Р Е Ш Е Н И Е
№ 844
Гр. П., 06.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на девети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07190/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Е. С. С. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 269,10 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.11.2009 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижими имот, находящ се в гр. П., кв. „***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 112,12 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до
09.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав е издадена Заповед от 14.08.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди,
че между него и ответницата Е.С., в качеството ѝ на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация,
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период в размер на сумата от 269,10 лв. и на падежа – в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на
депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този
на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 112,12 лв. за периода
от 03.01.2010 г. до 09.07.2018 г. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Е.С. оспорва
предявените искове с твърдението, че не е доказано наличието на соченото от
ищеца облигационно правоотношение и същата няма качеството потребител на
топлинна енергия. Оспорва размера на правото на собственост и ползване по
отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен
такъв. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита
на нейно име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за
топлинна енергия се носи от предишния собственик. Намира част от процесните
вземания за недължими като погасени по давност. Не оспорва като погасени по
давност исковите претенции за периода както следва: главницата за периода от
01.07.2015 г. до 30.04.2017 г. и законната лихва за забава за периода от
08.09.2015 г. до 09.07.2018 г. Твърди, че не е изпаднала в забава, доколкото не
е била уведомена от ищцовото дружество за размера на задълженията си. През
исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и
сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово
разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните
абонати в етажната собственост. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно
съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването
на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П.. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за
изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове
са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично
известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя
(клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от
притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на
учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по основание с
твърдението за липсата на доказателства за собствеността върху имота и респ.
същата да е потребител на топлинна
енергия. Предвид това, с проекто – доклада по делото по чл. 140, ал. 3 ГПК,
обективиран в определението от 22.01.2019 г. и обявен за окончателен такъв, с
оглед липсата на възражения от страните, съдът изрично е указал на ищеца, че не
сочи доказателства относно съществуването през релевантния период на облигационно
правоотношение с насрещната страна.
Въпреки
това, от страна на ищцовото дружество не са ангажирани никакви доказателства,
от които да се направи извод за наличието на облигационноправна обвързаност
между страните през процесния период, обоснована с притежавани от ответницата
вещни права върху имота. Ето защо, съдът намира, че исковите претенции са
останали недоказани по своето основание и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има само ответницата, поначало както за тези,
сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на същата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от по 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за всяко от двете производства. В тази
връзка съдът намира за основателно наведеното с исковата молба възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. При съобразяване с
конкретно извършените от пълномощника на ответницата действия – депозиране на
писмено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът определи възнаграждението в минималния му размер от
300 лв. /вместо поисканите 400 лв./ съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. Мошино срещу Е. С. С., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че Е. С. С. *** АД сумата от 269,10 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижими имот, находящ се в гр. П., кв. „***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 112,12 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 09.07.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П., ГО, XI-ти състав е
издадена Заповед от 14.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация –
П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к.
Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Е. С. С., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***, сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски
в производството по ч.
гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
– П., ГО, XI-ти състав и сумата от 300
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда да се върне на съответния състав, като към него се приложи
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: