Решение по дело №758/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 260
Дата: 3 ноември 2020 г.
Съдия: Петър Иванов Гунчев
Дело: 20201000600758
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 26002.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
Прокурор:Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600758 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по
искане на осъдения К. К. Т. , чрез защитника си адв. М., за възобновяване на
н. о. х. д. № 19421/18г. на СРС, НО, 111 с-в, ВНОХД № 591/20г. на СГС и за
отмяна на постановената спрямо него осъдителна присъда.

В искането, основаващо се на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от
НПК, са изложени излагат доводи, че във възприетата от съдилищата по
същество фактическа обстановка не се съдържа надлежно описание на
извършено престъпление от молителя. Това е така, доколкото към момента на
управление на лекия автомобил, Т. не е бил повлиян от употребеното
предходната вечер наркотично вещество и деянието му не е съставомерно
нито от обективна, а още по-малко от субективна страна. Респективно, не е
налице и обществена опасност на деянието. Излагат се и доводи за
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с обективиране и
мотивиране волята на решаващите съдилища за авторството и вината на
осъденото лице. Поради това се моли за възобновяване на наказателното
производство и оправдаване на молителя или връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съдилищата по същество.
1
В съдебно заседание молителят Т. и упълномощеният му
защитник, адв. М., редовно призовани, не се явяват. От същите е постъпило
изрично искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като се твърди,
че се поддържа направеното искане на изложените в него подробни
основания.

Представителят на прокуратурата счита, че искането за
възобновяване на производството по делото е неоснователно, тъй като не са
налице нито едно от релевираните основания. Твърди, че наказателното
производство е проведено всестранно и пълно, като постановената присъда
съответства на възприетите фактически положения и доказателствата по
делото. Моли за оставяне на искането без уважение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане и
съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и след като
извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване,
намира следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 13. 12. 2019 год. по н. о. х. д. № 19421/2018 год. по
описа на СРС К. К. Т. е бил признат за виновен в това, че 29.07.2018г. е
извършил престъпление по чл. 343 Б, ал. 3. Поради това и при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на Т. е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание е отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказания ГЛОБА в размер на 250 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА. .
2
С решение от 17.06.2020г. по ВНОХД № 591/20г. на СГС, така
постановената присъда е потвърдена изцяло.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК
за възобновяване на наказателното производство. Релевираните доводи, с
които съдът е обвързан в рамките на това производство, не намират опора в
събрания доказателствен материал и текста на законовата разпоредба на чл.
343 Б, ал. 3 от НК. На първо място, следва да се посочи, че видно от текста
както на молбата за възобновяване на наказателното производство, така и на
пледоариите на защитника пред съдилищата по същество, не се оспорва
възприетата фактическа обстановка, а единствено това дали извършеното от
страна на подсъдимия Т. покрива елементите от състава на престъплението по
чл. 343 Б, ал. 3 от НК. Този съдебен състав приема, че не могат да бъдат
споделени доводите на защитата, както що се отнася до обективната
несъставомерност, в конкретната хипотеза, на извършеното от осъдения, с
оглед липсата на данни за повлияване от негова страна от употребеното
наркотично вещество, така и за твърдяната субективна несъставомерност,
предвид невъзможността на Т. да предвиди, че при така изтеклия период от
време, в организма му ще има следи от употребеното наркотично вещество.
На първо място, що се отнася до твърденията за обективна
несъставомерност, развити от защитника, следва да се посочи, че текстът на
разпоредбата на чл. 343 Б, ал. 3 от НК е категоричен и ясен и в елементите от
състава на престъплението не се включва повлияването на дееца, шофиращ
лекия автомобил от употребеното от него наркотично вещество, като за
осъществяване на състава е достатъчно констатирането, че деецът е
управлявал лек автомобил и установяването по надлежния ред, че същият е
употребил наркотично вещество. За разлика от начина, по който е процедирал
законодателят в хипотезата на шофиране след употреба на алкохол, когато е
взел предвид въздействието на алкохола върху реакциите на водача,
градирайки степента на отговорност в зависимост от концентрацията на
алкохол в кръвта, при употребата на наркотични вещества, законодателят е
възприел принципа на „нулевата толерантност“, като е инкриминирал всяко
шофиране след употреба на наркотично вещество, установено по надлежния
3
ред. Дали това законодателно решение е вследствие на невъзможност за
конкретна преценка за измерване количеството и процентното съдържание на
активно вещество, както и за конкретния начин на повлияваване или е
преценка по целесъобразност на законодателния орган, е без значение за
наказателния съд. Елементите от състава на престъплението са ясно и точно
описани в текста на разпоредбата на чл. 343 Б, ал. 3 от НК и е недопустимо
допълването им по тълкувателен път, с оглед възприетата от защитника
житейска логика. Ето защо не могат да бъдат възприети доводите на
защитника, относно твърдяната обективна несъставомерност на извършеното
от осъдения Т. предвид липсата на данни и изследване за конкретиката при
повлияването му от употребеното наркотично вещество.
Правилно е възприето от страна на инстанциите по същество, че
подробно развитите доводи на защитника не могат да се разглеждат на
плоскостта на обективна несъставомерност на деянието, а касаят
конкретиката при преценка на обществената опасност на извършеното от
дееца, определяща размера на наказанието, което същият следва да понесе за
извършеното от него противоправно деяние. На тази плоскост се дължи
преценка и за евентуалното приложение на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Подлежат на обсъждане и доводите относно субективната съставомерност на
конкретно извършеното и дължимата от инстанциите по същество конкретна
преценка за това дали употребилият наркотично вещество водач е могъл да
знае, че остатъци от същото могат да бъдат установени по надлежния ред в
организма му. Всички тези доводи обаче касаят всяко едно деяние конкретно
и поотделно и не се отнасят до твърдяната от страна на защитника принципна
несъставомерност на деянието в случаите, при които не се установи
повлияване на лицето от употребеното от него наркотично вещество.
В разглеждания случай, не е налице нито една от визираните хипотези.
Не може да се приеме, че деянието, макар и съставомерно по своите основни
характеристики, е лишено от предвидената от законодателя обществена
опасност, с оглед липсата на данни за повлияване. Наркотичното вещество е
употребено по-малко от 24 часа преди управлението на лекия автомобил,
поради което, независимо от личното усещане на дееца, че не се е чувствал
повлиян от употребеното, същият е следвало да се въздържа от управление на
лек автомобил. Следва да се посочи още, че личното усещане в тази насока се
4
явява ирелевантно като законодателят е дал абсолютен приоритет на
обективните данни, свързани с употреба на инкриминирано вещество и
неговото установяване по установения ред. Ето защо и обстоятелството, че Т.
е спрян не поради нарушение на правилата за движение, а при рутинна
проверка и полицейските служители не са констатирали странности в
поведението му, в каквато насока са и неговите обяснения и твърдения, не
може да доведе до липса на обществена опасност на извършеното от него, тъй
като при констатираната употреба по-малко от 24 часа от управлението на
лекия автомобил, не може да бъде изключено дори и епизодично и моментно
въздействие върху способността за правилна преценка и отреагиране на
ситуация на пътя. Именно по този начин настоящият състав тълкува логиката
на законодателя да не включи в състава на престъплението обективирано
повлияване от наркотичните вещества, за да бъде деянието на водача
съставомерно. Липса на обществена опасност би могла да се обсъжда в
ситуации, при които наркотичното вещество е прието в един далеч по-
отдалечен времеви момент, при което, дори и да са останали следи от него в
организма на водача, да липсва реална възможност то да повлияе на
поведението му. Очевидно е, че в период от по-малко от 24 часа това няма
как да бъде прието, и деянието не е лишено от предвидената от законодателя
обществена опасност.
Същите доводи могат в пълна сила да бъдат отнесени и към
евентуалната субективна несъставомерност на деянието. Същата може да
бъде претендирана единствено в случаите, при които водачът не е могъл да
формира представа, че е употребил наркотично вещество или когато от
употребата е изминал толкова продължителен период от време, че няма как
лице без медицински познания да предполага, че следи от употребата все още
ще са налични в организма му. И двете хипотези не се констатират в
разглеждания случай. Молителят по настоящото дело сам твърди в
обясненията си, че е употребил наркотичните вещество, като цитираният
период от по-малко от 24 часа безспорно е такъв, че той е съзнавал, че
остатъци от това вещество следва да бъдат все още налични в организма му.
Следователно, няма как да се приеме, че извършеното от Т. е несъставомерно
от субективна страна, доколкото същият очевидно е съзнавал наличието на
всички фактически обстоятелства, включени в състава на престъплението по
5
чл. 343 Б, ал. 3 от НК.

В същото време, настоящият съдебен състав не приема доводите,
че в рамките на воденото наказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е извършил
обстоен доказателствен анализ, като подробно е описал кои възприети факти
от кои доказателствени източници се извеждат и е посочил кои доказателства
са кредитирани и кои не, както и на какво основание. Доказателствата по
делото са обсъдени подробно както поотделно, така и тяхната взаимовръзка.
Отчетени са противоречията в доказателствения материал, като изрично е
посочено защо и на какви основания, при констатираните противоречия, част
от доказателствените източници са възприети, а друга - не. В
доказателствената дейност на първоинстанционния съд не се констатират
пороци, както що се отнася до правилната им оценка, така и касателно
изготвените мотиви и съдържащия се там доказателствен анализ.
Постановеното въззивно решение също не страда от претендираните в
молбата за възобновяване пороци. Независимо от това, че в голяма част се
възприемат изводите на първоинстанционния съд, в атакуваното решение се
съдържат обстойни отговори на наведените с жалбата доводи. От текста на
решението може да бъде направен извод за волята на съда както що се касае
до крайния резултат от делото, така и до оценката на събраните доказателства
като цяло и поотделно. Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав
намира, че в рамките на проведеното съдебно производство не са допуснати
сочените от защитата нарушения на процесуалните правила.

Предвид изложеното искането за възобновяване на наказателното
производство се явява неоснователно на всички посочени основания, с оглед
на което то следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, ІV
РЕШИ:
6

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането К. К. Т. , чрез защитника
си адв. М., за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 19421/18г. на
СРС, НО, 111 с-в, ВНОХД № 591/20г. на СГС и за отмяна на постановената
спрямо него осъдителна присъда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7