Определение по дело №583/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260104
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20205000600583
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  О        П       Р      Е     Д      Е    Л      Е     Н     И        Е

                                                                 

                                                           № 260104

                                       

                                     гр. Пловдив, 22.02.2021 г.

                                     

             Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди  двадесет и първа година в  състав:                                                         

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

           

         при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №583/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                            

                    Производство по Глава 21 НПК- чл.306 ал.3 вр.ал.1 т.1 предл.последно НПК.

        Постъпила е частна жалба от адв.М.Ч. като защитник на осъдения Г.В.Д. против определение №21127 от 09.11.2020г. по НОХД № 235/2020г. по описа на Окръжен съд-Кърджали с което на основание чл.53 ал.2 б.б НК са били отнети в полза на държавата пари- сумата в размер на 23 810 лв., представляващи пряка облага от престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК, както й е бил осъден да заплати в полза на държавата сумата от 30 331,46 лв. като левова равностойност на липсващата такава облага до пълния й размер от 54 141,46 лв.

          В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което се иска отмяната му и връщане на иззетата от дома на осъдения Г.Д. сума от 23810лв.

          Против жалбата е постъпило възражение от Окръжна прокуратура- Кърджали, с което се предлага да се остави без уважение, а определението като правилно и законосъобразно да се потвърди.

          Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните приема за установено следното:

           Частната жалба е подадена в срок от пълномощник на осъденото лице и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

            С определение от 09.11.2020г., постановено по НОХД № 235/2020г. по описа на Окръжен съд-Кърджали е било одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което подс.Г.В.Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК- за получени от лихварство значителни неправомерни доходи в общ размер на 54 141, 46 лв. След одобряване на споразумението съдът по реда на чл.306 ал.1 т.1 предл.второ вр.чл.383 ал.2 от НПК се е произнесъл за приложението на чл.53 от НК като е отнел в полза на държавата сумата от 23 810лв. и  осъдил подс. Г.Д.  да заплати в полза на държавата  30 331,46 лв. като левова равностойност на липсващата разлика до пълния й размер от 54 141,46 лв. Настоящата инстанция намира преценката на съда, че въпросната сума, която е била иззета от дома на подсъдимия с протокол за претърсване и изземване от 10.03.2020г. представлява пряка облага, придобита от престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 НК, за правилна и законосъобразна. Освен, че се основава на доказателствената съвкупност по делото, становището на съда в посочения смисъл държи сметка и за правилното приложение на чл.53 ал.2 б.б от НК, която съдържа императив за отнемане в полза на държавата на пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, както и правилото, че когато облагата липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност. Впрочем такова е било и становището на защитата в производството по чл.306 ал.1 т.1 НПК. Неоснователно се явява и възражението, че парите не следва да се отнемат, тъй като нормата на чл.252 НК не предвижда такова. Това обаче не означава, че разпоредбата на чл.53 от НК е неприложима, още повече, че урежда принципно, в общата част на НК случаите на отнемането на вещи в полза на държавата, при това независимо от наказателната отговорност. Освен това, особените правила за решаване на делото със споразумение-чл.383 ал.2 НПК- също задължават съда да се произнесе по прилагането на чл.53 от Наказателния кодекс, което е сторил по реда на чл.306 ал.1 т.1  НПК.

        Ето защо и предвид на изложените съображения обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС

 

 

     

      

 

                                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О     П     Р    Е    Д    Е    Л     И :

   

    ПОТВЪРЖДАВА определение №21127 от 09.11.2020г., постановено по НОХД № 235/2020г. по описа на Окръжен съд-Кърджали.                                       

           Определението е окончателно.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                           

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.