МОТИВИ:Тъжителят В.С.И. *** подсъдимия А.Д.Н. *** престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
В тъжбата се излага, че тъжителят работи като земеделски производител и в това му качество чрез
своя брат М.И. и баща си С. С , като негови пълномощници
били включени в Заповед №РД-04-221-45/28.09.2018 година на Директора на ОД
„Земеделие“ гр. Ловеч за сключване на споразумение между собствениците и
ползвателите за определяне на масиви за ползване на земеделски земи-трайни
насаждения, намиращи се в с.Б.И., Ловешка област. Твърди, че в тази връзка наел
работници-берачи на сливи от съответните насаждения. Твърди, че на 18.08.2019
година, около 13,30 часа в масива, където бил с около 10 работници пристигнал
подсъдимият Н. с джип с ДК№хххххх, заедно с баба си и друго лице. Твърди, че
същият спрял извадил две пушки и едната насочил към него като се заканвал, че
ще го убие, псувал го на майка и го обиждал. Твърди, че се е изплашил, но
позвънял на тел.112 и го свързали с РУП на МВР гр.Тетевен. Твърди, че някой от
работниците извикал да снимат подсъдимия и той се изплашил като изпуснал
пушката на земята, след което я взел и извадил патроните от нея. Твърди, че
подсъдимият звънял по телефона и малко след това на место пристигнал кмета на
с.Г., заедно с три лица, а по късно пристигнал и К.С., който казал, че
тъжителят има право да бере сливите. Твърди, че около 15,00 часа си тръгнал и
подсъдимият, а малко след това на место пристигнали и органите на полицията, на
които обяснил за случилото се. Твърди, че за заканата за убийство е сезирал
прокуратурата. Твърди, че с деянието си подсъдимият накърнил достойнството му, злепоставил
го пред работниците и предизвикал в него негативни преживявания и емоции.
Моли да бъде признат
подсъдимият Н. за виновен за посоченото по-горе престъпление по чл.148 ал.1 т.1
във връзка с чл.146 ал.1 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание,
както и да бъде приет за съвместно разглеждане и предявения граждански иск и да
бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лева за причинените му неимуществени
вреди от деянието.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият Н. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения, като твърди, че въпросния ден е бил на птичи лов и
се е прибирал с автомобил-джип, когато срещнал баба си и тя му казала, че
тъжителят бере техните сливи. Твърди, че качил баба си в джипа и отишли на
место и баба му говорила с тъжителя, но тъй като последният започнал да
повишава тон, той слязъл и попитал тъжителя дали има документи, за да бере
сливите, на което тъжителят отговорил, че има документи, но не са в него.
Твърди, че е предложил на тъжителя да го закара до селото, за да вземат
документите, но той отказал. Твърди, че се е качил на автомобила и се отстранил
на около 200 метра и отново двамата започнали да спорят. Твърди, че е
предполагал, че ще има обаждане на тел.112 и по тази причина е извадил пушката от
джипа, извадил патроните, поставил я в калъф и я оставил в автомобила. Твърди,
че е дошъл вуйчо му и С. и му обяснили за т.нар. „бели петна“ и след това се
прибрал. Твърди, че псувни срещу тъжителя не е имало, че на место са псували
дядо му и К.С.. Твърди, че срещу тъжителя имало подписка в селото и той бил
инициатор. В последната си дума твърди, че ако е обидил някого му се извинява.
Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение, тъй като същото не било установено от обективна и субективна
страна, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото
свидетели-А.С.Б., М.М.Б., Г.М.Б.,М.С.И., С. Р.Д., К.С.К.,
А. Л.А., С.И.Р., Л.Н.К., Т.Р.К., А.М.М., Н.Р. Ъ., приетите
и приложени по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят е земеделски производител
и в това му качество чрез своя братМ.И. и баща си С.
Симов, като негови пълномощници били включени в
Заповед №РД-04-221-45/28.09.2018 година на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Ловеч
за сключване на споразумение между собствениците и ползвателите за определяне
на масиви за ползване на земеделски земи-трайни насаждения, намиращи се в с.Б.И.,
Ловешка област.
На дата 18.08.2019 година, тъжителят се намирал в сливовия
масив, в местността „Шипа“, землището на с.Б.И., където бил с около 10
работници, които наел. На същата дата, около 13,30 часа пристигнал подсъдимият А.Н.
с автомобил-джип с ДК№ ххххххх, заедно с баба си, която слязла и казала, че
сливите, които берат са на майката на подсъдимия и да не ги берат. Тъжителят
заявил, че няма да остави сливите, тъй като е платил, за да ги бере, при което
от автомобила слязъл и подсъдимият и поискал от тъжителя да му покаже
документи, които да установят неговото право да бере сливите. Тъжителят заявил,
че в себе си няма тези документи. Подсъдимият се качил в автомобила и спрял на
известно разстояние, излязъл от джипа и извадил ловна пушка и започнал да псува
тъжителя на майка с думите „да ти еба майката“. Тъжителят се изплашил, но
позвънил на тел.112 и го свързали с РУП на МВР гр.Тетевен, като междувременно
някой от работниците извикал да снимат подсъдимия и той изпуснал пушката на
земята, след което я взел и извадил патроните от нея. Подсъдимият също звъннал
по телефона и малко след това на место пристигнал кмета на с.Г., свид.Д. и свид.К. К., който
казал, че ако тъжителят има споразумение има право да бере сливите. След това
подсъдимият тръгнал към дома си с автомобила, а на место в имота пристигнали
трима полицейски служители-свидетели по делото, на които тъжителят обяснил за
случилото се.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели-А.С.Б., М.М.Б., Г.М.Б.иМ.С.И., тъй като и
четиримата свидетели по делото са очевидци на деянието на подсъдимия и са
категорични в съдебно заседание, че именно подсъдимият е поискал обяснение от
тъжителя, защо бере сливите, че е поискал и документи затова и че е псувал
тъжителя на майка с думите „да ти еба майката“. Съдът приема за
обективни показанията на посочените свидетели, тъй като същите са очевидци на
случилото се в имота в местността „Шипа“ и са категорични в съдебно заседание,
че подсъдимият е пристигнал на место, както и че е псувал тъжителя и в
присъствието на тези свидетели е изрекъл обидните думи „да ти еба майката“. Съдът
дава вяра и на показанията на тримата полицейски служители, които са посетили
първоначално дома на подсъдимия, които малко по-късно се появил и установили,
че в автомобила му е имало две ловни пушки и подсъдимият представил документ за
лов същия ден, както и че тримата свидетели са посетили и мястото на инцидента,
където са разговаряли с тъжителя, че същият е бил изплашен и той им заявил, че
подсъдимият е извадил оръжието и е заплашил тъжителя, както и го е обидил.
По отношение на показанията на свидетелката А. А.,
която е била на мястото на инцидента, съдът дава вяра частично на нейните
показания и то само в частта им, в която твърди, че в имота е пристигнал
подсъдимият и между него и тъжителя е имало конфликт, че в последствие са дошли
кмета на селото и свидетелите Д. и К., но в останалата им част не им дава вяра
и съответно не ги кредитира, а именно, че не е видяла огнестрелно оръжие, което
е държал подсъдимият и че не е чула обиди от подсъдимия по адрес на тъжителя,
тъй като в тази им част показанията и противоречат на показанията на
свидетелите посочени по-горе и на обясненията на самия подсъдим, който не
отрича, че е вадил оръжието си от автомобила.
По отношение на показанията на свидетелите Д., К. и М,
съдът дава вяра на техните показания, но следва да се посочи, че тези свидетели
не са очевидци на деянието на подсъдимия, същите са пристигнали в последствие
на мястото на инцидента и показанията им не са свързани със самото деяние,
което е било вече приключило при тяхното пристигане в имота.
По отношение на показанията на дядото на подсъдимия- свид.Ъ., който е бил на мястото на инцидента съдът дава
вяра частично на неговите показания и то само в частта им, в която твърди, че е
бил на мястото на инцидента, че е пристигнал и неговия внук и че в последствие
са дошли кмета на селото и свидетелите Д. и К., но в останалата им част не им
дава вяра и съответно не ги кредитира, а именно, че „А.не е вадил оръжие“, тъй
като в тази им част показанията му противоречат на показанията на свидетелите
посочени по-горе, на които съдът дава изцяло вяра и на обясненията на самия
подсъдим, който не отрича, че е вадил оръжието си от автомобила.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
намира за доказано по безспорен начин, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Н. е извършил престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146
ал.1 от НК.
Обект на престъплението в конкретното
наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи спазването
неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на обидата
се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие.
От събрания по делото доказателствен
материал по категоричен и безспорен начин, се установи, че подсъдимият е казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, а
именно „да ти еба майката“. Тези думи освен, че са били насочени към тъжителя
са били отправени от подсъдимия в присъствие на тъжителя. Цитираните думи,
явяващи се ругатни, псувни, се считат за обществено неприемливи и обидни,
доколкото изразяват крайно отрицателното и неетично отношение на казващият ги
към този, към който са отправени. Безспорно изразът е с обиден характер и е бил
лично възприет от тъжителя. Засегнати са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка на човека, в
случая тъжителя. С думите си подсъдимият е изразил отрицателната си,
презрителна оценка за личността на тъжителя и е засегнал честта и достойнството
на същия, собствената му оценка за неговата личност, имайки предвид негативното
съдържание на използваната обида. Подсъдимият
съзнателно е изрекъл обидните думи в присъствието на тъжителя, изрекъл ги е на
висок глас, думите са били чути от намиращите се на мястото свидетели А.С.Б., М.М.Б., Г.М.Б.иМ.С.И., като по този
начин подсъдимият е целял да засегне честта и достойнството на тъжителя.
Подсъдимият много добре е съзнавал, че случилото се става в близост до свидетелите
и че отправените обидни думи по адрес на тъжителя ще станат достояние на голям
брой лица. От чутите думи, казани по отношение на тъжителя, последният се
почувствал обиден, унизен и злепоставен пред намиращите се на место свидетели. Съдът
приема, че е налице квалифициращият признак-обида, нанесена публично, тъй като
съдебната практика е категорична, че за да е съставомерно
по този признак деянието, обидата следва да е изречена в присъствието на
две-три и повече лица, като видно от събраните по делото гласни доказателства
деянието е осъществено именно по посочения начин.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал, че отправяйки към тъжителя цитираните думи /изразът/
на публично място, в присъствието на тъжителя и намиращите се на место
свидетели, ще засегне личността на тъжителя и последният ще се почувства обиден
и унизен.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.148 ал.1
т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна
страна от подсъдимия Н., като от обективна страна на дата 18.08.2019 година,
около 13,30 часа в сливовия масив в местността „Шипа“, землището на с.Б.И.,
Ловешка област е обидил на публично място В.С.И. *** негово присъствие, като го
е напсувал с думите „да ти еба майката”, с което е унижил честта и
достойнството му, а от субективна страна е извършил деянието умишлено, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият Н. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146
ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от НК, но тъй като за това деяние, законодателят е предвидил
наказание глоба от 3000 до 10000 лева и обществено порицание, подсъдимият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и от деянието му няма причинени имуществени
вреди, съдът намира, че са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване
на Н. от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание,
като прие, че едно наказание глоба в минималния размер предвиден в закона от
1000 лева в полза на държавата, предвид ниската степен на обществена опасност
на деянието и дееца, напълно съответства на извършеното и ще изиграе своята
възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на него, така
и по отношение на останалите граждани.
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство е приет за разглеждане граждански иск за сумата от 1000 лева,
представляващи претърпени неимуществени вреди от престъплението и законна лихва
от датата на увреждането. С оглед на изложените по-горе мотиви относно
наличието на престъпление, неговото авторство и вина, съдът намира искът за
доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от
подсъдимия престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК. В
хода на съдебното следствие се събраха безспорни доказателства, че от
отправената от подсъдимия към тъжителя обидна фраза, последният се е почувствал
обиден, засегнат и злепоставен. Искът за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на тъжителя от подсъдимия от нанесените обидни думи, съдът счита, че
се явява доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа
реализираното от подсъдимия престъпление „обида“. Причинените на тъжителя
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувството му за достойнство и
чест са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на дееца и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат. Относно размера на претенцията, съдът счита, че същият
следва да бъде уважен, съгласно и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД в пълен размер
от 1000 лева, който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените неимуществени
вреди от тъжителя.
С оглед на изложените съображения
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: