РЕШЕНИЕ
№ 4161
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330101527 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединение искове по чл. 22 ЗПК на П. Я. Ю., ЕГН
**********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН ********** против „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК ********* за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключеният между наследодателя на ищците М. Е. Ю., почнал **** г., и
ответника договор за кредит № **** от ***** г. е недействителен , а в условията на
евентуалност за прогласяване на неравноправността на клаузата на чл. 5 от договора.
Ищците твърдят, че между техния наследодател и ответника е сключен договор за
кредит № **** от **** г., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена
сумата в размер от 400 лв., при договорна лихва, която възлизала на сумата от 20, 48 лв. В
чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank. Договор за предоставяне на поръчителство е сключен на
***** г., като наследодателят на ищците дължал на дружеството – поръчител
възнаграждение в размер на 171, 52 лв. Сочи се, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.9, т. 10 и т. 11 ЗПК, като се развиват подробни
съображения в исковата молба. Сочи се, че възнаграждението за поръчител следвало да бъде
включено в ГПР по договора за кредит, тъй като клаузата, предвиждаща обезпечението,
представлявала предпоставка за получаване на финансирането. Твърди се, че с
невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР се заобикаляла разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителността на договора за кредит на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищците твърдят, че в договора било отразено само
цифровото изражение н ГПР, без да е посочено какви точно разходи включва той. Считат, че
с клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, е нарушена и разпоредбата на чл.
10а ЗПК. Обосновава се, че клаузата, уредена в чл. 5 от договора за кредит, е неравноправна
и нищожна поради противоречието й с добрите нрави, като се развиват подробни
съображения за това.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който иска отхвърляне на
предявените искове. Възразява, че осигуряването не поръчителство от Ferratum Bank не е
било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е имал
възможност да осигури и поръчител – физическо лице, избран от него. Твърди, че
оспорената клауза е индивидуално договорена, тъй като потребителят сам е направил избор
за нея, подавайки електронна заявка за кредит, като електронната система му осигурявала
право на избор. Оспорва твърденията на ищеца за сочените нарушения за ЗПК, като развива
подробни съображения.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими, като главният иск по чл. 22 ЗПК е
основателен, по следните съображения:
Установява се приетите по делото доказателства, че на между наследодателя на
ищците и ответника е сключен договор за кредит № **** от *****г., по силата на който в
полза на кредитополучателя е предоставена сумата в размер от 400 лева, със срок на
погасяване от 45 дни, при посочен в договора ГПР от 49,93 %. В чл. 5 от договора е
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank.
Договор за предоставяне на поръчителство е сключен на ***** г., като наследодателят на
ищците се е задължал спрямо дружеството – поръчител да заплати възнаграждение в размер
на 171, 52 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за
кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa
общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
поръчител, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него
неустойки заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не
бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно
ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която
не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не
може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от
база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на
разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира
разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10
ЗПК. В случая дори и без допускане на експертиза е видно, че ГПР не би отговарял на
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Срокът на договора е 45 дни, а размерът на дължимото в
2
полза на поръчителя възнаграждение е около малко по-малко от половината от дадената в
заем сума.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Предявените главни искове се явяват основателни, поради което съдът не дължи
произнасяне по предявените евентуални искове.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищците, като разноските
възлизат на сумата от 50 лева – държавна такса. При условията на чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от
ЗА адвокат М. В. М. от АК – П. има право на разноски в размер на 400 лева. В случая макар
ищците да са трима, се защитава един и същ интерес, поради което и се дължи едно, а не три
адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените субективно съединени искове на П.
Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН ********** против
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между наследодателя на
ищците М. Е. Ю., почнал **** г., и ответника „Фератум България“ ЕООД договор за кредит
№ **** от **** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на П. Я. Ю., ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю.,
ЕГН ********** сумата от 50 ( петдесет ) лева – разноски по делото за държана такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗА „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на адвокат М. В. М. от АК – П. сумата от 400 (четиристотин)
лева – разноски за осъществената в полза на ищците правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
3