РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер 190019.08.2020 г.Град гр.Несебър
Районен съд – НесебърIII-ти граждански състав
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петър С. Петров
като разгледа докладваното от Петър С. Петров Частно гражданско дело № 20202150100629
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.417 и сл. от ГПК.
Постъпило е заявление от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, улица Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от
изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,
чрез процесуалния си представител юристконсулт Мартин Георгиев Недков, за издаване на
заповед за изпълнение против длъжника Деян Петров Щаков с ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: село Равда, улица Рибарска № 19, община Несебър, въз основа на документ
– извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка. Заявителят моли
съда да разпореди длъжникът да заплати следните суми: 1) сумата в размер на 468,81 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 06.11.2017г., 2) сумата в размер на 8,37 лева, представляваща договорна лихва, начислена
за периода от 15.12.2019г. до 15.01.2020г., 3) сумата в размер на 109,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2019г. до 14.07.2020г., 4) законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
5) разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и за юристконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Заявителят е направил искане съдът да постанови
незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
Съдът, след като провери заявлението и приложените към него писмени доказателства,
приема следното:
Заявлението е подадено пред компетентен съд в предписаната от закона форма и след
заплащане на дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустимо. То е
подадено от лице, притежаващо надлежна представителна власт, удостоверена с
представено към заявлението пълномощно, доказващи делегирани права.
Разгледано по същество заявлението е основателно.
Съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, за да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, представеното извлечение от счетоводните книги на банката по смисъла
на чл.417, т.2 от ГПК следва да представлява редовен от външна страна документ и да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – да установява, че
вземането е ликвидно и изискуемо. Преценено от неговата външна страна, представеното
извлечение от счетоводните книги на банката от 14.07.2020г. представлява редовен
документ, което удостоверява ликвидно и изискуемо вземане на банката-заявител от
длъжника. Длъжникът Деян Петров Щаков, в качеството си на кредитополучател, е
преустановила плащането на задълженията си по сключения с банката-заявител договор за
потребителски кредит, поради което и след изтичане срока, за който е сключен договора за
кредит, продължава да дължи суми по тях. След изгтичане срока на договора настъпила
изискуемостта на неплатения остатък, а банката има право да пристъпи към принудително
събиране на вземанията си. Това нейно право произтича и от диспозитивната норма на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. За целта има право да поиска издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, във връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ.
Извлечението от счетоводните книги на банката, приложено към заявлението, като редовен
документ също е задължително условие по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК за упражняването
от страна на банката на това свое право и за уважаване на искането. От това извлечение от
счетоводните книги на банката, кумулативно с приложения договор за потребителски
кредит, се установява началното състояние на сметката на длъжника, движението на
паричните средства по нея за съответния период, вкл. и плащанията, направени от длъжника
в изпълнение на задълженията му по договора за кредит, както и остатъка от непогасените
вноски, които като вземане срещу длъжника, подлежат на принудително изпълнение.
Следва да се присъди на заявителя направените от него разноски за платена държавна
такса в размер на 25 лева. Следва да се присъдят и ненаправени от заявителя разноски за
юристконсултско възнаграждение, предвид утвърждаващата се в съдилищата практика в
полза на юридически лица, представлявани от юристконсулт да се присъждат разноски,
единствено въз основа на искането на самия юристконсулт, без доказателства такива
разноски в действителност да са направени. Законодателното изменение на разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК, касае единствено промяна на нормативния акт, въз основа на която това
юристконсултско възнаграждение в заповедните производства да се присъжда, т.е. то вече
не е приравнено към адвокатските възнаграждения, но тази разпоредба продължава да се
прилага безусловно, за разлика от адвокатските възнаграждения, за чието присъждане те
трябва да са направени от физическото или юридическото лице – страна в производството,
представлявано от адвокат (О. № 649/19.06.2007г. по гр.д.№ 718/2006г., І г.о. на ВКС),
докато за юридическите лица, представлявани от юристконсулт, такова изискване според
повечето съдилища не е необходимо. По този начин, освен че се нарушава принципа на
равенство на страните в един процес, продължава се предлага текстът на чл.78, ал.8 от ГПК
да се разглежда сам по себе си, без връзка с другите текстове от ГПК, който представлява
система от правила, които съставляват едно цялостно производство, което неточно
интерпретиране има за последица във всички случаи неоснователно обогатяване за сметка
на длъжника. След като и идеята на законодателната промяна е само да се намали до
минимум присъждането на такова юристконсултско възнаграждение, то съдът следва да
присъди такова в минималния размер, предвиден в чл.26 от Наредба за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл.78 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ, а именно сумата в размер на 50 лева, като за разликата над уважения до пълния
претендиран и законоустановен максимален размер от 150 лева, претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично
задължение по чл.417 от ГПК, по силата на която длъжникът Деян Петров Щаков с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: село Равда, улица Рибарска № 19, община Несебър,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, улица Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от
изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,
сумата в размер на 468,81 лв.(четиристотин шестдесет и осем лева и 81 ст.),
представляваща неизплатена част от главница по договор за потребителски кредит №
********** от 06.11.2017г., сумата в размер на 8,37 лв. (осем лева и 37 ст.),
представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 15.12.2019г. до
15.01.2020г., сумата в размер на 109,70 лв. (сто и девет лева и 70 ст.), представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.12.2019г. до 14.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.07.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в размер
на 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски за платена държавна такса, и
сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева) за юрисктонсултско възнаграждение, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер за юристконсултско възнаграждение
от 150 лева, отхвърля претенцията като неоснователна.
Да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи надлежно отбелязване върху
заповедта за изпълнение, върху извлечението от банката и договора за кредит в оригинал.
Разпореждането може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в едномесечен
срок, който за заявителя тече от връчването му, а за длъжника – от връчване на поканата за
доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________