищеца преписи на писмени
доказателства. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по доказателственото искане
на ищеца по чл. 183 от ГПК, за представяне на оригиналите на тези преписи, своевременно
направени с допълнителната искова молба. Това съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, дава право на ищеца да поиска от въззивния съд да се
произнесе по това доказателствено искане и да задължи ответника да представи тези
оригинали, както и евентуално при тяхното непредставяне да приложи последиците на чл.
183 от ГПК. Във въззивната жалба няма никакви доказателствени искания, поради което
въззивният съд не може служебно да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК и да
наруши принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
По вече изложените съображения са неоснователни и възраженията на въззивника, че
неправилно са оставени без уважение доказателствените искания по реда на чл. 192 и чл.
186 ГПК. Освен това, тези твърдения се отнасят за събиране на доказателствени средства за
неотносими факти, които нямат значение за правния спор по делото.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е
разпределил доказателствената тежест в доклада по делото на ищеца, относно плащането на
задълженията от ответника. Неправилно разпределената доказателствена тежест не обвързва
4
ищеца и по никакъв начин за него няма правни последици от неустановяването на тези
факти.
По направените възражения за нищожност:
Невярно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд не е разгледал другите
основания за нищожност на сключените между страните протоколи за прихващане, а
именно: противоречие и заобикаляне на закона, и привидност, основани на обстоятелства –
свързаност между ищеца и ответника, сключване на договорите след датата на
неплатежоспособността на ищеца и увреждане на останалите кредитори на
несъстоятелността.
Видно от мотивите на стр. 4 от обжалваното решение, първоинстанционният съд е разгледал
всички възражения на ищеца за нищожност на договорите за прихващане и договора за
новация, поради противоречие с добрите нрави и морала, сключването им при заобикаляне
на закона, основани на свързаност между ищеца и ответника, сключване на договорите след
датата на неплатежоспособността на ищеца, увреждане на останалите кредитори на ищеца,
които не покриват основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а могат евентуално
да имат отношение към основания за недействителност на договорите по чл. 645 – 647 ТЗ,
които биха могли да бъдат релевирани с искове по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ, но такива не са
били предявени.
В обстоятелствената част на допълнителната исковата молба, са направени твърдения за
правораждащи факти на възражения за нищожност на договорите за прихващане и договора
за новация. Ищецът твърди, че с процесните договори се увреждало имущественото
състояние на несъстоятелния длъжник и се намалявала възможността за удовлетворяване на
неговите кредитори. Ищецът прехвърлил цялото си имущество на ответника, който
продължавал да извършва търговската дейност, но от свое име и получавал всички приходи,
а всички разходи били за ищеца, с което се намалявало неговото имущество. Процесните
сделки били между свързани лица и са сключени в заобикаляне на закона, в противоречие на
добрите нрави и са привидни. Процесните сделки увреждали кредиторите на
несъстоятелността, защото нямали основание, реална размяна на престациите и
прехвърлянията били между фирми на свързани лица.
В процесната хипотеза всяко едно от възраженията за нищожност на ищеца, се основат на
твърдения за факти, които попадат в хипотезата на специалните отменителни искове по чл.
645, ал. 3, чл. 647, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 6 от ТЗ. Правната квалификация на предявените
възражения се определя съобразно правопораждащите фактически твърдения на ищеца, на
които се основават. Спорното материално право, предмет на възраженията за нищожност по
делото, не произтичат от неправилно посочената от ищеца правна квалификация, чрез която
се домогва да заобиколи вече настъпилите преклузии на специалните отменителни искове в
производството по несъстоятелност на длъжника. Според настоящия съдебен състав,
изложените в допълнителната искова молба твърдения за факти и обстоятелства, че
процесните сделки увреждат кредиторите и са сключени с цел да бъде осуетено тяхното
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжника/ищеца/, са с правно
5
основание на специалните отменителни искове по ТЗ. Няма разлика между фактическите и
правни основания на предявените възражения за нищожност поради привидност,
противоречие със закона и противоречие на добрите нрави. Касае се за идентични твърдения
за правопораждащи факти, към които се прибавят допълнителни правни квалификации за
нищожност по чл. 26 от ЗЗД. Наличието на допълнителни твърдения за привидност, в
хипотезата на абсолютна симулация, представлява опит за определяне на правната
квалификация, която се различава от правното основание на възраженията за нищожност.
Ирелевантно за това производство е твърдението във въззивната жалба, че ответникът бил
свързано лице с представителят на ищцовото дружество – съпруг на управителя, която е
препятствала и не е предоставила на синдика документацията в пълен обем, поради което
синдикът не можел своевременно да предяви преферентните искове по чл. 645, ал. 3 и чл.
646 от ТЗ. Още повече, че Д. Т. е била управител до 15.12.2017г., когато е освободена и за
управител е вписан М. М..
Ирелевантно за това производство е твърдението във въззивната жалба, че „ТСГБ хостинг“
ЕООД е извършвало дейност чрез неплатежоспособен длъжник – „Телеком Сервиз
България“ ЕООД, че едно дружество можело да се освободи в полза на друго от всички свои
права, и същевременно да носи всички задължения и тежести, че ответникът е ползвал
правата по договорите с трети лица, като изпразвал от съдържание дейността на
неплатежоспособния длъжник и заплащал формално задълженията по тях като лице, което
се ползва от правата по съотвентните договори, след което прихващал плащанията по
задълженията на ищеца, че ответникът е знаел за финансовото състояние на
неплатежоспособност на ищеца и са прехвърлили активите му в ответното търговско
дружество, като са започнали действия по генериране на задължения за несъстоятелното
дружество с цел да увредят неговите кредитори. Всяко едно от тези фактически твърдения,
са относими за евентуално исково производство по реда на чл. 609 от ТЗ, но са неотносими
за настоящия предмет на делото в това производство – осъдителен иск за заплащане цената
на продадено оборудване.
В обжалваното решение няма пълна фактическа обстановка по делото, което налага нейното
ясно и конкретно установяване от въззивния съд, с излагане на съответните правни доводи
за факта на погасяване и в какъв размер по всеки един от договорите за установяване на
задължения, прихващане и новация.
Не е спорно между страните по делото, че управителят на „ТСБГ хостинг“ ЕООД – И. Ш. е
работил на ръководна позиция и е осигуряван в „Телеком сервиз България“ ЕООД през
2017г., както и че е съпруг на Д. Ш.(преди Т.)/л. 280 от т.д. № 102/22г. по описа на СГС/.
След служебно извършена справка от настоящия съдебен състав в ТР при Агенция по
вписванията, на основание чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че Д. Т. е управител
на „Телеком сервиз България“ ЕООД до 15.12.2017г., когато е освободена. На 15.12.2017г. в
ТР за управител е вписан М. Й. М., неговите правомощия са прекратени с решение № 717 от
01.06.2020г., по т.д. 1070/2018г. по описа на СГС, на основание чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
6
Видно от фактури с №№: 488/01.07.2016г., 502/03.10.2016г. и 521/03.02.2017г. издадени от
„ТСБГ Хостинг“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установяват задължения за
заплащане на колокационни услуги в Хасково и Пловдив в общ размер на 56 926,80 лева.
Тези фактури са двустранно подписани от управителите на страните по делото, поради което
доказват наличието на сключен между тях договор за доставка, изпълнението на
задължението на продавача и задължението на купувача да заплати договорената цена. С
материално изявление за прихващане без дата от „ТСБГ хостинг“ ЕООД до „Телеком сервиз
България“ ЕООД, ответникът е заявил, че прихваща със свое вземане от ищеца в общ размер
на 50 853,60 лева - по фактури с №№: 488/01.07.2016г., 502/03.10.2016г. и 521/03.02.2017г., с
вземане на ищеца в общ размер на 50 990 лева по фактури с №№: 2575/25.05.2017г. и
2588/29.09.2017г. Отбелязано е, че изявлението е получено на 28.12.2017г., но липсват име и
подпис на лицето, което го е получило. Това е материално възражение за прихващане, което
е достигнало до другата страна с връчване на препис от отговора на исковата молба, но не е
породило правно действие поради извършеното договорно прихващане на 29.12.2017г.,
сключен между същите страни и за същото вземане. С протокол за прихващане от 29.12.2017
сключен между „ТСБГ хостинг“ ЕООД и „Телеком сервиз България“ ЕООД, страните са
уговорили, че от задължението на ответника към ищеца в размер на 50 990 лева по фактури
с №№: 2575/25.05.2017г. и 2588/29.09.2017г., се приспада задължението на ищеца към
ответника в размер на 50 853,60 лева по фактури с №№: 488/01.07.2016г., 502/03.10.2016г. и
521/03.02.2017г., като остават дължими 46,40 лева. Това е договорно прихващане, чрез което
страните по делото са уговорили да прихванат своите парични задължения.
Ищецът не е оспорил с допълнителната искова молба автентичността на горепосочените
фактури издадени от ответника и договора за прихващане от 29.12.2017г., които са
двустранно подписани от законните представители на страните по делото към датата на
тяхното съставяне. Това са частни диспозитивни документи и не може да се оспорва тяхното
съдържание, както неправилно счита процесуалният представител на въззивника, че били
без основание и нямало реално извършени доставки. Следователно вземането на ищеца по
фактури с №№: 2575/25.05.2017г. и 2588/29.09.2017г., е погасено чрез прихващане до
размера на 50 853,60 лева, като остават дължими 46,40 лева.
Видно от фактури с №№: **********/03.04.2017г. и **********/30.04.2017г. издадени от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се
установяват задължения за заплащане на ел. енергия в общ размер на 4 181,08 лева. Тези
задължения са заплатени от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
18.05.2017г. Видно от фактури с №№: **********/31.05.2017г. и **********/31.05.2017г.
издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на „Телеком сервиз България“ ЕООД,
се установява задължение за заплащане на ел. енергия в общ размер на 4 469,44 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
14.06.2017г. Видно от фактури с №№: **********/31.08.2017г. и **********/31.08.2017г.
издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на „Телеком сервиз България“ ЕООД,
се установява задължение за заплащане на ел. енергия в общ размер на 4 375,45 лева. Това
7
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
18.09.2017г. С платежно нареждане от 11.53.03 часа на 08.06.2017г., „ТСБГ хостинг“ ЕООД е
превел по банков път на „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД сумата от 2 444 лева, с
посочено основание фактура 8008/01.06.2017г. С платежно нареждане от 12.01.26 часа на
08.06.2017г., „ТСБГ хостинг“ ЕООД е превел по банков път на „Рилон билдинг
мениджмънт“ ЕООД сумата от 2 444 лева, с посочено основание фактура 8008/01.06.2017г. С
платежно нареждане от 07.05.00 часа на 31.07.2017г., „ТСБГ хостинг“ ЕООД е превел по
банков път на „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД сумата от 2 366,78 лева, с посочено
основание фактура 8085/03.07.2017г. С платежно нареждане от 12.54.41 часа на 07.09.2017г.,
„ТСБГ хостинг“ ЕООД е превел по банков път на „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД
сумата от 2 420,64 лева, с посочено основание фактура 8164/без дата/. Със споразумение от
20.09.2017г. сключено между „ТСБГ хостинг“ ЕООД/кредитор/ и „Телеком сервиз България“
ЕООД/длъжник/, е признато задължение в общ размер на 22 701,39 лева и е поето
задължение за неговото погасяване до 27.09.2017г. по банков път. В това споразумение са
индивидуализирани задълженията по шестте фактури към към ЕВН, посочено е задължение
по фактури на „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД и дължима сума в общ размер на
9 675,42 лева. Това споразумение не е извънсъдебна спогодба, защото само установява
действителното правно положение и няма преобразяващо въздействие върху
материалноправните отношения между спорещите. Когато това споразумение съвпада с
действителното правно положение между страните, това е един установителен договор. В
този смисъл е правната доктрина – С.. Ж., Българско гражданско процесуално право, пето
издание, стр. 422/. Срещу този установителен договор противната страна може да се брани с
всички защитни възражения, включително и да оспорва липсата на установеното в него
основание, за което е поето задължение за плащане. Когато действителното положение не
съответства на установеното в договора, страната която твърди, че договорът е нищожен
поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4, следва да обори законовата
презумпция, че основанието се предполага до доказване на противното. Липсата на
основание следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищеца,
което не е сторено и той следва да понесе негативните последиците от тежестта на
доказване. В случая, основанието на задължението за плащане на задължения на ответника
към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД, се
установяват от споразумението, както и заплащането на задълженията на ищеца към негови
кредитори от ответника. Ирелевантно за това производство е твърдението на ищеца, че
ответникът нямал мандат да заплаща негови задължения към доставчици. Страните
признават и не спорят, че имат общ предмет на дейност за предоставяне на комуникационни
услуги, която в процесния период са упражнявали съвместно, поради което приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД. Още повече, че всеки може да изпълни
чуждо задължение, дори против волята на кредитора, което по аргумент от чл. 73 от ЗЗД
следва да намери приложение и за длъжника, тъй като при парично задължение неговите
права не се нарушават от замяната на един кредитор с друг. С материално изявление за
прихващане без дата от „ТСБГ хостинг“ ЕООД до „Телеком сервиз България“ ЕООД,
8
ответникът е заявил, че прихваща със свое вземане в общ размер на 22 701,39 лева, с
вземане на ищеца в размер на 28 377,71 лева по фактура с № 2589/29.09.2017г. Отбелязано е,
че изявлението е получено на 29.09.2017г., има подпис, но липсва име на лицето, което го е
получило. С протокол за прихващане от 02.10.2017г./също няма индивидуализация на
основанието за плащането към „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД/, сключен между
„ТСБГ хостинг“ ЕООД и Телеком сервиз България“ ЕООД, страните са уговорили, че от
задължението на ответника към ищеца в размер на 28 377,71 лева по фактура с №
2589/29.09.2017г., се приспада задължението на ищеца към ответника в размер на 22 701,39
лева по споразумение от 20.09.2017г., като остават дължими 5 676,32 лева от ищеца. Това е
договорно прихващане, чрез което страните по делото са уговорили да прихванат своите
парични задължения. Вземането на ищеца по фактура № 2589/29.09.2017г., е погасено чрез
прихващане до размера на 22 701,39 лева. Следователно по фактура № 2589/29.09.2017г.,
ответникът дължи на ищеца сумата от 5 676,32 лева.
Видно от фактури с №№: **********/30.09.2017г. и **********/30.09.2017г. издадени от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се
установява задължение за заплащане на ел. енергия в общ размер на 4 273,83 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
24.10.2017г. Видно от фактури с №№: **********/31.10.2017г. и **********/31.10.2017г.
издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на „Телеком сервиз България“ ЕООД,
се установява задължение за заплащане на ел. енергия в общ размер на 4 127,52 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
11.11.2017г. Видно от фактури с №№: **********/30.11.2017г. и **********/30.11.2017г.
издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на „Телеком сервиз България“ ЕООД,
се установява задължение за заплащане на ел. енергия в общ размер на 3 439,53 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
07.12.2017г. Видно от фактури с №№: **********/31.12.2017г. и 118434/31.12.2017г.
издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на „Телеком сервиз България“ ЕООД,
се установява задължение за заплащане на ел. енергия в общ размер на 3 438,98 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
05.01.2017г. С разписка за плащане в брой на Изи пей от 25.10.2017г. и с наредител Н. М. Г.,
се установява заплащане на две такси за прекъсване на ел. енергия в общ размер на 38 лева.
Със споразумение от 08.01.2018г. сключено между „ТСБГ хостинг“ ЕООД/кредитор/ и
„Телеком сервиз България“ ЕООД/длъжник/, е признато задължение в общ размер на
15 298,86 лева и е поето задължение за неговото погасяване до 15.01.2018г. по банков път. С
материално изявление за прихващане без дата от „ТСБГ хостинг“ ЕООД до „Телеком сервиз
България“ ЕООД, ответникът е заявил, че прихваща със свое вземане в общ размер на
15 298,86 лева, с вземане на ищеца в размер на 15 298,66 лева по фактура с №
2594/29.12.2017г. Отбелязано е, че изявлението е получено на 18.01.2017г., има подпис, но
липсва име на лицето, което го е получило. С протокол за прихващане от 19.01.2018 сключен
между „ТСБГ хостинг“ ЕООД и Телеком сервиз България“ ЕООД, страните са уговорили, че
от задължението на ответника към ищеца в размер на 15 298,86 лева по фактура с №:
9
2594/29.12.2017г., се приспада задължението на ищеца към ответника в размер на 15 298,86
лева по споразумение от 08.01.2018г.
Ищецът не е оспорил с допълнителната искова молба автентичността на горепосочените
фактури издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, както и че сумата в общ
размер на 15 298,86 лева са заплатени от ответника по банков път. Не са оспорени
споразумението от 20.09.2017г. и договорът за прихващане от 19.01.2018г., които са
двустранно подписани от законните представители на страните по делото към датата на
тяхното съставяне. Когато действителното положение не съответства на установеното в
договора, страната която твърди, че договорът е нищожен поради липса на основание,
съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4, следва да обори законовата презумпция, че основанието се
предполага до доказване на противното. Липсата на основание следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване от ищеца, което не е сторено и той следва да
понесе негативните последиците от тежестта на доказване. Това са частни диспозитивни
документи и не може да се оспорва тяхното съдържание, както неправилно счита
процесуалният представител на въззивника, че били без основание и нямало реално
извършени доставки. Следователно вземането на ищеца по фактури с №№: 2575/25.05.2017г.
и 2588/29.09.2017г., е погасено изцяло чрез прихващане за сумата от 15 298,86 лева.
Видно от фактура с № 8243/01.09.2017г. издадена от „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД на
„Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на наем и
консумативи за помещение в размер на 2 813,72 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ
хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 16.10.2017г. Видно от фактура с №
8334/02.10.2017г. издадена от „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД на „Телеком сервиз
България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на наем и консумативи за
помещение в размер на 2 649,92 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“
ЕООД по банков път с платежно нареждане от 13.11.2017г. Със споразумение от 01.12.2017г.
сключено между „ТСБГ хостинг“ ЕООД/кредитор/ и „Телеком сервиз България“
ЕООД/длъжник/, е признато задължение в общ размер на 5 463,64 лева и е поето задължение
за неговото погасяване до 15.12.2017г. по банков път. С материално изявление за
прихващане без дата от „ТСБГ хостинг“ ЕООД до „Телеком сервиз България“ ЕООД,
ответникът е заявил, че прихваща със свое вземане в общ размер на 5 463,64 лева, с вземане
на ищеца в размер на 5 463,64 лева по фактура с № 2595/29.12.2017г. Отбелязано е, че
изявлението е получено на 15.01.2017г., но няма подпис и име на лицето, което го е
получило. С протокол за прихващане от 19.01.2018 сключен между „ТСБГ хостинг“ ЕООД и
Телеком сервиз България“ ЕООД, страните са уговорили, че от задължението на ответника
към ищеца в размер на 5 463,64 лева по фактура с № 2595/29.12.2017г., се приспада
задължението на ищеца към ответника в размер на 5 463,64 лева по споразумение от
01.12.2017г.
Ищецът не е оспорил с допълнителната искова молба автентичността на горепосочените
фактури издадени от „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД, както и че сумата в общ размер
на 5 463,64 лева са заплатени от ответника по банков път. Не са оспорени споразумението от
10
01.12.2017г. и договора за прихващане от 19.01.2018г., които са двустранно подписани от
законните представители на страните по делото към датата на тяхното съставяне. Когато
действителното положение не съответства на установеното в договора, страната която
твърди, че договорът е нищожен поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4,
следва да обори законовата презумпция, че основанието се предполага до доказване на
противното. Липсата на основание следва да бъде установено при условията на пълно и
главно доказване от ищеца, което не е сторено и той следва да понесе негативните
последиците от тежестта на доказване. Това са частни диспозитивни документи и не може да
се оспорва тяхното съдържание, както неправилно счита процесуалният представител на
въззивника, че били без основание и нямало реално извършени доставки. Следователно
вземането на ищеца по фактура № 2595/29.12.2017г., е изцяло погасено чрез прихващане за
сумата от 5 463,64 лева.
С договор за новация от 20.07.2018г. сключено между „ТСБГ хостинг“ ЕООД и „Телеком
сервиз България“ ЕООД, е признато задължение в общ размер на 4 086,69 лева по фактури с
№№:2596/29.12.2017г. и 2597/29.12.2017г. Уговорено е новиране чрез замяна с друго
задължение, с което ответникът да заплати задължения на ищеца към „А1 България“ АД в
общ размер на 4 320 по фактури с №№: **********/08.06.2017г., **********/04.07.2017г.,
**********/04.08.2017г., **********/07.09.2017г. и **********/09.10.2017г. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с две платежни нареждания
от 26.07.2018г. и от 08.02.2019г.
Ищецът не е оспорил с допълнителната искова молба автентичността на горепосочените
фактури издадени от „Рилон билдинг мениджмънт“ ЕООД, както и че сумата в общ размер
на 5 463,64 лева са заплатени от ответника по банков път. Не e оспорена автентичността на
договора за новация от 20.07.2018г., които е двустранно подписан от законните
представители на страните по делото към датата на тяхното съставяне. Договорът за новация
е оспорен от ищеца като недействителен и антидатиран. По вече изложените съображения
този договор не е нищожен поради липса на основание. Когато се оспорва датата на частен
документ, който е подписан от представител на страната, в негова тежест е да установи, че
няма достоверна дата. Ищецът не е установил това обстоятелство и следва да понесе
негативните последиците от тежестта на недоказването. Това е частен диспозитивни
документ и не може да се оспорва неговото съдържание, както неправилно счита
процесуалният представител на въззивника, че бил недействителен и без основание. Това е
договор за обективна новация под условие, с който на мястото на старото задължение
възниква ново – да се плати задължение към кредитор на ищеца. Страните са заменили едно
просто и безусловно задължение с едно условно задължение. Със сключването на договора
се създава едно ново задължение, а с изпълнението на условието при което е сключен, се
погасява старото задължение Следователно вземането на ищеца по фактури №№
2596/29.12.2017г. и 2597/29.01.201г., са погасени изцяло за сумата от 4 086,69 лева.
Видно от фактура с № 45472/05.02.2017г. издадена от „Нетера“ ЕООД на „Телеком сервиз
България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на интернет комуникаци в размер
11
на 1 633,20 лева. Част от това задължение в размер на 839,90 лева е заплатено от „ТСБГ
хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 31.10.2017г. Видно от фактура с №
46055/05.03.2017г. издадена от „Нетера“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се
установява задължение за заплащане на интернет комуникаци в размер на 1 633,20 лева.
Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане
от 17.11.2017г. Видно от фактура с № 46698/05.04.2017г. издадена от „Нетера“ ЕООД на
„Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на интернет
комуникаци в размер на 1 633,20 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“
ЕООД по банков път с платежно нареждане от 02.01.2018г. Видно от фактура с №
51749/05.12.2017г. издадена от „Нетера“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се
установява задължение за заплащане на интернет комуникаци в размер на 1 182,73 лева.
Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане
от 02.01.2018г. Видно от фактура с № 47317/05.05.2017г. издадена от „Нетера“ ЕООД на
„Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на интернет
комуникаци в размер на 1 633,20 лева. Това задължение е заплатено частично в размер на
860,65 лева от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 05.02.2018г.
Видно от фактура с № 52435/05.01.2018г. издадена от „Нетера“ ЕООД на „Телеком сервиз
България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на интернет комуникаци в размер
на 1 116 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с
платежно нареждане от 05.02.2018г. Видно от фактура с № 47968/05.06.2017г. издадена от
„Нетера“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за
заплащане на интернет комуникаци в размер на 1 633,20 лева. Това задължение е заплатено
от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 09.03.2018г. Видно от
фактури с №№: 48574/05.07.2017г., 49225/05.08.2017г. и 49860/05.09.2017г. издадени от
„Нетера“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за
заплащане на интернет комуникаци в общ размер на 4 899,60 лева. Това задължение е
заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 18.06.2018г.
Със споразумение от 07.08.2017г. сключено между „ТСБГ хостинг“ ЕООД/кредитор/ и
„Телеком сервиз България“ ЕООД/длъжник/, е признато задължение в общ размер на
17 064,78 лева и е поето задължение за неговото погасяване до 14.08.2018г. по банков път. С
материално изявление за прихващане без дата от „ТСБГ хостинг“ ЕООД до „Телеком сервиз
България“ ЕООД, ответникът е заявил, че прихваща със свое вземане в общ размер на
17 064,78 лева, с вземане на ищеца в размер на 17 064,78 лева по фактура с №
2598/29.12.2017г. Отбелязано е, че изявлението е получено на 16.08.2018г., но няма подпис и
име на лицето, което го е получило. С протокол за прихващане от 17.08.2018 сключен между
„ТСБГ хостинг“ ЕООД и Телеком сервиз България“ ЕООД, страните са уговорили, че от
задължението на ответника към ищеца в размер на 17 064,78 лева по фактура с №
2598/29.12.2017г., се приспада задължението на ищеца към ответника в размер на 17 064,78
лева по споразумение от 07.08.2018г.
Ищецът не е оспорил с допълнителната искова молба автентичността на горепосочените
фактури издадени от„Нетера“ ЕООД, както и че сумата в общ размер на 17 064,78 лева са
12
заплатени от ответника по банков път. Не са оспорени споразумението от 07.08.2017г. и
договора за прихващане от 17.08.2018г., които са двустранно подписани от законните
представители на страните по делото към датата на тяхното съставяне. По вече изложените
съображения, и този установителен договор не е нищожен поради липса на основание. Това
са частни диспозитивни документи и не може да се оспорва тяхното съдържание, както
неправилно счита процесуалният представител на въззивника, че били без основание и
нямало реално извършени доставки. Следователно вземането на ищеца по фактура №
2598/29.12.2017г., е изцяло погасено чрез прихващане за сумата от 17 064,78 лева.
С платежно нареждане от 18.05.2017г., „ТСБГ хостинг“ ЕООД е заплатил по банков път на
Ф. У. сумата от 2 039 евро, с левова равностойност 3 987,94 лева, представляваща наем на
квартира в Германия. С платежно нареждане от 29.11.2017г., „ТСБГ хостинг“ ЕООД е
заплатил по банков път на Kierdorf Immobilien uhd Vermogensverwaltungs Gmbh, сумата от
891 евро, с левова равностойност 1 742,64 лева, представляваща наем на склад в град
Кьолн, Германия. Видно от фактура/инвойс № **********/29.08.2016г. издадена от „Е-спед“
ООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на
спедиторски услуги в общ размер на 4 341,95 лева. Част от това задължение в размер на
3 041,95 е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежни нареждания от
18.09.2017г. и 19.12.2017г. Видно от фактура/инвойс № **********/02.10.2017г. издадена от
„Е-ложистикс“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за
заплащане на наем и такса смет по договор в общ размер на 1 330,81 лева. Това задължение
е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 16.10.2017г.
Видно от авизо местен превод за плащане на „Е-ложистикс“ ЕООД, се установява, че е
преведена сумата от 755,88 лева от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно
нареждане от 30.10.2017г., като основание за плащане е посочено – протокол за
прихващане(между Телеком сервиз България ЕООД и „Е-ложистикс“ ЕООД/л. 133/. Видно
от фактури с №№: 281/30.07.2015г., 306/18.02.2016г., 308/19.02.2016г., 356/10.04.2017г. и
357/10.04.2017г. издадени от „Тео-Л“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се
установява задължение за заплащане на сервиз на автомобил в общ размер на 1 296,68 лева.
С платежно нареждане от 26.04.2018г. „ТСБГ хостинг“ ЕООД е заплатил по банков път на
„Тео-Л“ ЕООД сумата от 1 296,68 лева, като основание за плащане е посочено - ремонт на
автомобил. Видно от фактура с №: 211810/10.07.2017г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
25.10.2017г. Видно от фактура с №: 211838/07.08.2017г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
25.10.2017г. Видно от фактура с №: 211867/11.09.2017г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
13
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
08.01.2018г. Видно от фактура с №: 211896/09.10.2017г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
08.01.2018г. Видно от фактура с №: 211930/08.11.2017г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
05.02.2018г. Видно от фактура с №: 211962/08.12.2017г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
19.12.2017г. Видно от фактура с №: 211994/31.01.2018г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД с платежно нареждане от
12.03.2018г./л.163/, но е отбелязано плащане по фактура 211867, която вече е заплатена с
платежно нареждане от 08.01.2018г./л. 155/. Това представлява техническа грешка и
плащането следва да бъде отнесено към новата фактура. Видно от фактура с №:
212025/28.02.2018г. издадена от „Коджент комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком
сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на комуникационни услуги
в общ размер на 1 648,51 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по
банков път с платежно нареждане от 13.03.2018г. Видно от фактура с №: 212055/30.03.2018г.
издадена от „Коджент комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“
ЕООД, се установява задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1
648,51 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с
платежно нареждане от 01.06.2017г. Видно от фактура с №: 212088/10.07.2017г. издадена от
„Коджент комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се
установява задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51
лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно
нареждане от 26.07.2018г. Видно от фактура с №: 212119/31.05.2018г. издадена от „Коджент
комюникейшънс България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява
задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 1 648,51 лева. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
19.09.2018г. Видно от фактура №: 53065/08.02.2018г. издадена от „Нетера“ ЕООД на
„Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на
комуникационни услуги в общ размер на 1 116 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ
хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 16.02.2018г. Видно от фактура №:
57177/05.07.2018г. издадена от „Нетера“ ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се
14
установява задължение за заплащане на комуникационни услуги в общ размер на 215,99
лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно
нареждане от 06.08.2018г. Видно от фактура №: 1301/09.05.2017г. издадена от „МГ Ангелов“
ЕООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за заплащане на
транспортни услуги в размер на 96 лева. Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“
ЕООД по банков път с платежно нареждане от 31.10.2017г. Видно от проформа фактура №
15207742/07.06.2017г. издадена от „Сенетик България“ ЕООД на „Телеком сервиз България“
ЕООД, се установява задължение за заплащане на поръчани стоки в размер на 428,90 лева.
Това задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане
от 17.06.2017г. Видно от фактури с №№: 23450/09.03.2017г. и 25090/06.06.2017 издадени от
„СОТ-168“ ООД на „Телеком сервиз България“ ЕООД, се установява задължение за
заплащане на охранителни услуги в общ размер на 432 лева. Това задължение е заплатено от
„ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от 19.02.2018г. С разходен касов
ордер от 10.01.2018г. Със споразумение от 27.09.2018г. и съгласно приложение № 1 към
него, сключено между „ТСБГ хостинг“ ЕООД/кредитор/ и „Телеком сервиз България“
ЕООД/длъжник/, е признато задължение в общ размер на 51 617,64 лева и е поето
задължение за неговото погасяване до 01.10.2018г. по банков път. С материално изявление за
прихващане без дата от „ТСБГ хостинг“ ЕООД до „Телеком сервиз България“ ЕООД,
ответникът е заявил, че прихваща със свое вземане в общ размер на 51 617,64 лева, с
вземане на ищеца в размер на 43 522,72 лева, от които 37 800 лева по фактура с №
2599/31.01.2018г., 5 676,32 лева по протокол за прихващане от 02.10.2017г. и 46,40 лева по
протокол за прихващане от 29.12.2017г. Отбелязано е, че изявлението е получено на
28.09.2018г., има подпис, но липсва име на лицето, което го е получило. С протокол за
прихващане от 01.10.2018 сключен между „ТСБГ хостинг“ ЕООД и Телеком сервиз
България“ ЕООД, страните са уговорили, че от задължението на ответника към ищеца в
размер на 43 522,72 лева, от които 37 800 лева по фактура с № 2599/31.01.2018г., 5 676,32
лева по протокол за прихващане от 02.10.2017г. и 46,40 лева по протокол за прихващане от
29.12.2017г., се приспада задължението на ищеца към ответника в размер на 43 522,72 лева
по споразумение от 27.09.2018г. Уговорен е остатък на задължението на ищеца към
ответника в размер на 8 094,92 лева.
Видно от първоначално и допълнително заключение на вещото лице Кременлиева,
неоспорени от страните по делото, се установява, че не са представени документи от
счетоводството на „Телеком сервиз България“ ООД, поради което не може да се даде
становище по поставените въпроси. В счетоводството на „ТСБГ хостинг“ ЕООД са
осчетоводени процесните прихващания. Според вещото лице, задълженията на ответника
към ищеца възлизало на 47 609,41 лева главница и 19 741,21 лева обезщетение за забава,
изчислено от падежа на всяка една от фактурите на ищеца. При преглед на банкови
извлечения за периода от м.07.2016г. до м.01.2018г., вещото лице е установило седем
плащания от ищеца към ответника в общ размер на 69 000 лева, от които 60 000 лева са
15
осчетоводени от ответника по сметка 411-клиенти. Според вещото лице, поради липсата на
данни за основанията за извършените плащания, същите не могат да бъдат отнесени към
процесните фактури. Вещото лице е направило ново изчисление на задълженията на
ответника към ищеца по извършените прихващания, което възлизало на 19 588,35 лева
главница и 7 286,97 лева обезщетение за забава, изчислено от падежа на всяка една от
фактурите на ищеца. В открито съдебно заседание на 11.10.2023г., вещото лице е заявило, че
част от фактурите са осчетоводени от ищеца, за които негови задължения има извършени
плащания от ответника. Настоящия съдебен състав кредитира заключението на вещото лице,
с което ясно и обосновано е описано защо приема, че само при наличието на редовни
първични документи, съответните плащания на ответника са извършени за погасяване на
задълженията на ищеца към трети лица, както и за осчетоводяването им от ищеца.
Заключението следва да се кредитира и в частта, с която вещото лице е установило, че при
наличието на документи, който установяват задължения погасени от „Телеком сервиз
България“ ЕООД и от физическото лице И. Ш., няма основание да се приеме, че плащането е
извършено от ответното търговско дружество. Заключението следва да се кредитира и в
частта, с която вещото лице е установило, че извършените седем плащания от ищеца към
ответника в общ размер на 69 000 лева, поради липсата на данни за основанията за
извършените плащания не следва да се отнесат за погасяване към процесните фактури.
Следователно заплащането на сумата от 69 000 лева от ищеца на ответника по неустановени
фактури е ирелевантно за настоящото производство.
По вече изложените съображения не е нищожно споразумението от 27.09.2018г. за
установяване вземането на ответника от ищеца в общ размер 32 578,31 лева. Това са платени
суми по 11 фактури на „Коджент комюникейшънс България“ ЕООД, наем на квартира в
Германия, наем на склад в Германия, спедиционни и комуникационни услуги, охранителни
дейности и доставки, както и ремонт на автомобил.
Със заповед от 28.07.2017г. от „Телеком сервиз България“ ЕООД, подписана от управителя
Д. Т., М.-А. В. е командирован в Германия. С разходен касов ордер от 21.09.2015г., „Телеком
сервиз България“ ЕООД е заплатил в брой на М.-А. В. сумата от 1 460 лева, представляваща
командировъчни. Това задължение е заплатено от ищеца, а не от ответника и няма вземане, с
което последният може да прихваща. Със заповед от 20.04.2017г. от „Телеком сервиз
България“ ЕООД, подписана от управителя Д. Т., П. Г. П. е командирован в Германия за пет
месеца. Видно от потвърждение за плащане от 23.05.2017г. се установява, че И. Ш. е превел
от банкова сметка в „Прокредит банк (България)“ ЕАД сумата от 2 135 лева на П. Г. П.,
представляваща служебен аванс. Това задължение не е заплатено от ответника, а от И. Ш.,
който към този момент е бил ръководен служител на ищеца. По делото няма данни, че
плащането е извършено от банкова сметка на ответника, поради което той няма вземане, с
което може да прихваща. Със заповед от 20.04.2017г. от „Телеком сервиз България“ ЕООД,
подписана от управителя Д. Т., Е. Д. К. е командирован в Германия за пет месеца. Видно от
четири потвърждения за плащане от 23.05.2017г. /л. 185-л. 186/ се установява, че И. Ш. е
превел от банкова сметка в „Прокредит банк (България)“ ЕАД сума в общ размер на 2 320
16
лева на Е. К., представляваща служебен аванс. Това задължение не е заплатено от ответника,
а от И. Ш., който към този момент е бил ръководен служител на ищеца. По делото няма
данни, че плащането е извършено от банкова сметка на ответника, поради което той няма
вземане, с което може да прихваща. Видно от заверен препис на имейл от 08.12.2014г./л. 189/
се установява, че „ТСБГ Хостинг“ ЕООД е направил до Кварта поръчка № 135, в която е
посочена цена в размер на 1 140 евро. В тази поръчка е посочен адрес за плащане на „ТСБГ
Хостинг“ ЕООД и адрес за получаване на „Телеком сервиз България“ ЕООД. Това
задължение е заплатено от „ТСБГ хостинг“ ЕООД по банков път с платежно нареждане от
08.12.2014г. Това не е задължение на ищеца, а на ответника, поради което той няма вземане,
с което може да прихваща. С разходен касов ордер от 10.01.2018г., „Телеком сервиз
България“ ЕООД е заплатил в брой на И. Ш. сумата от 2 000 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение. Това задължение е заплатено от ищеца, а не от
ответника и няма вземане, с което последния да може да прихваща. С разписка от
26.03.2018г., Р. В. е получил от И. Ш. сумата от 2 000 лева, представляваща частично
възнаграждение. С разходен касов ордер от 28.03.2018г., „Телеком сервиз България“ ЕООД е
заплатил в брой на И. Ш. сумата от 2 000 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение. Това задължение е заплатено от ищеца, а не от ответника, поради което той
няма вземане, с което може да прихваща. С квитанция без дата/л. 199/, Р. В. е получил от И.
Ш. сумата от 1 500 евро, представляваща възнаграждение. Това задължение не е заплатено
от ответника, а от И. Ш., който към този момент е бил ръководен служител на ищеца, поради
което ответникът няма вземане, с което да може да прихваща. С вносна бележка от
15.05.2018г., И. Ш. е внесъл сумата от 1 515 лева по банковата сметка на адвокат К. Д.,
представляваща адвокатско възнаграждение по т.д. от 11.04.2018г. Представено е
пълномощно от Д. Ш. за упълномощаване на адв. Д., за процесуално представителство по
т.д. 9580/2016г. по описа на СГС. Това задължение не е заплатено от ответника, а от И. Ш.,
който към този момент е бил ръководен служител на ищеца, поради което ответникът няма
вземане, с което може да прихваща. Това означава, че е нищожно споразумението от
27.09.2018г. за установяване вземането на ответника от ищеца в общ размер 19 039,33 лева,
поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. последно от ЗЗД, следва да се погасят най-
старите задължения, а именно по фактури с №№: 488/01.07.2016г., 502/03.10.2016г. и
521/03.02.2017г. в общ размер на 46,40 лева и по фактура № 2589/29.09.2017г. за сумата от
5 676,32 лева. Ответникът има вземане от ищеца за сумата от 26 855,59 лева/32 578,31- 46,40
– 5 676,32/.
Не е предмет на делото сумата от 8 094,92 лева/51 617,64 – 43 522,72/, тъй като за нея няма
възражение за прихващане и страните са уговорили, че се дължи от ищеца на ответника.
Следователно вземането на ищеца по фактура № 2599/31.01.2018г. за сумата от 37 800 лева,
е частично погасено чрез прихващане до размера от 26 855,59 лева. Следователно
ответникът дължи на ищеца сумата от 16 637,13 лева/43 522,72 - 26 855,59/.
По иска за обезщетение за забавено изпълнение:
17
Ответникът с отговора на исковата молба своевременно е направил възражение за
погасяване по давност на вземането за обезщетение за законна лихва. Това възражение е
основателно за периода от 08.06.2017г. до 14.01.2019г., тъй като вземанията за лихви се
погасяват с тригодишна давност, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
С оглед основателността на иска за главница, досежно своята акцесорност, основателно е
искането за заплащане на законна лихва за забава върху главницата от 16 637,13 лева за
периода от 14.01.2019г. до 14.01.2022г., когато е предявена исковата молба. Ответникът
дължи на ищеца сумата от 5 069,70 лева, която е изчислена от настоящия съдебен състав,
чрез калкулатор за изчисляване на законна лихва, на основание чл. 162 от ГПК.
С оглед основателността на иска за главница, досежно своята акцесорност от уважаването на
предявения иск, основателно е искането за заплащане на законна лихва за забава върху
главницата от 16 637,13 лева, считано от предявяване на исковата молба – 14.01.2022г. до
окончателното й заплащане. Първоинстанционният съд не се е произнесъл в диспозитива по
това искане на ищеца, но като законна последица от уважаването на иска за главница и
неговото поддържане с въззивната жалба, същото следва да се уважи от въззивния съд. В
този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на ВКС.
По частната жалба на ищеца и искането на страните за разноски:
По съображения за яснота и безспорност на решението в частта за разноските, предвид
необходимостта от преизчисляване размера на дължимата държавна такса, както и на
сторените от страните разноски за производството пред първата инстанция, съобразно
отхвърлената и уважената част, обжалваното решение следва да се отмени изцяло в частта за
разноските, както и определението, с което е оставено без уважение искането на ищеца за
неговото изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд ще се произнесе
по възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адв.
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Въззиваемият/ответникът претендира разноски за първоинстанционното производство, за
заплатено адв. възнаграждение в размер от 9 000 лева с включен ДДС. Видно от
своевременно представените доказателства, това възнаграждение е договорено и реално
платени по банков път, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е възражението на ищеца, за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
Ответникът претендира 9 000 лева с ДДС/7 5000 без ДДС/. При обективно и кумулативно
осъдителни искове с цена в общ размер на 225 800,75 лева, възнаграждение от 7 500 лева
представлява 3,32% и само на това основание не е прекомерно. Освен това, размерът на
заплатеното от ответника адв. възнаграждение, превишава уговореното от ищеца адв.
възнаграждение само с 1 437 лева, /л. 220/. Още повече, че делото е с фактическа и правна
сложност, тъй като са направени множество доказателствени искания, представени, събрани
и обсъдени са множество доказателства, направени са почти всички материални възражения
за нищожност, както и за погасяване по давност, почти всички процесуални възражения,
18
изложени са множество правни доводи и са направени множество оспорвания. Всички тези
обстоятелства обосновават извод, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
поради което заплатеното адв. възнагражение от ответника за първата инстанция не е
прекомерно и не следва да се намалява.
По делото няма доказателства за заплащане на адв. възнаграждение от ищеца за първата
инстанция. Единственият доказан разход по делото от ищеца, е заплатеният депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 1 500 лева.
Въззиваемият/ответникът претендира разноски за въззивното производство, за заплатено
адв. възнаграждение в размер от 7 200 лева с включен ДДС. Видно от своевременно
представените доказателства, това възнаграждение е договорено и реално платено по
банков път.
Въззивникът/ищецът претендира разноски за въззивното производство, но не представя
доказателства за тяхното извършване.
Съобразно отхвърлената и уважената част на исковите претенции, ищецът дължи на
ответника сума в общ размер на 16 286,78 лева/16 426,14 – 139,86/, представляваща разноски
на ответника за двете инстанции при условията на компенсация с тези на ищеца.
При подаването на иска и въззивна жалба не се внася предварително държавна такса, на
основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ, но същата се дължи на общо основание.
Съобразно отхвърлената част на исковите претенции, ищецът дължи държавна такса за
двете инстанции в общ размер на 12 245,70 лева/6% от 204 095/, която следва да бъде осъден
да заплати по сметка на САС.
Съобразно уважената част на исковите претенции, ответникът дължи държавна такса за
двете инстанции в общ размер на 1 259,16 лева/6% от 20 986/, която следва да бъде осъден да
заплати по сметка на САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 560 от 16.04.2024г., постановено по т.д. № 20221100900102 по описа
на Софийски градски съд, т.о. VІ – 15 състав, в частта, с която е отхвърлен искът от
„Телеком Сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* срещу „ТСБГ
хостинг“ ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата над
142 354,55 лева до размера от 158 991,68 лева, представляваща вземане за продажна цена по
фактура № 2599/31.01.2018г., както и за законната лихва върху главницата за сумата над
61 739,37 лева до размера от 66 809,07 лева, за периода от 14.01.2019г. до 14.01.2022г., както
и в частта за разноските на ответника в размер на 9 000 лева и за държавна такса в размер на
9 032,03 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТСБГ хостинг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Телеком Сервиз
България“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* сумата от 16 637,13 лева,
19
представляваща вземане за продажна цена по фактура № 2599/31.01.2018г., сумата от 5
069,70 лева представляваща законна лихва върху главницата, за периода от 14.01.2019г. до
14.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2022г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 560 от 16.04.2024г., постановено по т.д. № 20221100900102 по
описа на Софийски градски съд, т.о. VІ – 15 състав, в частта, с която е отхвърлен искът от
„Телеком Сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* срещу „ТСБГ
хостинг“ ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 142 354,55
лева, представляваща вземане за продажна цена по фактури: № 2575/25.05.2017г., №
2588/29.09.2017г.,№2589/29.09.2017г.,№2594/29.12.2017г.,№2595/29.12.2017г.,
№2596/29.12.2017г., № 2597/29.12.2017г. и № 2598/29.12.2017г., както и за законната лихва
върху главницата за сумата от 61 739,37 лева и за периода от 08.06.2017г. до 14.01.2019г.
ОТМЕНЯ определение № 2790 от 18.07.2024г., постановено по т.д. № 20221100900102 по
описа на Софийски градски съд, т.о. VІ – 15 състав.
ОСЪЖДА „Телеком Сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* да
заплати на„ТСБГ хостинг“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 16 286,78 лева,
представляваща разноски на ответника за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Телеком Сервиз България“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Апелативен съд град София, сумата от 12 245,70 лева, представляваща
дължимата държавна такса за двете инстанции.
ОСЪЖДА „ТСБГ хостинг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд
град София, сумата от 839,44 лева, представляваща дължимата държавна такса за двете
инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20