М О Т И В И
от 01.06.2015 г.,
към Присъда № 197/15.05.2015 г.,
постановена по НОХД № 1659/2015 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение против И.С.Д. за това, че:
на 16.10.2003 г. в гр. Пловдив,
в качеството си на длъжностно лице - ...
в Окръжна следствена служба гр. Пловдив (понастоящем Окръжна прокуратура -
гр.Пловдив), е присвоила чужди пари -
сумата от 8995.00 лева (собственост на неустановени лица, пострадали по ДП следствено дело № 833/1999 г. по описа
на Окръжна следствена служба гр. Пловдив
и в последствие по описа
на Окръжна прокуратура
- гр. Пловдив и представляващи
веществени доказателства по делото), поверени й да ги пази, като присвояването е в големи размери -
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК, както и в това, че през периода от месец октомври 2009 г. до
месец юли 2012 г. в гр. Пловдив, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - ... и **
в Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, е присвоила
чужди пари, поверени й да ги управлява -
сумата от 35598, 45 лева от бюджета на Прокуратурата на Република България, представлявана от П. Н. А. (** при
администрацията на Главния *** на Р. България), като присвояването е в големи размери -
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
***ът поддържа
повдигнатото на подсъдимата Д. обвинение, като предлага за първото от повдигнатите й
обвинения на същата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на
една година, определено при условията на
чл. 55 НК, предвид изминалия период от време от момента на извършването, а по отношение на второто обвинение, наказанието да бъде определено при условията
на чл. 54 НК в размер на 4 години и шест месеца, което след приложението на
разпоредбата на чл. 58а НК, да бъде
намалено с 1/3, а именно на 3 години
лишаване от свобода, ведно с
кумулативното предвиденото наказание лишаване от право да заема определена
длъжност, като от така определените наказания да бъде наложено едно общо
най-тежко наказание, изтърпяването на
което да се отложи с изпитателен срок по реда на чл. 66 НК, към което да се присъедини наказанието лишаване
от право.
От страна на ощетеното
юридическо лице, Прокуратурата на РБ, е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от от 44 593, 45 лв., представляваща причинени имуществени вреди от
престъпленията, предмет на обвинението, като Прокуратурата на РБ е конституирана като
граждански ищец.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимата И.Д. се признава за виновна, признава и фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заявява, че е съгласна да не се събират доказателства
за тези факти, изразява съжаление за
стореното деяние и моли за справедлива присъда, поради което и заявява, че не желае да се събират доказателства за
тези факти, а желае производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
От страна на нейния
защитник, адв. А., се развиват съображения за несъставомерност на първото от
визираните в обвинителния акт обвинения, предвид липсата на специалното качество на
субекта на престъплението – длъжностно лице, както и за недоказаност на това обвинение, предвид наличните доказателства, че и други лица, освен подсъдимата, са имали достъп до процесната каса към
процесния период. В тази връзка моли подзащитната й да бъде оправдана по
първото от повдигнатите й обвинения. По отношение на второто от визираните в
обвинителния акт престъпления, се излагат
съображения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават определяне на наказанието при
условиятана чл. 55 НК, в който смисъл
моли за произнасяне.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата И.С.Д. е родена на *** ***, б., българска гражданка, с висше образование, безработна, разведена, неосъждана, с ЕГН **********.
На 01.04.2002 г. между директора на Окръжна
следствена служба гр. Пловдив
и подс. Д. бил сключен трудов договор, съгласно който подс. Д. била назначена на длъжност „...“ при Окръжна следствена служба гр. Пловдив (към момента Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив).
След тази дата подс. Д. започнала да работи като ... при Окръжна следствена служба - гр. Пловдив. Съгласно подписаната от
нея длъжностна характеристика за длъжността „... при Окръжна следствена служба
гр. Пловдив“, задълженията й включвали и „Приемане, съхраняване и предаване на парични средства“. От горното е видно, че изпълняваната от подс. Д. работа е свързана с пазене
(съхранение) на чуждо имущество в Окръжна следствена служба (ОСС) гр. Пловдив (към момента Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура Пловдив), поради което същата е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „Б“ НК.
От 1997 г. обслужваща банка на тогавашната
ОСС - Пловдив била „Булбанк“
АД. В тази връзка ОСС -
Пловдив ползвала трезор за съхранение на веществени доказателства, представляващи пари и други ценности в
банката. Със заповед на Директора на ОСС - Пловдив получаването па веществени
доказателства от **ите, внасянето им в трезора, изнасянето им, както и изготвянето на придружаващите тези
действия протоколи било вменено в задължение на свид. Б. - тогава ** в ОСС - Пловдив. В нейно отсъствие внасянето и
изнасянето на такива веществени доказателства в трезора било задължение на подс. Д., която я замествала.
От 2001 г. обслужваща банка на ОСС
- Пловдив станала „Си банк“
АД. Веществените доказателства, които
били налични в трезора в „Булбанк“
АД, били протоколирани и прехвърлени в
трезор в „Си банк“ АД, който следвало да се ползва за в бъдеще при нужда.
През 1999 г. в РП-Пловдив било образувано
досъдебно производство срещу В. Д. П. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК и имало за предмет измами с дребни суми на множество лица.
Производството било поверено за разследване на свид. А-С. - ** при ОСО при ОП - Пловдив (тогава ОСС - Пловдив) и било
заведено с № 833/1999 г.
по описа на ОСО при ОП - Пловдив.
В хода на разследването, с протокол за доброволно предаване, упълномощено от П. лице предало на свидетеля А-С.
парична сума в размер на около 20000.00 лева, предмет на
престъплението, която била събрана от
измамените граждани. Парите били приобщени като веществено доказателство по
делото. Впоследствие свид. С. издирил по-голямата част от
пострадалите лица и на същите съответните суми били върнати. Част от
пострадалите лица не могли да бъдат установени в хода на разследването, поради което част от предадената от П. парична
сума и по-точно 8995.00 лева нямало
на кого да бъде върната. По тази причина сумата от 8995.00 лева останала като веществено
доказателство по делото.
Съгласно действащите вътрешни правила следвало **ят С. да
предаде в счетоводството на свид. Б. вещественото доказателство -
сумата от 8995.00 лева, с оглед внасянето му в трезора за съхранение. На 16.10.2003 г. **ят С. отишъл в счетоводството
да изпълни това си задължение, но в този ден оторизитаното да
приеме веществените доказателства лице, а именно свид. Б. отсъствало от работа. Замествала я подс. Д., на която свид. С. предал сумата от
8995 лв., представляваща веществени
доказателства по следствено дело № 833/99г. по описа на Окръжна следствена
служба гр. Пловдив, за което действие бил изготвен надлежен протокол № 1 15/833 г., подписан от свид. С. и подс. Д.. Последната се подписала със
запетая над името на свид. Б.. Ръкописният текст в протокол бил изписан изцяло
от подс. Д., която приела за съхранение веществените доказателства.
**ят С. предал на подс. Д. сумата
от 8995.00 лева в книжен плик, незапечатан.Подс.
Д. сложила парите в платнена торбичка с основен сив цвят, с щампа на
червено-черни квадрати, с размери 20 см.
на 30 см., с каквито торбички разполагала службата за такива случаи. След това подс. Д. попълнила
саморъчно етикет, в който вписала надпис „Протокол 115 сл.д.833/1999 г., сл.А.С.“ и го поставила на торбичката.
Тогава подс. Д. решила да се
възползва от възникналата ситуация и да присвои сумата от 8995.00 лева, оставени
й от **я С. като веществено доказателство, вместо да изпълни задълженията си да
ги внесе в банковия трезор за съхранение. Веднага, още през същия ден - 16.10.2003 г., подс. Д. пристъпила
към изпълнение на намерението си да присвои парите. Извадила от торбичката поверените
й да ги пази като веществено доказателство 8995.00 лева и ги взела в себе си. След това оставила празната
торбичка, заедно с етикета в по-голяма торба в кабинета си, в която съхранявала
останалите празни торбички за използване в бъдеще. В хода на разследването не е
установено какво е сторила впоследствие подс. Д. с присвоената от нея сума.
След като подс. Д. приела за
съхранение и след това присвоила веществените доказателства - сумата от 8995.00
лева, същите не били търсени и проверявани в продължение на дълъг период от
време. Едва 11 години по-късно, на 19.03.2014 г. ** С. бил уведомен от Д.К. - ***
в Районна прокуратура Пловдив, че не могат да се намерят веществените
доказателства - сумата от 8995.00 лв. по Следствено дело № 833/1999 г. по описа на Окръжна следствена
служба - гр. Пловдив. Било
установено, че търсените веществени доказателства но сл. дело № 833/1999 г. не били включени в описа на
веществените доказателства /пари и други ценности/, съхранявани в банков трезор, изготвен на 30.03.2012 г. и съгласно които вещите били
приети за съхранение от свид. Р.Х., съгласно Заповед № 0Н-40/12.03.2012 г. на Окръжния *** при Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив. При проверката, извършена в
Окръжна прокуратура - Пловдив
през 2014 г. се установило,
че липсвала и папката с протоколите за предадени за съхранение веществени
доказателства - пари и други ценности, която била съхранявана от подс. И.Д..
По време на проверката по случая И.Д.
започнала да ползва дълги отпуски и болнични, при което в началото на м. май 2014 г. с устна заповед Окръжният ***
при ОП-Пловдив - Р.П. разпоредил на главният ** Й.П. да извърши инвентаризация
на документите, съхранявани и изготвяни от И.Д., които били в ползваният от нея кабинет № ***, в сградата на Окръжна
прокурагура - Пловдив, на адрес: гр.Пловдив. пл. „С.‘ № *.
При извършената инвентаризация в
кабинет № ** до метална каса, в която се
съхранявали документи, била намерена найлонова торба, в която се намирали книжни
и платнени торбички
с етикети за веществени доказателства. В един от шкафовете
в кабинета била намерена оше една платнена торбичка, в която също се намирали торбички
от веществени доказателства. Установените в кабинета торбички били запечатани в
кашон в присъствието на служителите П.К., М.Я. и Т. Г.. За установеното при инвентаризацията на документите в
кабинета на И.Д. с Докладна записка от 12.05.2014 г. бил уведомен окръжният *** при
ОП-Пловдив, след което на основание негово писмено разпореждане на 14.05.2014 г. комисия от ОП-Пловдив извършила
проверка на запечатаният на 12.05.2014 г. в кабинет № ** кашон и всички
установени вещи били описани в протокол.
Сред установените вещи в кашона
била намерена и празна платнена торбичка е основен сив цвят, с щампа на
червено-черни квадрати, с размери 20 см. на 30 см., с поставен в нея етикет е
надпис „Протокол 115 сл. д. 833/1999 г., сл. А.С.“, която платнена торбичка била описана под № 11
в протокола от 14.05.2014 г. на комисията при ОП-Пловдив.Тази торбичка била предадена за нуждите
на настоящото разследване и приобщена като веществено доказателство по
настоящото наказателно производство.
След преминаването на Окръжна
следствена служба гр. Пловдив,
към Окръжна нрокуратура - гр.Пловдив, на основание Заповед №
ЛС-104/01.10.2009 г.
подс. Д. започнала да изпълнява освен Длъжността ... в Окръжна прокуратура - гр. Пловдив и функционални задължения
на „**“ в Окръжна прокуратура - гр. Пловдив. Съгласно подписаната от нея длъжностна характеристика за
посочената длъжност, задълженията й включвали и „Приемане, предаване и
съхраняване на парични средства, извършване на касови операции, водене на касови книги; приемане и предаване
на текущи банкови документи, обработване на банковите извлечения за постъпилите
и централизирани такси по бюджета на съдебната власт; изплащане на трудовите
възнаграждения на магистратите и служителите и съхраняване ведомостите за
заплати“. Съгласно същата длъжностна
характеристика подс. Д. била подчинена на главния ** и взаимодейства с Окръжния ***, съдебния
администратор и административните секретари.
Освен длъжността ... подс. Д.
изпълнявала функциите на ** и като такава попълвала данните за месечните
възнаграждения, за болничните и отпуските на магистратите и служителите в
електронната програмата ОМЕКС.
Една от основните функции на
длъжността, която подс. Д. заемала след октомври 2009 г. била свързана с изплащането на
трудовите възнаграждения на магистратите и служителите от ОП-Пловдив. Дейсгвията на подс. Д. във връзка
с изпълнението на тези й задължения се изразявали в следното: подс. Д. първо
въвеждала данните от електронната система, след което се генерирала ведомост за
заплати. Въз основа същите въведени данни системата автоматично генерирала и
рекапитулация на заплатите, както и
ведомост за заплатите и опис на заплатите, които се превеждали по банков път. Така
разпечатаните документи подс. Д. представяла в счетоводството, където главният **
(към 2009г. до настоящия момент свид. Й.П.) проверявала дали се равнявали
сумите, които са начислявани съобразно рекапитулацията с чистите суми за
получаване.
След начисляването на заплатите и
осигуровките главният ** подписвал последнита страница на рекапитулацията и ведомостта за заплати на Окръжна
прокуратура - Пловдив.
Въз основа на подписаните рекапитулации и ведомости за заплати подс. Д.
представяла за подпис изготвените бланки на платежните нареждания за сумите, които следвало да бъдат изтеглени или
преведени като заплати на магистратите и служителите. Изготвените платежни
нареждания, рекапитулацията, ведомостите за заплати, изплащани по банков път и изплащаните в брой били представяни
за подпис пред административният ръководител на Окръжна прокуратура-гр. Пловдив
за първи подпис.
След това подс. Д. с
нареждане-разписка изтегляла заявените и получени суми за заплати от
второстепенния разпоредител с бюджетни средства, които се получавали в брой и
парите заприхождавала с приходен касов ордер в касата на Окръжна
прокуратура-гр.Пловдив. След раздаването на заплатите в брой подс. Д. изготвяла
РКО за цялата сума, раздадена на ***ите
и служителите като заплати, в който РКО
изписвала „съгласно ведомост“.
За периода от 01.10.2009 г. до края на месец юли 2012 г. подс. Д. изготвяла сама всички
платежни нареждания, рекапитулации, ведомости за заплати изплащани по банков път и
ведомости за заплати изплащани в брой на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив.
Още след започване на изпълнение
на новата си длъжност в Окръжна прокуратура Пловдив през есента на 2009 г., подс. Д. решила да се
възползва от служебното си положение и от факта, че й е поверено да управлява
бюджетните пари за трудови възнаграждения на второстепенния разпоредител с
бюджетни средства - Прокуратура на Република България (представлявана по
настоящото наказателно производство от П. Н. А. - ** при администрацията на
Главния *** на Република
България) в частта
им, касаеща трудовите възнаграждения на работещите в ОП - Пловдив и да
присвоява периодично за себе определени парични суми от бюджета на
Прокуратурата.
За целта подс. Д. измислила схема,
чрез която периодично да присвоява определени суми, неголеми по
размер.Замислената от подс. Д. схема включвала завишаване от нея на
начисленията за работни заплати в съответната месечна рекапитулация.
Рекапитулацията със завишената сума следвало да се даде за осчетоводяване, след което се разпечатва последната страница
на „ведомостта в брой" със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това изготвяне на реална ведомост за заплати за
съответния месец и отпечатване останалите верни страници от ведомостта за
получаване на заплати в брой, където тя
не фигурира за получаване на пари в брой и тези ведомости и фишове се поднасят
на главния ** и на окръжния *** за подпис, като към верните страници на ведомостта за
заплати в брой се сменя само последната страница с общата завишена сума.
Разликата в сумите между общо начислените по ведомост и реално изплатените по
„ведомост в брой“ за подс. Д.
следвало да присвоява, като изготвя разходен касов ордер, в който да изписва „съгласно ведомост“ и да наттася общата завишена сума
по ведомостта за заплати в брой.
Още през октомври 2009 г. подс. Д. пристъпила към изпълнение
на намерението си да започне да присвоява за себе си бюджетни пари от
Прокуратурата.
През м. октомври 2009
г. подс. Д., с цел да
присвои бюджетни средства, при изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за работни заплати в
рекапитулацията за месеца, със сумата 2750.81 лв. в повече от необходимите за заплати, получавани в брой 57568.20 лв. Рекапитулацията със завишената
сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала последната
страница на „ведомостта в брой“
със завишената обща стойност, която се
равнявала на сумата по рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила
реална ведомост за заплати за съответния месец октомври и отпечатала останалите
верни страници от ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис. Към верните
страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила само последната
страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо начислените по
ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 2750.81
лв, подс. Д. присвоила за себе си, като
изготвила разходен касов ордер, в който
изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. ноември 2009 г. подс. Д., с цел да присвои бюджетни
средства, при изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за работни заплати в
рекапитулацията за месеца, със сумата 2047.77 лв. в повече от необходимите за заплати, получавани в брой 54321.91лв. Рекапитулацията със
завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала
последната страница на „ведомостта в брой" със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец ноември и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 2047.77 лв., подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“
и нанесла общата завишена сума по ведомостта за заплати в брой.
През м. декември 2009 г. подс. Д., с цел да присвои бюджетни средстващри изготвяне на месечната
ведомост за заплати, завишила
начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със сумата 2750.81 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани в брой 284036.81лв.
Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което
разпечатала последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец декември и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 2750.81 лв, подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“
и нанесла общата завишена сума по ведомостта за заплати в брой.
През м. януари 2010 г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средстващри изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със
сумата 703.04 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани в брой 53774. 04лв. Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за
осчетоводяване, след което
разпечатала последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец януари и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис. Към верните
страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила само последната
страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо начислените по
ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 703.04
лв, подс. Д. присвоила за себе си, като
изготвила разходен касов ордер, в който
изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. февруари 2010
г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средства, при изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за
работни заплати в рекапитулацията за месеца, със сумата 703.04 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани в брой 57058.66лв.
Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което
разпечатала последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец февруари и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 703.04 лв, подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. март 2010 г. подс. Д., с цел да присвои бюджетни средстващри
изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за работни
заплати в рекапитулацията за месеца, със сумата 703.04 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани в брой 56202.08лв.
Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала последната
страница на „ведомостта в брой“
със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по рекапитулацията
за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за заплати за съответния
месец март и отпечатала останалите верни страници от ведомостта за получаване
на заплати в брой, където тя не фигурира
за получаване на пари в брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния **
и на окръжния *** за подпис. Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 703.04 лв., подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. април 2010 г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средства при
изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за работни
заплати в рекапитулацията за месеца, със сумата 2844,14 лв. в повече от
необходимите за заплати, получаван и в брой 59949.22 лв.
Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което
разпечатала последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец априли отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 2844.14 лв, подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“
и нанесла общата завишена сума по ведомостта за заплати в брой.
През същия м. април 2010 г. подс. Д.
при изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за
работни заплати и в рекапитулацията за месеца, със сумата 0,5 лв. в повече от
необходимите за заплати, получавани по безкасов път. След съответното
осчетоводяване и изготвяне на нужното платежно нареждане подс. Д. получила безкасово
в банковата си сметка за получаване на заплата сумата от 965.21 лева, вместо полагащите й се
965.16 лв. По този начин подс. Д.
присвоила от бюджета на прокуратурата сумата от 0,5лв.
През м. май 2010
г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средстващри изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със
сумата 2141.10 лв. в повече
от необходимите за заплати, получавани в брой 62536,.23 лв. Рекапитулацията със завишената
сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за заплати
за съответния месец май и отпечатала останалите верни страници от ведомостта за
получаване на заплати в брой, където тя
не фигурира за получаване на пари в брой и тези ведомости и фишове ги поднесла
на главния ** и на окръжния *** за подпис.Към верните страници на ведомостта за
заплати в брой подс. Д. сменила само последната страница с общата завишена
сума. Разликата в сумите между общо начислените по ведомост и реално изплатените
по „ведомост в брой“, а именно
сумата от 2141.10 лв, подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“
и нанесла общата завишена сума по ведомостта за заплати в брой.
През м. юни 2010
г. подс. Д., с
цел да присвои бюджетни средства, при изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със
сумата 2044.02 лв. в повече
от необходимите за заплати, получавани в брой 63014.33лв. Рекапитулацията със
завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала
последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по рекапитулацията за месеца. След
това подс. Д. изготвила реална ведомост за заплати за съответния месец юни и
отпечатала останалите верни страници от ведомостта за получаване на заплати в
брой, където тя не фигурира за
получаване на пари в брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и
на окръжния *** за подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс.
Д. сменила само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите
между общо начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 2044.02 лв, подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През същия м. юни 2010 г. подс. Д. при изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила
начисленията за работни заплати и в рекапитулацията за месеца, със сумата 2808.27 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани по безкасов път. След съответното осчетоводяване и
изготвяне на нужното платежно нареждане подс. Д. получила безкасово в банковата
си сметка за получаване на заплата сумата от 3773.43 лева, вместо полагащите й
се 965.16 лв. По този начин подс. Д. присвоила
от бюджета на прокуратурата сумата от 2808.27 лв.
През м. юли 2010 г. подс. Д., с цел да присвои
бюджетни средстващри изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила
начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със сумата 4886.42 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани в брой 64677.90 лв. Рекапитулацията със завишената
сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала последната
страница на „ведомостта в брой“
със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по рекапитулацията
за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за заплати за
съответния месец юли и отпечатала останалите верни страници от ведомостта за
получаване на заплати в брой, където тя
не фигурира за получаване на пари в брой и тези ведомости и фишове ги поднесла
на главния ** и на окръжния *** за подпис. Към верните страници на ведомостта
за заплати в брой подс. Д. сменила само последната страница с общата завишена
сума. Разликата в сумите между общо начислените по ведомост и реално
изплатените по „ведомост в брой“,
а именно сумата от 4886.42
лв., подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. август 2010
г. подс. Д., с цел да присвои бюджетни средстващри
изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за работни
заплати в рекапитулацията за месеца, със сумата 2881.97 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани в брой 68075.67лв.
Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което
разпечатала последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за заплати
за съответния месец август и отпечатала останалите верни страници от ведомостта
за получаване на заплати в брой, където
тя не фигурира за получаване на пари в брой и тези ведомости и фишове ги
поднесла на главния ** и на окръжния *** за подпис.Към верните страници на
ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила само последната страница с общата
завишена сума. Разликата в сумите между общо начислените по ведомост и реално изплатените
по „ведомост в брой“, а именно сумата от 2881.97 лв., подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“
и нанесла общата завишена сума по ведомостта за заплати в брой.
През м. септември 2010
г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средстващри изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за
работни заплати в рекапитулацията за месеца, със сумата 2038.46 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани в брой 57180.64
лв. Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след
което разпечатала последната страница на „ведомостта в брой" със
завишената обща стойност, която се
равнявала на сумата по рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила
реална ведомост за заплати за съответния месец септември и отпечатала
останалите верни страници от ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 2038.46 лв, подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. юни 2011
г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средства, при изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със
сумата 1008.00 лв. в повече от необходимите за заплати, получавани в брой 53 182.57 лв. Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала последната страница
на „ведомостта в брой" със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец юни и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 1008.00 лв., подс. Д. присвоила за себе си, като изготвила
разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“
и нанесла общата завишена сума по ведомостта за заплати в брой.
През м. юли 2011
г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средства, при изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със
сумата 1008.00 лв. в повече от необходимите за заплати, получавани в брой 55442.26лв. Рекапитулацията със
завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала
последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец юли и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.
Към верните страници на ведомостта
за заплати в брой подс. Д. сменила само последната страница с общата завишена
сума. Разликата в сумите между общо начислените по ведомост и реално изплатените
по „ведомост в брой“, а именно
сумата от 1008.00 лв, подс. Д. присвоила
за себе си, като изготвила разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. август 2011 г. подс. Д.,
с цел да присвои бюджетни средства, при изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със
сумата 1024.56 лв. в повече
от необходимите за заплати, получавани в брой 53324.35лв. Рекапитулацията със
завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала
последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец август и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис. Към верните
страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила само последната
страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо начислените по
ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 1024.56
лв, подс. Д. присвоила за себе си, като
изготвила разходен касов ордер, в който
изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
През м. септември 2011 г. подс. Д., с
цел да присвои бюджетни средстващри изготвяне на месечната ведомост за заплати,
завишила начисленията за работни заплати
в рекапитулацията за месеца, със сумата 1510.00 лв. в повече от необходимите за заплати, получавани
в брой 51164.72лв. Рекапитулацията със завишената сума подс. Д. дала за осчетоводяване,
след което разпечатала последната страница на „ведомостта в брой“ със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по
рекапитулацията за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за
заплати за съответния месец септември и отпечатала останалите верни страници от
ведомостта за получаване на заплати в брой, където тя не фигурира за получаване на пари в
брой и тези ведомости и фишове ги поднесла на главния ** и на окръжния *** за
подпис.Към верните страници на ведомостта за заплати в брой подс. Д. сменила
само последната страница с общата завишена сума. Разликата в сумите между общо
начислените по ведомост и реално изплатените по „ведомост в брой“, а именно сумата от 1510.00 лв., подс. Д. присвоила за себе си, като
изготвила разходен касов ордер,
в който изписала „съгласно ведомост“
и нанесла общата завишена сума по ведомостта за заплати в брой.
През същия м. септември 2011 г. подс. Д.
при изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за работни заплати и в
рекапитулацията за месеца, със сумата 3.80 лв. в повече от необходимите за заплати, получавани по безкасов път.
След съответното осчетоводяване и изготвяне на нужното платежно нареждане подс.
Д. получила безкасово в банковата си сметка за получаване на заплата сумата от
1000, 37 лева, вместо полагащите й се 996.57 лв. По
този начин подс. Д. присвоила от бюджета на прокуратурата сумата от 3.80 лв.
През м. януари 2012 г. подс. Д.
при изготвяне на месечната ведомост за заплати, завишила начисленията за
работни заплати и в рекапитулацията за месеца, със сумата 0.85 лв. в повече от необходимите за
заплати, получавани по безкасов път. След съответното осчетоводяване и
изготвяне на нужното платежно нареждане подс. Д. получила безкасово в банковата
си сметка за получаване на заплата сумата от 1107.13 лева, вместо полагащите й се 1106.28 лв. По
този начин подс. Д. присвоила от бюджета на прокуратурата сумата от 0.85лв.
През м. юли 2012 г. подс. Д., с
цел да присвои бюджетни средства, при изготвяне на месечната ведомост за
заплати, завишила начисленията за работни заплати в рекапитулацията за месеца, със
сумата 1776.44 лв. в повече
от необходимите за заплати, получавани в брой 38774.60 лв. Рекапитулацията със завишената
сума подс. Д. дала за осчетоводяване, след което разпечатала последната
страница на „ведомостта в брой“
със завишената обща стойност, която се равнявала на сумата по рекапитулацията
за месеца. След това подс. Д. изготвила реална ведомост за заплати за
съответния месец юли и отпечатала останалите верни страници от ведомостта за
получаване на заплати в брой, където тя
не фигурира за получаване на пари в брой и тези ведомости и фишове ги поднесла
на главния ** и на окръжния *** за подпис.Към верните страници на ведомостта за
заплати в брой подс. Д. сменила само последната страница с общата завишена
сума. Разликата в сумите между общо начислените по ведомост и реално изплатените
по „ведомост в брой“, а именно
сумата от 1776.44 лв, подс. Д.
присвоила за себе си, като изготвила разходен касов ордер, в който изписала „съгласно ведомост“ и нанесла общата завишена сума по
ведомостта за заплати в брой.
При подписването на документите за
заплати главния ** не установил временно разминаването, тъй като не е имало
съмнения по отношение на това, че сбора от отделните суми за заплати в брой ще
се разминават с общата сума, отразена на последната страница на ведомостта.
Освен подс. Д. изготвяла документите си така, че всички суми се равнявали и
завишавала общата сума за труд и работна заплата на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив с неголеми суми през
съответните месеци.
За нуждите на
производството били назначени две експертизи:
Видно от извършената графическа експертиза
по делото - Протокол № 344/02.12.2014г. на БНТЛ при ОДМВР-гр.Сливен ръкописният текст: „Протокол 115 сл.д. № 833/1999 г., сл. А. С.“ върху картончето прикрепено към
платнената торбичка е бил изписан от И.С.Д.. Ръкописният текст в Протокол № 1
15/833 по сл.д. № 833/99 г. е изписан също от Д.. Подписът срещу приел е
положен от Д., а подписът срещу предал е положен от свид. С..
От извършената
банково-икономическа експертиза по делото се установява, че полученото по банков път в
повече трудово възнаграждение от подс. И.Д. за целият процесен периода 01.06.2009 г. -31.07.2012 г.
е в размер на 2776.83 лв.Общата
сума, присвоена чрез безкасови плащания е намалена с 36.14 лева, тъй като през м. юли 2012 г. подс. Д. получила по
банковата си сметка 36.14 лева по-малко
от полагащото й се трудово възнаграждение. Сумите, заприходени в касата на
Окръжна рокуратура - гр. Пловдив за изплащане на трудови
възнаграждения в брой за периода от м.октомври 2009 г. до м. юли 2012 г. включително са със 32821.62 лв. в повече в сравнение със
сбора на реално изплатените суми в брой на служителите от Окръжна прокуратура - гр. Пловдив за трудови
възнаграждения по ведомостите за заплати.
С писмо от 25.08.2014 г. окръжния ***
на ОП-Пловдив изпратил на ОДМВР-Сливен, за нуждите на наказателното производство 4 бр. класьори със
заверени копия от документи, както следва:
класьор № 1 съдържащ 279 бр.
заверени копия на документи във връзка с начисляването и изплащането на
трудовите възнаграждения на магистратите и служителите при ОП-Пловдив за
периода м.Х.-м.XI 1.2009 г. - копия от рекапитулации, копия от банкови извлечения, копия от файлове за масово плащане, копия от касова книга, копия от приходни касови ордери и разходни
касови ордери, копия от ведомости за
заплати;
класьор № 2 съдържащ 424 бр.
заверени копия на документи във връзка с начисляването и изплащането на
трудовите възнаграждения на магистратите и служителите при ОП-Пловдив за периода
м.Г-м.XII.2010 г. - копия от рекапитулации, копия от банкови извлечения, копия от файлове за масово плащане, копия от касова книга, копия от приходни касови ордери и разходни
касови ордери, копия от ведомости за
заплати;
класьор № 3 съдържащ 389 бр.
заверени копия на документи във връзка с начисляването и изплащането на
трудовите възнаграждения на магистратите и служителите при ОП-Пловдив за
периода м.Г-м.XII.201 1 г. - копия от рекапитулации, копия от банкови извлечения, копия от файлове за масово плащане, копия от касова книга, копия от приходни касови ордери и разходни
касови ордери, копия от ведомости за
заплати;
класьор № 4 съдържащ 232 бр.
заверени копия на документи във връзка е начисляването и изплащането на
трудовите възнаграждения на магистратите и служителите при ОП-Пловдив за
периода м.1. - м.VII.2012 г. - копия от
рекапитулации, копия от байкови
извлечения, копия от файлове за масово
плащане, копия от касова книга, копия от приходни касови ордери и разходни
касови ордери, копия от ведомости за
заплати;
Горепосочените 4 бр. класьори с
документи са приети по досъдебното производство и приобщени като писмени
доказателства по делото.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на
подсъдимата Д., дадени в хода на проведеното
съдебно производство, които се
кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, а и
доколкото подсъдимата изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради
което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са и
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели /свид. П., свид. С., свид. Х., свид. В., свид. П., свид. Д., свид. Н.,
свид. Б./ и разпитаната в хода
на съдебното /свид. К./, които са в отношение на пълно покриване и допълване с
останалите доказателства, поради което също се кредитират.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина, както и заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният
доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимата, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
При така установената и
неоспорена фактическа обстановка, Съдът
приема от правна страна, че с деянието
си подсъдимата И.С.Д., е
осъществила състава на следните престъпления:
на 16.10.2003 г. в гр. Пловдив,
в качеството си на длъжностно лице - ...
в Окръжна следствена служба гр. Пловдив (понастоящем Окръжна прокуратура - гр.Пловдив),
е присвоила чужди пари - сумата от 8995.00 лева (собственост на неустановени
лица, пострадали по ДП следствено дело № 833/1999 г. по описа
на Окръжна следствена служба гр. Пловдив
и в последствие по описа
на Окръжна прокуратура
- гр. Пловдив и представляващи
веществени доказателства по делото), поверени й да ги пази, като присвояването е в големи размери -
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК и
през периода от месец
октомври 2009 г. до месец юли 2012 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - ... и **
в Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, е присвоила
чужди пари, поверени й да ги управлява -
сумата от 35598, 45 лева от бюджета на Прокуратурата на Република България, представлявана от П. Н. А. (** при
администрацията на Главния *** на Р. България), като присвояването е в големи размери -
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна:
Престъплението по чл.
202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК има специален субект, тъй като същото може да
бъде извършено само от длъжностно лице. В конкретния случай, от събраните по
делото данни може да се направи категоричен извод, че подсъдимата Д. е притежавала
това специално качество. По делото е установено, че на 01.04.2002 г. между директора на Окръжна
следствена служба гр. Пловдив
и подс. Д. бил сключен трудов договор, съгласно който
подс. Д. била
назначена на длъжност „...“
при Окръжна следствена служба гр. Пловдив (към момента Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
Пловдив),
като след тази дата подс. Д. започнала да работи като ...
при Окръжна следствена служба - гр. Пловдив. Съгласно подписаната от нея длъжностна характеристика за
длъжността „... при Окръжна следствена служба гр. Пловдив“,
задълженията й включвали и „Приемане,
съхраняване и предаване на парични средства“, което обосновава и
извода, че изпълняваната от подс. Д. работа е била свързана с
пазене (съхранение) на чуждо имущество в Окръжна следствена служба (ОСС) гр. Пловдив, поради което същата е длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „Б“ НК. Установено е също така, че след
преминаването на Окръжна следствена служба гр. Пловдив, към Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, на
основание Заповед № ЛС-104/01.10.2009 г. подс. Д. е започнала да изпълнява
освен длъжността „...“ в Окръжна прокуратура - гр. Пловдив и функционални задължения
на „**“ в Окръжна прокуратура - гр. Пловдив. Съгласно подписаната от нея
длъжностна характеристика за посочената длъжност, задълженията й включвали и
„Приемане, предаване и съхраняване на
парични средства, извършване на касови операции, водене на касови книги;
приемане и предаване на текущи банкови документи, обработване на банковите
извлечения за постъпилите и централизирани такси по бюджета на съдебната власт;
изплащане на трудовите възнаграждения на магистратите и служителите и съхраняване
ведомостите за заплати“. Съгласно същата длъжностна характеристика подс. Д.
била подчинена на главния ** и взаимодейства с Окръжния ***, съдебния
администратор и административните секретари. Горното обуславя извода за наличие
на качеството „длъжностно лице“ и по отношение на второто от визираните в
обвинителния акр престъпления, тъй като изпълняваната от подс. Д. работа е била
свързана с управление на „чужди пари“, поверени й именно, за да ги управлява,
поради което същата е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „Б“ от ПК.
Горното обуславя и
неоснователността на наведеното от страна на защитата възражение
несъставомерност на деянието по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК, поради
липсата на специалното качеството на субекта на престъплението.
Съдът оцени като
неоснователно и възражението, касаещо доказаността на това деяние, и
по-конкретно на неговото авторство. В тази насока следва да се има предвид
реда, по който е протекло настоящето производство, който предвижда признаване
от страна на подсъдимата на фактите, изложени в обвинителния акт, което от своя
страна е довело автоматично и до прилагане на привилегията определеното
наказание да бъде намалено с 1/3. В случая при описанието на обстоятелствата,
при които е било извършено присвояването от 2003 г., на л. 3 от обвинителния
акт, ясно и недвусмислено е описано, че „обв.
Д. решила да се възползва от възникналата ситуация и да присвои сумата от
8995.00 лева…на 16.10.2003 г., обв. Д. пристъпила към изпълнение на намерението
си“, след което следва описание на начинът, по който е бил осъществен
фактическият състав на вмененото във вина на подсъдимата престъпление по чл.
202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК. В проведеното съдебно заседание, в което е
била постановена и процесната присъда, подсъдимата Д. е признала фактите и
обстоятелствата, описани в обвинителния акт /в това число и горепосочените/,
като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Ето защо и
направеното в последствие в хода по същество възражение, че всъщност и други
лица са имали достъп до процесната каса, поради което не било установено по
несъмнен начин авторът на визиранта престъпна деятелност, се явява несъвместимо
в направеното признание от страна на подсъдимата. С признанието на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, същата е признала, че именно тя е
била тази, която на 16.10.2003 г. е присвоила сумата от 8995.00 лева, която й
била поверена да я пази като веществено доказателство по конкретно дело. Ето
защо наведеното в този смисъл възражение се оценя като неоснователно.
Времето, мястото на
извършване на престъплението, неговото авторство и механизмът на извършване, се
доказват по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в това число и от
обясненията на подсъдимата, в които същата признава, че именно тя е автор на
вменените й деяния, като установените от
тези доказателствени източници се потвърждава и от заключенията на назначените
по делото експертизи, които съдът кредитира
като обективни, даващи пълни и ясни
отговори на поставените им въпроси и неоспорени от страните. Обсъдени в
съвкупност, кредитираните доказателствени средства очертават верига от факти и
събития, обосноваваща единствено възможния и безпротиворечив извод, че
извършител на престъпното деяние,
консумиращо състава на визираните престъпления е именно подсъдимата И.Д..
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установава по несъмнен начин фактът на
извършената престъпна деятелност. Установява се, че на посочените дати
подсъдимата Д. е присвоила чужди пари /собственост на неустановени по делото
лица/ - сумата от 8995.00 лева, поверени й да ги пази и сумата от 35598.45 лева
/от бюджета на Прокуратурата на Република България/, поверени й да ги
управлява.
Присвоителната дейсност
се е изразила във фактическото разпореждане по отношение на сумата от 8995.00
лева /чрез вземането на сумата от касата, където е съхранявана/, респ. юридическото
разпореждане по отношение на различни суми от бюджета на Прокуратурата на РБ в
общ размер на 35598.45 лева /чрез извършване на действия, довели до
отклоняването им от тяхното предназначение/, с които в последствие се
разпоредила по неустановен в хода на делото начин, с което е довършила фактическият
състав на процесната престъпна деятелност. Това разпореждане е било
противозаконно, тъй подсъдимата не е имала право /основание/ да се разпорежда с
процесните суми, извън това, което й е било вменено като задължение - да ги
пази /за сумата от 8995.00 лева/ и управлява /сумата от 35598.45 лева/.
Предметът и на двете,
вменени на подсъдимата престъпления е в големи размери, тъй като към датата на
извършване на деянията /съответно 2003 г. и 2012 г./, е превишавал стойността
на 70 минимални работни заплати установени за страната към съответния перод.
Второто от процесните
присвоявания, е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал. 1 НК, тъй като се касае за повече от едно деяния, всяко едно от
които осъществява поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна:
Престъпленията са били
извършени с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимата Д. е съзнавала общественоопасния характер на деянията, предвиждала
е, че предприетото от нея поведение води до неправомерно имуществено
разпореждане, увреждащо едно чуждо за
нея имущество и увеличаващо нейното, но същата се е стремила именно към този
резултат, като пряко го е целяла и искала.
Предвид всичко
гореизложено съдът призна подсъдимата И.С.Д. за виновна по така повдигнатите й
обвинения по чл. по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК и
по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК предвижда лишаване от свобода от три до петнадесет години, а съгласно нормата
на чл. 202, ал. 3 НК, съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК и може да постанови конфискация на част или на цялото имущество.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата Д.
престъпление по чл. 202,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК, като
съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и нормата на чл. 58, ал. 4 НК, Съдът
наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съдът определи наказание,
определено при условията на чл. 55 НК, като отчете обстоятелството, че от
момента на извършване на деянието /2003 г./ до настоящия момент, е изминал един
продължителен период от време, който значително препятства реализирането на
целите, визирани в чл. 36 НК, предвид отдалечеността на деянието от налагането
на санкция за извършването му. Ето защо съдът отчете това обстоятелство като
изключително, поради което и наред с наличните по делото други смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимата и добрите
характеристични данни, определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК, налагайки наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При определянето на
наказанието за престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК,
извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК, съдът и тук отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, а също
така и изразеното съжаление за извършването му. Като отегчаващо се отчете
обстоятелството, че в случая ощетеното юридическо лице е Прокуратурата на
Република България, което завишава степента на обществена опасност на деянието
и дееца и обуславя една по-висока укоримост за извършването му. Отделно от
това, като отегчаващо се отчете и обстоятелствто, че тази престъпна деятелност
включва в състава си повече от едно деяния, които самостоятелно изпълват
признаците на престъпния състав на чл. 202, ал. 2, т. 1 НК. Въпреки
констатираните отегчаващи обстоятелства, съдът прецени, че в случая следва да
се отдаде преимуществено значени на смекчаващите такива, и най-вече на чистото
съдебно минало на подсъдимата и обстоятелството, че същата е изразила съжаление
за извършеното от нея, поради което и определи размера на наказанието, което
оринтира към законоустановения минимум, нод над него, като отчете все пак и
наличните по делото отегчаващи обстоятелства. Поради тези съображения съдът
определи наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода,
които на основание чл. 58а, ал. 1 НК, намали с една трета, поради което наложи наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /след редукцията/.
Съдът наложи и
кумулативно предвиденото за това престъпление наказание, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА СЕ ЗАЕМА ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЛЪЖНОСТ за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът счете, че това наказание, наложено за посочения срок,
в съвкупност с така наложеното наказание лишаване от свобода се явява съответно
извършеното престъпление и на засегнатите обществени отношения.
Съдът не наложи
наказанието конфискация на част или на цялото имущество, тъй като прецени, че целите на чл. 36 НК в
случая биха могли да бъдат постигнати и без налагането на това алтернативно
предвидено наказание.
По въпроса за
приложението на чл. 23 НК:
Съгласно чл. 23, ал. 1 НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е
извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Ето защо
и съобразно посочената разпоредба, на
подсъдимата се определи едно общо най-тежко наказание, което в случая се явява
наложеното за престъплението по чл. чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от НК, наложените наказания обществено
порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 от НК се присъединяват към определеното
най-тежко наказание. Ето защо
съдът постанови и наложеното на подсъдимата наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
ЗАЕМА ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЛЪЖНОСТ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, да се присъединят изцяло към така определеното
едно общо най-тежко наказание в рамер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По въпроса за
приложението на чл. 66 НК:
Съдът прие,
че в конкретния случай спрямо подсъдимата
Д. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същата не е била осъждана на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване на
деянието и за постигане целите на наказанието и за поправянето й, не е
наложително реално изтърпяване на така наложеното наказание. Съдът намери, че
поправянето на подсъдимата извън затворническата среда е постижимо, поради
което постанови изтърпяването на така определеното наказание от три години
лишаване от свобода да се отложи, като се съчетае, обаче, с един по-продължителен
изпитателен срок, а именно ПЕТ ГОДИНИ, през който подсъдимата да докаже че се е
поправила и превъзпитала /като не извършва други престъпления/, под страх, че ако не стори това, така
наложеното наказание ще бъде приведено в изпълнение.
За да
приложи института на „условното осъждане“ съдът взе предвид и обстоятелството,
че с постановената присъда подсъдимата е осъдена да заплати и
гражданскоправната претенция на ощетеното юридическо лице, конституирано като
граждански ищец в производството, която подсъдимата едва ли би могла да
удовлетвори, ако бъде постановено ефективно изпълнение на така наложеното й
наказание.
Ето защо
настоящият съдебен състав прецени, че в
случая целите на наказанието биха могли да се изпълнят и без постановяване на ефективното
му изтърпяване, нещо повече - отлагането
на същото с изпитателен срок ще даде най-пълноценна възможност на подсъдимата
да се поправи и превъзпита като се прояви като един полезен член на обществото,
грижейки се за семейството си и
реализирайки доходи, с които да удовлетвори
претенциите на ощетеното юридическо лице.
Съдът прецени,
че както размерът и видът на така
наложените наказания, така и начинът на изтърпяването им са съответни на
извършените престъпления, справедливи са
и в същото време са годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
По
въпроса за гражданския иск:
Предмет на
претенцията по чл. 45 ЗЗД са имуществените вреди, които Прокуратурата на
Република България е претърпяла от престъпленията по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК и
по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за които подсъдимата
бе призната за виновна по настоящето дело. По делото се установи (както от
гласните доказателства, така и от писмените такива), че в резултат на
извършеното от подсъдимата престъпление, за Прокуратурата на Република България
е настъпила имотна вреда в размер на от 44 593.45 лева, тъй като тази сума е
излязла от патримониума й и е била неправомерно присвоена от подсъдимата. Ето защо подсъдимата И. Д. бе осъдена да заплати на Прокуратурата на Република България, сумата от 44593.45 лева, представляваща
обезщетение за имуществените вреди, причинени от престъплението по по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК и
по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за които подсъдимата бе призната за
виновна по настоящето дело, от които 8995 лева – за
престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК, извършено на 16.10.2003
г. и 35 598.45 лева – за
престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК, извършено в периода
месец октомври 2009 – месец юли 2012 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на престъпленията, предмет на обвинението.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи
направените по делото разноски в тежест на подсъдимата, тъй като същата бе
призната за виновна по така повдигнатите й обвинения, поради което и същата бе
осъдена да заплати на
Областна Дирекция на МВР-Сливен
сумата от 478.55 лева, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство; на Районен Съд - Пловдив сумата
от 1783,74 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, както и на
Прокуратурата на Република
България сумата от 1868,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По въпроса за
веществените доказателства:
Съдът постанови приетото и приложено по делото /на л. 80, том II от Досъдебното производство/
веществено доказателство – празна платнена торбичка с основен сив цвят, с щампа
на червено - черни квадрати, с размери 20 см. на 30 см., с поставен в нея
етикет с надпис „Протокол 115 сл. д. 833/1999 г., сл. А. С.”, да остане по делото.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.