№ 16371
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. Т. ПЕТРОВ
СъдебниГЕНА ЦВ. ВЕЛКОВСКА
заседатели:Г.И СТ. СТАНЕВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
и прокурора Б. Ст. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от М. Т. ПЕТРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20231110211234 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:53 часа се явиха:
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА страните, че забавянето се дължи на
възникнал технически проблем в ЕИСС, неотстранен и към настоящия
момент.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпраща представител, явява се прокурор Т..
ПРОКУРОРЪТ: В СРП е получен препис от разпореждането за
насрочване на делото преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Б. А. И. – редовно призован, явява се лично, доведен от затвора
София.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адвокат И. С. от САК, назначен за служебен
защитник в ДП.
1
АДВ. С.: Запознах се с делото и мога да поема защитата. Получил
съм препис от разпореждането за насрочване на делото преди повече от 7
дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм преписи от обвинителния акт и от
разпореждането за насрочване на делото преди повече от 7 дни. Прочетоха
ми ги в затвора. Желая адвокат С. да ме представлява в настоящото
производство.
ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА:
М. В. С. – редовно призована, явява се лично.
И. П. П. – редовно призована, явява се лично.
ПЛ /поотделно/: Получили сме преписи от разпореждането за
насрочване на делото преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на пострадалите лице предоставената им
правна възможност да се конституират в настоящото производство като
частни обвинители и/или граждански ищци.
ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА /поотделно/: Разбираме правата си. Не
желаем да се конституираме като частни обвинители и граждански ищец.
Молим да бъдем освободени от съдебна зала.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме пострадалите да бъдат
освободени.
СЪДЪТ, като взе предвид отправеното искане от пострадалите лица
и становищата на страните, както и съобразявайки обстоятелството, че
участието им в разпоредителното заседание не е задължително
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА пострадалите М. В. С. и И. П. П. от съдебна зала.
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, имам искане по реда
на чл. 274 за отвод на съдебния състав на основание чл. 29, ал. 2 НПК, като
считам, че с произнасянето си с определение от 18.08.2023 г. по искането за
изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия Б. И., съдът създаде
основателни съмнения в своята обективност и безпристрастност при
бъдещото разглеждане на делото и постановяването на съответния краен
съдебен акт.
В посоченото съдебно определение съдът извърши цялостен анализ
на събраните доказателствени материали по делото и оценка относно тяхната
годност и достатъчност, като по този начин считам, че взе отношение по
съществените въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия и
изрази вътрешните си убеждения по въпросите по същество по делото. Така
отразеното предварително становище считам, че сочи на формирано
вътрешно убеждение у съдебния състав, респективно липсата на изискуемата
от закона непредубеденост.
С оглед посоченото и предвид възникналото съмнение за
предубеденост на съдебния състав от изхода на делото считам, че същият
следва да се отведе от по-нататъшното му разглеждане.
АДВ. С.: По отношение на това искане считам, че съдебният състав
просто констатира допуснати множество процесуални отстраними и
неотстраними нарушения на досъдебна фаза, които са факт и в никакъв
случай не означава, че е формирал някакво вътрешно убеждение, поради
което считам, че такъв извод не следва да бъде правен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам думи какво да кажа вече…
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази отправеното искане от
прокурора за отвод на съдебния състав и становищата на страните, намира
същото за неоснователно.
Отправеният упрек от представителя на СРП, навярно инспириран
от произнасянето на въззивния състав при СГС в процедурата по чл. 270
НПК, не намира както фактическо, така и юридическо основание.
Несъстоятелни са твърденията, че съдебният състав, в частност неговият
председател, при предходното произнасяне по въпроса за адекватната мярка
за неотклонение по отношение на подсъдимия И. е осъществил анализ на
инкорпорирания по делото доказателствен материал. Лесно установимо от
мотивите на постановения на 18.08.2023 г. съдебен акт обстоятелство е, че
съдът единствено е изброил, без да обсъжда тяхното съдържание, конкретни
3
доказателствени средства, които са били опорочени от досъдебните органи,
поради драстичното нарушаване на правото на защита на привлеченото към
наказателна отговорност лице, произтичащо от демонстрираното бездействие,
досежно назначаването на защитник незабавно след неговото фактическо
задържане, в каквато насока е изискването на чл. 30, ал. 4 от върховния закон
в страната.
По-нататък, съдебният състав е отбелязал, че единственото
доказателство, което свързва И. с обективната страна на единия от твърдените
грабежи, са показанията на свидетеля М. С., който споделя, че е закупил от
него инкриминирания мобилен телефон - собственост на пострадалата М. С..
Преценка, която е наложителна с оглед установяване на първата предпоставка
за вземане на каквато и да било мярка за неотклонение – обосновано
предположение за съпричастност към вмененото престъпление.
Противно на създадените внушения от прокуратурата и СГС,
първостепенният съд в процедурата по чл. 270 НПК, в частност неговият
председател, по никакъв начин не е коментирал дали годните доказателства в
досъдебното производство са достатъчни за постановяване на осъдителна
присъда. Напротив, изрично в определението е посочено, че именно в хода на
съдебното производство следва да бъде изяснено по какъв начин процесната
вещ се е озовала във фактическата власт на подсъдимото лице.
До настоящия момент съдебният състав, в частност неговият
председател се е въздържал от поведение, което би могло да породи у
страните съмнения за евентуална предубеденост от изхода процеса, като тук е
мястото да се отбележи изрично, че същият притежават изискуемите
професионален и нравствен капацитет, с които да обезпечи равенството на
страните в производството и да допринесе за разкриването на обективната
истина в пълнота.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
искането за отвод следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора за отвод на
съдебния състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
4
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредително
заседание
СЪДЪТ, след като намери, че в случая не са налице процесуални
пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Б. А. И. /самоличността се снема от формуляр за досие № 658/2023
г./ - роден на /лични данни/, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото
производство, включително предоставената му правна възможност за
разглеждане на делото по реда на Глава 27 и Глава 29 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си в процеса. Нямам искания
за отвод на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на участниците в разпоредителното
заседание въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 НПК, които следва да бъдат
обсъдени.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Не правя възражения за
подсъдността на делото. Считам, че не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. Намирам, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите.
Има допусната очевидна фактическа грешка в текста на
обвинителния акт по отношение на датите, която ще помоля да бъде
отстранена. В първи абзац, първото изречение от обстоятелствената част -
„02.12.2023 г.“ да се счита за „02.12.2022 г.“ По отношение на датата, на
която е посочено изготвянето обвинителния акт накрая - „14.08.2022 г.“ моля
да се счита за „14.08.2023 г.“
5
Липсват формални пречки за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 НПК, но са налице такива за приключването му по реда на Глава 29
от НПК, тъй като съставомерните имуществени вреди не са възстановени. Не
са налице условията за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършването на
съдебни следствени действия по делегация. По отношение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ предлагам
същата да бъде потвърдена, тъй като липсват основания за нейната отмяна
или изменение. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля да насрочите съдебно заседание за разглеждане на
делото и да призовете лицата, посочени в приложението към обвинителния
акт.
АДВ. С.: Нямам искания за отводи. Не правя възражения за
подсъдността на делото. Липсват основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Считам, че в хода на досъдебното производство са допуснати
множество отстраними и неотстраними съществени нарушения на
процесуални правила, които са довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия. Сред отстранимите такива бих посочил първо, че след
привличане в качеството на обвиняем на подзащитния ми не е осигурено
правото му да участва в досъдебното производство. Извършени са множество
действия по събиране на доказателствен материал, разпитани са множество
свидетели без негово участие, като въобще нито той, нито аз сме уведомени
въобще, че се извършват такива действия.
Второ, на подзащитния ми противозаконно му беше отказано от
прокуратурата да му бъде разгледана мярката за неотклонение на досъдебна
фаза, макар такова искане за изменение да беше изпратено още на 11.08.2023
г. по електронна поща, преди да приключи досъдебното производство. Моля
да обърнете внимание, че видно от последния протокол за предявяване на
материалите по делото, същите са предявени на 14.08.2023 г. В периода от
11.08.2023 г. до 14.08.2023 г. включително са извършвани действия по
разследването - разпитани са няколко свидетели, като последните са
разпитани на 14.08.2023 г. Разследващият полицай е приключил
разследването едва на 15.08.2023 г., като е изготвил мнението си за предаване
на обвиняемия на съд именно тогава.
Логично и най-ранната дата, на която е докладвано делото на
прокурора е именно тази дата - 15.08.2023 г., тъй като разследването тогава е
приключило. В същото време, предвид тежестта на повдигнатото обвинение
спрямо подзащитния ми по чл. 198 НК, максималният срок, през който може
да продължи мярката за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното
производство беше 8 месеца, като същата изтече на 16.08.2023 г. Това
6
означава, че прокуратурата следваше на 15.08.2023 г. да извърши едно от
двете действия - или да изпълни императивната разпоредба на чл. 63, ал. 5
НПК като освободи незабавно задържания поради изтичане сроковете на
задържане, или да изпълни императивната разпоредба на чл. 65, ал. 2 НПК,
която задължава прокурора незабавно да изпрати делото на съда, предвид
направеното искане за изменение на процесуална принуда във фаза
досъдебно производство, още на 11.08.2023 г. Видно от приложената по
делото резолюция, искането е докладвано на прокурора на 14.08.2023 г. Така
или иначе, това искане е направено в досъдебна фаза, преди приключване на
разследването - 15.08.2023 г. Аз не разбирам и не мога да гадая защо
прокуратурата вместо да изпълни тези свои задължения е изготвила
обвинителен акт с дата 14.08.2023 г., макар и поправката от „2022 г.“ на „2023
г.“, преди приключване на досъдебното производство и е изпратила делото и
обвинителния акт на СРС експресно в деня, в който делото реално е
приключило - на 15.08.2023 г., а искането за изменение на процесуална
принуда е изпратено след това по компетентност на СРС предвид
входираното дело с обвинителния акт.
Всички тези действия на прокуратурата аз считам като опит за
заобикаляне на закона и реално ограничават процесуалното право на
подзащитния ми да му бъде изменена мярката за неотклонение на досъдебна
фаза, каквото искане реално сме направили именно в тази фаза. Мярката за
неотклонение в крайна сметка е разгледана от СРС, но вече в съдебна фаза,
което означава, че тя на практика може да продължи до края на съдебното
производство.
Ето защо настоявам делото да бъде върнато на досъдебна фаза и
искането ми от 11.08.2023 г. да бъде незабавно докладвано на съда на
основание чл. 65, ал. 2 НПК, а не на основание чл. 270 НПК, която касае
разглеждането на този въпрос в съдебна фаза.
На следващо място, след приключване на разследването на
15.08.2023 г. по делото са постъпили допълнително материали от
разследващия полицай - части от експертизи и други материали, които не са
ни били предявявани. Това налага и ново предявяване на материалите по
делото.
Последно, предявяването от 14.08.2023 г. аз считам, че е извършено
без да се спазят сроковете на чл. 227, ал. 3 НПК, доколкото последното
извършено действие по разследването е разпит на свидетел, именно на тази
дата.
Не приемаме за очевидна фактическа грешка това, което посочи
прокурорът. За нас е съществено процесуално нарушение и също налага
връщане на делото на СРП.
Предвид всичко изложено считам, че делото следва да бъде върнато
на досъдебна фаза за отстраняване на допуснатите отстраними съществени
7
процесуални нарушения и въобще досъдебната фаза да бъде проведена при
спазване изискванията на процесуалния закон.
Няма пречки за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК,
но подзащитният ми желае същото да протече по общия ред. Не са налице
условията за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник, както и за извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Относно взетата спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение „задържане под стража“ считам, че същата следва да
се отмени незабавно, предвид изтъкнатите от мен съществени процесуални
нарушения в днешното с.з., както и предвид изложените обстоятелства, които
няма да повтарям, в искането ми за изменение на процесуална принуда, както
и в мотивите за изменение на същата, изложени от СРС, 106 състав, протокол
№ 14349/18.08.2023 г.
Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля ако не уважите искането за връщане на делото на СРП да
насрочите съдебно заседание за разглеждането му по общия ред и да
призовете лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката си. Според
мен са допуснати нарушения на правата ми в досъдебното производство.
Желая делото да се разгледа по общия ред. Моля да отмените мярката ми за
неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: По искането на защитника считам, че аргументите
за връщане на делото са неоснователни.
По отношение на извършваните действия по разследване по ДП без
участие на подсъдимия и неговия защитник, същите са извършени без тяхно
участие поради липсата на такава необходимост.
По отношение на твърдението, че делото е приключило на
15.08.2023 г., ако в кориците на делото липсва писмото, с което делото е
постъпило в СРП, мога да го покажа. Делото ми е докладвано на ръка на
14.08.2023 г. Изведено е от 06 РУ СДВР и е заведено в СРП на 14.08.2023 г.
Искането за изменение на мярката за неотклонение, поради начина,
по който е подадено - по имейл, е докладвано след постъпване на делото и
след изготвяне на обвинителния акт. Обвинителният акт действително е
изведен от СРП на 15.08.2023 г., но това е станало поради невъзможността
деловодството да го обработи същата вечер и го е изпратила сутринта.
По отношение постъпилите допълнително материали, касаещи
стойността на труда на вещото лице, изготвило оценителната експертиза, те
са постъпили допълнително, тъй като съм ги изискала аз. Считам, че
8
непредявяването им в хода на ДП не води до съществено нарушение на
процесуалните права на подсъдимия, тъй като могат да бъдат предявени в
днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на
участниците в разпоредителното заседание относно въпросите по чл. 248, ал.
1 НПК, намира следното:
Делото е родово /арг. от противното от чл. 35, ал. 2 НПК/ и местно
подсъдно на Софийски районен съд, като същевременно липсват основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство по чл. 250 и чл. 251
НПК.
При извършената служебна проверка, досежно законосъобразното
провеждане на досъдебното производство, съдът намира, че на предходната
процесуална фаза не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемия и пострадалите лица по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК,
а що се отнася до обвинителния акт – същият отговаря на предвидените в
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК императивни изисквания и на установения
в ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС минимален задължителен стандарт,
предпоставящ неговата законосъобразност от формална страна.
При изготвянето на обвинителния акт са допуснати очевидни
фактически грешки, които налагат тяхното отстраняване по реда на чл. 248а,
ал. 1 НПК, в който смисъл е изявлението на прокурора в днешното съдебно
заседание, а именно: в обстоятелствената част на обвинителния акт - абзац 1,
изр. 1, датата „02.12.2023 г.“ да се счита за „02.12.2022 г.“, както и в края на
обвинителния акт, датата на изготвянето му - „14.08.2022 г.“ да се счита за
„14.08.2023 г.“ Възражението на защитника, че тези несъответствия
рефлектират неблагоприятно върху правото на подсъдимия И. да узнае
параметрите на претендираната спрямо него наказателна отговорност не се
споделят от настоящия съдебен състав, доколкото както в постановлението за
привличането му в процесуалното качество на обвиняем, така и на всички
останали места в обстоятелствената и заключителна части на обвинителния
акт, инкриминираната дата 02.12.2022 г. е посочена еднозначно. Що се отнася
до датата на изготвянето на обвинителния акт, същата по никакъв начин не
влияе неблагоприятно върху правото на защита на И., още повече, че е
обективно невъзможно прокурорският акт да е изготвен на 14.08.2022 г. т.е.
преди инкриминирания времеви период 02.12.2022 - 14.12.2022 г.
Несъстоятелно е искането на защитника за връщане на делото на
СРП, поради липсата на осигурена възможност от досъдебните органи И. да
вземе участие в извършените процесуално-следствени действия, имайки
9
предвид, че съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 4 НПК в
разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства.
На следващо място - несвоевременното администриране на молбата
за изменение на мярката за неотклонение в досъдебната фаза е обективно
неотстранимо. На подсъдимия е осигурен достъп до съд, разполагащ с пълна
компетентност по фактите и правото, в т.ч. е осъществено произнасяне по
реда на чл. 270 НПК относно взетата мярка за лична процесуална принуда. В
тази връзка е уместно да се отбележи, че законодателят не е предоставил
право на привлеченото към отговорност лице да претендира продължаване на
досъдебното производство, а единствено такова делото му да бъде разгледано
в разумен срок от независим и безпристрастен съд, като същото е обезпечено
в пълна степен с внесения в СРС,НО обвинителен акт.
Не на последно място - след мащабните изменения на НПК през
2017 г. непредявяването на разследването не представлява основание за
връщане на делото на прокурора, тъй като този порок е отстраним от съда,
който осигурява безпрепятствена възможност да страните да се запознаят с
материалите по делото и да релевират своите бележки, искания и възражения.
И това е напълно резонно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 НПК
досъдебната фаза има подготвителен характер, а съдебното производство
заема централно място в наказателния процес и именно в него се разгръщат в
пълнота принципите за равенство и състезателност на страните (в този смисъл
решение № 224 от 05.02.2020 г. по н.д. № 970/2019 г. по описа на ВКС, III
н.о., докладчик-съдия Антоанета Данова и решение на СЕС /голям
състав/ от 05.06.2018 г по дело С-612/15). Ето защо, следва да се приеме, че
ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС е изгубило сила в обсъдената част.
По изложените съображения, искането на защитника за
прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото в
предходната процесуална фаза следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Съобразявайки изявленията на подсъдимия и неговия защитник в дн.
с.з. съдът намира, че делото следва да бъде разгледано по общия ред,
предвиден в глава XX от НПК, като в случая липсват основания за
разглеждането му при закрити врати, за привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник, както и за извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
По отношение на взетата спрямо подсъдимия Б. И. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ съдът не намира разумни основания за
отстъпление от мотивите, изложени в проведеното на 18.08.2023 г.
производство по чл. 270 НПК. Установява се от материалите по делото, че
подсъдимият е задържан със заповед на полицейски орган на 16.12.2022 г.,
10
13:00 ч., от който момент е възникнало и правото му на адвокатска защита по
чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България. Упражняването на това
право не е било обезпечено от правоохранителните органи, като въпреки
попълнената декларация след задържането, в която е обективиран отказ от
адвокат, то с оглед наличните по делото фактически данни, че И. е
неграмотен, не би могло да се формира еднозначен извод, че е направил
доброволен и осъзнат избор в очертаната насока, най-малкото поради липсата
на свидетел, който да удостовери обсъдения релевантен факт.
При това положение, без да се обсъжда тяхното съдържание, всички
осъществени действия по разследването след задържането на подсъдимото
лице и преди привличането му като обвиняем – разпит като свидетел,
следствен експеримент, разпознавания на лица на живо, освидетелстване и
извънпроцесуални изявления за съпричастност пред полицейските органи, не
могат да се използват от съда при извършването на дължимата преценка за
обосновано предположение относно авторството на твърдяното престъпно
посегателство. В тази връзка е уместно е да се отбележи, че съгласно чл. 3, §
2, б. „а“ и „б“ от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в
наказателното производство и в производството по европейска заповед за
арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на
осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на
задържане европейският законодател, за разлика от националното право в
РБългария, предвижда осигуряването на достъп до адвокат дори и в моменти,
предхождащи задържането на гражданите - преди да бъдат разпитани от
полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен органи или
при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране
на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни
органи. Нещо повече – съгласно чл. 12, § 2 от посочения акт от вторичното
право на ЕС държавите членки следва да гарантират, че при оценката в
рамките на наказателно производство на доказателства, получени в
нарушение на правото на тези лица на адвокат, се зачитат правата на защита и
справедливостта на производството. Срокът за транспониране на директивата
е изтекъл на 27.11.2016 г., а доколкото се касае за предоставени права на
физически лица и са създадени задължения за спазването им от държавите
членки, предписанията й притежават вертикален директен ефект.
Единственото доказателство към настоящия момент, свързващо И. с
обективната страна на първото от вменените му престъпни деяния, при това
косвено такова, са показанията на свидетеля М. С., който споделя, че е
закупил от него инкриминирания мобилен телефон, собственост на
пострадалата М. С., иззет впоследствие от досъдебните органи. Отново
следва да се подчертае, че по какъв начин процесната вещ се е озовала във
фактическата власт на подсъдимото лице предстои да бъде изяснено именно в
хода на съдебното производство.
11
Ето защо, независимо от обремененото съдебно минало на И. и
обстоятелството, че престъпните посегателства формално попадат в рамките
на определения му изпитателен срок, то съобразявайки занижения интензитет
на обоснованото предположение за неговата евентуална съпричастност и
продължилото почти 10 месеца задържане, този съдебен състав намира, че
взетата мярката за неотклонение следва да бъде изменена в най-леката такава,
предвидена в закона, а именно „подписка“, тъй като посоченият годен
деривативен източник на информация за предполагаемото авторство на
единия от грабежите може да обоснове първоначално задържане, но не и
продължаващото изпълнение на най-тежката мярка за лична процесуална
принуда в съдебната фаза на процеса.
С оглед осигуряването на баланс между правото на свободно
придвижване на И. и процесуалното право на прокурора да оспори
законосъобразността на постановения съдебен акт пред СГС, изпълнението
му следва да бъде спряно на основание чл. 343 НПК до влизане на
определението в сила. В тази връзка е необходимо да се отбележи,че при
евентуално повторно отричане от СГС на правомощията на първата
инстанция да формира изводите си за наличие на обосновано предположение
за съпричастност единствено въз основа на годните доказателства по делото,
то за настоящия съдебен състав единственият законосъобразен изход е
наказателното производство да бъде спряно и да бъде сезиран Съдът на
Европейския съюз, който да се произнесе с решение по поставения проблем в
националното законодателство и несъответствието му с Директива
2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013
година.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпоредителното заседание по НОХД №
11234/2023 г. по описа на СРС, НО, 106 състав.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за разглеждането му по реда на
Глава XX от НПК на 20.11.2023 г. от 13:00 ч., за която дата СРП,
подсъдимият и неговият защитник да се считат за редовно уведомени от днес.
Датата е съобразена със служебните ангажименти на защитника.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ подсъдимият чрез началника на затвора София.
12
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. за прекратяване на
съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.
ИЗМЕНЯ взетата спрямо Б. А. И., с ЕГН ********** /със снета по
делото самоличност/ – подсъдим по НОХД № 11234/2023 г. по описа на СРС,
НО, 106 състав, ДП № 230 ЗМК 2112/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 45519/2022 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение от „задържане под
стража“ в „ПОДПИСКА“.
СПИРА, на основание чл. 343 НПК, изпълнението на съдебния акт
относно мярката за неотклонение до влизането му в законна сила.
Определенията подлежат на обжалване и/или протестиране,
съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, пред СГС в 7-дневен срок, считано от днес,
по реда на Глава XXII от НПК, в частта, относно произнасянето по чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК и по въпроса за мярката за неотклонение.
ДОПУСКА отстраняването на очевидни фактически грешки в
обвинителния акт, а именно: в неговата обстоятелствената абзац 1, изр. 1,
датата „02.12.2023 г.“ да се счита за „02.12.2022 г.“, както и в края на
обвинителния акт, датата на изготвянето му - „14.08.2022 г.“ да се счита за
„14.08.2023 г.“
ОПРЕДЕЛЯ на прокурора 7-дневен срок, считано от днес, за
изготвяне и внасяне в СРС на обвинителен акт, ведно с препис за
подсъдимото лице, в който да отстрани констатираните очевидни фактически
грешки.
УКАЗВА на прокурора, че при евентуално неизпълнение на
процесното задължение, съдебното производство ще бъде прекратено, а
делото - върнато на СРП.
ДА СЕ ИЗПРАТИ по факс препис от определението на началника
на Затвора София за сведение.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите М. В. С. и И. П. П. за следващото
съдебно заседание с указания, че явяването им е задължително.
ДА СЕ ИЗДАДАТ преписи от протокола на страните.
13
Съдебното заседание приключи в 12:56 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14